В категории: Брой 7-8/2010, Ремонти, Хидроизолация

Хоризонтална хидроизолация на стени в стари сгради

Обитателите на стари сгради често се сблъскват с един крайно неприятен проблем – по повърхността на мазилката върху стените, най-често външните, в непосредствена близост до почвата постепенно започват да избиват белезникави петна, които след време натрупват прахообразно вещество (1). Не след дълго мазилката започва да се подкожушва и да се рони, докато накрая тухленият зид се покаже (2). Започнал веднъж, процесът на рушене обхваща все по-големи и по-големи площи, като бавно и неотклонно се издига във височина. И това не е всичко, защото просмукващата се влага, причинител на тези разрушителни явления, овлажнява трайно зидарията и мазилката откъм вътрешната страна, създават се подходящи условия за развитие на мухъл и плесени, появява се неприятен мирис на гнило. Върху повърхността на стените се появяват тъмни петна, а след време и мазилката започва да пада. С две думи идва момент, когато помещенията стават негодни за обитаване поради високата влажност на стените и въздуха, поради рушащата се мазилка.

Причинител на всичко това е просмукващата се предимно във външните стени дъждовна и почвена влага. Най-трудна за предотвратяване е почвената влага, която се просмуква в основите от стоманобетон и по капилярите на строителните материали се изкачва високо във вътрешността на зида. Доскоро, особено при съществуващи стари сгради без подходяща хидроизолация, този проблем бе почти нерешим. Опасността от просмукване на капилярна влага е особено голяма при сгради, построени върху терени с високо ниво на подпочвените води, върху непропускливи или слабо пропускливи почви, както и при липса на дренаж около основите.

При ново строителство за защитата от влага на пода и стените в сутеренните помещения се прилагат различни хидроизолационни материали за вътрешна и външна изолация. По време на строителството с тях се изпълнява необходимата според нивото на подпочвените води, вида на почвата и други фактори външна и вътрешна хидроизолация, като последната може да се прави и допълнително, според възникналата необходимост.

Класическите методи за хидроизолация с хидроизолационни мушами и материали на битумна основа не са в състояние да решат описания проблем, защото той се дължи на липсата на хоризонтална хидроизолация в основата на тухления зид. По тази причина дори при правилно изпълнена външна вертикална хидроизолация, влагата от почвените и подпочвени води по капилярен път безпрепятствено се просмуква и издига във височина, като овлажнява зидарията и мазилката. При старото строителство на този проблем много-много не се е обръщало внимание най-вече поради липсата на подходящи материали за изпълнение на ефективна хоризонтална хидроизолация. В страните, чиито територии не попадат в земетръсни зони, решението е просто и лесно – върху стоманобетонната основа на зида първо се полагат два пласта ивици хидроизолационна мушама, след това циментов разтвор и върху него се зида първият ред тухли. В земетръсни зони, каквато е и нашата, този метод е неприложим под носещи зидове. Старите майстори са решавали ефективно проблема, поставяйки под тухлените зидове ред от дялан плътен камък – гранит, сиенит и др. Плътният камък няма капиляри, по които влагата да се издига във височина и поради това представлява сигурна преграда. Това обаче е вярно, когато камъните са зидани без циментов разтвор във фугите между тях. В противен случай влагата ще съумее да се промъкне през капилярите на циментовия разтвор и да достигне до керамичните тухли. А те са благодатна среда за нейното по-нататъшно издигане и овлажняване на зида.

При новото строителство, изпълнявано по съвременни технологии, проблемът е напълно решен, защото вече има редица материали, които правят бетона и циментовия разтвор водоплътни, така че хем се получава противокапилярна хоризонтална хидроизолация, хем не се нарушава устойчивостта на сградата.

За старите сгради вече също има модерни и ефективни решения на проблема с просмукващата се през основите и издигаща се по стените влага. Това се постига с помощта на материали от света на нанотехнологиите, които са в състояние да проникват и през най-тесните капиляри на строителни материали, просмукват се по цялото напречно сечение на зида и изграждат траен водонепропусклив слой, който изпълнява ролята на хоризонтална хидроизолация. Така пътят за изкачване на влагата бива трайно прекъснат.

Предотвратяването на възможността за просмукване на влагата по височина е отговорна задача и затова трябва да се разчита на технологиите и материалите предлагани от водещите в света производители. Швейцарската фирма Vandex е една от тях, а специализацията й е именно в създаването и производството на материали, които прониквайки в дълбочина в бетонната конструкция (или други строителни материали) изграждат трайна защита, която я прави напълно водонепроницаема.

За саниране на стари сгради и кардинално решаване на проблемите, предизвикани от проникването на влага през основите и сутерена Vandex предлага цялостна система, която обхваща: изграждането на хоризонтална хидроизолация, третиране на осолените повърхности, външна и вътрешна вертикална хидроизолация на стените.

За изграждане на хоризонталната противокапилярна хидроизолация в съществуващи зидове особен интерес представлява материалът Vandex IC, с който се работи съвсем лесно и без специализирана техника. Той представлява пастообразен високо технологичен продукт на база на силан-силоксанова микроемулсия. Доставя се опакован в тънко фолио (в строителната практика се е наложило понятието „салам”), като се шприцова в зида с ръчен шприц. Опаковките са по 600 ml.

Vandex IC е предназначен за изграждане на трайна хоризонтална хидроизолация при съществуващи зидове, изградени от следните материали:

* Печени керамични тухли

* Силикатни тухли

* Каменни зидове (ломен, дялан или трошен камък), споени с циментов разтвор (т.е. с отворени капиляри)

* Други материали, свързани с материали на минерална основа, образуващи вертикални фуги между тях.

