В категории: Бани и кухни, Брой 9-10/2005, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство

Монтиране на конзолна тоалетна чиния

На пазара се появиха доскоро непознатите в гражданското строителство у нас системи за конзолно монтиране на тоалетната чиния към стената с вградено в нея промивно казанче. Това решение се прилага отдавна в държавите, на които желаем да заприлича и нашата, защото има редица предимства. Закрепената към стената тоалетна чиния не стъпва върху пода, той не се пробива за монтиране на дюбелите, а неизбежното замърсяване по периферията на основата на чинията на практика липсва. Под нея остава достатъчно широка пролука (50 mm), която позволява лесно почистване на пода. Казанчето е изцяло скрито в стената и не заема място в банята – семпло и прегледно решение. Освен това няма опасност да бъде съборено, както когато се намира в задния край на чинията. Единствено видим на стената е декоративният панел с един или два пускови бутона (според модела) за дозиране на количеството вода за промиване – нормален и икономичен режим. При други модели количеството на водата не се регулира. Оттичането на чинията е задно, което улеснява свързването ù с вертикалния щранг на канализацията. Друго предимство на вграденото в стената казанче е, че шумът от стичащата се в него вода почти не се чува, за разлика от откритите казанчета. Това до голяма степен се дължи и на шумозаглушаващата облицовка на повечето от казанчетата за вграждане.

Противно на очакванията монтирането на конзолната тоалетна чиния не е по-трудно от поставянето на обикновена чиния. Цялата конструкция най-често се продава в комплект. Носещата рамка (стойката) е направена от заварени стоманени квадратни профили с антикорозионно лаково покритие. Тя се състои от две части. Долната се закрепва неподвижно към пода с помощта на дюбели, а горната е подвижна и може да се повдига на височина до 250 mm. Така се регулира височината на чинията спрямо готовия под, която по стандарт трябва да бъде 400 mm. След като височината на стойката се определи, горната част на рамката се застопорява спрямо долната с по два винта от всяка страна. Всичко това изисква предварително да бъде поставен подовият сифон и прокарани канализационните тръби по пода, за да може с точност да се определи дебелината на циментовата замазка и нивото на пода с подовите плочки. Горният край на стойката се закрепва към стената посредством две шпилки. Всяка от тях в единия си край има заварена планка, чрез която с два дюбела се закрепва към стената. Свободният край на всяка от шпилките преминава през планка в рамката и с помощта на гайка и контрагайка нейното положение се фиксира неподвижно. Този начин на закрепване позволява точното нивелиране на стойката във вертикална посока.

В стойката е монтирано казанчето за водата. На лицевата му страна има правоъгълен отвор, в който се поставя пусковият блок. Когато той е свален, отворът осигурява достъп до вътрешността на казанчето и до намиращите се в него механизми – спирателен ъглов водопроводен кран и гъвкава връзка, дозиращ механизъм с поплавък за пълнене на казанчето, изпускателен механизъм с камбана. В горния край на казанчето се намира отвор, през който преминава щуцерът на ъгловия вентил, свързан към захранващия тръбопровод.

Към рамката на стойката със скоба се монтира тръбата за стичане на промивна вода от казанчето в тоалетната чиния. По същия начин се закрепва и присъединителният елемент, чрез който тя се свързва към канализацията. Разстоянието между центровете на двете тръби е фиксирано на 135 mm и отговаря на съответните отвори в чинията.

Тук бихме ви посъветвали да прочетете статията „Канализационна инсталация с полипропиленови тръби“, публикувана в НС 5-6/2005, в която са описани различните присъединителни елементи и схемите за свързване на санитарни и кухненски прибори към канализацията.

Широчината на описаната тук стойка е 550 mm, а общата ù дебелина е 103 mm. Тези размери са необходими за определяне на големината на нишата, в която тя се монтира. Казанчето е с плоска форма (широко е 80 mm) и има вместимост 9 l вода, която може да се изпуска наведнъж или в икономичен режим – 3 l.

Стойката с монтираното към нея казанче и двете присъединителни тръби се монтира в стената. Тук са възможни няколко решения. Ако дебелината на стената позволява, в нея може да се изсече ниша за монтиране на стойката. Ако нишата стане прекалено широка, може да се стесни, като се иззида с тънки блокчета YTONG.

Друго много често срещано решение е пред стената с метални профили да се направи конструкция, в която се помества стойката. Конструкцията се облича с плочи от импрегниран гипсокартон и върху тях се лепят облицовъчните плочки. Така се получава кухина, удобна за лесно прокарване на всички тръбопроводи. Възможно е и друго решение – напречно на някоя от стените на банята да се изгради ниска и къса стеничка, в която се монтира стойката.

