В категории: 2013, Брой 12/2013, Отопление, Популярни статии, Ремонти, Строителство

Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – пълният проект

1

Б.Р. Публикуваме с минимални промени проектът, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том I, издание 1984 г. Вижте и предварителните бележки към него.

Камината с открито огнище далеч не е между най-ефективните средства за отопление, но въпреки това още дълго време ще бъде желан елемент в интериора. Едва ли е необходимо да убеждаваме някого колко хубаво е да има в дома си камина, дори и „децата на панелата“, навикнали на топлината от „парното“, се радват на уюта, създаван от истинския пламък. Затова в повечето случаи въпросът не е дали искаме камина, а къде и как да я построим.

Изграждането на описаната тук камина е по силите на всеки средно сръчен домашен майстор. Стойността на материалите (Б.Р. към 1984 г.) не надхвърля 100–120 лв., което е над десет пъти по-евтино, отколкото бихте платили само на майстора. На фиг. 1 и 2 камината е показана в разрез. Тя може да се иззида от сам човек за около четири–пет съботни и неделни дни, като се дава възможност на бетонните елементи през седмицата да се втвърдят достатъчно. Още няколко дена са необходими за довършителните работи – шпакловки, изработване на решетките, на полицата, вратичката за пепелта, облицовката на основната плоча и т.н.

Тази камина притежава редица съществени предимства пред традиционните със зидано огнище. Вътрешната й част е метално тяло, което при спазване на размерите на детайлите се сглобява с лекота и гарантира точно спазване на всички изисквания за вътрешната конфигурация на камината. На практика възможността от грешки е изключена, а това гарантира доброто й горене. След като се направи тялото, около него камината може да се изгради с различна форма, разположение и външен вид. Това зависи от сръчността и фантазията на домашния майстор и далеч не на последно място от наличните материали. В случая е избрана ъглова камина, защото заема най-малко място – 0,75 m², и най-добре отговаря на помещението, в което е изградена (със срещуположно разположена вътрешна стълба за горния етаж). Друго нейно предимство e, че е изградена с двойни стени, което позволява по-хладният въздух от помещението, преминавайки през долните отвори, да се загрява от стените на металното тяло и вече затоплен да излиза през горните отвори. Около десет минути след запалване на огъня в камината течението на топлия въздух от отворите става осезаемо. Така към лъчистото топлоотдаване от огнището се прибавя и конвективният топлообмен. Количеството топлина, което се отделя в помещението при един и същ разход на дърва се повишава значително. За да се намали изразходването на топъл въздух от помещението за процеса на горене, под скарата е предвидено подаването на външен въздух, чийто дебит може да се регулира. Удобство представлява и разположеното под скарата чекмедже за събиране на пепелта.

2

Преди да започнем с описанието на камината обаче, трябва да кажем няколко думи за комина й. За да „тегли” добре, напречното му сечение трябва по възможност да бъде квадратно, а не правоъгълно – трябва да бъде от 1/7 до 1/10 част от сечението на предния отвор на огнището: В нашия случай камината има комин със сечение 20 х 20 cm. Желателно е дължината му да бъде повече от 6 m, което прави проблематично изграждането на камина на по-горен етаж. Ако коминът излиза близо до билото на покрива, той трябва да стърчи поне 50 сm над него, а ако е близо до стрехата, минималната му височина над керемидите трябва да бъде 1,2–1,5 m. В техническата литература се препоръчва топлинно изолиране на комина за създаване на по-голяма тяга, но опитът показва, че и при неспазване на това изискване, включително при по-неблагоприятно разположение на комина (на външна стена) тази камина гори отлично без ни най-малки следи от дим в помещението. Важно е още коминът да бъде гладко измазан отвътре.

След като сте решили въпроса е комина, можете да пристъпите към изграждане на самата камина.

3

Необходими материали:

» Листова стомана с дебелина 8 mm. Възможна е и дебелина 6 mm, която се намира по-лесно и струва по-малко. Необходими са общо около 2 m²

» Керамични тухли за фугирана зидария с гланцова повърхност на челата – 75–80 бр.

» Шамотни огнеупорни тухли – 16 бр.

» Обикновени единични решетъчни тухли (повечето от тях може да са парчета) – около 300 бр.

