В категории: Брой 3-4/2012, Дърводелство и обзавеждане, Хоби

Вграден шкаф с таблени врати – част I – проект „Как да направим“

Вградените в стена шкафове са практично решение, защото не заемат място в помещението. Вграждането им позволява също така и значително опростяване на конструкцията, намаляване на разходите за материали, както и оползотворяването на изостанали от по-преди материали. Вграждането е възможно, когато дебелината на стената и тухлите, от които е иззидана, позволяват оформяне на ниша, без това да се отрази на нейната здравина и носеща способност. Идеалният вариант е нишата да се направи още по време на строителството.

Всеки строил със собствените си ръце къща или вила, каквато бе масовата практика отпреди връщането на държавата ни в лоното на пазарното стопанство знае, че това бе влачещ се с години мъчителен процес според скътаните средства, събраните в пазарната оскъдица строителни материали, възможността за мобилизиране на роднини и приятели и най-вече според откраднатото от краткия ни живот време за майсторене със собствени сили. Изливането на стоманобетонна плоча бе тест кои са истинските ти приятели мъже – тези, на които може да се разчита. Не случайно тогава движението „Направи си сам“ бе в апогея си, а вестник „Направи сам“ се радваше на тираж от 205 000 и се продаваше като „топъл хляб“, често и под щанда. Идеята за нашия шкаф бе зачената преди трийсетина години, когато издигнатият на пиедестал „баш майстор“ безцеремонно респектираше някакви си „интелигенти“ и се радваше на премрежения поглед на засукани девойки според популярния на времето си едноименен филм.

И по-конкретно – при зидане на приземния етаж на еднофамилна къща в стена с дебелина една тухла (24 cm) предвидливо бе оставена ниша, която да приюти „когато му дойде времето“ вграден шкаф. Понеже помещението бе преустроено за работилница, изначалното предназначение на шкафа бе да съхранява инструменти и всякакви от този вид джунджурии. Това обаче не охлади ентусиазма ни да го направим по-мераклйиски, защото ако един ден според естествената логика на човешките потребности работилницата бъде превърната примерно в механа, шкафът да се впише добре и в тази по-представителна и далеч по-близка до общочовешките интереси обстановка.

Външният вид на всяка корпусна мебел, изработена най-често от мебелни плочи, почти изцяло зависи от нейната една или повече врати. За вградения в ниша шкаф това важи на 100%, защото от него се виждат именно вратите.

Изработването на вграден в ниша шкаф може да стане по два начина. Най-лесният за изпълнение, и същевременно най-евтин, е по размерите на отвора да се направи от летви т. нар. щокова рамка. Тя се поставя в отвора и с помощта на дълги винтове и дюбели се захваща стабилно към стените, тавана и пода. Към тази рамка се монтират вратите на шкафа. Щоковата рамка най-често се прави от масивна дървесина (летви), поради което вертикалните фризове имат повече от необходимата здравина, за да носят вратите. Материалът със сигурност ще осигури и по-здраво задържане на винтовете, с които са монтирани пантите, в сравнение с плочите от дървесни частици. След като щоковата рамка бъде закрепена и вратите монтирани, т.е. нишата е затворена и фасадата на шкафа готова, остава да се довърши вътрешността му. Една от възможностите е да се направи лека рамкова конструкция, към която се закрепват носачите на рафтовете. Другата е те да се закрепят с винтове и дюбели директно към стените, вътрешността на шкафа да се облече с шперплат, плочи от дървесни влакна или дори стените да се облепят с подходящ тапет. Има и други решения, като изборът на най-подходящото е задача за домашния майстор. Това ще зависи също така от предназначението на шкафа, както и от възможността за оползотворяване на налични, евентуално изостанали в склада на домашната работилница, материали.

