В категории: Актуални статии, Брой 5-6/2012, Дърводелство и обзавеждане, Хоби
Вграден шкаф с таблени врати – проект „Как да направим“
Част II
Както заявихме в края на първата част на статията, същинският майсторлък е в изработването на вратите на шкафа. Освен че са неговото „лице“, от тяхното функциониране зависи и използването му.
Възможни са няколко варианта за изработване на вратите. Най-лесният е да се вземат точните мерки на шкафа, след което те да бъдат поръчани в някоя специализирана в такива услуги фирма.
Ако обаче сте закърмен с тръпката на майстор и притежавате желание, известни дърводелски умения и инструменти, изработката на вратите е предизвикателство, на което трудно може да се устои. Следователно тази статия е за вас, както и „Направи сам“ е именно вашето списание.
Най-лесният и бърз начин да се изработят стандартни и с безлична външност врати, е те да се изрежат от мебелна плоча – най-често ламинирана ПДЧ. Единствената възможност за постигане на някакво разнообразие е в подбора на цвета и евентуално на имитацията на фладер в декоративното покритие. Известна възможност за разнообразяване и внасяне на индивидуалност в това типично конфекционно решение е върху лицевата страна на вратата да се оформят една или повече декоративни рамки, направени чрез залепване на фабрично профилирани летвички. Освен това плочите от дървесни частици са тежък материал, което налага увеличаване на броя на пантите при по-големи врати. Ако плочите не са достатъчно качествени, здравината на закрепване на главата на пантите, и особено на винтовете, може да се окаже недостатъчна. Би било жалко за труда и лош атестат за всеки майстор, бил той и домашен, ако след време вратите на шкафа провиснат или дори по-лошо – се изтръгнат от пантите си – нещо до болка познато от скандалното поведение на едновремешните конфекционни кухненски шкафове.
По-привлекателна е възможността вратите да се изрежат от плоча от дървесни влакна със средна плътност, позната с абревиатурата MDF. За разлика от плочите ПДЧ, тези имат еднородна плътна структура по цялото си напречно сечение, което позволява тяхното дълбочинно обработване чрез фрезоване. Така с подходящ профилен фрезер може да се придаде оригинален релеф на лицевата страна на вратата. Детайлите от плоча MDF позволяват шлифоване подобно на масивната дървесина. След завършване на механичната повърхностна обработка вратите се боядисват. Гладката повърхност позволява постигане на високо качество на лаковото покритие, което обаче още повече се отдалечава от фладера на естествената дървесина. Освен това, високо качество на боядисване се постига с техника и работни условия, характерни за специализирано бояджийско ателие. Цената също не е за пренебрегване. Като се добави и това, че ценово достъпните комплекти за ръчна електрическа фреза не съдържат подходящи за целта фрезери, изводът е, че и това не е нашето решение.
На домашния майстор остава третата възможност, при която се избягват изброените вече неудобства и недостатъци – вратите да се изработят от естествени материали – летви от масивна дървесина и шперплат. Това решение открива широки възможности за използване на различни дървесни видове и релефно оформяне на лицевата повърхност на вратите. Освен това, конструкцията им може да бъде съобразена според наличните в работилницата машини и инструменти. Задължителна е ръчната електрическа фреза. Тя е инструмент с многобройни приложения и приемлива цена, което я поставя в списъка на основните за дърводелската работилница електроинструменти. Така избраната технология за изработване на таблени врати позволява и оползотворяване на налични материали в „домашния склад“ – чамови дъски, летви и парчета шперплат.
Правим това уточнение, защото описаният в статията шкаф, включително и двете му врати, е изработен именно от стари прашасали материали. Изборът вратите да бъдат две, а не една, още повече улеснява използването на къси дъски и летви, на парчета шперплат, които трудно биха намерили друго сполучливо приложение. С две думи стойността на описания шкаф е сведена до цената на труда, а най-скъп от купените специално за целта материали е кутията лак. Едва ли е необходимо да припомняме също, че майсторенето и особено работата с дърво е удоволствие, а както се знае „кефът няма цена”.