» П-образен стоманен профил 80 х 40 mm с дължина 1300 mm

» Стоманена ламарина с дебелина 1 mm, около 1 m²

» Стоманен ъглов профил 20 х 20 mm, около 3,5 m

» Месингов ъглов профил 20 х 20 mm, около 3,5 m

» Месингово фолио с широчина 300 mm и дължина 1,5 m. Още по-добре е медна ламарина

» Мраморна плоча с размери 318/ 288 mm

» Водосточна поцинкована тръба 1 бр.

» Армировъчна стомана с диаметър 6 mm, дължина 5 m

» Армировъчна стомана с диаметър 16 mm, дължина 5,2 m

» Кварцов пясък, цимент М350, бял цимент, вар, мраморно брашно, гипс, керамзит или шистопорит, евентуално шамотен пясък

» Метална тръба с вътрешен диаметър 8 mm и дължина около 350 mm

» Две дъски, за предпочитане дъбови, с размери 5 х 20 х 200 mm и 5 х 10 х 150 mm

» Електроди за заваряване с електрожен Ø3,25 mm, байц и безцветен лак за дърво, кръгли дърводелски дибли, шлифовъчна хартия, мек припой, флюс за запояване.

Необходими инструменти  и машини:

» Зидарски – мистрия, зидарско канче, отвес, чук, прави летви (мастари)

» Металообработващи – електрожен, електрическа бормашина, по възможност ъглошлайфмашина, ножовка, поялник, ножица за ламарина, метчици М4 и М5

» Дърводелски – трион и ренде (естествено по-добре абрихт и циркулярен трион), пила за дърво, стеги, тесен ръчен трион (злодейка) или по-добре електрически прободен трион, трупче за шлифоване или по-добре – плоскошлифовъчна машина.

Изработване на металното тяло

Единствената операция, която надхвърля възможностите на повечето домашни майстори, е разкрояването на детайлите на металното тяло на камината. Най-добре е да потърсите помощта на някое специализирано ателие за такъв вид услуги. Още повече, че лист ламарина с размери 2000 х 1000 х 8 mm тежи 129 kg, а при дебелина 6 mm – 96 kg.

4

Разкройката на детайлите е дадена на фиг. 3. Водещите чуждестранни фирми произвеждат металното тяло за вграждане от чугунени елементи. При любителски условия такава конструкция е неизпълнима. В описаната тук камина е използвана листова стомана – черна ламарина. Предпочитанието към дебелина на листа 8 mm е продиктувано от съображение за по-голяма корозионна устойчивост, но и конструкция, изпълнена с дебелина на листа 6 mm, ще надживее един човешки живот. (б.р. – при предлаганите днес метални тела местно производство най-често ламарината е с дебелина 5 mm.)

5

Както се вижда от фиг. 2 и 4, тялото се състои от две камери: горивна и димосборна. Помежду им се намира клапа, която се затваря, когато камината не работи, за да не излиза топлият въздух от помещението през комина (б.р. – при монтиране на остъклена врата клапата може и да отпадне). Ако се наложи сами да изрязвате отвора за клапата, най-лесно това става с ъглошлайфмашина и диск за рязане на метал. По дължината на задния ръб на клапата се заварява парче армировъчен стоманен прът с диаметър 16 mm и дължина 560 mm, което лагерува в две парчета от стоманена водопроводна тръба 3/4“ с дължини по 40 mm, заварени за плочата от двете страни отвора на горивната камера. За удобство откъм долната страна на клапата е заварено парче армировъчна стомана, огънато Г-образно, което служи за дръжка.

Хоризонталното сечение на горивната камера е трапецовидно, с което се увеличава топлинното излъчване към помещението. В горния край на камерата е заварена напречна планка (фиг. 4 (4)), която връща назад и нагоре пушека, като не му позволява да подлизва през отвора и да влиза в стаята.

За да се увеличи топлообменната повърхност, по външната страна (фиг. 2) на металното тяло се заваряват ребра – парчета стоманена шина, разположени вертикално, за да не пречат на движението на въздушния поток.

