В категории: Брой 3-4/2007, Градина

Нестандартни проекти за градината

Освен нарязани на парчета и изгорени за отопление, стъблата на отрязаните дървета са отличен материал за изработване на оригинални съоръжения в градината – беседки, перголи и огради, масивни маси и пейки, сандъчета за растения, а защо не и за къщички за птички. Изработени от дънер с издълбана кухина за гнездене, къщичките малко се отличават от дърветата, вписват се по-естествено в околната среда и вероятността птиците да ги предпочетат пред дъсчените е по-голяма. Всичко това лесно може да бъде направено с верижния трион, който освен за поваляне на дървета, рязане на клони и дърва за огрев, е отлична машина за строително дърводелство.

Преди това обаче да кажем няколко думи за безопасната работа. Верижните триони, колкото и да са обезопасени, включително с механизми, спиращи движението на веригата при възникване на опасност, са машини, с които трябва да се работи изключително внимателно. Първото изискване е да бъдат напълно изправни технически, с добре заточени и правилно обтегнати вериги. Дори и да не опре веригата до почвата, до камък или пък да не закачи някой ръждясал пирон или тел, тя постепенно се притъпява и започва да реже все по-зле. Това се познава по намаляващата скорост на рязане, като вместо да реже, веригата все повече се плъзга и при това прегрява. Появата на дим и мирис на изгоряло е гаранция, че веригата е недопустимо притъпена и трябва да се заточи. Иначе казано, винаги трябва да се работи с добре заточена верига. В домашни и полеви условия тя се заточва със специална обла пила за метал с точно зададен от производителя за конкретната верига диаметър. Заточването на веригата е доста тънка работа, защото трябва точно да се спазят ъглите на рязане на страничния и напречния режещ ръб, на челния ъгъл на зъба, както и височината на ограничителя на подаването. Те трябва да са еднакви за всички режещи зъби – леви и десни. Данните за тези три ъгъла са различни за различните видове вериги (обикновени, бързорежещи и др.), те зависят и от твърдостта на рязаната дървесина. След неколкократно заточване на зъбите височината им се намалява, намалява се и разликата между тях и ограничителите на подаване. Това пък води до намаляване на дебелината на стружката, която зъбите отнемат, намалява и производителността на рязане. Затова след няколко заточвания веригата трябва да се коригира, т.е. да се намали чрез изпиляване и височината на ограничителите.

Заточването на зъбите изисква точно спазване на ъгъла, под който се държи пилата – нещо, което на ръка и на око на практика не може да се постигне. Затова ръчното заточване на веригата трябва да се прави само с помощта на специален шаблон за водене на пилата при заточване на всеки зъб поотделно. Той се използва и за равномерното и точно намаляване на височината на ограничителите. Нашият съвет обаче е, стига това да е лесно осъществимо от транспортна гледна точка, веригата да се даде за заточване в специализиран сервиз. Услугата струва 2–3 лв., качеството на заточване е гарантирано, защото се извършва на специализиран точилен апарат с профилен абразивен диск. Така няма опасност веригата да бъде съсипана от неумело заточване, отпада и вероятността от нараняване на ръцете от острите режещи ръбове на звената.

Преди работа веригата се проверява и за счупени зъби или напукани звена – най-често под нитовите съединения. Шината и водещото веригата зъбно колело в предната ù част също се проверяват. То трябва да се върти свободно, а зъбите му да не бъдат подбити от веригата. Каналът на шината трябва да бъде почистен от спеклите се омаслени стърготини, а стените му да бъдат без видими деформации (странично развалцовани) така, че веригата да се движи без странично хлопане. Каналът се почиства редовно, включително при всяка смяна на веригата, като се изчегъртва с тънка отвертка. Задръстеният канал може да причини изхвърляне на веригата. За по-равномерно износване на шината се препоръчва тя да се обръща при всяко заточване на веригата. При нормална експлоатация най-често при подмяна на веригата се сменя и шината. По правило една верига подлежи на заточване, докато дължината на зъбите достигне 3 mm, след което задължително се подменя с нова. Износването на шината в най-голяма степен зависи от доброто смазване на веригата. Затова преди работа трябва да се провери дали отворите в шината, през които се подава маслото, не са запушени със стърготини. Правилното функциониране на смазочната система се проверява задължително преди започване на работа, като предният край на шината се доближи до равна повърхност (най-добре пън или дъска) и двигателят се форсира. При добро смазване се очертава ясно видима линия от изхвърлените от веригата капчици масло.

