В категории: Брой 5-6/2005, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Топлоизолация

Топлоизолационни системи Ceresit

Темата за топлоизолацията на сградите е една от дежурните в списанието ни, което е отзвук на интереса на читателите ни, породен от действителността, в която живеем. Разходите за отопление тепърва ще стават все по-непосилни и това е световна тенденция, която няма как да се обърне. Паралелно с това във всички страни извън екваториалната област (пък и там за защита срещу жегата) се взимат драстични мерки за топлинно изолиране и според енергийните си разходи вече се оценяват като „енергоспестяващи“, „нискоенергийни“ и „пасивни къщи“ (виж НС 3-4/2005). Последният вид имат дотолкова съвършена топлоизолация (дебелина на фасадната изолация 35 cm, на подпокривната 40–50 cm, трислойни стъклопакети на прозорците и т.н.), че почти не се нуждаят от топлинна енергия. Поддържането на нормална за обитаване температура в помещенията става за сметка на естествено отделяната от различни неотоплителни електрически уреди и човешкото тяло топлина, както и от слънчевите лъчи. Не се хаби скъпа електрическа енергия или още по-скъпата нафта, няма замърсяващ въздуха и тровещ околната среда пушек от комините.

Така е по света, в тази посока вървим и ние, макар бавно и мъчително, което, изглежда, е характерна даденост за нашия народ. Колко далеч се намираме, може всеки сам да прецени по броя на неизмазаните къщи по селата, по леденостудените бетонни стени на панелките и зеещите черчевета, наричани още прозорци.

Същевременно на пазара се появиха най-различни материали – топлоизолационни плочи, грундове, лепила, шпакловки, армировъчни мрежи, дюбели и т.н., които образно казано представляват сбирщина от продукти на различни производители, често несъвместими един с друг. В добавка самоуки майстори масово раздават съвети кое как да се прави. За съжаление единодушната оценка и на специалистите е, че дори и много от специализираните фирми в областта на топлоизолацията не познават или поне не спазват технологичните предписания при изпълнение на топлоизолационни системи. Подчертаваме „системи“, защото всяка топлоизолация, особено външната, представлява многопластова система от различни материали, които трябва да бъдат оптимално подбрани с оглед съвместимостта им един към друг. Целта е да се получи устойчива на атмосферните влияния топлоизолация, която да има дълготрайност, колкото е животът и на самата сграда.

Некомпетентното използване на наличните материали, неспазването на технологичните предписания и най-вече възможно най-неразумната икономия, която масово се прави у нас от дебелината на изолационния материал, ни подтикна да публикуваме може би най-подробната излизала у нас и предназначена за масовия читател статия, описваща стъпка по стъпка технологията за направа на външна топлоизолация с плочи от минерална вата (НС 9-10/2004 и 11/2004). Продължение на темата са и двете статии за топлоизолация на покрива и таванските помещения, който поместихме в предишните два броя на списанието – НС 1-2/2005 и НС 3-4/2005.

Сега отново се изкушаваме да се върнем към темата за фасадната (външна) топлоизолация, защото на този пазар отскоро се намеси и световният лидер в областта на строителната химия – Ceresit. В своята 100-годишна история фирмата се утвърди като най-реномирания производител на всевъзможни добавки, подобряващи качествата на строителните разтвори, на хидроизолационни материали, лепила, най-вече за облицовки от плочки, грундове и други високотехнологични материали. Сега Ceresit започва да предлага и на нашия пазар цялостни системи за външни топлоизолации, съдържащи всички необходими за целта материали. Имайки предвид реномето и качеството на продуктите Ceresit, няма никакво съмнение, че при спазване на несложните технологични указания, направата на ефективна, дълготрайна и с отличен външен вид фасада е предварително гарантирано. Не случайно споменаваме и външния вид, защото фасадата на всяка сграда е нейното лице пред света, а Ceresit вече предлагат и широк асортимент от най-модерните за момента тънкослойни декоративни мазилки и бои. Затова говорим за „система“, защото всички материали, от грунда върху основата до фасадната боя са пригодени оптимално да „работят“ заедно, без появата на дефекти като отлепване, напукване и др.

Тук е мястото да благодарим на Henkel България, които ни предоставиха подробна фирмена информация и снимков материал за своите нови продукти. И така, преди да преминем към темата, няколко уточняващи обобщения.

