В категории: Брой 7-8/2008, Покриви, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Покриви с битумни керемиди (шиндли)

След като обстойно запознахме читателите на списанието с качествата и технологията за монтиране на класическите керамични керемиди (австрийските Tondach – НС 11/2007 и 12/2007), представихме и бетонните керемиди от по-ново поколение (Bramac – НС 5-6/2008), сега логично идва ред и на третия вид покривни покрития – битумните керемиди, които особено през последните години намериха доста широко приложение и у нас върху покривите най-вече на новите сгради. Благодарение на тях градската среда се изпълни с разчупени и привличащи окото преди всичко с оцветяването си покриви.

Този вид керемиди са създадени още през 1863 г. в Северна Америка като алтернатива на класическите керамични и са били наречени шингли. В Европа и у нас са познати повече като шиндли, което наименование ще използваме и ние. Това производство не е новост за България – такива керемиди са се произвеждали в софийския завод „Хидроизомат“. След 1989 г. разнообразието от предлаганите на нашия пазар битумни керемиди рязко нараства. Постепенно на него стъпват основните световни и европейски производители на такива керемиди, появиха се и частни български фирми, които с по-ниски цени повече или по-малко успешно конкурират вносните материали.

Шиндлите представляват листов хидроизолационен материал, нарязан на ленти и с различно оформяне на видимата след монтажа част, наречена опашка – правоъгълни, овални („боброва опашка“), трапецовидни, триъгълни и др. Характерно за тях е и голямото разнообразие в оцветяването на повърхностния им слой. Съчетанието между формата и цвета открива широки възможности за различни дизайнерски решения.

Шиндлите имат няколко основни слоя: армираща тъкан от негорим и негниещ стъкловлакнест воал, върху него двустранно е напластен модифициран с полимери битум (SBS или по-добрия APP), връхно покритие, което е силно устойчиво на атмосферните влияния и преди всичко на ултравиолетовите лъчи на слънцето, и защитно покритие от кварцов пясък върху гърба на керемидите, което ги предпазва от слепване в пакета. Връхното защитно покритие най-често представлява залепнала към битума минерална посипка от оцветени и изпечени при висока температура гранули, а за някои по-луксозни модели се използва и тънко медно фолио с дебелина около 1/10 mm. След време то се окислява и добива характерната за медта синкаво-зеленикава патина, който ефект високо се цени, а е белег и на лукс. Някои от шиндлите имат фабрично нанесено върху гърба им битумно лепило, което улеснява залепването им към намиращите се под тях материали. Когато се работи в топло време, поради нагряване от слънчевите лъчи залепването става от само себе си.

Следващото много съществено предимство на тези керемиди е, че с тях се работи бързо, защото монтирането им е улеснено в много голяма степен – достатъчно е отделните листове да се наредят на ивици и да се приковат, а на някои по-критични места и да се подлепят допълнително с битумно лепило – това, което е на гърба им, или чрез шприцоване от флакон. При първия вид нанесеното на гърба лепило е покрито с ивица защитно полиетиленово фолио. Докато рязането на керамичните и бетонни керемиди изисква време, свързано е с разход на скъпи дискове с диамантена посипка и вдигане на облак от прах, шиндлите с лекота се разкрояват с макетен нож почти като текстилен материал. Освен това с тях многократно по-лесно се покриват критичните за всеки покрив места, каквито са уламите, билото и маите, комините и отворите за прозорци, капандурите и др., а покритието в краищата на покрива при челата му се прави безпроблемно за разлика от класическите керамични керемиди. Бързината при покриване на сградата в редица случаи може да се окаже фактор от решаващо значение, а когато ремонтът се прави с паническа бързина дни преди да завали снегът, шиндлите нямат конкуренция.

