В категории: Брой 9-10/2001, Декорация и защита, Мазилки и бои, Ремонти

Боядисване с латексни бои

 

Тапетите и станалите напоследък особено модерни декоративни мазилки не отменят класическото решение за боядисването на стените и таваните. На пазара има голям избор от наши и вносни продукти, различни по големина и форма четки, валяци и други, доскоро липсващи у нас, инструменти за боядисване, както и различни, също така важни помощни средства: самозалепващи се ленти за отграничаване на боядисваното поле и специално пакетирано полиетиленово фолио за защита на пода и мебелите от зацапване с боя и др.

На пръв поглед всичко е познато и ясно. Едва ли има домашен майстор, който да не е хващал четка или бояджийски валяк. Най-често използваните за боядисване на стени и тавани дисперсни бои, познати повече под популярното им наименование латексни, ги имаше и по-рано. Вярно е обаче, че производителите не стоят със скръстени ръце. Качеството и технологичните възможности на боите се усъвършенстват непрекъснато, същото важи и за инструментите, необходими за тяхното полагане.

Латексните бои са подходящи за вътрешно и за външно боядисване – във втория случай често пъти носят и името фасадни бои. Те образуват матово, силно еластично покритие, устойчиво на бърсане с влажна кърпа и триене. Фасадните бои са устойчиви и на атмосферни влияния.

Те се използват без разреждане или с добавяне на до 10% вода – това е посочено на опаковката. За грундиране на основата се допуска разреждане с вода до 50%.

Латексните бои най-често се продават в бяло, като оцветяването им може да се извърши още в самия магазин, или пък на място чрез добавяне на специални оцветители. Необходимо е да се спазват указанията на производителя за допустимото процентно съотношение „оцветител/боя”. Освен това трябва да се знае, че с изсъхването на боята тя малко или повече променя цвета си. Ето защо оценката на получения пробен резултат трябва да се прави при изсъхнала боя и на дневна светлина. След като се установи точната дозировка на оцветителя за постигане на желания нюанс, е добре цялото количество боя да се тонира наведнъж, за да се избегне и най-малката вероятност от разлики.

С дисперсните бои не бива да се боядисва при температури, по-ниски от 10 ^°С, те не бива да се съхраняват при отрицателни температури, защото стават негодни за употреба.

 

Подготовка на основата

Колкото и боята да е качествена, а инструментите съвършени, най-важната предпоставка за успеха на бояджийското начинание е добрата подготовка на основата. Най-напред тя трябва старателно да се огледа и всички дупчици, останали от пирони или дюбели, пукнатини и неравности, старателно да се запълнят с гипсов разтвор и повърхността на преходите на кръпките да се шлифова. На пазара се продават специални пластмасови ръкохватки с шлифовъчни мрежички към тях. С тях се работи ефективно и бързо, а след запълване на мрежичката с гипсов прах тя се отръсква и работата може да продължи като с нова. Ако има напукана мазилка, отлепена от основата, мястото се изкъртва до достигане на здрава мазилка и след това кръпката се запълва и подравнява.

След като повърхността бъде добре почистена от прахта, следващата операция е нейното грундиране. В повечето случаи е достатъчно да се боядиса със силно разредена с вода дисперсна боя. На пазара се продават и специални грундове (Tiefgrund) за заздравяване на основата преди боядисване. Освен това целта на тази операция е да се подобри сцеплението между слоя боя и основата. Ето защо е добре грундът да се избере след като се прочетат указанията върху опаковката на боята.

Грундирането е задължителна процедура, когато основата има висока попивна способност, при допир с ръка от нея лесно се отронват песъчинки или по пръстите остават прахообразни следи – най-често при старо боядисване с постни бои. В последния случай има две решения. Класическото е стените и таванът да се измият. Първоначално боята се напръсква с вода, за да набъбне и омекне, след това старото покритие се изстъргва с широк шпахтел, като се внимава краищата му да не задерат мазилката и да направят драскотини върху нея. Това става най-често на местата, където има направени с гипсов разтвор кръпки. Накрая остатъците от боята се измиват с гъба и вода.