Защо външна топлоизолация? Най-кратко казано, топлоизолацията е добра, когато е външна, и покрива фасадата изцяло. Така стените се предпазват от отрицателни температури във вътрешността им и от замръзване на евентуално попаднала в тях влага. Способността им да акумулират топлината се използва оптимално и така във вътрешността на сградата почти не се усещат денонощните температурни колебания на външния въздух, дори когато са в широки граници. Положената отвън топлоизолация покрива и изолира „топлинните мостове“, т.е. откритите бетонни елементи (колони, пояси, трегери), през които топлината „изтича“ особено лесно. Не на последно място външната топлоизолация не намалява обитаемото пространство в помещенията.

Дебелина на изолацията. Този въпрос според нас има ключово значение, защото единствено дебелината на изолационните плочи определя топлоизолационните характеристики на стените, количеството икономисана енергия и разходите за нейното добиване. Колкото изолацията е по-дебела, толкова повече топлина се икономисва, и толкова по-ниски са разходите през отоплителния период. Не случайно в НС 9-10/2005 се постарахме да направим точен анализ на участието на отделните елементи на топлоизолационната система (лепила, шпакловки, топлоизолационни плочи и тънкослойна мазилка) във формирането на цената за квадратен метър топлоизолация. Сметките, основаващи се на реални разходни норми, съпоставени с анализ на разходите по току-що изолирана еднофамилна къща, показват, че при дебелина на изолацията 9 cm стойността на топлоизолационния материал (минерална вата) възлиза на 28–33% (зависи от дебелината и вида на мазилката) от всички разходи, без в цената да се калкулират трудът и наемът на скеле. При тези условия увеличаването на дебелината на топлоизолационните плочи на 12 cm оскъпява системата само с 9,7%, но за сметка на значително допълнително намаляване на топлинните загуби. Ако в общата сметка се добавят разходите за труд и скеле, и вместо по-скъпите плочи от минерална вата, се използват значително по-евтините плочи от стиропор, то делът на изолационния материал ще падне на около четвърт или даже по-ниско от общите разходи. Изводът е повече от очевиден, и който ви съветва, че дебелини 3–4 cm или даже 5 cm на изолационните плочи са достатъчни, не го слушайте и си намерете друг, по-добър консултант. Според нас долната граница на дебелината на изолационните плочи не бива да пада под 9 cm, като за предпочитане е дебелина от 12 cm.

Ако някой реши да оспорва нашите сметки, препоръчваме му да направи справка и с наскоро отпечатания каталог на Isover България за 2005 г. За да удовлетвори сега действащия български стандарт, (k≤0,50 W/m²K) минималната дебелина на топлоизолацията е 5 cm. Ние обаче ще добавим, че тези норми са вече силно остарели, изостават от възприетите в Европа и от тенденциите за намаляване на енергийните разходи. Изискванията за т.нар. „енергоспестяваща къща“ (k≤0,30 W/m²K), се удовлетворяват от изолация с дебелина 9 cm. За да имаме „нискоенергийна къща“ (k≤0,20 W/m²K), дебелината вече трябва бъде 12 cm. А за мечтаната „пасивна къща“ (без разходи за отопление) е необходима топлоизолация на външните стени с дебелина 34 cm. Към това ще добавим още само, че външна топлоизолация се прави веднъж и за поколения напред.

Стиропор или минерална вата? Това е Хамлетовският въпрос, който възниква винаги, щом се заговори за топлоизолация. Всеки вносител, естествено, хвали до прехласване своя материал. В този хор високо звучат и гласовете на вносителите на третия вид материали – изолационните плочи от екструдиран полистирол XPS, които се опитват да ги наложат и там, където общо взето не е най-подходящото място за тяхното приложение –външните фасадни изолации. Основният аргумент на защитниците на стиропора и минералната вата в спора им с вносителите на XPS материали е, че първите два материала са паропропускливи, т.е. позволяват на стените да „дишат“, и така проникналата в тях влага има възможност безпрепятствено да се изпарява в околното пространство. Към аргументите в полза на стиропора и минералната вата несъмнено натежава и фактът, че от всички материали плочите XPS са и най-скъпи. Същевременно са много подходящи за топлоизолация на специфични места – изолация на цокъла в основата на стените, изолация на избените помещения и основите на сградата под равнището на терена, изолация на плоски покриви и подови изолации под „плаваща“ циментова замазка, допълнителна изолация на стоманобетонните пояси и колони, при което листовете се поставят направо в кофража преди изливане на бетонния разтвор и др.

