В категории: Актуални статии, Брой 7-8/2012, Дърводелство и обзавеждане

Вграден шкаф с таблени врати – част III. Проектт „Как да направим“.

Продължение от НС 5-6/2012

Разкрояване на детайлите на вратите

Широчината на вратите и височината на всяка от тях се определя според размерите на шкафа, така че те да покриват кантовете на страниците и около 1/3 от широчината на междинното дъно. Между вратите се оставя пролука с широчина 3–4 mm. Показаният на снимките шкаф има една особеност, която е следствие от първоначалното намерение за врата да се използва налично парче ламинирана мебелна плоча. Поради недостатъчната широчина на парчето се наложи светлият отвор на шкафа да бъде намален със 100 mm чрез монтиране по височина на дъска, чийто външен кант също е профилиран като фризовете на вратите.

Всяка врата се състои от рамка, съставена от четири съединени под герунг крайни фризове и един хоризонтално разположен среден фриз, който подсилва конструкцията на вратата и я разделя на две. Това решение подобрява външният й вид и позволява оползотворяването на изостанали от по-преди малки парчета шперплат. Класическото решение е фризовете да бъдат съединени под герунг, което изисква прецизно срязване на краищата на летвите под ъгъл 45°. Тази сглобка осигурява по-голяма площ на слепване и съответно по-здраво съединение. Освен че всяка двойка фризове трябва да имат еднаква дължина, краищата им трябва да бъдат точно срязани. И при най-малкото отклонение от ъгъл 45° между краищата ще се отвори пролука. От една страна това ще отслаби съединението, а от друга запълнената с кит пролука може да прозира под лака и ще загрозява вратата за срам на майстора.

Най-доброто решение е напречното разкрояване на фризовете да се извърши с наклоняващ се настолен циркулярен трион – машина създадена именно за тази цел. Добре е все пак предварително да се провери чрез пробно рязане дали фабричната настройка съответства на желания ъгъл или той трябва да се коригира. В нашия случай използвахме един от най-добрите професионални циркулярни триони Metabo KGS 254 – машина за прецизно рязане, улеснено от точен лазерен прожектор. Разбира се разкрояването на фризовете може да се извърши и на ръка – за предпочитане с механично приспособление за рязане под ъгъл, като показаното тук.

Повече внимание трябва да се задели на Т-образното съединение между средния и двата вертикални фриза на рамката. Трябва да се работи търпеливо, без бързане и с повишено внимание, защото и най-малкото невнимание ще остави пролуки, за чието запълване по-късно може да се разчита единствено на кита. Бихме препоръчали пробно изработване на сглобката с две непотребни парчета летва, останали след разкрояване на фризовете.

За да прилегнат плътно краищата на средния фриз към двата вертикални фриза, дължината му трябва да се измери на място – т.е. след пробно сглобяване на рамката на вратата. В краищата на средния фриз с молив се маркира местоположението на осевата му линия, а съответстващите й белези се маркират върху вертикалните фризове.

Следващата стъпка е всеки от ъглите на късите кантове на средния фриз да се скоси под ъгъл 45°, както се вижда от снимките. На мястото на Т-образното съединение в двата вертикални фриза се изрязват отвори с трапецовидна форма, така че краищата на средния фриз да влизат плътно, без да остават пролуки. За целта се реже на разстояние около 2 mm навътре от очертания контур. След това малко по малко чрез изпиляване и шлифоване изрезът се уголемява, докато краят на фриза не прилегне плътно на мястото си и да се получава плътна сглобка. Рязането се извършва на ръка със ситнозъбест трион пасвател, а дооформянето става с длето, рашпила и шлифовъчна хартия. При наличие на опит и сигурна ръка изрязването и по-голямата част от оформянето на изреза може да се направи с прободен трион с изключено постъпателно движение. Това е възможно само, ако се използва съвсем тясно трионче, специализирано за криволинейно рязане. От арсенала на Bosch такова трионче е T101AO. Това позволява с него да се изреже почти изцяло необходимият отвор, като за оформяне чрез изпиляване и шлифоване остават само двата ъгъла и окончателното довършване до точните размери.