Конструкцията на вратите е позната като „таблена“. Това ще рече, че всяка е изработена като рамкова конструкция – в случая и с напречно разположен среден фриз. По този начин във всяка врата се оформят две полета запълнени с табли от шперплат. Подходящо оцветени и с лаково покритие, вратите са едновременно елегантни, леки и здрави.
Разбичване и рендосване на летвите
Носещата конструкция на всяка от вратите представлява рамка от четири крайни фриза и един среден фриз, изработени от летви с напречно сечение 60х30 mm. В случая те са от иглолистна дървесина, която е най-достъпният на пазара и най-евтин материал. Пък и с друг по-качествен материал не разполагахме в наличност. Първата задача е подготовката или набавянето на необходимото количество гладко рендосани летви без повърхностни дефекти или измятане. При наличие или възможност за ползване на стационарен циркулярен трион и абрихт най-изгодно е летвите да се направят в работилницата чрез рендосване и разкрояване на дъски.
От гледна точка на техническите възможности и цената, оптимално решение за една добре обзаведена домашна или дори занаятчийска работилница е изборът на стационарен циркулярен трион Metabo TKHS 315. Това е сравнително лека, лесно преносима и достатъчно точно работеща машина. В случая с такъв циркулярен трион предварително рендосаните до дебелина 30 mm дъски се разбичват на летви. За по-чисто рязане е добре да се използва диск със ситни твърдосплавни зъби (Z=48 WZ), а не стандартният за грубо рязане с 24 зъба. Единият кант на дъската трябва също да бъде равен и гладко рендосан, защото той се плъзга плътно опрян до металния линеал (опора) на циркулярния трион. Така дъската се разбичва на еднакво широки и с прави кантове летви. Върху канта на плота има милиметрова скала, която при добро калибриране силно улеснява позиционирането на линеала за получаване на необходимата широчина на летвите. За препоръчване е летвите да се разбичат с надбавка в широчината 2–3 mm, като окончателното обработване до точната широчина става чрез рендосване.
Известно е, че колкото плотовете на един абрихт са по-дълги, толкова по-равно ще рендосва. От друга страна, и особено за домашната работилница, е предимство теглото на машината да позволява пренасянето й с лекота от двама мъже. Такава именно машина е Metabo HC 300. Тя съчетава оптимално ценово решение, тежи около 85 kg, а най-голямото й предимство е, че е комбинирана – абрихтът може да се преустройва в щрайхмус. С него може да се рендосват дъски с широчина до 300 mm. Плотовете на абрихта имат обща дължина 1250 mm, поради което осигуряват стабилна опора за качествено рендосване и на по-дълги детайли. В режим на щрайхмус максималната дебелина на рендосвания детайл е 165 mm.
Възможността да работи като щрайхмус е много съществено предимство. С него се рендосва възможно най-безопасно. С помощта на механизъм от четири синхронно въртящи се винтове дълбочината на рендосване се регулира с точност до милиметър – така се получават дъски, летви и бичмета с напълно еднаква дебелина. Затова именно споменахме, че след като летвите се разбичат на циркулярния трион, кантовете им се рендосват на щрайхмуса до получаване на точно желаната широчина. Всички летви (фризове), съединени в рамка трябва да имат еднакво напречно сечение, защото и най-малката разлика в широчината или дебелината ще личи и ще създаде проблеми.
За да не се прекъсва и поради това да се бави работата, е добре всички летви да бъдат разкроени и рендосани наведнъж, без да се налага повторна настройка на машините.
Ако работилницата не разполага с тези две базови дърводелски машини, това не е беда, защото гладко рендосани летви от иглолистна дървесина без видими повърхностни дефекти се продават на пазара, включително в магазините от вида „Направи си сам“. Летва с размери 30х60х2000 mm струва около 10 лв.
Профилиране на фризовете чрез фрезоване
Следващата операция е профилиране на кантовете на летвите. Това се прави за постигане на декоративен ефект. За монтиране на таблите от шперплат по единия кант на фризовете на рамката се издълбава нут. На средния фриз такъв нут се издълбава и по двата дълги канта.