Друг важен показател, който трябва редовно да се контролира и при необходимост регулира, е обтягането на веригата. Хлабавата верига лесно може да изхвръкне по време на работа, а прекалено опънатата трие силно в шината, температурата недопустимо се повишава, а двигателят се претоварва ненужно. В зависимост от конструкцията на машината веригата се обтяга с помощта на винт, чието завиване или отвиване премества напред или издърпва назад шината или със специален механизъм, какъвто имат машините от серията „комфорт“ на STIHL. При тях обтягането се извършва без помощен инструмент, само със завъртане на малко колело с пръстите на ръката. Правилно обтегнатата верига не бива да провисва от долната страна на шината, а от горната трябва да позволява леко повдигане. Степента на опъване се познава и по лекотата, с която тя се движи. Това се проверява, като с отвертка веригата се избутва десетина сантиметра напред. Силно обтегнатата верига се движи трудно и съответно трябва да се отхлаби. Проверката и обтягането ù се правят в студено състояние. Когато е нагрята, тя неминуемо се удължава поради термичното разширяване на стоманата. Новата верига има нужда от известен период на разработка, през който обтягането ù се проверява по-често и съответно се регулира в допустимите норми.

Преди започване на работа трябва да се провери и функционирането на спирачната система. При изключена спирачка (предпазният щит е издърпан назад) и ниска честота на въртене веригата не бива да се движи. При повишаване на честотата на въртене веригата се задвижва. При движеща се верига предпазният щит се избутва напред с лявата ръка (без да се изпуска предната ръкохватка), при което веригата незабавно трябва да спре. За предпазване от неволно нараняване, когато машината не се използва или се пренася, двигателят трябва да бъде загасен, а върху шината се поставя предпазният пластмасов калъф. При рязане е повече от препоръчително да се използват и лични предпазни средства, което зависи от извършваната работа. При всички случаи трябва да се работи с предпазни очила, а при работа в гората – и с каска. За опазване на слуха се използват антифони, като препоръката е да се купят от производителя на машината, защото не само нивото, но и спектърът на излъчвания от инструментите шум се различава, което пък изисква точно проектирани за него антифони. Освен че се работи с ръкавици, ако отидем по-далеч, трябва да се препоръча и специален работен панталон, със защита срещу срязване от веригата. Тези панталони имат специална вложка, чиито дълги и здрави влакна при допир с веригата се заплитат в нея и спират движението ù. Особено при дърводобив в гората трябва да се използват и специално обезопасени обувки или ботуши, чиито бомбета са подсилени, за да не може да бъдат пробити от движещата се верига.

След свършване на работа машината не бива да се захвърли в бараката с инструменти, а трябва да ù се отдели необходимото внимание, за да служи вярно още много години. Добре е веригата да се отпусне, защото ако е била натягана по време на работа, щом се охлади, дължината ù ще се съкрати, което ненужно ще натовари задвижващото я зъбно колело и лагера му на върха на шината. При по-дълги паузи (примерно 3 месеца) в използването на машината е желателно шината и веригата да се демонтират, старателно да се почистят и да се омаслят с тънко масло.

След работа верижният трион трябва да се почисти от дървените стърготини, като за целта се сваля капакът, покриващ задвижващото веригата зъбно колело и чрез който шината се фиксира неподвижно. Почистват се и вентилационните отвори около двигателя и охлаждащите ребра на главата му.

Редовно трябва да се проверява състоянието и да се почиства въздушният филтър. Замърсяването му причинява ненужно обогатяване на горивовъздушната смес, води до намаляване на мощността на двигателя, увеличава се разходът на гориво, затруднява се запалването на двигателя. Мрежестите филтри за многократна употреба може да бъдат промити с топла вода и перилен препарат, а тези за еднократна употреба се подменят с нови.