Сглобяване на вратите

Съединяването на вертикалните, хоризонталните и средния фризове в рамка става чрез дибли и лепило. Тук ще разгледаме три възможни начина за това, като изборът зависи от възможността да се ползва една или друга фреза за дибли, а при липса на такава възможност остава едно-единствено решение – обикновените кръгли дибли.

Започваме с най-доброто решение за изпълнение на неразглобяеми дърводелски сглобки – диблите DOMINO и специализираната за тях фреза DF 500 Q. Понеже за тази новаторска технология е писано подробно в списанието, а в статията „Сглобяване на мебели с дибли DOMINO“ е описан подробно и собствен опит в работата с тях, тук ще бъдем по-лаконични. Технологията DOMINO е създадена да замени здравата, но същевременно трудна за изработка дърводелска сглобка позната като „длаб и чеп“. Този вид сглобки са характерни при изработване на силно натоварени неразглобяеми съединения при мебели от масивна дървесина – столове, маси, а така също и при дограма – прозорци и врати. Самите дибли, изработени от качествена букова дървесина (или дървесина от екзотични дървесни видове) и с голямо напречно сечение, са много здрави, такова е и изпълненото с тях съединение. Поради правоъгълното си напречно сечение те не позволяват на съединените детайли да се завъртат един спрямо друг, както би се случило, ако се използва по една кръгла дибла при сглобяване на рамка. Специалната фреза за издълбаване на отворите за диблите DOMINO е прецизно работещ инструмент, с който много лесно се постига висока точност на пробиване, а срещуположните отвори за всяка дибла се получават напълно съосни. Така че най-доброто решение – и като здравина на сглобките и като лекота на работа, безспорно е фризовете да се съединят в рамка с дибли DOMINO.

За всяко съединение е използвана по една дибла с размери 8х40 или 6х40 mm. Здравината на лепената сглобка, която едната или другата дибла осигуряват, със сигурност значително надхвърля необходимото за тези леки врати. В зависимост от избраната големина на диблата към вала на машината се монтира фрезер с необходимия диаметър. С помощта на механизмите за настройване на фрезата се задават параметрите на фрезоване. При дължина на диблите 40 mm регулаторът (1) за избор на дълбочината на отвора се поставя на 20 mm. В действителност фрезерът издълбава отвор с дълбочина около 2 mm по-голяма от зададената. Тази пролука е необходима да побере излишното лепило.

С втората регулировка се определя местоположението на отворите, като целта е техните осеви линии да съвпаднат със средата на канта. При дебелина на фризовете 30 mm разминаване на двете осеви линии с милиметър-два не е от значение, стига срещулежащите отвори да се намират на еднакво разстояние от лицевата страна на фризовете. Ето защо при пробиване на отворите подвижната опора на фрезата трябва да опира върху лицевата страна на всеки от фризовете.

Машината има калибрирана стъпаловидна опора (2), която улеснява задаване на местоположението на отвора по височина при седем дебелини на детайла – от 16 до 40 mm. Избраната от нас дебелина на фризовете 30 mm обаче липсва, като най-близките размери са 28 и 36 mm. За да „уцели“ върхът на фрезера средната линия на канта регулировката се извършва с винт и милиметрова скала, като точността е 1 mm. Все пак винаги е добре предварително да се направи пробно издълбаване на отвор в непотребно парче с летва с дебелина 30 mm.

Последната настройка на фрезата е за широчината на издълбания отвор. Тя има фабрично зададени три режима (3)– в случая избираме широчина, която съответства точно на широчината на диблата. Това означава максимално плътно влизане на диблата в двата срещуположни отвора и получаване на стегната сглобка. Само за сведение ще добавим, че следващите две широчини, които са с 6 или 10 mm по-големи, се използват при сглобки с повече дибли в редица. Така първата стегнато поставена дибла осигурява неподвижното свързване на двата детайла. По-широките отвори за останалите дибли в реда позволяват минимално странично изместване за компенсиране на минимални неточности при издълбаване на всяка двойка срещулежащи отвори.