В нашия случай избрахме варианта за цялостно изработване на корпусен шкаф с обичайна конструкция и размери, съобразени с големината на нишата. Страниците, тавана и дъното са изработени от купена преди десетилетия ламинирана плоча (ПДЧ), която и без това вече не става за по-представителни съвременни мебели. От същия материал са изработени още междинното дъно и полиците. Гърбът е от шперплат с дебелина 6 mm. Понеже конструкцията на поставения плътно в нишата шкаф почти не е подложена на натоварване, гърбът спокойно би могъл да се направи и от плоча от дървесни влакна (фазер) със същата дебелина. Това, между другото, беше и си остава масова практика при фабрично произведените корпусни мебели, въпреки че за тяхната здравина и устойчивост се разчита именно на този родственик на картона материал.

Изработването на корпуса на шкафа не крие тънкости. При определяне на размерите му трябва да се внимава, защото вероятността отворът на нишата да бъде правоъгълен паралелепипед, е много малка. Едната възможност е строителната конструкция да се коригира, било чрез изкъртване на шпакловка и мазилка, било чрез добавяне на материал за изравняване до получаване на отвор с правилна форма. Другата възможност е шкафът да се изработи според най-малките разстояния, а след това останалите тук-там пролуки между него и ограждащите го стени да се прикрият чрез обрамчване на шкафа с рамка от профилни первазни летви.

Шкафът на снимката се различава от чертежа по наличието на тясна дъска с широчина 10 cm, монтирана вертикално в десния му край. Това бе направено с цел намаляване на широчината на шкафа, за да може да се използва налично парче ламинирана мебелна плоча. След като бе взето решение вратите да бъдат две и с таблена конструкция, дъската стана излишна, ала веднъж залепена здраво, нямаше смисъл да се маха. Основното изискване при разкрояване на плочата за изработване на страниците, тавана, дъното и полиците е да се мери точно и ръчният циркулярен трион да се води така, че да реже точно по очертаната линия. В условията на домашната работилница това е възможно само, ако трионът се движи и води по предварително фиксирана към плочата метална шина.

По дължината на единия кант на шината е залепена лента от твърд каучук, която се обрязва при първото преминаване на циркулярния диск. По време на рязането лентата се притиска плътно до повърхността на плочата, като по този начин възпрепятства нащърбване на ръба по линията на рязане. Такава опасност съществува винаги, особено при фурнированите плочи. Лентата е консуматив и при износването й се подменя с нова.

Това между другото трябва да се има предвид, когато се купува ръчен циркулярен трион. Такива са например ръчните циркулярни триони на водещите в света производители, като Bosch , Metabo KSE 68 и др.

След надлъжното разкрояване на страниците, пода и тавана, те се нарязват напречно според необходимите дължини. За да се получи правоъгълна форма на детайлите, линията за напречното рязане се очертава с помощта на дърводелски винкел с по-дълги рамене.

Съединяването на страниците с пода, дъното и междинното дъно на шкафа става с дибли и лепило за дърво. Тук възможностите са три, които изброяваме по реда на предпочитанията – специалните плоски дибли Domino, плоски (лещовидни) дибли тип Lamello и обикновени цилиндрични дибли. Понеже изборът на диблите, и съответно на технологията за монтирането им, има далеч по-решаващо значение при изработването на вратите, ще разгледаме всяка една от тези възможности по-късно. Логично е технологията и диблите, с които ще бъдат сглобени вратите, да бъдат използвани и за корпуса на шкафа.

Тук има и една особеност. Освен тавана и дъното, шкафът има и междинно дъно. То изпълнява ролята на рафт, но е съединено към страниците чрез неразглобяема сглобка – с дибли и лепило. Това е направено за придаване на допълнителна здравина и устойчивост на шкафа, макар че в случая това не е необходимо. За разлика от междинното дъно, полиците са подвижни и лежат свободно върху монтирани в страниците метални носачи.

След като страниците, тавана, дъното и междинното дъно бъдат съединени, те се пристягат с поне четири стеги (по две от всяка страна), докато лепилото се втвърди. Преди шкафът да бъде оставен в покой за втвърдяване на лепилото, ъглите му трябва старателно да се проверят с винкел и при необходимост да се коригират до постигане на правия ъгъл. Последната и решаваща проверка е измерване на двата диагонала на шкафа, които трябва да бъдат равни.