За заваряването на детайлите на металното тяло не се изисква особено майсторство, защото шевовете не са подложени на голямо натоварване. Необходим е заваръчен трансформатор (електрожен) със сила на тока 140–160 А и електроди с диаметър Ø3,25–4. След като са завършени всички заварки и шевовете са загладени, металното тяло неколкократно се намазва с топлоустойчив лак за печки.

Изграждане на основата 

Камината се изгражда върху стоманобетонната подова плоча на помещението. От ъгъла по двете стени се отмерват по 122 cm, забиват се два гвоздея и се опъва канап. Спрямо средата на така определената хипотенуза се очертават контурите на кухината за събиране на пепелта. Иззиждането започва от кухината към стените, като първо се поставя 3/4 тухла. В първия ред тухлите се подреждат по дължина, в следващия – напречно и т. н. Между тях (откъм челната им страна) се поставят летвички със сечение 10 х 10 mm за оформяне на еднакво широки фуги. Късите (вертикалните) летвички имат дължина 70 mm, а дългите – според дължината на зидарията. След като се подредят тухлите, фугите помежду им се запълват с по-рядък варо-пясъчен разтвор (1 част гасена вар и 2,5 части пясък). Предната стена има дебелина 2 надлъжно поставени тухли, а стените, ограждащи кухината за пепелта – 1 тухла. За предната стена се подбират тухли без дефекти по видимите им повърхности.

6

След иззиждането на третия ред тухли се поставя тръбата, по която в огнището постъпва външен въздух (фиг. 5). Използвана е поцинкована водосточна тръба. На 250 mm от предния й край се пробиват два диаметрално разположени отвора Ø6,5 mm, през които преминава оста на клапата, чрез която се регулира дебита на преминаващия през тръбата въздух. Клапата се изрязва от ламарина с дебелина 1 mm, като диаметърът й се подбира така, че да може да затваря възможно най-плътно тръбата. Тя се закрепва към оста с две винтчета М4. На местата на свързване оста леко се сплесква, пробиват се отвори и в тях се нарязва резба. За да може да се върти свободно през зидарията, тя  преминава през метална тръбичка с вътрешен диаметър 8 mm.

След петия ред тухли се излива основната плоча на камината. Тя ляга върху тухлените стени и кухините, които предварително се запълват с шистопорит или керамзит (топлоизолиращ материал). Отворът над кухината за събиране на пепелта се затваря с дървено дъно, като мястото за отвора на скарата се огражда с дървена кутия. Издадената напред част на основната плоча се излива върху сигурно подпрян и добре нивелиран кофраж. За получаване на закръгленията ъглите му се оформят с парчета ламарина. В този участък се прави малка армировка.

В техническите ръководства се препоръчва около огнището плочата да е от огнеупорен бетон. За приготвяне на 1 кg огнеупорен бетон са необходими:

» портландцимент М350 – 320 g;

» шамотно брашно с едрина на зърната до 1 mm – 100 g;

» шамотна фракция с едрина на зърната до 2 mm – 240 g;

» шамотна фракция с едрина на зърната 2÷4 mm – 340 g;

» вода – до получаване на необходимата консистенция на разтвора.

През първите седем дни огнеупорният бетон се поддържа влажен, като се ръси с вода и се покрива с мокри парцали. Друг вариант е да се използва и обикновен бетон, като плочата около огнището се облицова с огнеупорни тухлички с дебелина 30 mm.

В нашия случай предпочетохме съкратената процедура и избрахме третия най-лесен за изпълнение вариант – изляхме плочата от обикновен бетон, без никаква допълнителна  облицовка. За това решение повлия и фактът, че по-голямата част от огнището е разположена върху скарата, поради което бетонната плоча, включително и на издадената пред камината част не се нагрява забележимо. (б.р. – решението се оказа правилно, защото след 30-годишна експлоатация по повърхността на бетонната основа няма никакви повреди – напукване или изронване.)

За да се получи гладка челна повърхност на основната плоча, кофражната дъска трябва да бъде рендосана, съвсем леко намазана с грес, а бетонната смес да се уплътни чрез многократно почукване върху кофража.

След като се излее, плочата трябва да се остави в покой поне 14 дни, за да набере необходимата якост, като още две седмици след този срок не бива да се стъпва върху издадената й част.