Пригодността на основата за боядисване лесно може да се провери чрез два елементарни теста. Ако навлажнен пръст на ръката, притиснат върху повърхността остави мокра следа, основата има прекомерно голяма попиваща способност и сцеплението между пласта боя и стената няма да стане достатъчно добро. Другият тест е да се залепи парче самозалепваща лента. Ако след отлепването ґ върху нея са полепнали парченца от старата боя или строителна прах, основата трябва да се почисти или заздрави.

При избора на боята и грунда, трябва да се съобразява и с вида на основата. Различните материали (варопясъчна мазилка, бетон, плочи на гипсова основа и т.н.) имат различаващи се свойства и поведение към нанесената върху тях боя. Така например дисперсионните бои не са подходящи за нанасяне върху варосани стени, защото във образувания след изпарение на водата филм възникват напрежения на свиване. Силикатните бои на водна основа пък не са подходящи за нанасяне върху съдържащи гипс основи. Върху още пресните мазилки на варова основа и пресния бетон могат да се нанасят само алкално устойчиви бои. Има и материали за предварителна обработка на стените, които неутрализират алкалната им реакция.

Разпространената преди обичайна практика за грундиране на стените и таваните с безир е вредна, защото това покритие спира преминаването на водните пари и в резултат, особено през зимата, лесно може да се получи конденз на водните пари върху студената повърхност или с две думи – от тавана на неотоплената кухня, например, да започнат да капят капки вода.

Бои и материали за предварителна обработка на пазара има в изобилие. Важното е предварително да се направи необходимата справка и да се прочетат наставленията на всеки производител за съответната боя и подготовката на основата за нея.

Частен, но все по-често срещащ се случай е боядисването направо върху стари тапетни покрития. Това е възможно при някои видове тапети (например Raufaser -тапети), които имат здрава, устойчива на разтегляне тъканна основа и са здраво залепени върху стената. В повечето случаи обаче е за предпочитане, дори направо е задължително, при обикновените хартиени тапети, те да се овлажнят и изцяло свалят. Тази иначе трудоемка операция се извършва с лекота, ако разполагате с приспособление за отлепване на тапети с водна пара.

 

Защита от зацапване

Вярно е, че изкушението да се хване валякът е много голямо, но по-напред трябва да се вземат мерки за защита на мебелите и пода, на врати и прозорци от неминуемо накапване с боя. Това е досадно туткава операция, но винаги спестява много главоболия впоследствие. Идеалният, но за сметка на това рядко възможен вариант е помещението изцяло да се опразни и да останат за защита само подът, вратите и прозорците. На пазара се продава пакетирано специално защитно фолио с две дебелини и площ 25 m². То върши отлична работа, като краищата му трябва да се залепят към пода или первазите с двустранно лепяща лепенка. От няколко години у нас се продава и богат асортимент от защитни ленти – те са незаменими за защита на первазните летви на пода или около вратите и прозорците, когато трябва да се отграничат полета, боядисани в различни цветове.

 

Инструменти

Изборът от инструменти за нанасяне на боите е твърде обширен и човек понякога трудно може да се ориентира кое за какво точно служи. Все пак класическият и ненадминат инструмент за боядисване на стени и тавани с латексни бои си остава бояджийският валяк, добил у нас нарицателното наименование мече. Този несложен инструмент идва от Щатите и завладява старя континент в началото на петдесетте години на миналия век. С него се работи много по-бързо, а покритието става значително по-равномерно, а не „на четки”. Валякът е особено подходящ и за боядисване на грапави повърхнини. Класическият бояджийски валяк е направен от агнешка кожа, но вече се произвеждат валяци от изкуствена материя, включително и с дунапренова ролка, която в редица случаи превъзхожда оригинала. Предлагат се валяци с дължина от 5 до 30 cm, както и с различни диаметри.

Произвеждат се и специални  валяци за нанасяне на алкидни и други лакове, които успешно заместват четките, че даже и пистолетите, при боядисване на мебели. Пригодността им за работа с такива лакове, чийто разтворител би повредил бързо обикновения дунапрен, например, е посочена на опаковката.

