В категории: Брой 1-2/2005, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти

Съединения с плоски дибли

В НС 11/2004 г. представихме първата пусната на масовия пазар у нас ръчна машина за фрезоване на гнезда за плоски дибли Raider-BJ01. Подчертаваме насочеността ù към масовия пазар поради ниската цена (105 лв. с ДДС), което прави покупката напълно разумна инвестиция за домашната работилница. Два месеца по-късно на пазара се появиха и специалните плоски дибли, което пък ни даде възможността да изпълним един свой отдавна таен мерак – собственоръчно да изпробваме новата машина и работата с тези дибли. В предната статия споменахме, че фрезата за плоски дибли се смята за едно от най-сполучливите открития и придобивки за дърводелската практика през последните 30 години и че който веднъж е работил с нея, никога не би се върнал към бавния, трудоемък и криещ постоянен риск от несполука метод за сглобяване на мебели с обикновените обли дървени дибли.

Внасяните у нас плоски дибли очевидно не са оригиналните швейцарски на Lamello (с отпечатан върху тях фирмен надпис), но вършат същата работа и със сигурност са значително по-евтини – цената им е около 4 ст. за 1 брой с ДДС. Засега се предлагат дибли само една големина 61х23х4 mm. Ще отбележим, че при този тип дибли, независимо от размерите им, дебелината винаги е една съща – 4 mm, което ще рече, че се монтират с един и същ фрезер, с който се издълбават леглата за тях. Разликата е само в настройката на дълбочината на фрезоване на машината. Засега липсата на по-богат асортимент от различаващи се по големина плоски дибли не е чак толкова голяма беда, защото тези са най-често използваните за съединяване на мебелни плочи с дебелина 18 mm, а могат да се използват също и за съединяване на плочи с дебелина 16 или 20 mm.

Понеже вече описахме подробно устройството на машината, тук ще се спрем върху работата с нея и тънкостите, които успяхме да разгадаем, защото никъде, нито като писано слово, нито в иначе необятния Интернет, не успяхме да открием каквито и да било указания и предписания за това.

Всички дибли, независимо от големината си, имат лещовидна форма с радиус на закръгление, равен на радиуса на нута (сектор от окръжност), който издълбава фрезата. Следователно с промяна само на дълбочината на фрезоване се издълбава подходящото за съответната дибла гнездо. Това именно е и първата настройка, която трябва да се направи. Ако приемем, че при широчина на диблата 23 mm и от двете ù страни между нея и дъното на нута трябва да остане разстояние 1–1,5 mm, за да поеме раздуването на дървесината вследствие на влагата, съдържаща се в лепилото, за максимална дълбочина на нута се получава 13 mm. Самото издълбаване се извършва изключително лесно чрез избутване на машината напред до упор, т.е. докато регулиращият винт 1 опре върху едно от стъпалата на въртящата се опора 2. Първоначалната настройка на машината става чрез поредица от опити върху непотребна летва, докато чрез завиване или отвиване на винта се получи нут с дълбочина, която да съответства на обозначението (в милиметри) върху стъпаловидната опора. След това законтрящата гайка се завива и така направената настройка се запазва. Всичко това е необходимо, когато се работи с няколко размера дибли. В нашия случай нещата са опростени, защото веднъж настроена на необходимата дълбочина, машината не е нужно да се регулира повече.

Следващата настройка е да се определи точното местоположение на фрезования нут, така че да се намира точно по оста на съответния кант, в който се издълбава. За целта машината заедно с фрезера се премества нагоре или надолу с помощта на винта 3, а разстоянието между опората (т.е. от ръба на канта) и фрезера се отчита по скалата, разграфена от 0 до 30 mm. Чрез развиване на двата прикрепващи скалата винта тя може да се премества в границите на 3–4 mm и така да се настрои, че показанията ù да отговарят на действителността. Освен това централната линия на канта може да „се уцели“ и като се следи местоположението на специален белег върху кожуха на фрезата.

Понеже желаната точност невинаги може да се постигне единствено като изместването на фрезера се отчита по скалата на машината, бихме препоръчали да се направят няколко контролни врязвания и след измерване при необходимост настройката да се коригира. При надлъжно съединяване на детайли например спазването на изискването леглото за диблите да лежи точно по осовата линия на канта не е от толкова голямо значение, стига основата на машината да опира винаги върху един и същ кант. Така всички гнезда ще лежат на една линия, макар тя да не е осовата. При крайни ъглови съединения на детайли (например между страница и таван на шкаф) точността вече е от съществено значение, както ще видим по-долу.

След като се направят тези две настройки, които при едни и същи дибли и плочи с еднаква дебелина остават постоянни, работата по съединяването на детайлите вече става невероятно лесна и най-важното много качествена.

Тук ще разгледаме няколко примера.

