В категории: Брой 11/2006, Дърводелство и обзавеждане, Инструменти

Сглобки с плоски дибли

Фрезата за плоски дибли е машина от първа необходимост за всеки, който желае сам да майстори мебели в дома си, а също така и за хора, които си изкарват хляба с изработката на неконфекционни мебели по поръчка. Фрезата за плоски дибли не случайно присъства в производствената програма на Skil, защото от години те започнаха да изместват обичайните кръгли, и по всичко личи, че занапред, поне при сглобяването на корпусни мебели от плочи, те ще доминират изцяло.

Фрезата за плоски дибли е призната за едно от най-значимите открития в производството на ръчни електрически инструменти през последните 30 години. Тя е изобретена от швейцареца Херман Щайнер през 1956 г., а производител на първите такива машини и плоските дибли за дърводелски сглобки е фирма Lamello. Днес те се предлагат от почти всички производители на професионални ръчни електрически инструменти, но цените им ги правят недостъпни за по-масовия пазар. Инвестиция от над 500–600 лв. очевидно не може да се изплати с направата на два-три кухненски шкафа у дома. Машината на Skil заема междинна позиция между скъпите професионални машини и съвсем евтините модели, без това да е за сметка на компромиси, които биха се отразили на качеството на направените сглобки. Това отваря пред нея широко вратите на домашната работилница, макар че и не малко занаятчии я предпочитат в работата си. Това, между другото, се отнася и за преобладаващата част от машини с марката Skil.

Плоските дибли се използват за неразглобяеми слепени сглобки между детайли от масивна дървесина, от шперплат и най-често – при плочи от дървесни частици (ПДЧ), плочи от едър талаш (OSB), дървесновлакнести плочи със средна плътност (MDF) и др. С тях се правят надлъжни или ъглови, включително и при детайли със скосени под 45о или друг ъгъл кантове, крайни или Т-образни сглобки.

Сглобките с плоски дибли са значително по-здрави от тези с обли дибли, защото при тях изтъняването и, съответно, отслабването на плочата от двете страни на диблата е по-малко. Същевременно контактната площ е многократно по-голяма, отколкото при кръглите дибли. За сравнение плоските имат една и съща дебелина 4 mm, докато най-често използваните кръгли дибли са с диаметър 8 mm. В някои случаи като съединения под прав ъгъл при скосени под 45° краища на детайлите плоските дибли са единственото решение, докато кръглите тук са неприложими.

Плоските дибли се поставят много по-лесно и бързо, а неточности, които впоследствие затрудняват съединяването на детайлите, са почти изключени – нещо, което трудно се постига при облите, дори и когато се работи с дълги и скъпи шаблони за едновременно пробиване на редица от отвори. Издълбаването на отворите за плоските дибли със специална фреза гарантира, че те ще лежат на една линия, а малко странично изместване един спрямо друг на два срещулежащи отвора не създава проблеми, защото този вид сглобка позволява безпроблемно наместване, което не се отразява на качеството и здравината.

За постигане на оптимална здравина на сглобката препоръката е да се избират възможно най-големите дибли за дадената дебелината на детайлите. При детайли с дебелина над 25 mm се допуска монтиране на две срещуположно лежащи дибли.

Плоските дибли имат лещовидна форма и, независимо от размера, дебелината им е еднаква – 4 mm. Всички имат един и същ диаметър на закръгление, който отговаря на диаметъра на фрезера, с който се издълбават гнездата за тях. Това означава, че без смяна на фрезера (Ø100х4) се издълбават гнездата за дибли с различна големина, като се променя само дълбочината на фрезоване.

Изработени са от букова дървесина, като се пресоват под голямо налягане. Дебелината им е 3,85–3,95 mm и поради това влизат с лекота в нут с широчина 4 mm. При пресоването получават силно релефна повърхност, която наподобява чаена бисквита, и затова често ги наричат с популярното наименование „бисквитки“. Поставена в гнездото си, диблата поема влага от лепилото на водна основа, набъбва и по-здраво запъва в стените. Голямата ù контактна площ и релефната повърхност спомагат за по-добро задържане на лепилото и постигането на голяма здравина на сглобката.