Най-голямото им предимство е опростената и улеснена в голяма степен технология на закрепване, което произтича от характеристиките на материала – еластичен, лесно се огъва, пробива се с лекота от пирони, лесно се лепи. С тях безпроблемно се покриват всевъзможни по форма и чупки покриви, без значение от наклона. Подходящи са за покриване на скатни покриви с наклон от 15° до 85° (при някои модели и до 90°) и различна форма, включително полусферична, изпъкнали или вдлъбнати овални форми.

На места, където закрепването на керамични керемиди е много трудно или дори невъзможно, например върху вертикалните стени на капандури, с шиндли това се прави съвсем лесно. Ето защо използването на шиндли открива значително по-широк творчески простор при проектиране на покрива и изграждане на сгради с необичаен, впечатляващ и отличаващ се от конфекционното строителство вид.

При изброяване на предимствата на този вид керемиди почти винаги се изтъква и ниското им тегло, което обаче е частично вярно поне що се отнася до общото натоварване на строителната конструкция. Действително те са значително по-леки от керамичните и бетонните. Един квадратен метър покритие с шиндли тежи около 11–13 kg срещу 43–44 kg при керамичните и бетонни керемиди. Отнесено към теглото на цялото натоварване от покривна конструкция обаче (около 170 kg/m2), в което се включва дъсчената обшивка, теглото на усреднената за района снежна маса и натоварването от вятъра, тази разлика не се отразява чувствително към общото натоварване, което покривът оказва върху строителната конструкция под него. Друг е въпросът, когато става дума за стара сграда с гредоред и без стоманобетонна конструкция, при които всяка възможност за намаляване теглото на покрива не бива да се пренебрегва. Близо четирикратно по-ниското тегло на шиндлите обаче е голямо предимство при тяхното поставяне, защото значително се намаляват транспортните разходи, улеснява се складирането им на обекта, да не говорим, че едно е да се качват тонове керамични керемиди на висок покрив и съвсем друго, ако товарът тежи между четири и пет пъти по-малко.

Съвременното производство на шиндли гарантира високата им устойчивост на атмосферните въздействия и което е особено важно при материали на битумна основа – устойчивост на облъчване с ултравиолетови лъчи и нагряване от слънцето. Подобно на рулонните битумни хидроизолационни материали шиндлите са напълно водонепропускливи. Лесно разбираемо е, че в условия на по-студен климат покритието с битумни керемиди има по-голяма дълготрайност в сравнение с териториите, за които са характерни високи температури на въздуха и силно слънчево греене.

Производителите на шиндли в Европа най-често дават 10–15 години гаранция за своите продукти, докато фирми от Северна Америка дават за най-добрите си продукти и до 40–50 години гаранция. За сравнение Bramac дават за своите бетонни керемиди писмена гаранция за 30 години, а керамичните Tondach имат 33 години гаранция, като чрез изпитания за ускорено стареене е доказано, че реалната им дълготрайност надхвърля 100 години.

Към предимствата на покривите с шиндли бихме добавили още, че покритието е гладко и по-трудно задържа падналите върху тях листа. Това никак не е без значение за къщи, заобиколени от високи и особено широколистни дървета. Покривите с шиндли са и по-лесни за поддръжка, докато покривите с керамични или бетонни керемиди трябва периодично да се преглеждат, а повредените керемиди да се подменят. Да не говорим, че невнимателното ходене по покрива може да причини счупване на не една керемида. При покривите с шиндли пък не се препоръчва стъпване върху тях през горещата част на деня, когато са силно нагрети от слънцето, защото това може да предизвика тяхното разместване.