Осовите линии на всяка двойка отвори трябва да съвпадат. За това е необходимо рамката да се сглоби пробно, като кантовете на всяка двойка съседни фризове прилепват плътно, без ръбовете им да се разминават. Сега вече мястото на диблата може да се определи точно и да се начертае осевата линия, която служи за маркер при издълбаване на двата отвора. Така се отбелязват и водещите линии за издълбаване на отворите в средния и двата вертикални фриза. Докато рамката е пробно сглобена се измерват и размерите на двете табли, като се отчита дълбочината на нутовете. Те се изрязват от парче шперплат, като размерите се намаляват с по 5 mm, за да остане луфт за компенсиране на възможни минимални неточности.

След така извършената подготовка издълбаването на отворите става изключително лесно. Фрезата се поставя върху летвата така, че централната линия на прозрачната скала да съвпадне с очертания белег и се притиска плътно към канта. След това електродвигателят се включва и с плавно избутване на тялото на машината до упор се издълбава отворът.

При издълбаване на отворите във вертикалните фризове, Т-образно свързани със средния, е необходимо да се съобрази, че той трябва да се удълбочи с 8 mm, колкото е височината на трапецовидния изрез. Затова фрезата се настройва на максималната дълбочина 28 mm. Все пак за избягване на неудачи при сглобяването, добре е да се измери общата дълбочина на двата отвора и ако се окаже недостатъчна да побере диблата, отворът в челото на средния фриз трябва също да се направи по-дълбок.

След като всички отвори са готови, стените им се обмазват с тънък слой лепило. Същото се прави с диблите и стените на нутовете за таблите. Използва се тънка четка. Първо се сглобяват двата хоризонтални и средният фриз към единия от вертикалните. След това двете табли се напъхват в нутовете до упор. Последен се поставя и сглобява вторият вертикален фриз. Понеже диблите влизат съвсем плътно в отворите, се изисква търпеливо почукване с гумен чук и постепенно пристягане със стеги, докато всички контактни повърхнини прилепнат плътно една към друга. Ако е работено точно, би трябвало всички ъгли на вратата да се получат прави и да няма луфтове между слепваните повърхности. За всеки случай се измерват контролно двата диагонала. След като всичко е наред, всяка срещуположна двойка фризове се пристягат със стеги, докато лепилото се втвърди. Препоръчително е да се изчака, докато избилото лепило започне да се желира и тогава да се изстърже с длето. Ако това се направи при окончателно втвърдено лепило, работата значително се усложнява, а има и опасност острото длето да надере дървесината.

Описаната дотук технология на сглобяване има един съществен недостатък – фрезата DF 500 Q е професионален, уникален и съответно доста скъп инструмент. От икономическа гледна точка покупката й не се рентира, ако става дума за изработката само на някой и друг шкаф в дома. Добро решение би било, ако може да се вземе под наем от фирма, която извършва такива услуги.

Затова ще хвърлим бегъл поглед и на останалите две възможности за съединяване на фризовете на вратите. Едната е да се използват плоските лещовидни дибли. За това също е необходима специализирана фреза, която, поне показаната тук на снимките, е над десетократно по-евтина.

При нашия шкаф най-подходящи са диблите с размери 45х15х4. Дебелината на всички плоски дибли е 4 mm и поради това издълбаването на леглата им се извършва с един и същ фрезер. Единствено се променя дълбочината на фрезоване, която зависи от големината на диблата. Настройката на машината се свежда до две операции. Задаване на дълбочината на фрезоване, което става с помощта на въртящ се механизъм с различно високи стъпала (Б), върху които опира винт, който ограничава дълбочината на проникване на фрезата. Изборът на дълбочината става чрез завъртане на механизма, докато желаната стойност не попадне срещу показалеца. Ограничаващият винт позволява регулиране на дълбочината в широки граници. След като машината са калибрира, чрез няколко пробни фрезования той се фиксира с помощта на законтряща гайка.