Скарата се изработва от 17 стоманени пръчки с диаметър 16 mm и дължини по 260 mm, които се заваряват на равни разстояния една от друга към два стоманени ъглови профила 25 х 25 mm с дължина 380 mm.

При изграждане на основата на камината може да се направи известна промяна спрямо показаното на чертежите и снимките. За да се засмуква въздуха от най-студения пласт, който лежи непосредствено над пода, долните отвори на въздушната риза трябва да бъдат разположени възможно най-ниско. В такъв случай обаче, трябва да се изградят канали за въздуха, които да преминават през плочата.

Изграждане на средната част 

Средната част на камината се иззижда по описаната вече технология на фугираната зидария. Огнеупорните (белите) тухли се разполагат по дължина, а двете крайни колонки са от гланцирани керамични тухли и се полагат напречно. Във втория ред огнеупорни тухли, симетрично спрямо огнището, се оформят два отвора с размери 10 х 8 cm. От вътрешната страна, откъм стените и задната част, камината се иззижда от обикновени единични решетести тухли, предимно парчета, като се оставя 100 mm разстояние до металното тяло. По този начин около него се образува въздушна риза.

7

Последната (осмата) огнеупорна тухла се скъсява с 40–50 mm, за да могат да легнат тухлите от арката. Вместо обичайната стоманобетонна греда, която носи тухления зид на горната част на камината, може да се използва П-образен стоманен профил №8 (80 х 40 mm). Той ляга върху тухлите и се заварява към лицевата планка на металното тяло (фиг. 7).

За подреждане на тухлите в арката се използва шаблон. Той се сковава от две дъговидно изрязани дъски, укрепени помежду си и покрити отгоре с ламаринена лента (фиг. 8). Шаблонът се подпира върху иззиданите покрай отвора на огнището тухли. Арката се изгражда от 11 парчета тухли с чисти (без дефекти) челни повърхности, дълги около 60–70 mm. Те се нареждат върху шаблона така, че в долния си край да допират едно до друго. С помощта на дървени клинчета парчетата тухли се наместват така, че фугите между тях да бъдат еднакво широки. Зад така получената арка се насипва бетонов разтвор, като се внимава тухлите да не се разместят. Разтворът обхваща П-образния профил и част от вече иззиданите тухли. Използва се обикновен бетон (чакъл, пясък и цимент М350 в съотношение 3,5:2:1). За да не се разместят до стягане на бетона и челата им да лежат в една равнина тухлите се притискат със стеги към стоманения профил. Прави се и малък челен кофраж от двете страни на арката, за да може бетонният пояс да легне върху целия ред тухли.

Изчакват се 24 часа (за да се втвърди бетонът) и се иззиждат още два реда тухли, които впоследствие се измазват. Оформят се и два горни отвора на въздушната риза с размери 11,5 х 8 cm.

Изграждане на горната част 

За изпълнението на горната част на камината са възможни няколко решения. В нашия случай тя е направена с тухлена зидария, оформена като част от пресечен конус. Възможно е зидарията да се оформи и като наклонена трапецовидна стена, но това, без особено да облекчи работата, едва ли ще подобри вида на камината. Интересно решение би представлявало горната част на камината да се изпълни като подвижна плоскост, направена като рамка от стоманен ъглов профил, покрита с медна ламарина с декоративно обработена повърхност. Тогава горните вентилационни отвори може да се преместят в близост до тавана. При такова решение за загряване на въздуха ще се използва и топлообменната повърхност на димоотводната тръба (кюнеца). Освен това ще се осигури и лесен достъп до него и поддържането при необходимост няма да представлява трудност.

Kamina2_17

Тъй като медната ламарина е дефицитна, а бутилките водка се оказаха недостатъчно платежно средство, бяхме принудени да изберем тухления вариант. Преди да се продължи със зидането, кухината около металното тяло трябва да се затвори на височина една тухла над вентилационните отвори. Към димосборната камера с електрожен се точкуват парчета ламарина (за кофраж) и върху тях се излива плоча от шистопоритобетон с дебелина на пласта 5–7 cm (шистопоритен чакъл, шистопоритен пясък и цимент в съотношение 4:3:1). Шистопоритът може да се замени и с керамзит. Целта е бетонът да има топлоизолационни свойства и да е лек.