Тъй като само подмяната на керемидите на покрива на къща с площ 130 m2 (двускатен с обща площ около 170 m²) струва около 9000–10 000 лв. по цени от 2007 година, си струва кратка ценова съпоставка между керамичните и битумните керемиди. При шиндлите с минерална посипка ценовият диапазон е доста голям, като в зависимост от производителя и модела цените на качествените шиндли на реномирани световни производители са между 16 лв./m² и 19 лв./m² по цени от веригата „Практикер“. Почти толкова излиза и покритие с качествени керамични или бетонни керемиди. И в двата случая се използва и подпокривно фолио – по-скъпата климатична мембрана при керамичните и бетонни керемиди и по-евтина битумна мушама при шиндлите. Покриването на покрива с битумни керемиди обаче допълнително се оскъпява от необходимостта предварително да се направи равна и гладка обшивка от дъски, водоустойчив, според едни производители или обикновен според други, шперплат, а напоследък най-често се използват плочи OSB с дебелина 18 mm, което излиза почти колкото цената на самите керемиди – 12–13 лв./m². Тази обшивка е задължителна и се прави по две причини – създаване на условия за вентилация на пространството под покривното покритие, и второ – поради това, че са сравнително тънък листов материал (3–5 mm) шиндлите се нуждаят от стабилна, равна и непрекъсната основа, върху която да лежат.

В общата сметка трябва да се добави още цената на битумното лепило (6,99 лв. за флакон) и на специалните поцинковани пирони – 6,49 лв./200 бр. (по цени на магазините „Практикер“).

Към предимствата на шиндлите в ценово отношение пък трябва да се отчете, че за изпълнението на покривното покритие с много малки изключения не са необходими други материали освен самите листове керемиди, пирони и битумно лепило. За покрит както трябва покрив с керамични и бетонови керемиди са необходими още ред специални елементи – билни капаци, крайни керемиди за ограждане на покритието, вентилационни керемиди и други, които осезателно вдигат цената.

Шиндлите се произвеждат най-често във вид на листове с размери 100х34 cm, като видимата част е 14,5 cm, но тя зависи от модела, а също и от наклона на покрива. Доставят се опаковани на пакети, като броят на листовете в тях зависи от модела. Най-често с един пакет се покриват между 2,5–3,0 m²покривна площ.

Битумните керемиди се редят и закрепват към равна повърхност от плътно допрени една до друга дъски с минимална дебелина 2,4 cm и широчина 8–15 cm, като се препоръчват дори дъсчена облицовка с дебелина най-малко 22 mm, сглобена на нут и перо, което допълнително ще вдигне цената. Вече споменахме, че напоследък най-често се използват плочи OSB. Забранява се използването на фурнировани плочи, защото след време на места фурнирът неминуемо ще се отлепи и на тези места ще се образуват въздушни кухини. Поради малкия обем затвореният въздух е добър топлоизолатор и ще възпрепятства охлаждането на покривното покритие. Тъй като охлаждането, и оттук понижаването на температурата на материали, съдържащи битуми, е от съществено значение за тяхната дълготрайност, покривната конструкция задължително се прави така, че под обшивката с шиндли да се създадат оптимални условия за свободна циркулация на въздуха от стрехата към билото. Наличието на добра вентилация решава и друг също така важен проблем – проникналата под покривното покритие влага се изпарява бързо в околното пространство, дъсчената обшивка се поддържа суха, топлоизолацията на покрива също не е подложена на опасност от овлажняване. За целта, в зависимост от вида на носещата конструкция – стоманобетонна плоча или дървена конструкция с дъсчена обшивка, най-напред се прави скара от успоредни една на друга летви в посока от стрехите към билото. Препоръчителната височина на летвите е 4-6 cm, толкова е и височината на така получения въздушен канал. Разстоянието между летвите зависи от дебелината на облицовъчните плочи, като при дървена носеща конструкция най-често е еднакво с разстоянието между ребрата на покрива – около 70 cm. Върху билото или в близост до него се монтират специални отдушници, чийто брой се пресмята в зависимост от площта на подпокривното пространство.