За разлика от други подобни материали Vandex IC може да се прилага и при силно овлажнени зидове – с до 95% влага. Това е съществено предимство, защото така на практика не се налага предварителното им подсушаване, което не е лесна задача и поради това би се загубило едно голямо предимство на Vandex IC – човек лесно сам да се справи със задачата, защото му трябва само най-обикновен перфоратор и свредло Ø12. Все пак колкото зидът е по-сух, толкова по-бързо активните вещества на Vandex IC ще проникнат в строителния материал и ще направят капилярите му водонепроницаеми. Тези вещества променят повърхностното напрежение, което поражда капилярните явления.

За да се гарантира цялостна и оптимална хидроизолация, третирането на зида в дълбочина с Vandex IC трябва да бъде съчетано с изпълнение на външна или вътрешна (според случая) вертикална хидроизолация със специализираните за целта материали на Vandex, участващи в системата за саниране на стари сгради. Преди това обаче повредената мазилка трябва да бъде премахната, включително избилите върху повърхността й пренесени и отложени от влагата соли. За третиране на силно „осолените” зидове се използват материалите Vandex Anti Sulphate и Vandex Mineralit, а за вертикална външна хидроизолация: Vandex Uni Mortar 1, Vandex BB 75, Vandex BB 75 E, Vandex Plug. Вътрешната хидроизолация е поверена на материалите: Vandex Rough Cast, Vandex Leveling Plaster, Vandex Refurbishment Plaster white.

За да не навлизаме в тази дълбока тема, която не е предмет на тази статия, бихме препоръчали при по-сложни случаи да се търси съдействието на специалистите на представителя на Vandex за България – фирма „Новострой Инженеринг” (www.novostroy.com). За да се предпише най-ефективното решение за какъвто и да било строителен проблем, особено при санирането на стари сгради, е необходима вярна диагноза. Специалистите на „Новострой Инженеринг” и нейната дъщерна фирма „Новострой контрол” имат богат опит и познания в тази област.

За да се постигне оптимално проникване на Vandex IC по цялото сечение на зида и изграждане на достатъчно дебела водонепроницаема преграда, той трябва да бъде шприцован в хоризонтална фуга на разтвора (хоросан или циментов), с който са иззидани тухлите. Затова мазилката трябва да бъде изкъртена до тухла, за да се открие възможно най-ниско разположената фуга между тухлените редове, и разтворът да се шприцова в нея.

Около три месеца след като Vandex IC бъде шприцован през пробитите в зида отвори, започва неговото изсушаване над така изградената хоризонтална капилярна хидроизолация. Това е продължителен процес, който може да трае от половин до една година, в зависимост от конкретните условия – вида на строителния материал, дебелината на зида и степента на неговото овлажняване.

След шприцоване на Vandex IC съдържащите се в емулсията микроелементи се разпределят в дълбочина, като се просмукват и през най-тесните капиляри. По този начин активните вещества изграждат пласт, който има силен водоотблъскващ ефект и не позволяват на водата да преминава през капилярите и да овлажнява зидарията във височина.

Отворите с диаметър 12 mm за шприцоване на емулсията се пробиват по продължение на хоризонталната фуга между два реда тухли на разстояние 120 mm един от друг. Избира се фуга, отстояща на около 150 mm от нивото на почвата. Пробива се на дълбочина около 20 mm по-малка от дебелина на зида. За създаване на условия за оптимално проникване на емулсията и изграждане на най-ефективна хидроизолация се препоръчва всеки втори отвор да се пробие на мястото, където хоризонталната фуга се пресича с вертикалните фуги между всеки две съседни тухли (при стандартната им дължина 250 mm). Вътрешността на така пробитите отвори се почиства чрез продухване със сгъстен въздух. При двуслойни зидове се препоръчва шприцоване на Vandex IC и от двете страни в посока към междинната кухина при спазване на посоченото изискване за разстоянието между дъното на отворите и повърхността на зида.

При каменните зидове, ако е необходимо, хоризонталната хидроизолация се изгражда като отворите за шприцоване на Vandex IC се пробиват в свързващия камъните циментов разтвор. При порьозен камък (пясъчник), който се просмуква от водата, отворите може да се пробият и директно в него.

В случаите, когато не може да се установи точното местоположение и да се уцели фугата от свързващия материал, се препоръчва пробиване на отворите в два лежащи един над друг редове.

Vandex IC се шприцова с пистолет, като се подбира накрайник с дължина, позволяваща му да достигне до дъното на отвора. Накрайниците на стандартните пистолети, продавани в магазините, са къси и съответно неподходящи за целта. Пистолетите на Vandex се предлагат с два накрайника с дължини 35 cm и 100 cm. Емулсията от поставената в пистолета опаковка Vandex IC се изтласква равномерно чрез прилагане на постоянен натиск върху ръкохватката. Едновременно с това натрайникът се изтегля бавно, за да може отворът да се запълни изцяло. Запълването трябва да достигне до около 10 mm от повърхността на зида.

След това всички отвори се затварят (затапват) с Vandex Uni Mortar. След време, в процеса на изсъхване, около отворите може да се образува белезникаво оцветяване. То се премахва с четка.

В таблицата са дадени разходните норми на Vandex IC в зависимост от дебелината и дължината на третирания с препарата зид. Ориентировъчно може да се приеме разход 100 ml/m зид при дебелина 10 cm.