Накрая още нещо – при нарязване на дърва те трябва да се поставят и закрепват неподвижно на специална стойка (виж НС 9-10/2006). Освен отплесване на дървото по този начин се елиминира и опасността веригата да заклини при провисването му в края на прерязването.

След тези напътствени слова ще ви покажем няколко нестандартни приложения на верижния трион. Ще представим няколко проекта, които добре илюстрират възможността вместо да бъдат изгорени и превърнати в пепел, от дървесни стволове да бъдат изработени предмети, които с години ще създават удобство и ще красят градината. За предпочитане е да се използват стъбла от иглолистни дървета, защото са по-устойчиви на атмосферните влияния. Обръщаме специално внимание на препоръката да се използват машини със специална верига, с намалена склонност към поява на обратен удар – например STIHL MS 180C с верига Picco Micro Mini. Обратният удар предизвиква рязко изхвърляне на шината и на машината като цяло, което се получава при досег на горната половина на челото на шината с веригата до рязаното дърво.

Къщичка за птички

Изработването на къщички за птички е благородно дело, което несъмнено ще достави радост за душата, когато наблюдавате пернатите им обитатели и слушате тяхната песен. Да не забравяме, че повечето птички най-често се хранят с вредни за растителността насекоми.

За такива къщички са подходящи стволове от дървета с диаметър около 20 cm. Освен машина с верига с намалена склонност към поява на обратен удар, са необходими още чук и пирони с дължина 6–8 cm, бормашина с фрезер за пробиване на отвори с диаметър 28–34 mm. Естествено, ползването на стойката за рязане (магаре) е задължително.

Стволът се закрепва върху стойката с помощта на гумено въже. Краят му се прерязва напречно, за да се получи равен и възможно перпендикулярен на оста на ствола срез. След това в него се издълбава кухината на хралупата, като се правят първо два успоредни среза на дълбочина около 20 cm, след това дървото се завърта на 90° и се прави следващата двойка срезове. Тази операция трябва да се извърши при максимално внимание, защото има голяма опасност от възникване на обратен удар при съприкосновението между веригата и дървото. Рязането започва с долната част на върха на шината и след като веригата навлезе в дълбочина, постепенно машината се изправя успоредно на стеблото.

Парчето с така оформената в него хралупа се отрязва под ъгъл спрямо ствола, за да се получи необходимият за покрива наклон. От стъблото се отрязва диск с дебелина около 3 cm и успоредни стени. Той по-късно ще стане дъно на къщичката.

Следващата задача е да се направи покривът. За целта с два успоредни среза се изрязва плоско парче, което ще наречем условно дъска с дебелина 2–3 cm и дължина около 30 cm. Дължината трябва да бъде съобразена с диаметъра на ствола, така че да се оформи стреха, която да предпазва входния отвор от дъждовете. Той се пробива с фрезер за големи отвори. Диаметърът се подбира според птицата, за която е предназначена къщичката. За синия, качулатия и другите дребни видове синигери, за полски врабчета и други по-дребни птици се препоръчва големина 28 mm, а за обикновения синигер, градското врабче, горската зидарка, за дребни кълвачи и т.н. се увеличава на 32–34 mm. Накрая подът и покривът се приковават с по няколко пирона и с това къщичката е готова. Тя се поставя така, че отворът ù да бъде ориентиран на изток.

Сандъче за цветя

Тъй като не успяхме да изнамерим по-подходяща дума, ще използваме стандартната „сандъче”, макар че показаният тук съд не е скован от дъски. Той е издълбан в едно-единствено стъбло, а с разцъфналите в него цветя е несъмнено украшение за всяка градина. За това са необходими дървени трупи с дължина около 120 cm и диаметър 30–35 cm. За крака на сандъчето служат две парчета с дължина по около 30 cm, изрязани от стъбло с диаметър около 20 cm. Отново поради това, че машината се използва за рязане с върха на шината, тя трябва да е със специална верига с намалена склонност към поява на обратен удар. Необходими са още брадва, бормашина и четири винта за дърво с дължина около 150 mm.