За приковаване на листовете шиндли се използват поцинковани пирони с дължина 25 mm и широка глава (Ø10 mm). Така налягането се разпределя върху по-голяма повърхност и се избягва опасността от прокъсване на материала. Дължината на пироните трябва да бъде съобразена с дебелината и вида на листовете, като при някои от тях, както и в близост до билото и ръбовете, се препоръчва използването на пирони с дължина 30 mm. Те се забиват перпендикулярно на обшивката, така че главите им да прилегнат плътно, а не под наклон, и да не потъват под повърхността на шиндлите или мушамата. Лист битумна керемида с дължина 100 cm и правоъгълна форма на опашките се приковават с пет пирона – по един над всеки прорез и по един в краищата. За листовете с овална форма на опашките пироните са 6, а при триъгълна и трапецовидна форма по 4 бр. При по-стръмни скатове и силно ветрово натоварване на всеки от прорезите се поставят по два пирона.

При шиндлите с фабрично нанесено върху гърба им лепило защитната лента се премахва едва преди приковаване на листа на мястото му. Залепването става от само себе си под въздействие на слънчевото нагряване. Допълнително студено залепване се прилага само при работа в студено време, при по-стръмни покриви и по краищата на покрива, при уламите и билното покритие. При всички случаи обаче трябва да се работи с препоръчаните от производителя на шиндлите лепила, които се доставят в стандартни по големина за шприцоване флакони.

По-надолу ще поясним основните операции и технология за монтиране, които на практика важат за всички видове и модели шиндли. Използват се съвсем ограничен брой евтини инструменти: чук, ластичен маркиращ шнур, ролетка и макетен нож със сменяеми остриета за рязане на меки подови настилки и хидроизолационни материали. Използва се не право, а сърповидно острие. При рязане то не се захабява при досег с основата и което е много важно, няма опасност неволно да се среже намиращата се отдолу друга шиндла или мушама. На фиг. 1 са показани основните елементи на типична покривна конструкция.

Преди да се разопакова, пакетът с битумни керемиди се огъва няколко пъти, така че евентуално залепналите един за друг листове да се отлепят. Препоръчва се едновременно да се отворят няколко пакета и листовете да се взимат от всеки от тях произволно, а не пакет по пакет. Така се постига по-равномерно за целия покрив оцветяване.

Както е показано на фиг. 2, шиндлите в съседните един над друг редове се поставят със застъпване помежду си. Широчината на ивицата от по-долната шиндла, която е застъпена от по-горната, зависи от модела на керемидите и наклона на покрива. Най-често тя е 19,5 cm. Колкото наклонът е по-малък, толкова ивицата на припокриване трябва да бъде по-широка и съответно се намалява видимата част от керемидите. Това се отразява и на площта, която може да бъде покрита със съдържащите се в един пакет листове. Всеки производител дава информация за всеки от моделите си керемиди, включително за широчината на застъпване между ивиците в зависимост от наклона. От това зависи и големината на площта, която се покрива с един пакет.

Шиндлите се закрепват чрез приковаване, като в някои случаи е необходимо и залепване с фабрично нанесеното върху гърба лепило или с допълнително студено лепене (фиг. 3). То се нанася точковидно (местата са отбелязани с пунктирани кръгчета на чертежа), като се работи с предписаното от производителя на шиндлите битумно лепило. То се продава във флакони с обем 310 ml и се шприцова на място. Местата за забиване на пироните са обозначени на чертежа с червена точка. Те отстоят на 25 mm от края на всеки процеп между две опашки и на същото разстояние от краищата на листа. При скатове с наклон, по-голям от 60°, както и в райони със силни ветрове броят на пироните се удвоява, като разстоянието между всяка двойка пирони е 50 mm. За подсигуряване на покритието срещу силни ветрове се препоръчва поне последните пет реда шиндли да бъдат и залепени, като лепилото се нанася на две места за всяка опашка. Лепи се точково, като лепилото се шприцова върху участък с диаметър около 25 mm.

Преди да се пристъпи към закрепване на шиндлите обаче, добре изпълнената равна, гладка и суха дъсчена или от плочи OSB обшивка най-напред се застила с хидроизолационна битумна мушама. Тя създава подложен слой за основа на листовете шиндли. Същевременно представлява втора и на практика непробиваема за дъжда и прахта изолационна преграда. Ако под шиндлите проникне вода, тя ще бъде спряна от мушамата.

