В категории: Брой 11/2006, Звукоизолация, Облицовки и настилки, Покриви, Ремонти, Строителство, Сухо строителство, Топлоизолация

Изграждане на подпокривното пространство

Подпокривното пространство на една къща най-често остава като домашна работа след завършване на строителството. Това е теренът за необезпокоявана проява на творчество без ограничения, защото обикновено бърза работа няма, а почти всички решения са нестандартни и изискват фантазия. Това се отнася за цялостното оформяне на помещенията, за изработката на мебелите и т.н. Тук под покрива – най-близо до звездите – е мястото, където може да се спретне уютна детска стая или ергенско леговище. Това е и мястото, където предимствата на плочите от гипсокартон и гипсфазер могат да бъдат използвани в най-пълна степен. И не само, защото те са напълно екологично чист материал, с тях се строи бързо, лесно и чисто, но и защото те в най-голяма степен отговарят на едно изключително важно изискване – предпазване на дървената конструкция на покрива при евентуално избухнал под него пожар.

За пода най-лесното и ефективно решение е настилката от специални елементи Vidifloor с топлоизолация от минерална вата под тях, която едновременно изпълнява ролята и на шумоизолация (виж НС 7-8/2005). При преградните стени пък място за размисъл изобщо няма – правят се леки преградни стени с обшивка от плочи гипсокартон или гипсфазер (НС 9-10/2006). Тази технология е и най-подходяща за предстенна обшивка на външните стени (НС 7-8/2006), като едновременно се решава и проблемът с тяхната топло- и шумоизолация.

За направата на конструкцията на тавана на помещението, която го отделя от покрива, по-подходящ материал от плочите на гипсова основа няма. В зависимост от височината обшивката може да стига до билната греда, или пък да се оформи с хоризонтална част в централната част на помещението. При всички случаи има отлично разработени и изпитани системи на Knauf за монтиране на такива конструкции.

Преди да се пристъпи към изпълнение на обшивката, трябва да се решат няколко много съществени задачи. На първо място това е добрата, правилно изпълнена топлоизолация. Таванското помещение е особено слабо място на сградата. При едно- или двуфамилните къщи около 30% от топлинните загуби се дължат именно на покрива. В България тази цифра навярно е по-голяма, защото повечето покриви имат зеещо отвсякъде покритие от керемиди и рехава дъсчена обшивка с отдавна изгнила битумна покривна мушама. С две думи такъв покрив в най-добрия случай предпазва само от проникване на дъждовна вода, а таванът си е направо ветрилник. Вторият проблем е, че той на практика не оказва никаква защита срещу проникване на външния шум. За третия проблем вече стана дума – обшивката трябва не само плътно да затвори помещението, но и да осигури защита на лесно запалимата дървена конструкция при евентуално възникнал пожар.

Първите два проблема се решават с достатъчно дебела топлоизолация от минерална вата, която едновременно с това е и отлична звукоизолация. Тази тема подробно е разработена в НС 1-2/2005 и 3-4/2005. Ако получим достатъчно много читателски заявки, в някой от следващите броеве отново ще се върнем към нея. При направата на топлоизолация половинчати мерки са недопустими, защото това е инвестиция за десетилетия напред, а цената на енергийните източници за отопление неминуемо ще расте. Според вече застаряващите български норми коефициентът на топлопреминаване през покривната конструкция трябва да бъде k≤0,30 W/m2K. Това се постига при дебелина от 15–16 cm на слоя минерална вата (коефициент на топлопроводност λ=0,04 W/mK). Ако погледнем към европейското разбиране за икономия на енергия и параметрите на т.нар. енергоспестяваща къща (k≤0,20 W/m2K), необходимата дебелина вече възлиза на 24 cm, а още по-доброто решение е „ниско енергийната къща“ (k≤0,15 W/m2K), за което вече е необходима топлоизолация с дебелина 30 cm (виж НС 3-4/2005 и НС 5-6/2006). Освен това е необходимо топлоизолацията да бъде защитена срещу проникване на дъждовна вода чрез специално паропропускливо фолио, което се полага върху дъсчената обшивка под керемидите, а с друг вид фолио (т.нар. паронепропусклива мембрана) се защитава откъм помещението срещу преминаване на водни пари, които през зимата кондензират и овлажняват топлоизолацията.

Тъй като дебелината на носещите покрива ребра най-често е 14–16 cm, слоят топлоизолация се разделя на два пласта. За първия се подбират рула от минерална вата с дебелина, която съответства на дебелината на ребрата. Тя се напъхва плътно между тях. Вторият слой се полага напречно на първия, като за него се прави специална скара от летви или метални профили, закрепени към ребрата на покрива. Тази скара служи за основа и на обшивката от плочи. Най-лесно се работи с гипсокартон, като за такива обшивки задължително се използват плочите GKF с повишена пожарозащита. Възможни са три решения:

» Обшивка, монтирана към носеща конструкция от метални профили – обикновени CD или върху федершини за по-добра звукоизолация.

» Обшивка, директно монтирана към носещата покривна конструкция.

» Обшивка, монтирана към носеща конструкция от летви.

На дадените тук чертежи е онагледено изграждането на конструкцията на тавана и връзката му с вертикална стена при първите два варианта. Обшивката върху дървена носеща конструкция ще бъде тема на статия в НС 12/2006.

За допълнителна информация вижте тук.