Обработката на фризовете се извършва с ръчна фреза, а изработването на вратите е подходяща илюстрация за част от възможностите на тази дървообработваща машина. В случая е използвана професионална фреза на Festool, но със същия успех работата може да бъде свършена и с машина на друг реномиран производител – примерно Bosch, Metabo и др. Много добро решение е ръчната фреза да се монтира към специална маса, което на практика я превръща в настолна машина. Такова ценово изгодно решение е моделът RD-WT01, ала за съжаление към момента масата не се внася у нас. Вярваме, че интересът, който читателите на списанието проявяват към тази машина, би мотивирал фирмата-вносител да възобнови продажбите й.
Използвахме наличния в редакционната работилница комплект от 35 фрезера с твърдосплавни резци, произведен в Китай. Неговите основни предимства са разнообразието от фрезери и най-вече цената му, която безапелационно го класира като предпочитано решение за домашната работилница. Може да се каже, че комплектът съдържа най-често използваните в практиката фрезери.
Ниската цена на комплекта очевидно има и своето обяснение. В специализирани издания се срещат статии, в които се изтъква съществената разлика в износоустойчивостта на любителските и професионалните инструментите, която, естествено, е в полза на вторите. При фрезерите това се изразява в износоутстойчивостта на твърдосплавните резци и дълготрайността на сачменото лагерче. Близки до маркови производители публикации сочат за възможни проблеми в качеството на спояване на режещите твърдосплавни пластини към тялото на фрезера, понякога за недостатъчната им дебелина или за отклонения от оптималния наклон на пластините спрямо оста на фрезера. При покупка на фрезер от неизвестен производител се препоръчва да се провери дали ръбовете на режещите пластини не стърчат повече от 3 mm извън тялото на фрезера. При по-голямо от това разстояние рискът от отлепване на някоя пластина нараства.
Изводът е общовалиден и гласи, че инструменти, произведени за любителски приложения, не би трябвало да се използват за професионални цели – за продължителна работа и фрезоване на твърди материали.
Колкото до използваните от нас фрезери при типичните за домашната работилница условия – работа с мека дървесина и непродължителни натоварвания, досега не сме имали какъвто и да било повод за безпокойство и съмнение.
Безименните фрезери по правило нямат маркировка върху стъблото си, която да показва докъде трябва да влизат в цангата на фрезата. Дълбочината на проникване на стъблото в цангата може да окаже неблагоприятно влияние не само върху сигурното му захващане. При прекомерно стърчащ фрезер вибрациите по време на работа може да достигнат ниво, при което се влошава качеството на фрезованата повърхност, както и да причини преждевременно износване на цангата. При липса на фабрична маркировка правилото е стъблото на фрезера да влиза колкото е възможно повече или поне колкото е дължината на цангата – най-малкото на 3/4 от дължината на стъблото. Гайката на цангата трябва да бъде добре притегната.
Двата използвани за оформяне на фризовете фрезера са специализирани за обработване на кантове. Поради това те имат сачмено лагерче в краищата си. То служи за водене на фрезера, за което опира плътно и се търкаля върху канта. Лагерите са капсуловани с фабрично поставена в тях грес, която не се подменя. Поради това при почистване на фрезера след работа той не бива да се накисва в органичен разтворител, например бензин. При необходимост лагерчето може да се демонтира, като се отвие винтчето, което го придържа.
Нашият комплект далекоизточни фрезери очевидно не е произведен за държави с метрична мерна система – размерите им са в инчове. Така например фрезерът за издълбаване на нута е с широчина на резците 0,25“ (6,35 mm). В случая това не създава проблем, защото малко по-широкият нут улеснява вкарването на таблата от шперплат (с дебелина 6 mm) без при това да остава прекалено широк луфт. Дълбочината на издълбания с него нут е 10 mm, което трябва да се има предвид при определяне на размерите на всяка от таблите.