Отделните платна се полагат успоредно на стрехата, като се застъпват челно и надлъжно на ивици с широчина, която се определя от наклона на покрива. Така например при покриви с наклон 15° – 20° (фиг. 4) листовете се застъпват челно на широчина 15 cm и надлъжно на 8 cm. При този, и особено при минимален наклон около 15°, допустим при някои керемиди, за по-голяма сигурност се препоръчва дори двупластово полагане на защитната мушама (фиг. 5). За целта първият ред се прави от разрязан на две по дължина лист (50 cm), върху него се приковава лист с нормална широчина (100 cm) и така със стъпка от 50 cm се продължава към билото. Челно листовете се застъпват на широчина 30 cm.

При наклони на ската между 21° и 85° тези стойности съответно са 5 cm и 10 cm (фиг. 6). Когато наклонът е в границите 85° – 90°, подложна мушама не се поставя, а керемидите може да се приковават директно върху обшивката.

Когато покривът има улама, първо тя се покрива, като мушамата се разстила по нейното продължение, така че да покрие от двете ù страни приблизително еднакво широки ивици. Тя се приковава с пирони през разстояние 40 cm. Когато се налага снаждане на парчета мушама по дължината на уламата, те се застъпват на ивици с широчина 30 cm и краищата задължително се залепват с лепило. С помощта на маркировъчния ластичен шнур върху мушамата се очертават две линии на разстояние 15 сm от краищата. По тях след това се напасват и изрязват краищата на хоризонтално полаганите платна мушама. Те лягат върху платното мушама, покрило уламата, и се приковават. При достигане до комин, капандура или друга вертикална преграда краищата на хидроизолационната мушама се прерязват така, че да стърчат повдигнати нагоре на височина 20–30 cm.

По-специални мерки трябва да се вземат за усилване на подложния пласт в близост до стрехата с улука. Тук зимно време се задържа сняг, който може да се заледи и да спомогне за проникване на вода под шиндлите. Най-лесно това се прави чрез удвояване на подложните пластове, както това вече бе описано – започва се с платно с широчина 50 cm (фиг. 5).

По края на дъсчената обшивка при стрехата предварително се приковава специален ламаринен или пластмасов профил (предпазна пола), който свързва покритието с улука и не позволява на стичащата се вода да подлизва под него. Краят на първото платно мушама ляга върху него и по цялата си дължина се залепва с непрекъсната ивица лепило. След като подложната обшивка бъде завършена, краищата ù откъм челата на покрива се защитават и допълнително укрепват чрез поставяне върху тях и по продължение на челото на ъглов профил, който се приковава с пирони. Едното рамо на профила трябва да застъпи мушамата на ивица, широка поне 8 mm, а другото е насочено надолу.

При наличието на улама работата по поставяне на шиндлите се съобразява с нея. Тук са възможни три начина на монтиране, наречени съответно „отворен“, „вплетен“ и „затворен“.

При първия метод по продължение на уламата се поставя и приковава с пирони специално произведен за целта лист рулонен листов материал, еднакъв с материала на шиндлите (APP модифицирана мембрана), със същата дебелина (3–4 mm) и със съответстваща по цвят посипка от минерални зърна (фиг. 7). След това от билото към стряхата с гумения шнур се очертават две разположени от двете страни на уламата реперни линии. В горния край разстоянието между тях трябва да бъде 16 cm, след което се разширява с 2 cm на всеки метър дължина. Това се прави с цел по-сигурно поемане на стичащата се по покрива дъждовна вода, чието количество нараства в посока към стрехата и улуците. По така очертаните линии се отрязват хоризонтално полаганите шиндли. В горния ъгъл на всяка от тях се отрязва парче с триъгълна форма и страна 5 cm, което се прави за улесняване стичането на водата в уламата. На ивица с широчина около 5 cm на вълнообразна непрекъсната линия се нанася лепилото и краят на шиндлата се притиска, за да залепне. След това се приковават пирони на разстояние също 5 cm от двете помощни линии. Този метод е най-лесен за изпълнение, не изисква използване на специална рулонна мушама, подходяща за избрания вид и оцветяване шиндли.