Важно е точно да се определи контурът на основа на горната зидана част на камината. За тази цел може да се използва шаблон, изрязан от шперплат или твърд картон. Ако решите да работите „на око“, резултатите впоследствие ще бъдат доказателство, доколко точен е бил майсторският ви усет. С помощта на молив, завързан за конец, върху тавана се очертава и външният контур на горната част на зидарията – дъга от окръжност с център в ъгъла на тавана. Големината на радиуса зависи от местоположението на отвора на комина, но трябва да се има предвид, че зрително по-добре се възприема по-големият наклон.

Преди да се продължи със зидането димосборната камера трябва да се свърже с комина. За изрязване на отвора в тавана на (фиг. 3 (10)) е необходим кислороден резак, ацетиленов генератор и бутилка с кислород, т.е. задачата е неизпълнима в домашни условия. Фланецът (фиг. 3 (11)) би могъл да се изработи чрез огъване на лента от ламарина с дебелина примерно 5–6 mm. Това решение е необходимо при положение, че се използва метален кюнец с вътрешен диаметър 200 mm. Според фирмените чуждоезични списания за тази цел се използва  гъвкава гофрирана тръба от неръждаема стомана. Съобразявайки се с нашенските условия и възможности избрахме друг, макар и по-примитивен вариант, при който необходимостта от детайлите 10 и 11 отпада. По ръбовете на димосборната камера бе заварена рамка от стоманен ъглов профил 25 х 25 mm. Върху нея се нахлузва възможно най-плътно сгънат от тънка 0,8 mm черна ламарина преходен елемент с квадратно сечение. По същия начин се прави и преходник, който се сгъва според размерите на отвора на комина, така че да влезе в него на разстояние 10–20 cm. Творческата и нелека задача е двата преходни елемента да се съединят с огъната на място от черна ламарина тръба. Плътността на заварките и съединенията не е от решаващо значение, защото около димоотвода впоследствие се излива бетонов разтвор. Така на практика той изпълнява ролята на кофраж, около който се получава бетонна тръба.

Сега вече можете да задоволите любопитството си и да запалите пробно камината. Предварително можем да ви гарантираме – ще гори отлично!

Иззиждането на наклонената част се оказва неочаквано лесно. Наклонът на зида се спазва, като се контролира с права летва (мастар), на която единият край опира в първия ред тухли, а другият следи контурната линия на тавана. В случай, че едновременно се иззижда и външната стена на помещението (какъвто е нашият), тухлите от двата зида се застъпват (привързват). При завършено жилище, за да може да се направи свръзката между двата зида, се налага в стените да се изкърти на няколко места по половин тухла. Едновременно се иззижда и вътрешното пространство на зидарията с парчетата счупени тухли, а около димоотводната тръба се излива шистопоритобетон с дебелина 50–60 mm. По този начин се осигурява дълготрайността на камината, защото след години, ако тънкият кюнец изгние, ще остане бетонната тръба.

Измазване 

9

Измазват се горната част на камината, частта над огнеупорните тухли и арката, двете странични ивици между средната част и стените на помещението. Използва се варо-циментов разтвор (гасена вар, цимент М350 и пясък в съотношение 5:1:18). Работи се както при обикновена мазилка. Разтворът се нахвърля равномерно с мистрия, заглажда се с маламашка и се подравнява с мастар. В случая не е необходимо предварително да се правят водещи ивици. След втвърдяване на хастара с маламашка се полага финият пласт мазилка с дебелина до 3 mm и преди да е засъхнал, се изпердашва чрез кръгови движения с пердашка. Накрая наклонената част се покрива с пръскана мазилка, а на частта над огнеупорните тухли и двете странични ивици се прави варова шпакловка. За варовата шпакловка се използва гасена вар, която се втрива в мазилката със стоманена пердашката. Върху нея може да се направи и по-гладката гипсова шпакловка, ала след време има опасност по нея да се появят пукнатини. Впоследствие може да се боядиса с латексна боя или да се избере друго декоративно покритие.