Едно често използвано решение е надлъжното съединяване на една или повече летви за получаване на по-широка дъска. Типичен случай е направата на праг за врата от слепени надлъжно две парчета от фабрично произведени летви с напречно сечение 6х4 cm. Те имат еднакво напречно сечение, повърхността им е гладко рендосана и по правило рядко се измятат. Остава само да се отрежат две парчета с необходимата дължина и да се слепят по дължина. Съединяването става с лепило за дърво, като за праг с дължина около 80 cm то се усилва допълнително с три плоски дибли – една в центъра и две на разстояние 7–8 cm от краищата. След като машината вече е регулирана на дълбочината на фрезоване за дадения вид дибли, единствено остава да се регулира разстоянието между фрезера и канта на летвите. В случая обаче, поради голямата дебелина на материала, това не е от толкова съществено значение, стига да се маркират лицата на летвите и опората на машината да ляга само върху тях. Това гарантира, че всяка тройка гнезда ще лежат на една права линия – като по конец, а срещуположните гнезда няма да се разминават по височина.

За да се получат съосни срещуположните гнезда върху лицата на летвите с помощта на винкел се очертават осовите им линии, по които след това се поставя основата на машината.

Оттук нататък работата е изключително лесна и бърза. Опората на машината се поставя върху лицето на летвата така, че мерният показалец да легне точно върху очертана линия, двигателят се пуска на празни обороти и машината се избутва напред до упор. Това е всичко и операцията трае две-три секунди. По същия начин се издълбават и останалите легла в летвите. След това в леглата се поставя по малко лепило, с него се намазват тънко и самите дибли. В Интернет страницата на Lamello има показана тубичка с лепило със специален накрайник, който така е оформен, че да влиза свободно в гнездото, но и без него може да се мине. По-важното е да се използва качествено лепило, като нашата препоръка е за воднодисперсното лепило на Henkel Moment. Избрали сме една негова разновидност Moment Wood Express, защото лепилото стяга само за 12 min.

След поставяне на лепилото и диблите в едната летва, повърхността и се намазва също с лепило, другата се намества върху нея и двете се притискат със стяга. Тук трябва да се внимава да не се получи странично приплъзване и разместване на летвите.

Крайно ъглово съединение между детайли от ПДЧ. Това е най-често използваното неразглобяемо съединение при направа на различни корпусни мебели, например кухненски шкафове или библиотека.

Поради сравнително малката дебелина на плочата тук вече настройката на фрезата по височина трябва да се направи съвсем точно. Това най-лесно става по метода на пробите и грешките след пробно издълбаване на няколко гнезда.

След това вече е лесно. Върху двата съединявани детайла се очертават осовите линии на срещуположните гнезда и те се издълбават както това бе вече описано – първо в челния кант на единия детайл, а след това напречно в другия. И в двата случая подвижната опора на фрезата се регулира на ъгъл 90°. Поставя се лепилото, диблите се пъхат гнездата си и двата детайла се сглобяват с лекота. Всеки, който има опит в подобни сглобки с обикновени дибли, с удивление ще установи, че сглобката е станала съвсем точна, без каквото и да било стъпаловидно разминаване между канта на единия и плоскостта на другия детайл.

По подобен начин се прави и междинна Т-образна сглобка, примерно между страница и рафт в даден шкаф. Първо се издълбават гнездата в челото на рафта и след това в страницата. При втората операция подвижната опора се сгъва, като основата на фрезата се подравнява по предварително очертаната по канта на рафта линия.

Най-голям интерес за нас представляваше ъгловото сглобяване на два детайла, чиито кантове са срязани под ъгъл 45° („под герунг“ – професионален жаргон от немски). Така съединението става значително по-здраво, защото контактната площ за залепване се увеличава и което е също много важно, слепването става „дърво върху дърво“ (доколкото плочата може да се смята за дървесина), а не кант от ПДЧ върху меламиново покритие, което не се лепи с лепило за дърво. Такова ъглово съединение с обикновени кръгли дибли и с ръчни инструменти не може да се направи. С плоски дибли обаче операцията се извършва изключително лесно и най-важното, за кой ли път вече го споменаваме, много точно. Единствената разлика от предишните операции е, че подвижната опора на главата на фрезата се нагласява под наклон 45° и така се издълбават всички гнезда.

Здравината на сглобката при плоските дибли е по-голяма, защото площта на слепване е по-голяма и възникналото напрежение вследствие на приложено върху детайлите усилие се разпределя върху по-голяма площ. Това за доста крехките, а понякога даже и ронливи плочи от ПДЧ е от съществено значение. Нерядко може да се види разрушено съединение с обикновени кръгли дибли, при което дървесината на разстояние 1–2 cm от диблата е откъртена заедно с нея.

Несравними са също качеството на монтиране и удобството при работа с плоски дибли. Независимо от броя на използваните за дадено съединение дибли, всички легла за тях гарантирано лежат на една права. Същевременно даже да се допусне леко странично разместване на два срещуположни отвора един спрямо друг, това не оказва влияние на сглобката, защото диблата позволява странично приплъзване в гнездото си, без това да се отрази на крайния резултат. Нещо, което не може да се постигне с обикновени кръгли дибли, включително и когато се използват специални шаблони.