При т.нар. вплетен метод редовете шиндли от двете страни на уламата се поставят едновременно, така че последователно шиндлите от едната страна да застъпват края на шиндлите от другата страна. Всяка от тях се поставя така, че краят ù (фиг. 8) да прехвърля уламата и да минава на разстояние поне 30 cm от другата страна. Притиска се така, че да се огъне добре по чупката, и след това се заковава един допълнителен пирон в горния ъгъл. При коването на останалите пирони се внимава да не се забиват пирони на разстояние, по-малко от 15 cm от осовата линия на уламата.

При „затворения“ метод първо се поставят и закрепват шиндлите върху ската от едната страна на уламата (фиг. 9). Препоръчва се това да бъде скатът с по-малък наклон или по-малка дължина. Както и при предния метод, последната във всеки ред шиндла трябва да прехвърля уламата и да преминава от другата ù страна на дължина около 25 cm. Краят ù се приковава в горния ъгъл с един допълнителен пирон. Изискването да не се коват пирони в близост, по-голяма от 15 cm до осовата линия на уламата, важи и тук. След като по този начин се поставят и приковат всички шиндли върху този скат, върху мушамата на съседния скат се очертава реперна линия, успоредна на осовата линия на уламата и на разстояние 5 cm от нея. По нея се подравняват краищата на шиндлите, покриващи другия скат. В горния края на всяка от тях се отрязва триъгълно парче с дължина на страната 5 cm (виж и фиг. 7). Краищата на всяка шиндла се залепват с непрекъснато нанесена вълнообразна ивица лепило.

За правилното подреждане и закрепване на редовете шиндли върху покритата с мушама основа се очертават с ластичния шнур хоризонтални (фиг. 10), успоредни на стряхата и перпендикулярни на тях линии, които ще наречем вертикални. Хоризонталните линии се очертават на всеки 4–5 реда шиндли. При по-дълги скатове се препоръчва очертаване на служеща за ориентир вертикална линия по средата, а шиндлите се подравняват вляво и вдясно по нея. Така очертаните линии са ориентировъчни и спазването им не е задължително.

За началния откъм стрехата ред (фиг. 10) опашките на шиндлите се обрязват така, че да остане само плътната им ненарязана част. Така получената лента се скъсява на дължина, равна на половината от широчината на опашката. Това се прави, за да не съвпадне челната фуга в този ред с фугата между шиндлите от следващия първи ред. Началният ред се приковава и залепва цялостно към металния профил (пола) по ръба на дървената обшивка така, че да стърчи около 10 mm извън извън него. Краят на първото парче се залепва и странично върху челния профил.

Сега вече може да се постави първият ред шиндли, който се подравнява по ръба на началния ред. Започва се с цял лист, като всеки се намества и приковава с пирони. Краят на първия лист също се залепва към челния профил под него.

Първият лист шиндли от втория ред се скъсява на разстояние, колкото е половината от широчината на опашката, и се закрепва на мястото си. След това се продължава с цели листове шиндли. Първата шиндла от третия и всеки следващ ред също се скъсява с половин широчина на опашката. По този начин челните фуги между шиндлите в съседните редове се разминават (т.нар. диагонална стъпка), което способства за по-лесното оттичане на водата и предпазва от евентуалното ù прониване през фугите. Спазва се също и предписаната от производителя широчина на припокриване между всеки два съседни реда. Така работата продължава към билото.