Пръсканият пласт се прави с разтвор от бял цимент и мраморно брашно с едрина на зърната колкото грис в съотношение 1:1. Пръска се с метличка, която се удря върху дебела дървена пръчка. (б.р. – по-модерно и удобно за работа решение за изпълнение на пръскани мазилки е използването на специално приспособление с въртяща се стоманена или пластмасова четка).

 Довършителни работи 

Поради липса на каквато и да било друга възможност решетките, покриващи  вентилационните отвори, са изработени от единствено достъпния на пазара материал – месингов ъглов профил 20 x 20 mm. Размерите им са според големината на отворите (в случая 150 х 120 mm за долните и 165 х 130 mm за горните, измерени между външните видими ръбове). След като се срежат под ъгъл 45° страниците се съединяват в рамка чрез спояване с мек припой. Поради липса на шини от месинг напречните лентички бяха изрязани от същия месингов профил. За да се свържат с рамката, в нея се правят прорези до половината от широчината на профилите. Прорези с широчина 2 mm се правят и до средата в двата края на лентичките. Те се правят най-лесно, като на лъка на ножовката се закрепят три листа един до друг. Все пак общата им дебелина трябва да се измери, за да съответства на дебелината на лентичките (страните на профила). Тъй като на щифтовете на лъка на ножовката няма достатъчно място за трите листа, те могат да се стегнат неподвижно в пакет със самозадържащи клещи. Решетките се фиксират в отворите с гипсов разтвор (б.р. – много по-добро решение е примерно Ceresit FT 101 FLEXTEC, който едновременно лепи и уплътнява много добре).

10

Бяхме предвидили да обшием издадената част на основната плоча с меден лист. Освен че има много добри декоративни качества, материалът е пластичен и се огъва лесно, така че да покрие плътно заоблените краища на плочата. За съжаление намеренията ни се оказаха неизпълними и отново прибягнахме до месинга като заместител, защото по някакво чудо на пазара освен профили се бе появило и тънко фолио от този материал. Недостатък на фолиото бе, че е много тънко и лесно „копира“ грапавините по плочата, а и трудно би устояло на удар и одраскване от твърд предмет. Фолиото, с което се сдобихме, има широчина 300 mm. Парче с дължина 1,5 m се разрязва надлъж на две ивици с широчини 200 и 100 mm. По-широката се поставя върху бетонната плоча и с лек натиск се отбелязва челният й ръб. След това се огъва, като на двете закръгления фолиото се зарязва с ножици за ламарина през 10–15 mm. Към така оформената част се споява с мек припой 100-милиметровата ивица, която по челото минава под огънатата надолу ивичка на горната част, а на закръгленията минава над нея, за да покрие разрезите. За по-голяма устойчивост долният край на фолиото на широчина 10 mm се подгъва назад.

Обшивката се прикрепва към плочата с парчета месингов профил и дюбели. Задният край на фолиото се притиска по цялата си дължина чрез месингов профил с квадратно сечение. Решението е продиктувано от естетични съображения, а профилът е получен чрез спояване с припой на два ъглови профила. Обшивката се закрепва и в областта на закръгленията в краищата, като се използват две парчета ъглов профил, огънати по загръгленията. За да се огънат в хоризонтално лежащите рамене на профилите с ножовка се изрязва редичка от клинчета. Трябва да се работи внимателно и бавно, за да не останат след огъването грозящи пролуки.

Вратичката за пепелта се изработва от стоманен ъглов профил 20 x 20 mm. Размерите й са дадени на фиг. 9. Тя се закрепва към рамката си с мебелни панти, монтирани с винтчета М5. За брава е използвано т.нар. сюрме – резе, което се продава в железарските магазини. В рамката на вратичката се поставя мраморна плоча и се закрепва с гипсов разтвор (б.р. – с Ceresit FT 101 FLEXTEC). В случая е използвано отпадъчно парче мраморна плоча с неправилни, очупени краища. От него е изрязано парчето с правоъгълна форма за вратичката. Поради липса на специализирана машина, работата бе свършена с ъглошлайфмашина с диск за рязане на камък и керамични плочи. Трябва да се работи на открито със защитни очила и предпазна маска, за да не се вдишва мраморният прах, който се отделя в изобилие.