Широките валяци се използват за преобладаващата част от тавана и стените. С тях се работи бързо, но едновременно с това те, заедно с поетата боя, тежат повече и натискът трябва да е по-силен. С две думи, физическото натоварване върху ръката не е за пренебрегване. При по-високи помещения, вместо да се покачвате върху стълба или скеле, е по-удобно да се работи стъпили върху пода, като се използват алуминиеви телескопични удължители на дръжката на валяка.

За трудно достъпни места, например за боядисване зад радиатори или в ъглите, се използват специално профилирани валяци или четки. С четки се боядисват и местата около первази, около прозорците и вратите, както и на други места, където се изисква по-прецизна работа.

Алтернатива на валяците и четките е показаният на горната снимка инструмент, който напоследък усърдно се рекламира по нашата телевизия. Той има пластмасова основа, върху която се захваща плочка, покрита със специална мохерна тъкан. Боята се нанася равномерно и бързо чрез праволинейно движение на инструмента. Той е особено удобен за боядисване на лентата, непосредствено до первазни летви, защото практически не ги зацапва.

Водещите фирми за бояджийски инструменти предлагат и бояджийски валяк, с който се боядисва без прекъсване. Вместо често-често да се топи в съда с боята и да се отцежда, боята се подава през отвори в оста на мечето посредством тънък маркуч и малка помпа. Има и опростени, т.е. по-евтини конструкции, при които в едно тяло са обединени боядисващият валяк и резервоар за боята.

 

Боядисване

Една от причините за широкото разпространение на дисперсионните (латексните) бои е лесното боядисване и качественото покритие, което те дават.

Най-напред се започва с боядисване на тавана, а стените се боядисват от прозорците към краищата. Ръбовете и кантовете се боядисват предварително с четка, защото особено широкият бояджийски валяк не може достатъчно плътно да нанесе боята на тези места. Стените се боядисват в посока отдолу-нагоре, като валякът се движи първоначално във вертикална посока, а след това и кръстосано, докато цялата повърхност се покрие равномерно с боя. Окончателното равномерно разнасяне на напластената върху стената боя става с движение на валяка този път отгоре-надолу. Обикновено плътността на покритието не е достатъчна и затова по правило се полагат два или три пласта, като се изчаква, докато предишният пласт изсъхне.

От голямо значение за качеството на работата е правилното, равномерно разнасяне на боята върху цялата повърхност на валяка. За тази цел, след като се потопи до около 1/4 в боята, той се отъркалва няколко пъти върху специална решетка. При това боята се разнася равномерно, а излишната се оттича обратно в съда. По този начин се избягва стичането на боя по стената, а при боядисване на тавана – нейното обилно покапване върху пода. Има и специални пластмасови съдове, част от стената на които е оформена като дъска с релефна повърхност за разнасяне и отцеждане на боята.

Изборът на цвета на боята е доста обширна тема и е за друга статия. Тук ще споменем само, че той трябва да бъде съобразен с предназначението на помещението, с неговата естествена осветеност, с височината му, както и с обзавеждането, естествено. По-тъмните нюанси се препоръчват за ярко осветени от слънцето помещения и, обратно – северно разположените, например, помещения се боядисват във възможно най-светли тонове. Светло оцветеният таван създава оптическа илюзия за по-голяма височина на помещението, отколкото е в действителност. Тъмният, обратно, прави помещението да изглежда по-ниско.

Бояджийският валяк има един недостатък – след завършване на работата трябва добре да се измие от боята, за да се запази за повторна употреба. Латексните бои, докато не са се втвърдили, са водоразтворими и измиването става със силна струя вода. Миенето продължава, докато от космите на валяка започне да капе съвсем чиста вода. След това той се окачва да виси и така се отцежда и изсъхва. При работа с алкидни бои и лакове за измиване на валяка е потребно голямо количество разтворител, затова икономически е по-изгодно дунапреновата ролка да се изхвърли и на оста да се нахлузи нова.

При краткотрайно прекъсване на боядисването валякът се „опакова” в плътно затворена полиетиленова торбичка.

НС