Между вносителите на минерална вата и стиропор също се води не по-малко ожесточен диспут, защото всеки от тези материали има своите предимства и съответно по-слаби страни, но важното е, че и двата материала са много подходящи за фасадни изолации. Затова Ceresit е разработил и предлага две системи от материали за топлоизолация, съответно с плочи от стиропор (Ceresit VWS) и с плочи от минерална вата (Ceresit WM). Избързваме с информацията, че засега най-много се търсят материалите за системата Ceresit VWS, което лесно се обяснява със значително по-ниската цена на стиропора в сравнение с плочите от минерална вата. В редица случаи обаче вторите имат неоспорими предимства, и затова си струват няколко думи и по въпроса – стиропор или минерална вата. Кой от двата материала да изберем?

Стиропорът (експандиран при висока температура полистирол) се продава във вид на бели на цвят плочи, с най-често срещани размери 1000х500 mm и различни дебелини. За облицоване на фасадни стени се използват специално произведени за целта плочи, които носят означението EPS-F. Те имат много добър коефициент на топлопроводност (λ) – при EPS-F той е 0,040 W/m.K, и са много леки (обемното им тегло е 15–20 kg/m³). Имат сравнително добра якост на натиск – 130 kPa. За разлика от плочите XPS, стиропорът има отворена клетъчна структура, поради което пропуска водните пари. Важно негово предимство е, че не поглъща вода, и поради това не губи изолационните си качества поради овлажняване. Не на последно място повечето майстори предпочитат да работят със стиропор поради ниското му тегло, което е съществено предимство при работа на скеле, когато всяка плоча трябва да се пренася и намества на ръка. Същевременно се закрепва с по-малко на брой и по-евтини пластмасови дюбели, а при малка височина на стената, може да се използва и само лепене без допълнително механично укрепване.

Другата причина за предпочитанията към този материал е, че плочите са по-твърди и трудно се огъват, поради което с тях по-лесно се постига равна повърхност на изолацията. Ако се използват плочи стиропор, разходът на лепило и шпакловка е по-нисък.

Към недостатъците на първо място спада неговата силна чувствителност на нагряване и запалване. Затова използваните за изолация плочи трябва да не поддържат горенето и в случай на запалване, огънят да загасва от само себе си. Това се декларира на етикета им от производителя. Несъмнено слаба страна на този материал е много ниската степен на звукоизолация, което за сгради, разположени в шумна среда, представлява сериозен недостатък. За стиропора трябва да се знае също, че оставените по-продължително време на открито под въздействие на слънчевите лъчи плочи постепенно се повреждат, като материалът става ронлив.

Каменната вата, наричана често и минерална вата, е материал, от който се произвеждат най-различни топлоизолационни изделия, включително и специални полутвърди плочи за фасадни изолации. Стандартните им размери са 1000 х 500 mm при дебелини 20, 30, 40, 50, 60, 80 и 100 mm. По своите топлотехнически показатели плочите от каменна вата не се различават от стиропора, като по немските стандарти се делят на две групи WLG 035 и WLG 040, като числото показва съответния коефициент на топлопроводност (λ). Обемното тегло на плочите е около 135 kg/m³, което ги прави около 7,5 пъти по-тежки от стиропора. Най-съществената разлика между двата материала е, че каменната вата не гори, и издържа на температури над 1000 ОС. Тя не се напада от гризачи, не гние и е устойчива на студ. Много съществено предимство на ватата пред стиропора е, че тя е и най-подходящият материал за звукоизолация. С две думи едновременно и без допълнителни разходи на средства и време се решават два изключително важни проблема – икономията на енергия и предпазване срещу проникването на външен шум в сградата.

Плочите от минерална вата са по-гъвкави, повърхността им е по-мека и съответно по-лесно и плътно прилепват към грапавата основа, която създава стара пръскана мазилка. Ватата има по-висока пропускливост на водните пари от стиропора.

