В категории: Брой 11/2004, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти

Фреза за монтиране с плоски дибли

От години очаквахме времето, когато ще има смисъл да опишем по-подробно една изключително полезна и същевременно все още много рядко използвана от българските майстори машина – фрезата за монтиране на плоски дибли. Липсата на тази машина на масовия пазар у нас бе причината плоските дибли досега да не са се наложили като по-успешни и по-практични, измествайки традиционните кръгли дибли при сглобяването на различни мебели, рамки и други дървени конструкции. Нещо повече, липсата на машина за монтирането им очевидно не стимулираше търговците на подобни стоки да започнат вноса на такива дибли, а защо не и да се организира производството им у нас. Ние също не успяхме да ги открием на пазара, но сме убедени, че няма да се наложи дълго да чакаме, защото свободният пазар по принцип не търпи празни ниши. А щом се снабдим с такива дибли, ще подготвим друга статия с техниките при тяхната употреба.

Новата машина от серията Raider носи инициалите RD-BJ01 и може да се купи на съвсем прилична цена – 119 лв. с ДДС. Този вид машини в англоезичната литература се наричат Biscuit Jointer, а в немската – Flachdübelfräse. Допреди няколко години те фигурираха само в професионалните серии машини, и то не на всички водещи производители, а цените на такива машини (от порядъка 350 Евро и повече) очевидно ги правят неприемливи за масовия пазар. С времето нещата си дойдоха на мястото, търсенето на тези машини толкова нарасна, че те вече фигурират и в листите на много популярни и нескъпи марки, а цените на най-евтините модели в Европа съответстват на цената на RD-BJ01.

Неслучайно тази машина се сочи като едно от най-сполучливите открития в областта на дървообработващите машини през последните 30 години. Първата такава машина е създадена през 1955 г. от швейцарския мебелист Херман Щайнер, а производството ù започва в швейцарската фирма Lamello AG. Същото наименование получават и плоските дибли. Те се изработват от букова дървесина и имат лещовидна плоска форма, като дебелината им е 4 mm. Всяка дибла се пресова, при което дебелината ù намалява до 3,85–3,95 mm, и влиза с лекота в нут с широчина 4 mm. При пресоването повърхността на диблата придобива релефна структура, наподобяваща бисквита. Тя задържа по-добре лепилото и същевременно бързо се раздува от влагата и плътно прилепва към стените на нута. Диблите се произвеждат с различна дължина и широчина: от 47х15 до 56х23 mm при една и съща дебелина.

Казаното дотук пояснява и функционирането на машината за монтиране на плоски дибли. Тя наподобява малка ъглошлифовъчна машина с мощност 900 W, на чийто вал е закрепен фрезер за дърво с 6 твърдосплавни резци с широчина 4 mm. Фрезата се върти с честота 11 000 min–1, поради което реже изключително чисто и стените на нута се получават идеално гладки. При необходимост фрезерът се сменя лесно, като въртенето на шпиндела се блокира с натискане на бутон. Секретът на машината се крие в доста сложно конструираната глава, която се състои от три подвижни една спрямо друга части. Това позволява прецизно извършване на няколко регулировки, чрез които точно и повторяемо се определя местоположението и дълбочината на фрезования нут.

С помощта на регулиращия винт (1) и въртящата се опора (2) се задава дълбочината на нута. Чрез завъртане на винта (3) главата заедно с фрезера се повдига или снижава, като по този начин се определя разстоянието на нута до повърхността, върху която лежи опряна главата на машината. Преместването на главата може точно да се отчита по милиметрова скала. Механизмът (4) позволява завъртане и фиксиране на предната опора на главата на ъгли от 0° до 135°. Това е необходимо, защото плоските дибли и машината за тяхното монтиране са незаменими при сглобяване на рамки под прав ъгъл, когато за по-голяма здравина на сглобката краищата на летвите са скосени под герунг (45°).

С машината се работи изключително лесно. Дълбочината на фрезоване се определя според дебелината на съединяваните детайли и широчината на диблите. След това се определя точното местоположение на нута и главата на машината съответно се регулира. Накрая се нагласява ъгълът на завъртане на челната подвижна опора на главата в зависимост от наклона на нута спрямо плоскостта, върху която е опряна главата на машината при фрезоване.

Двигателят се пуска, като фрезерът се намира прибран в кожуха си, машината се поставя на необходимото място, като главата и се придържа с едната ръка. След това другата избутва тялото напред до упор, докато фрезерът издълбае нута. Диаметърът на фрезера и размерите на диблите са така съобразени, че при дълбочина на нута примерно 18 mm дължината му се получава 70 mm и в него плътно влиза дибла със стандартни размери 65х18х4 mm. От само себе си се разбира че издълбаният нут има същия радиус на закръгление, както и диблата.

Накрая остава да кажем няколко думи защо всеки, пробвал сглобки с плоски дибли, не би се върнал към традиционните кръгли. Първата разлика, която веднага се усеща, е лекотата, с която се правят сглобки особено с повече дибли. Всеки, работил с кръгли дибли, знае, че е изключително трудно, да не кажем и невъзможно да се получи пълна съосност между насрещните отвори в двата съединявани детайла, когато диблите са 3 и повече в един ред. Често това води до разпукване на дебелите само 16–18 mm детайли, при това от не съвсем здрав материал, какъвто е ПДЧ. При плоските дибли страничното приплъзване на двата детайла един спрямо друг и малки корекции изобщо не представляват проблем. В този случай необходимостта от точност, по-малка от милиметър, при пробиване на отворите отпада. Дебелината на плоските дибли е само 4 mm, докато най-често използваните кръгли дибли имат диаметър 8 mm. Това силно изтънява стените около отворите за кръглите дибли, поради което материалът лесно се напуква и разрушава. Плоските дибли имат по-голяма контактна повърхност от кръглите, което осигурява и по-голяма здравина на сглобката. И накрая сглобки на рамки под герунг са възможни само с плоски дибли.