От финансова гледна точка за предпочитане е да се купи стойка с казанче от реномиран производител, а тоалетната чиния да се вземе отделно. Българските чинии с дълбоко промиване за конзолно монтиране Vidima W7045 са оптимално решение поради доброто си качество и цена около 75 лв.

Разнообразието от стойки е доста голямо, като всеки вносител предлага поне един-два модела. В големите хипермаркети като Mr. Bricolage и Praktiker се предлагат повече модели, което хем дава възможност за избор, хем поражда дилемата коя конструкция е по-добра, и дали икономията на малко средства в случая е уместна. По наше мнение за конструкция, която се вгражда в стената за десетилетия напред, решаващите фактори са качеството и дълготрайността.

Тук сме описали монтирането на конзолна тоалетна чиния Vidima към стойка и казанче с пневматично пускане на водата Coesidra CS 2612 на италианската фирма CO. E.S. Технологията е подробно илюстрирана със снимки така, че човек лесно да се ориентира, и когато монтира система на друг производител. Цената на описаната тук конструкция за вграждане – стойка и казанче, е около 180 лв., като отделно се заплаща стойността на декоративния панел с пусковите бутони. Тук има възможност за избор – по-евтин модел от пластмаса или по-луксозният и по-скъп вариант от пластмаса с метализирана повърхност, която по външен вид не се отличава от метално изпълнение с блестящо или матово хромово покритие. Водени от логиката, че скъпото винаги излиза по-евтино, избрахме по-скъпия вариант с метализирано покритие и цена около 60 лв. Казанчетата за вграждане Coesidra се предлагат в две изпълнения – с механичен или с пневматичен изпускателен механизъм. По интуиция избрахме втория вариант, защото ни се стори по-модерен. При него повдигането на камбаната става чрез въздух, който се сгъстява при натискане на едно от двете гумени балончета под бутоните в пусковия блок. Решението е елегантно, няма подвижни лостови механизми, което предполага по-голяма дълготрайност и безаварийна експлоатация. За сметка на това прави впечатление, че трябва да се приложи по-голямо усилие за натискане на бутоните и задействане на механизма.

Вече стана дума, че височината на стойката може да се регулира в границите 1150–1300 mm в зависимост от денивелацията между основата, върху която стъпва, и нивото на готовата подова настилка. Стойката се подбира така, че височината на монтираната чиния (без дъската) от пода да бъде 400 mm. След това се закрепва с дюбели към пода и стената.

Особеностите при монтиране на конзолна тоалетна чиния поставят трудно изпълнимо условие – при напълно разбит под да се предвиди съвсем точно дебелината на циментовата замазка (при това с лек наклон към подовия сифон за оттичане на водата) и настилката от плочки, за да се спази изискването за височина на чинията. Обичайната практика е първо да се определи възможно най-точно нивото на пода, след което облепването на стените започва от втория ред плочки нагоре. Следва настилката на пода и едва тогава стенната облицовка се завършва, като се залепва и първият ред плочки. Височината на втория ред се подбира така, че при необходимост да се реже малко от плочките в първия ред, но не и да останат прекалено широки фуги.

При монтиране на конзолна чиния в издълбана в стената ниша би могло да се препоръча закриването на кухината с капака от гипсокартон и облепването му с плочки да се остави като последна операция, след като останалата част от стенната облицовка и подът са вече готови. Така височината на носещата чинията рамка в стойката може съвсем точно да се регулира спрямо готовия под.

Върху лицевата страна на казанчето има правоъгълен отвор, в който се монтира пусковият блок. Този отвор осигурява достъп до гъвкавата връзка (брониран маркуч с холендрови гайки) между спирателния кран на водопровода и механизма за пълнене на казанчето. През него се монтира и сменя при необходимост и изпускателният механизъм с камбаната. С две думи монтираната в стената стойка, казанчето и тръбните връзки са, така да се каже, вечни, докато всички елементи, които се монтират допълнително и подлежат на износване и подмяна, са лесно достъпни през този отвор.

Монтирането на стойката се свежда до регулиране по височина, нивелиране и закрепването ù към пода и стената. След това се закрепват тръбата за изтичане на промивната вода и коляното за свързване към канализацията. Към металната рамка с помощта на гайки се закрепват две дълги шпилки, с които се монтира тоалетната чиния. Тук има известна тънкост. Макар че няма основание да не се вярва в точността на фабричната изработка, препоръчително е да се провери с нивелир дали те лежат в хоризонтална равнина. Ако това не е така, положението им се коригира чрез леко странично наклоняване на носещата рамка и подпъхване под единия ù крак на здрава подложка.