В заключение и двата материали са еднакво подходящи от гледна точка на топлоизолационните им качества, а окончателният избор ще зависи от конкретните условия, при което на първо място излизат пожаробезопасността, потребността от звукоизолация и несъмнено – цената.

Затова Ceresit предлагат системи, базирани и на двата вида изолационни плочи. Понеже се използват различни материали, ще разгледаме поотделно всяка от системите. Отделна статия ще посветим на специалните тънкослойни мазилки Ceresit, които придават завършен естетически вид на фасадата, и същевременно предпазват топлоизолационната система от атмосферните влияния. Структурата на всяка от системите е пояснена на съответната схема, дадени са и най-подходящите материали. Последователността на работа е една и съща: грундиране на основата, залепване на плочите и допълнително укрепване със специални дюбели за топлоизолационни системи, полагане на армирана шпакловка, грундиране и полагане на тънкослойна изкуствена мазилка. Завършваща операция би могла да бъде и боядисване на мазилката със специални фасадни бои Ceresit.

Топлоизолационна система с плочи от стиропор Ceresit VWS

Подготовка на основата. Основата представлява гладко иззидан тухлен зид, бетонна стена или стара минерална мазилка, в случай, че се санира стара сграда. Тя трябва да бъде здрава, без нестабилни участъци, повърхността ù да не се рони, да няма органични налепи. При необходимост нездравите места се изкъртват и изкърпват с мазилка, а ронещите се частички се изчеткват. Ако основата е достатъчно здрава, равна и механически почистена, може да се пристъпи към грундирането и с препарата Ceresit CT 17. При стени със здрава, но неравна повърхност, може да се наложи нейното изравняване чрез тънкослойна шпакловка с дебелина до 10 mm, изпълнена с Ceresit CT 29 или с цименто-пясъчен разтвор с добавка на емулсията Ceresit CC81. С цименто-пясъчен разтвор със същата добавка се попълват и изравняват и по-големи неравности – между 10 и 20 mm. Ако обаче има неравности, по-големи от 20 mm, се препоръчва подлагане на тънки листове стиропор под основния пласт плочи.

Залепване на плочите. Първият ред плочи задължително се поставя да легне върху закрепен с дюбели над цокъла метален носещ профил. Плочите се лепят с лепилата Ceresit CT 83 или Ceresit СТ 85, като второто има и вариант „зима“ за употреба при температури около нулата. Лепилото се нанася върху гърба на плочата по продължение на нейната периферия на ивица с широчина около 3–4 cm и в централната ù част – най-често на 5 симетрично разположени купчинки с диаметър около 8 cm. При достатъчно равна основа лепилото може да се нанася и с помощта на стоманена маламашка с профил на зъбите 10–12 mm. След това се притиска на мястото си, при което избилото встрани лепило се обира изцяло с мистрията. Плочите се лепят плътно една до друга, като, ако по някаква причина остане пролука помежду им, тя не се запълва с лепило, а с тясно изрязана ивица стиропор. Плочите в два съседни реда се залепват така, че вертикалните фуги между отделните плочи да се разминават.

Закрепване с дюбели. За механично закрепване на изолационните плочи се използват специални дюбели с големи глави от пластмаса. Поради по-малкото тегло на плочите от стиропор най-често се използват по-евтините дюбели с пластмасов пирон. Закрепването се извършва най-рано 24 часа след залепване на плочите. Дължината на дюбелите се подбира според дебелината на плочите, като трябва да проникват в основата на дълбочина около 5 cm при бетон или плътни тухли и 8–9 cm при тухлен зид от решетъчни тухли. Плочите се закрепват с по 4 дюбела на квадратен метър (поставят се два по осевата линия на плочите), като в близост до краищата на стените (ивица с широчина около 2 m) броят им се увеличава на 8 дюбела на квадратен метър – показано е на схемата. Тези участъци са най-силно натоварени при силен вятър.