За декоративното оформяне на профила на фризовете е използван фрезер, обозначен като Roman Ogee R 5/32” (т.е. римски S-образен профил). С него се оформят кантовете откъм полетата с табли. В нашия случай се изкушихме да „пуснем фрезата“ и по кантовете от външната страна на фризовете, макар че това решение е малко прекалено. Тези кантове биха могли да бъдат обработени и с фрезер само за заобляне на ръба. Във всеки случай изборът на профилния фрезер се подчинява единствено на естетически критерии, стига той да не е с голям диаметър, поради което да се отслаби прекомерно съпротивителното сечение на фриза, т.е. да се намали носещата му способност.
Настройката на фрезата се свежда до определяне на дълбочината на фрезоване. В зависимост от машината това става повече или по-малко лесно и точно, като при използваната от нас фреза дълбочината може да се регулира посредством винт с точност до 0,1 mm. След предварително нулиране на механизма дълбочината на фрезоване може да се отчита и по милиметровата скала. В нашия случай дълбочината на фрезоване е избрана така, че горният, хоризонтален край на режещия ръб на фрезера да съвпада с повърхността на летвата. За издълбаване на нута фрезата се регулира така, че между нута и долната повърхност на летвата да остане достатъчно дебела, т.е. здрава, стена – примерно 5–6 mm.
За да се получи точно съвпадане на нутовете и профила на всеки два съседни фриза в рамката, след като фрезата се настрои за работа с даден фрезер, се оформят всички фризове, след което същото се прави и с другия фрезер. Понеже фрезата се плъзга върху лицевата страна на летвите, за предпочитане е първо да се издълбаят нутовете, а след това да се оформи профила на канта. Причината за това е, че площта, върху която лежи основата на фрезата намалява след профилиране на кантовете, което допълнително затруднява стабилното водене на машината.
Добрите ръчни фрези позволяват плавно регулиране на честотата на въртене. Тя се избира според вида, респективно твърдостта на обработвания материал и диаметъра на фрезера. При марковите фрезери максималната честота на въртене е изписана върху стъблата им. Ориентировъчни данни се съдържат и в ръководството за работа с машината. В нашия случай – за мека дървесина и диаметри на фрезерите 27–32 mm честотата на въртене се регулира в диапазона 24 000 – 18 000 minˉ¹.
За качественото фрезоване трябва да се спазват няколко основни правила. Първото се отнася за посоката на движение на фрезата. Тя трябва да съвпада с посоката на въртене на фрезера. Майсторското правило гласи: щом дясната длан се постави върху фрезата така, че палецът да сочи към обработвания детайл, показалецът и останалите пръсти ще сочат правилната посока на движение на фрезата.
Второто съществено изискване е да се подбере правилно скоростта на движение на машината. Когато тя е прекалено голяма, това води до претоварване на електродвигателя, честотата на въртене на фрезера намалява и фрезованата повърхност не става достатъчно гладка. Прекалено бавното движение пък може да причини прегряване на фрезера и тъмно оцветяване на повърхността на детайла. Оптималната скорост се налучква чрез пробно фрезоване върху подходяща за целта летва или дъска. Същото може да се препоръча и при настройване на дълбочината на фрезоване. За безопасното и качествено фрезоване е много важно летвата да бъде здраво закрепена към работната маса. Абсолютно недопустимо е тя да се придържа с едната ръка, докато другата държи и движи машината.
Фрезата се държи с две ръце, за което има и две ръкохватки. Поставя се върху левия край на обработваната летва, без фрезерът да опира до канта. Включва се, и щом набере максимална честота на въртене, бавно и плавно се избутва, докато лагерчето опре в канта, а фрезерът се вреже изцяло в дървесината. След това фрезоването се извършва с равномерно движение на фрезата в правилната посока. Лагерчето не бива да се отделя от канта, защото профилът на канта ще стане вълнообразен. Фрезата трябва да се държи и води стабилно, като в края на летвата, в момента когато лагерчето остава без опора, трябва да се внимава фрезерът да не докосне по невнимание рамото на стегата.
Коментирайте или задайте въпрос