В категории: Бани и кухни, Брой 7-8/2005, Водопровод и канализация, Ремонти, Строителство

Фасонни части за ремонт на банята

Банята е помещението, което се модернизира най-трудно и скъпо. Това обаче рано или късно трябва да се направи. Старата водопроводна мрежа от поцинковани тръби вече е амортизирана и от крановете тече ръждиво-кафява вода, канализационната мрежа пропуска, около подовия сифон подлизва вода, да не говорим за вечно течащото казанче на тоалетната чиния, за олющената вана, демодираните грозни плочки и т.н. – до болка познато наследено всекидневие. Иначе казано, идва моментът, когато набирате непреодолимо желание да се сдобиете с модерна, уютна и най-вече функционална баня. Трябва да сте наясно обаче, че ви очакват 2–3 месеца на къртене, изнасяне на стотина-двеста чувала строителни отпадъци (за средно голяма баня с площ около 5–6 m²) и, съответно, докарване на същото количество материали, измазване, монтиране на инсталации, лепене на плочки и т.н. Как ще бъдат разположени санитарните прибори трябва да се обмисли добре. Решението точно кои от големия избор на нашия пазар е най-удачно да се купят, също не е лесно. Да не говорим за българските архитекти от времето на социализма, които за банята са заделили мизерна по големина площ.

Захванете ли се с такъв ремонт, задължително трябва да се подменят изцяло водопроводните и канализационни тръби. Даже и да изглеждат на външен вид със запазено цинково покритие, стоманените тръби са язва, която не след дълго ще ви принуди отново да хванете къртача и да започнете кошмарния ремонт. Тук едва ли е необходимо да обосноваваме подробно твърдението, че металните тръби задължително трябва да бъдат подменени с полипропиленови. Те на практика не корозират, а гарантираната им дълготрайност е над 50 години, и то при екстремни условия – температура на водата 70 ºС и налягане 10 bar. Повърхността им е много гладка и по нея не се образуват отлагания. По тази причина и нивото на шума от течащата вода е по-ниско. Полипропиленът е значително по-лош проводник на топлина в сравнение със стоманата, поради което топлинните загуби от тръбопровода са много по-малки, а и вероятността от образуване на конденз върху външната повърхност на тръбите за студена вода е минимална.

За битови инсталации за студена и топла вода се използват основно три групи тръби – PN 10, PN 16 и PN 20. Те се различават помежду си по дебелината на стената и, съответно, по работното налягане (при температура на водата 20 ºС), за което са предназначени. Най-дебела стена имат тръбите PN 20, а най-тънка – PN 10, съответно първите са пригодени за налягане 20 bar (2,0 MPa), а вторите – за 10 bar. За провеждане само на студена вода може да се ползват PN 10, за студена и топла са подходящи PN 16, а за топла вода и централно отопление се препоръчват тръби PN 20.

За водопровода в жилището (баня и кухня) най-често се използват полипропиленови тръби с външен диаметър 20 и 25 mm, които съответстват на метални тръби 1/2″ и 3/4″. За топла вода се препоръчват полипропиленови тръби с повишена устойчивост – многослойни с алуминиева обвивка. Такива например са тръбите PN 20 Stabipipe на италианската фирма Coestherm. За разлика от доста широко навлезлите на нашия пазар бледожълти чешки тръби, италианските са тъмнозелени.

Известно е, че металните тръби се съединяват чрез резба и съответни фасонни части (фитинги). Полипропиленовите пък се съединяват чрез стопяване (полифузионно заваряване) на материала по контактната повърхност между края на тръбата и фасонната част. Операцията се извършва много по-лесно и бързо, отколкото нарязването на резби и завиването на муфи, колена и други части. За разлика от резбовото съединение, съединяването чрез заварка е необратимо и, веднъж направено, вече не може да се разглоби. В случай на грешка тръбата се срязва и в края ù се заварява друга фасонна част.

Тръбите и фасонните части се свързват с помощта на специален инструмент, който нагрява краищата до температура 260 ºС. Тук възможностите за избор са, общо взето, не особено големи. Ако сте професионалист, очевидно ще предпочетете скъп и надежден инструмент – около 550 лв. е цената на италианския CO.E.S., а чешкият Polys P4 е с цена около 350 лв. За домашния майстор подходящото решение е инструментът от серията Raider на „Евромастер“ (виж НС 9-10/2004), който струва само 80 лв. и е пригоден за заваряване на тръби с външен диаметър от 20 до 40 mm – предостатъчно за домашни приложения.