Армирана шпакловка. Тази операция се извършва не по-рано от три дни след залепване на плочите. Не бива обаче и да се отлага прекалено дълго, защото повърхността на плочите „прегаря“ и става ронлива под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Първоначално повърхността на плочите се шпаклова чрез нанасяне на тънък пласт Ceresit CT 85 или неговата зимна модификация. Върху още съвсем пресния пласт шпакловка се опъва армировъчна мрежа и се притиска докато потъне изцяло в армировъчна стъкловлакнеста мрежа. Тъй като широчината ù обикновено е 2 m, тя се полага на успоредни ивици чрез припокриване от 10 cm. При вътрешни и външни ъгли мрежата се прехвърля на ивица с широчина 10 cm от другата страна на стената. На всеки ъгъл на отвори за врати и прозорци се поставя диагонално разположено парче мрежа с размери 20х35 cm. Ако това не се направи, е твърде възможно след време на тези места в мазилката да се появят диагонално разположени пукнатини. Мрежата се притиска чрез минаване с маламашката и, където е необходимо, се нанася и втори пласт шпакловка. Целта е мрежата да не прозира, и същевременно общата дебелина на шпакловката да не надхвърля 5–6 mm. Специално се препоръчва удвояване на слоя армирована шпакловка (с два пласта мрежа) върху стените в участъка до около 2 m височина. Това се прави с цел заздравяване на и без това тънкия пласт шпакловка в областта, където вероятността от неволно механично повреждане е най-голяма.

Необходимо е също всички фуги между втвърдената шпакловка и касите на прозорците и вратите да се запълнят внимателно със силиконов кит, за да не пропускат влага, която би могла да овлажни топлоизолацията.

Грундиране и измазване. След не по-малко от три дни след завършване на шпакловката цяла повърхност на стените се грундира чрез намазване с Ceresit CT 15 или Ceresit CT 16. Това се прави най-вече с цел създаване на оптимални условия за сцепление между основата и положената върху нея тънкослойна мазилка. Това ще бъде тема на следващата статия.

Материали

Грундове

Ceresit CT17 – дълбокопроникващ грунд без разтворители. Използва се при силно попиващи влагата основи, като намалява способността им да отнемат бързо влагата от лепилото. Задължително се използва при зидове от блокчета газобетон. Спомага за заздравяване на основата и свързване на отделените частички и прах. Нанася се с широка четка, като времето на съхнене е около 4 часа. Разходната норма е около 0,1–0,2 l/m². След изсъхване основата трябва да бъде устойчива на надраскване. В противен случай грундирането се повтаря. Доставя се в пластмасови опаковки с вместимост 2, 5 и 10 l.

Ceresit CT 15 и Ceresit CT 16 – грундиращи бои, които се нанасят върху слоя армирана шпакловка. CT 15 е специално предназначена за основа под силикатни материали, а СТ 16 е универсална. Създават оптимални условия за сцепление (грапава повърхност) между шпакловката и положената отгоре мазилка, шпакловка или боя. Уеднаквяват основата така, че особено при светли покрития се предотвратява появата на нюанси в цвета. Улесняват получаването на желания повърхностен релеф на мазилката. Освен това намаляват водопопиваемостта на основата и спомагат за предпазване на шпакловката и топлоизолационните плочи от проникване на влага. Желателно е цветът на грундиращата боя да се подбира така, че да бъде възможно най-близък до цвета на мазилката. Боята е готова за нанасяне и не се разрежда с вода. Нанася се с широка четка. Съхне за около 3 часа. Разходната норма е 0,2–0,5 l/m².

Лепилни разтвори

Всички представляват прахообразни смеси на циментова основа, които се разбъркват с вода с механична бъркалка непосредствено преди употреба. Доставят се в книжни чували с маса по 25 kg.

Ceresit CT 83 – лепило за плочи от стиропор. Изисква задължително механично закрепване с дюбели.

Ceresit CT 85 – подобрено лепило за стиропор, което се използва и за армирана шпакловка върху изолационните плочи. Разходната норма при лепене на плочи от стиропор е около 5 kg/m², а за шпакловане – около 4 kg/m². Има и модификация, специално разработена за работа при температури около нулата, а 8 часа след залепването вече може да понесе и студ до –5 °С.

Ceresit CT 190 – за лепене и шпакловане на плочи от минерална вата. Подробности – в следващия брой.

Общо изискване при всички грундове и лепила е, че използването им трябва да става в температурния диапазон 5–30 °С, като максималната температура при грундиране с Ceresit CT 16 е 25 °С.

Продължава в следващия брой.