Оригиналните дибли носят надписа Lamello и могат да се намерят в магазините от големите специализирани вериги. На пазара у нас се продават и такива на други производители при средна цена от около 4 ст. за бройка.

В обичайната практика се използват три размера плоски дибли, обозначавани съответно с №0, №10 и №20. На тези номера съответстват 45х15х4 mm, 55х19х4 mm и 61х23х4 mm, които се използват за сглобяване на детайли с дебелина 8 mm, 12–15 mm и над 15 mm. Очевидно най-често използвани са диблите № 20.

Фрезата Skil 1820 е предназначена за монтиране на тези три размера и съответно дълбочината на фрезоване се регулира на три степени. Това улеснява работата и възможността за грешки е сведена до минимум. Машината има двигател с мощност 750 W, а фрезерът с твърдосплавни резци се върти с честота 11 000 minˉ¹. За разлика от други такива машини, челната опора при тази фреза е с фиксиран наклон 45о. Тя може да се премества само по височина за настройване според дебелината на материала, без наклонът ù да се променя. Поради това машината може да фрезова само под ъгли 90о и 45о спрямо канта на плочата, дъската или челото на летвата. Това обаче е напълно достатъчно за нуждите на практиката и за съединенията, които се използват при сглобяване на мебели. Фрезоване под други ъгли се използва изключително рядко при сглобяване на рамки или кутии с повече от четири стени. Опростената конструкция на челната опора има и предимството, че наклонът е конструктивно зададен, и поради това грешките са изключени. При работа машината се държи с две ръце едновременно за тялото на двигателя и за предната ръкохватка, които са покрити с еластична материя. Стружките от фрезоването се засмукват и събират в платнена торбичка. Skil 1820 има механизъм за блокировка на шпиндела, което улеснява демонтирането и монтирането на фрезера.

На снимките са показани няколко приложения на фрезата за изработване на сглобки под прав ъгъл и под герунг. След като машината бъде настроена, основата ù се притиска плътно към канта и се избутва напред до упор, определен от зададената дълбочина на фрезоване.

Обръщаме внимание и на показаната тук специална туба за нанасяне на лепилото. Тя има плосък накрайник, повтарящ лещовидната форма на диблите. Така лепилото се поставя само в гнездото, без повърхността около него да се зацапва. Използват се водно-дисперсни лепила за дърво като Henkel Moment или Moment Wood Express, което стяга само за 12 min. Технологията за изработване на сглобки с плоски дибли е онагледена на съответните фигури.

На фиг. 1 е показана изработката на крайно ъглово съединение при сглобяване в рамка на детайли от масивна дървесина с еднаква дебелина. По същия начин се сглобяват и детайли от мебелни плочи при изработка на корпусни мебели. Настройката на фрезата се свежда до две регулировки – първата е дълбочината на фрезоване, която при Skil 1820 се регулира стъпаловидно на три степени според големината на диблата, респективно дебелината на съединяваните детайли. При мебелни плочи с дебелина 18 mm се използват дибли с големина №20 и съответно дълбочината на фрезоване (23 mm) се задава за този размер.