С някои изключения фитингите за свързване на полипропиленовите тръби не се отличават по предназначение от аналогичните чугунени при тръбопроводите от стоманени тръби. Използват се муфи, колена (под 90о и 45о), тройници, редуктори, редуктивни муфи и тройници, и др. За разлика от металните тръби, при полипропиленовите кръстосването се извършва много лесно, като се използват готови дъгообразно огънати елементи.

За свързване между метални и полипропиленови тръби се използват специални фитинги, единият край на които е пригоден за заваряване, а в другия има месингова втулка с резба, съответно 1/2″, 3/4″ и т.н. Такива колена се използват и за свързване на различни кранове и смесителни батерии. Изрично се препоръчва в такива фасонни части да се завиват само други с идентична резба, а не парчета тръба, чийто край за по-лесно нарязване на резбата е скосен конично. За свързване на метален с тръбопровод от полипропиленови тръби най-често се използва нипел, който се заварява с тръбата от едната си страна, а върху другата се завива метална муфа.

За монтиране на смесителни батерии има специален комплект, който изключително много улеснява работата. Той представлява розетка с гнезда за две колена за подаване на топла и студена вода към батерията. Разстоянието помежду им е точно зададено и не може да бъде сгрешено. Розетката се нивелира и закрепва към стената с винтове или дълги пирони, за да не се размести при нанасяне на мазилката. Самите колена са покрити с „шапки“ от стиропор, които пазят от попадане на мазилка и лепило за плочки в тях. Разстоянието между основата, върху която ляга розетката, до нивото на облицовката с плочки трябва да бъде 56 mm. Всяко коляно се фиксира в гнездото си чрез нахлузване на пръстен, който притиска стените, и не му позволява да се измъкне.

Колкото и човек да се старае, разстоянието от основата на розетката до нивото на завършената облицовка от плочки е трудно да се уцели Ако розетката за свързване на батерията е останала по-дълбоко под мазилката, това не е беда, защото има удължители с дължини 10, 15, 25, 30, 40, 50, 60 и 80 mm. Освен външна и вътрешна резба в краищата си, те имат вътрешен отвор за шестостенен ключ, така че лесно и без опасност от повреждане на хромираната повърхност да се завиват и отвиват.

В НС 5-6/2005 публикувахме статия, посветена на изграждането на канализационни инсталации с тръби от полипропилен с необходимите фасонни части и схеми на свързване, поради което тук няма да се спираме подробно, но ще направим няколко допълнения. Подовият сифон е критично място за отвеждане на стеклата се по пода вода. Съединението му с канализационната тръба трябва да бъде много добре уплътнена. Тялото трябва да бъде добре хидроизолирано, така че покрай него да не се просмуква вода. Сифонът трябва да има воден затвор, за да не проникват в банята миризми от канала. Освен това трябва да позволява регулиране по височина, за да може решетката да бъде на едно ниво или милиметър-два под нивото на подовите плочки. Важно е частите на сифона да не ръждясват. Затова трябва да се купи подов сифон от „сой“, т.е. от реномиран производител, като представените тук на CO.E.S.

Показваме и недостатъчно познат вид стенен сифон за свърване на перална или съдомиялна машина. Сега практиката е гуменият маркуч директно да се напъхва в канализационната тръба. Стенният сифон е „съвсем истински“ – има си U-образно коляно за образуване на воден затвор, има и ревизионен отвор за почистване, когато се задръсти.

Специално внимание следва да се обърне на добрата хидроизолация в банята – нещо, което доскоро изобщо не се е правило у нас. Това обяснява и големия интерес, който предизвика статията „Алтернативната хидроизолация“, публикувана в НС 3-4/2005, която тук няма да повтаряме. Накратко, става дума за нова технология, която гарантира 100% хидроизолация под стенните и подови облицовки, и предпазва сигурно намиращите се отдолу или съседните на банята помещения.

Сърцевина на системата за течна хидроизолация представлява препаратът Ceresit CL 51 – еднокомпонентен гъст разтвор, който се нанася двукратно с четка или със стоманена пердашка върху изолираните повърхности. При бани с обилно мокрене на стените и пода, се препоръчва изолация с двукомпонентния Ceresit CL 51.

След изсъхване на хидроизолационния слой върху него се нанася лепилото за лепене на плочките. Дотук, добре, защото Ceresit CL 50 се предлага на нашия пазар. Не така стои обаче въпросът със специалните уплътнители ленти (Ceresit CL 52) за подсилване на изолацията в ъглите и маншоните за уплътняване около отвора на подовия сифон (Ceresit CL 53) или около излизащи от стената тръби (Ceresit CL 54), които са критични места за пропускане на влага. Причината е, че майсторите не ги търсят, защото не ги познават, а търговците пък ги доставят само по поръчка, защото нямат достатъчно клиенти за тях. Е, надяваме се, и това скоро да се промени.