След като рамката е окончателно монтирана, отворът в стената се закрива с капак, изрязан от водоустойчив импрегниран гипсокартон Knauf GKI (оцветен в зелено със сини надписи). В него предварително се пробиват отвори, през които преминават двете тръби и шпилките. Изрязва се и правоъгълен отвор по контура на пусковия блок и отвора в казанчето. Капакът от гипсокартон се закрепва към металните профили на стойката със специални винтове за плочи от гипсокартон. Преди да се пристъпи към лепене на плочките, се препоръчва капакът да се защити допълнително срещу влагата чрез намазване с Ceresit CL 50.

Монтирането на чинията не създава проблеми, но за да не остава място за съмнение, се постарахме подробно да онагледим със снимки всички операции.

Първата задача е да се почистят краищата на тръбите от попаднала мазилка и изтеклото встрани лепило за плочки. Те се изстъргват, като се внимава да не се повредят краищата на двете пластмасови тръби. Уплътнителят в муфата на отходното коляно се изважда, жлебът се почиства, уплътнителят – също, и отново се поставя на мястото си. След като гърлото на тръбата за промивната вода се почисти, върху края ù внимателно се нахлузва уплътнителният маншон.

На снимките е показано как се определя дължината на двете парчета тръби за свързване на чинията. Тук само ще уточним, че, когато се определя дължината на парчето за свързване към канала, тя трябва да се намали с 10 mm спрямо измерената при напъхването му „до упор“, за да остане известен толеранс за движение и допълнително напасване.

Върху единия край на свързващата с канала тръба се нахлузва гумен маншон, който уплътнява изходното гърло на тоалетната чиния. Ръбът на другия след отрязване до необходимата дължина се скосява и заглажда под ъгъл 30° с пила. За предпочитане е за тази цел да се използва специализиран инструмент, с което се гарантира равномерно скосяване (фаска), без да е необходимо допълнително изглаждане на грапавините. След това краят на тръбата се намазва със специална смазваща паста, за да се улесни напъхването ù в муфата с гумения уплътнител.

Така подготвената чиния,с поставени присъединителни тръби се нахлузва пробно върху двете шпилки, за да се измери каква част от тях е излишна, и следва да се отреже. Преди да се започне с рязането обаче, върху шпилките се навива по една гайка. Смисълът от това упражнение е, че при рязането началото на резбата често се поврежда и това пречи на гайката „да захапе“, за да бъде завита. Резбата се оправя чрез развиване на предварително завитата гайка. При леко притегнати гайки се проверява дали чинията е хоризонтална. При необходимост са възможни минимални корекции, защото върху всяка шпилка се нахлузва по една пластмасова втулка с лек ексцентрицитет, която влиза в отвора на чинията. Чрез завъртане на съответната втулка чинията може да бъде нивелирана точно.

След като чинията е монтирана, остава да се проверят холендровите гайки на гъвкавата връзка между казанчето и ъгловия вентил и при необходимост да се притегнат. След това изпускателният механизъм заедно с камбаната се поставя на мястото си и се фиксира с две пластмасови куки. Свободните краища на двата прозрачни маркуча (при пневматичен механизъм) се свързват към съответните щуцери на пусковия блок. Те са оцветени различно, за да не се сбърка при свързването им към съответния бутон за изпускане на 9 или на 3 l вода. Пусковият блок се монтира с два винта, поставя се декоративният панел с двата бутона и казанчето е готово за изпробване.

Следващата задача е да се монтира дъската на тоалетната чиния. Разнообразието на пазара е богато, но големините са стандартизирани, така че изборът се свежда основно до дизайна, вида на материала и изпълнението. Интерес представляват дъските с вградна в тях струйна дюза за измиване. Така тоалетната чиния поема в известна степен и функциите на биде, което е несъмнено удобство, ако в банята няма достатъчно място. Показаният на снимката вариант е по-опростен и същевременно по-евтин, но изисква монтиране на стената на смесителна батерия. По-луксозните модели имат същинска смесителна батерия с една глава, която позволява смесване на студената с топла вода и регулиране на температурата. И в двата случая обаче зад дъската ще висят маркучи. Все пак това е компромисно решение, макар и доста скъпо – дъска със смесителна батерия струва около 450 лв., а без батерия – около 145 лв. Накрая остава да се зареди специалното легенче за ароматизатор.