Важно е също така челните кантове на страниците, върху които прилягат вратите, да лежат в една равнина. Затова шкафът се полага да легне „по лице“ върху пода или друга равна повърхност, докато лепилото се втвърди.

За улесняване на работата, както и защото гърбът на шкафа е скрит в нишата, не е необходимо той да се монтира в издълбани за целта фалцове. Краищата на листа шперплат прилягат върху кантовете, залепват се с лепило и се укрепват допълнително с винтове за дърво, завити през около 20 cm един от друг.

Накрая откритите кантове на плочите, от които е изработен корпусът, трябва да бъдат „кантирани“. За това има две решения. Класическото е по дължината им да се залепят ленти от естествен фурнир. Лепи се с лепило за дърво (бяло), което обаче има малка начална сила на свързване. Поради това се налага лентата фурнир да бъде притисната със стеги, докато лепилото стегне. Естествено, между лентата и стегите се поставя летва, която разпределя равномерно налягането по дължината на канта. Фурнирните ленти може да се залепят и с контактно лепило, което има голяма начална свързваща сила. То се намазва на тънък слой поотделно върху канта и лентата, изчаква се докато засъхне леко и при допир с обратната страна на някой от пръстите престане на „пуска конци“. След това лентата се полага по продължение на канта и се притиска чрез енергично разтриване – най-добре със специален чук за фурнироване

По-модерният и лесен за изпълнение начин е да се използват готови кантове с фабрично нанесено върху обратната им страна твърдо термолепило. Залепването им става чрез приглаждане с гореща ютия, при което лепилото се разтопява. Краят на лентата се поставя върху канта и се залепва с притискане с ютията (при температура за гладене на памук). След това с едната ръка ролката се развива върху канта, като с два пръста се направлява така, че от двете страни да остава по една тясна ивичка. Чрез приглаждане с ютията лентата се залепва. След това в продължение на 10–15 s тя се притиска чрез триене с корково или дървено трупче, докато лепилото се втвърди окончателно.

Когато нещо се удава твърде лесно, често се случва след време да се появят и някои нежелани странични ефекти. Специално при залепените чрез нагряване кантиращи ленти с твърдо лепило, след време и в резултат на по-високата влажност на въздуха (наблюдението се отнася за кухненски мебели), влагата успява да проникне в плочата чрез неплътно затворения от лепилото съвсем тесен, незабележим за окото, процеп между лентата и лицевото покритие на мебелната плоча. С времето материалът на плочата се раздува от поетата влага, процепът се разширява и процесът на проникване на влагата се активизира.

И в двата случая след залепване на кантиращата лента стърчащите отстрани ивички се обрязват. Най-лесно и качествено това се прави със специален инструмент. Той се движи плътно притиснат към повърхността на детайла, при което острието, намиращо се под наклон 45° спрямо канта, обрязва излишната ивица от залепената лента. При кантове от естествен фурнир е желателно да се съобрази посоката на дървесните влакна. От нея зависи дали изрязаната ивичка ще се отделя в посока навън или към вътрешността на канта, при което може да се получат трудно заличими нащърбвания.

Обрязването може да се направи и с остро дърводелско длето. С него обаче вероятността да се повреди тънкият повърхностен меламинов слой на плочата е значително по-голяма. Длетото се движи леко напред и същевременно наклонено надолу, за да реже под ъгъл. Накрая останалите тук-там неравности и остри ръбчета се заглаждат с фина шлифовъчна хартия. Работи се внимателно, за да не се протрие меламиновото покритие. С това корпусът на шкафа е готов. Той се намества в нишата и се нивелира. Укрепва се чрез внимателно набиване на няколко дървени клинчета над тавана или под дъното. Те се поставят над и под страниците, за да не причинят деформация на пода и тавана на шкафа.

Остава майсторската част. За изработването на таблените врати четете в следващия брой.