Покриването на билото зависи от избрания начин за вентилация на подпокривното пространство. Единият вариант е протичащият под дървената обшивка въздушен поток да излиза през процеп по продължение на самото било. При него последните редове шиндли от двете страни на билото се обрязват по дължина, за да не покриват и затварят вентилационния процеп. По същия начин се постъпва и с краищата на подложната мушама. Върху билото се приковават с дълги пирони специални пластмасови отдушници с решетести отвори, през които въздухът безпрепятствено излиза в атмосферата. Върху тях се заковават парчета битумни шиндли, които в случая изпълняват повече декоративни функции.

При втория вариант в непосредствена близост до билото в дървената обшивка се изрязват отвори, върху които плътно ляга периферният фланец на специални скатни вентилационни елементи. Върху краищата на този фланец лягат и се залепват краищата на заобикалящите го листове шиндли.

В този случай билото се покрива плътно с парчета от шиндли. За целта близките до него редове се поставят така, че последният ред да достига билото. Самото било се покрива с изрязани от листовете шиндли елементи (дълги най-често 34 cm и широки минимум 18 cm), наподобяващи обичайните капаци при керамичните керемиди. За целта най-подходящи са шиндлите с правоъгълна форма на опашките. Парчетата се режат по прорезите около опашките, като за по-лесно огъване от отсрещната среда се изрязва клиновидно парче. Така получените билни елементи се поставят симетрично върху ръба на билото и се огъват двустранно, докато прилепнат добре върху скатовете. Редят се чрез застъпване на дължина най-малко 19,5 cm. За по-лесно огъване при студено време се препоръчва предварителното им затопляне с горещ въздух. Пироните се коват на 16 cm разстояние от края на всеки елемент и на 2,5 cm от страните му. Последователността при поставяне на билните елементи се съобразява с преобладаващата посока на ветровете. Започва се от срещуположния край. Така вероятността вятърът да оказва силен челен натиск и да повдига краищата на елементите е по-малка. По същия начин се покриват и маите.

Накрая остава да поясним как става оформянето на покритието около комините. Това е поредното проблемно място, чието изпълнение с керамични керемиди е истинско изпитание и изисква много усилия, че и опит. С битумни керемиди обшивката на комините се прави с лекота. На фиг. 13 е показано нейното изпълнение при използване на специални елементи от ламарина, които оформят и уплътняват прехода между покривната обшивка и стените на комина. Вече пояснихме, че краищата на подложните платна хидроизолационна мушама са огънати и повдигнати на височина около 20 cm по стените на комина. Височината зависи от височината на ламаринената обшивка. Листовете шиндли се нареждат и обрязват, за да опрат плътно до комина. След това се поставя челният елемент от ламаринената обшивка и се приковава върху реда битумни керемиди, като същевременно е плътно притиснат към тухления зид на комина. Поставя се първият от страничните елементи на обшивката, върху неговата периферна ивица стъпва краят на съответната шиндла и заедно се приковават. След това се поставя следващия ламаринен елемент, шиндлата от следващият ред се приковава през него и така се продължава, докато се стигне до горния край на комина. Задната част на комина се покрива с ламаринен елемент, чиято широчина съответства на неговата. Плътната част от реда шиндли трябва да застъпи периферната пола на този елемент и се приковава през него. След това се поставя вторият ред елементи от обшивката, които покриват първите и се закрепват към комина с пирони с Г-образна глава.

По подобен начин се прави обшивката с шиндли и покрай стени (фиг. 14).

От всичко казано дотук може да се направи и още един не маловажен извод – битумните керемиди са изключително подходящи в случаите, когато човек реши сам да покрие беседката или друга пристройка в двора си, а защо не и покрива на къщата си. Тук следва друга една изключително важна тема: използването на елементарни алпинистки техники за самоосигуряване, нещо, което никак не е сложно и задължително трябва да се прави при каквато и да било работа на високо. Но това ще бъде тема за специална статия.

В статията са използвани материали на фирмите IKO, Tegola и Bardoline.