От дънера се отрязва парче с посочената дължина и прави краища. Върху него с тебешир се очертава отворът, който трябва да се издълбае или, по-точно, да се изреже. Първо се начертават две линии върху челата на дънера, намиращи са на еднакво разстояние от кората на дървото. След това по тях се очертават и двете надлъжни линии, до които се прерязва дървото по двете къси страни на отвора. Реже се на разстояние около 15 cm от краищата на парчето. Сега следва най-трудното – надлъжно и напречно изрязване на отвора в дънера. Първоначално машината се държи под наклон и с долната част на върха на шината внимателно се очертават и постепенно удълбочават срезове по контура на отвора. Така се създава канал, по който веригата се води сигурно и без опасност да се отплесне и избяга встрани. След това машината са изправя и с умерен натиск дълбочината на рязане се увеличава до достигане на необходимото ниво. Още веднъж подчертаваме, че тази операция трябва да се върши при най-голямо внимание поради опасността от възникване на обратен удар.

Следващата стъпка е изрязване на късите страни на отвора, като машината се държи вертикално. Щом контурът на отвора бъде изрязан до определената дълбочина, дървесината във вътрешността му се нарязва на 3–4 паралелни среза, правят се няколко и по диагонал. Целта е вътрешността да се раздроби на по-малки части, които по-лесно да се изсекат след това. За целта се използва брадва, а за окончателното оформяне на кухината, за изглаждане на стените и дъното, може да се работи и с по-леки инструменти – тесла, широко дърводелско длето и чук.

За да не се задържа водата и да причини загниване на растенията на дъното, с върха на шината се изрязват няколко отвора. Предварително стволът се повдига на двайсетина сантиметра над земята, за да се предотврати повреждане на веригата при допир до почвата.

Накрая се оформят и двата крака на сандъчето. Те представляват две парчета с дължина около 30 cm. Във всяко от тях се прави клиновиден V-образен изрез, в който ляга сандъчето и се закрепва с дълги винтове за дърво.

Градинска пейка

Показаната тук пейка несъмнено се отличава от конфекционните продукти, които се продават във всеки магазин. Вписва се отлично в градинската среда, изработва се лесно, дълготрайна е и е устойчива срещу преобръщане. В зависимост от дебелината на използваните стъбла пейката може да бъде с големина, подходяща за възрастни или изработена в миниформат за деца.

Седалката се изрязва от стъбло с дължина около 120 cm и диаметър около 30 cm. За крака служат две трупчета с диаметър около 30 cm и същата дължина. За облегалката са необходими два колеца с обелена кора, чиято дължина се подбира според желаната височина на облегалката и дъска, дълга колкото седалката. Освен верижен трион е необходима още бормашина и 12 винта за дърво с дължина около 150 mm.

За направа на седалката е необходимо стволът да се разреже по дължина на две. Това е най-трудната и изискваща най-голямо внимание операция. Стволът се укрепва странично с клинове или други подпори, така че да не се върти и размества. По дължината му и върху двете чела се очертава линията на рязане. Реже се до около средата на дървото, като машината се държи вертикално. След това то се завърта на 180°, укрепва се повторно и рязането продължава от другата страна, докато двата среза се срещнат. Вероятността от първи път да се получи равна и гладка повърхност е нулева, поради което седалката трябва допълнително да се изравни и заглади, като първоначално по-грубата обработка може да се извърши с остра тесла, а за окончателното изглаждане да се използва електрическо ренде. Колкото и грубият външен вид на пейката да е търсен съзнателно, все пак седалката трябва да бъде гладка, без остри челни ръбове.

Краката се оформят подобно на сандъчето за цветя, като в тях се прави по един клинообразен V-образен изрез за стабилно поставяне на седалката. Тя се закрепва към всеки крак с по два дълги винта.

Опорите на облегалката се отрязват според необходимата дължина. В долния си край всяка от тях се закрепва с по един винт към съответния крак и към седалката. Тук трябва да се внимава с наклона на опорите, от който зависи наклонът на облегалката и доколко удобна ще бъде пейката. Накрая се монтира и облегалката, която се закрепва с по два винта към всяка от опорите.