При необходимост лицевата повърхнина на плочата се шлифова с плоскошлифовъчна машина и водоустойчиви, подходящи за целта шлифовъчни листове. (б.р. – за шлифоване и полиране на плочи от мрамор виж тук

Чекмеджето за събиране на пепелта има размери 400 х 325 х 220 mm. Изработва се от поцинкована ламарина чрез огъване и занитване.

11

Поради невъзможността да се намери дъска с широчина поне 300 mm дървената полица (фиг. 9) е направена от надлъжно слепени дъски с дебелина 5 cm и широчини 200 и 100 mm.  Предварително с картонен шаблон (от велпапе) се снема точно кривината на основата на горната зидана част на камината. След това по него кривината се нанася на по-широката дъска и се изрязва с електрически прободен трион или с тесен ръчен трион (злодейка). С дърводелско длето или едра полуобла пила (рашпила) на изрязаната част на дъската се придава наклон, отговарящ на наклона на мазилката. Двете дъски се съединяват надлъжно посредством три дървени дибли с диаметър 8 mm и лепило за дърво. До изсъхване на лепилото е необходимо дъските да бъдат пристегнати една към друга със стеги. Накрая се изрязват и оформят закръгленията в краищата на полицата. Ако при съединяването се е получило разместване и повърхнините на двете дъски не лежат в една равнина, полицата се оформя окончателно чрез шлифоване.

Тя се байцва с червенокафяв или друг цвят байц и се лакира неколкократно с безцветен лак за дърво. Монтира се с винтове за дърво  и пластмасови дюбели. За да изглежда по-солидно, наглед, разбира се – под полицата се закрепва летва с размери 40 х 40 х 1390 mm, оцветена както полицата.

Последната операция е окончателното изглаждане и изравняване на фугите между тухлите с открити чела. Прави се с варов разтвор за фина мазилка с добавка на бял цимент, а като инструмент се използва парче закривена и заоблена в края бетонна стомана, което да влиза във фугите. Работи се внимателно, за да не се замърсяват излишно челата на тухлите. И накрая – малко козметика. В процеса на работата челата на тухлите е почти невъзможно да бъдат опазени от зацапване. Ако след почистване остават белезникави петна, които не изчезват и след третиране с киселинен разтвор (б.р. – на пазара се продават специални препарати за почистване на замърсявания причинени от циментов разтвор), се налага да бъдат „разкрасени“ с цвят, най-близък до естествения керемиденочервен. Той може да се получи от кафяв алкиден грунд за метали, който преди употреба се разрежда с разредител МРТ или АМБ в приблизително съотношение 1:1. Така се получава матово покритие. Боядисаните по този начин чела на тухлите добиват много свеж вид, а бояджийската намеса не личи. Трябва да се внимава боята да не се стича, за да не зацапа фугите.

12

Противопожарни  изисквания

» Разстоянията между огнището и горими строителни елементи  греди, дървена облицовка  не трябва да бъдат по-малки от показаните на фиг. 10.

» На пода пред камината трябва да се направи негоряща настилка от керамични или мраморни плочи и др. (фиг. 11).

» При разполагане на камината върху дървено дюшеме трябва да бъдат спазени изискванията, показани на фиг. 12.

» Ако камината се намира пред стена от горими материали, следва да се спазват изискванията, дадени на фиг. 13.

» Поставянето на дървена полица или греда на камината трябва да бъде съобразено с изискването, показано на фиг. 14.

» Добре е долната част на огнището да се затвори с метална предпазна декоративна решетка с височина 10–15 cm, която да предотвратява изпадането на горящи дървета или въглени пред камината.

С това камината е готова и огънят може да се запали.

Б.Р. За възможностите за усъвършенстване на първоначалната конструкция може да прочетете в:

Вътрешна камина с метално тяло (НС 1-2/2005)

Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – въвеждащи бележки (НС 12/2013)

Bikol-baner

Коментари и въпроси

1 Коментар към “Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – пълният проект”

Ivan | март 22nd, 2016 at 6:22 pm

Prekrasno

Коментирайте или задайте въпрос









Полетата, отбелязани със звездичка са задължителни.

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път.


QR code за публикацията

QR кодове | QR код четци
 




към началото