Втората регулировка е по височина, т.е. определя се местоположението на фрезера спрямо канта, върху който лежи подвижното рамо. Понеже летвите са тесни за увеличаване на опорната площ върху подвижната опора се поставя пластината от прозрачна пластмаса. Регулировката се извършва с помощта на винт, с който се променя разстоянието между подвижното рамо и фрезера, като се използва милиметрова скала (А). За всеки случай отново бихме препоръчали окончателното прецизно регулиране да се провери с пробно издълбаване на гнездо за дадения размер дибла.

Самата операция се извършва изключително лесно. Фрезата се поставя върху летвата, като се внимава белегът върху основата на машината да съвпадне с маркировката за осевата линия на диблата, а основата й опре в канта на летвата. След това се включва електродвигателят и тялото на машината се избутва плавно напред колкото позволява ограничаващият дълбочината винт.

Характерно за сглобките с плоски дибли е изключително лесното им изпълнение и значителният толеранс при странично изместване на срещулежащите отвори, което много улеснява сглобяването.

Прави впечатление, че поставена в гнездото си, сухата дибла стои хлабаво. Причината е, че широчината му е 4 mm, докато диблите са с дебелина 3,85–3,95 mm. Това е направено за улесняване на сглобяването, защото поемайки влага от лепилото, фабрично пресованите дибли набъбват и плътно изпълват леглото си. Значителната контактна площ и релефната повърхност на диблата спомагат за по-добро задържане на лепилото и създаване на здрава сглобката. Макар че тази сглобка значително отстъпва на здравината на сглобката с DOMINO, в конкретния случай това няма особено значение. Повече за плоските дибли може да прочетете тук, а подробно описание на работата с използваната от нас фреза ще намерите тук.

Третата възможност е фризовете на рамката на вратата да бъдат свързани чрез обикновени кръгли дибли и лепило. Това е класическо решение, предхождащо с десетилетия плоските лещовидни дибли. Поради ограничената дълбочина на пробиване в случая може да се използват най-малкия размер дибли Ø6х30. Освен това трябва да се използват по две дибли, иначе съединенията няма да са достатъчно устойчиви. При една дибла на сглобка тя няма да препятства завъртането на фризовете един спрямо друг. При сглобката с кръгли дибли най-съществена трудност създава пробиването на срещуположните отвори, така че да бъдат напълно съосни един на друг. Това е трудно изпълнима задача. При най-малкото несъвпадение ще се наложи прилагане на по-голямо усилие при сглобяването, което може да причини пропукване на дървесината. Неточностите ще се отразят и върху стъпаловидно разместване на лицевите повърхности на съседните фризове. Проблемът се дължи на това, че пробиването е на ръка и е много трудно свредлото да се води перпендикулярно на канта. Донякъде може да помогне показаният на снимката шаблон. Използването му в случая е затруднено, защото тесният кант на летвата почти не може да осигури необходимата опорна площ. Единственият плюс на съединенията с кръгли дибли са евтините инструменти – свредло за метал с подвижен ограничител на дълбочината (пръстен с винт) и шаблон. Бормашината не включваме в сметката, защото тя е сред задължителния инструментариум на всяка работилница.

Преди да се пристъпи към монтиране на пантите е желателно да се приключи и с повърхностната обработка на вратите чрез шлифоване на всички открити повърхнини. Завършващото шлифоване се прави с лист с едрина на зърното 240. Използват се наличните в работилницата шлайфмашини или пък се хваща трупчето от корк и се търка на ръка. Макар и показана на снимките лентовата шлайфмашина се използва само, ако се налага по-интензивно шлифоване – примерно за компенсиране на неравности при съединяване на фризовете в рамка. При това шлифоването трябва да бъде по посока, съвпадаща с направлението на дървесните влакна на летвите. При напречна на влакната посока на шлифоване се получава надиране на повърхността, което ясно проличава след лакирането т.е. когато вече е късно за коригиране на проблема.

Понеже летвите са били предварително гладко рендосани, може да се окаже, че най-големи усилия изисква заличаването на следите от молива. Чрез шлифоване се отстраняват и следите от лепилото. Специално за обработване в областта на ъглите и покрай кантовете най-подходящият инструмент е делташлайфмашината.

Продължава в следващия брой.