Втората регулировка се прави винаги, когато се променя дебелината на детайлите. Чрез преместване на челната опора спрямо основата на машината се определя местоположението на фрезера спрямо детайла. Целта е издълбаният от фрезата отвор да съвпада с осовата линия на канта. Преместването на опората се отчита по милиметрова скала. Все пак винаги се препоръчва пробно издълбаване на едно или при необходимост на повече гнезда в непотребно парче със същата дебелина, докато се постигне нужната точност. След това двата детайла се поставят един върху друг, като горният (1) се отмества спрямо канта на долния (2) на разстояние, колкото е дебелината му (x). Детайлите се притягат със стяга. В зависимост от дължината на диблите се определя местоположението им и върху двата детайла, с молив се очертават осевите линии за всяка двойка гнезда. Първо се издълбават гнездата в детайл 1, а след това машината се обръща на 90° и се издълбават гнездата в детайл 2. И при двете операции показалецът върху основата на машината сочи маркираната с молива линия. Даже и да се получи малко странично изместване на единия спрямо другия от двата срещулежащи отвора, това не създава проблеми при монтирането с плоски дибли. Сглобката става много бързо, лесно и, най-важното, точно, защото издълбаните с фрезата отвори лежат на една права.

На фиг. 2 е показано изпълнението на Т-образна сглобка, която се прилага за сглобяване, примерно, на рафт към страницата на шкафа. По този начин се усилва здравината му и устойчивостта на конструкцията вече не разчита само на гърба, който в повечето случаи е от тънка дървесновлакнеста плоча. Най-напред се маркира местоположението на рафта (1), той се поставя легнал, така че кантът му да съвпада с очертана линия, и двата детайла се пристягат със стега. Издълбават се гнездата в детайл 1, след това фрезата се обръща и в страницата 2 се издълбава втората двойка гнезда.

На фиг. 3 е показано сглобяване под прав ъгъл на два детайла, чиито кантове са срязани под ъгъл 45° (под герунг). При това съединение допирната площ между двата детайла е по-голяма и съответно слепената сглобка става по-здрава. В този случай особено силно изпъкват предимствата на плоските дибли, защото такава сглобка с обикновени кръгли дибли и ръчни инструменти не може да се направи. Регулировката на дълбочината на фрезоване се подбира според големината на диблите. В този случай предната опора се поставя завъртяна така, че фрезоването да става под ъгъл 45°. Същинската тънкост отново е в настройката на фрезата по височина така, че гнездата за диблите да бъдат точно центрирани по широчината на канта. Двата детайла се поставят легнали един върху друг и се притягат със стяга. Горният се поставя на такова разстояние, че да не пречи на опората на фрезата. С молив се очертават осовете линии за двете двойки гнезда, след което издълбаването им става по описания вече начин.

На фиг. 4 е показано друго типично приложение на плоските дибли – надлъжно съединяване на летви и дъски в плоча. След като бъдат калибрирани по дебелина (най-добре на щрайхмус) и с гладко рендосани кантове, за да прилепват плътно, те се подреждат една до друга и с линеал се очертават осевите линии на гнездата. Издълбаването им, поставянето на лепилото и на диблите става по описания вече начин.

Фигури 5 и 6 илюстрират едно по-нетипично приложение на диблите за Т-образна сглобка между детайли от масивна дървесина в рамка. Класическата неразглобяема дърводелска сглобка в случая е на длаб и чеп, която е много трудоемка, а и трудно се постига достатъчно висока точност, така че чепът да влиза плътно без луфт в длаба. Детайл 1 се поставя челно върху детайл 2 и контурът му се очертава с молив. Поставят се и двете разположени на кръст линии, които маркират средата на всеки от кантовете. При първия вариант гнездата на диблите се издълбават последователно в детайл 1, като всеки път той се завърта на 90°. Съответстващите гнезда в детайл 2 се издълбават, като основата на машината се поставя точно върху съответната линия от контура на детайл 1.

Във втория случай четирите дибли се монтират на еднакво разстояние, успоредно една на друга. Най-лесно и точно се работи, като първо се издълбаят гнездата на двете крайни дибли в детайл 1, без да се променя настройката на машината, а само детайлът се завърта на 180°. Използва се опората на машината, завъртяна за фрезоване под прав ъгъл. По същия начин се издълбава и двойката гнезда в детайл 2. След това опората се премества нагоре, като разстоянието между нея и фрезера се увеличава, колкото е необходимо за издълбаване на вътрешната двойка гнезда.