В категории: 2013, Брой 12/2013, Отопление, Ремонти, Строителство

Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – въвеждащи бележки

Здравейте! С огромен интерес прочетох публикуваната част от статията „Интериорна камина с метално тяло“. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми изпратите цялата статия. Предварително благодаря и ви желая много успехи!

Тошко Пановски

16 декември 2013 г.

Изпълняваме желанието на г-н Пановски, както и на мнозина други читатели, да публикуваме пълния текст на статията, с която вестник „Направи сам“ преди 30 години за пръв път в България предостави на читателите си подробна техническа документация и описание на технология, позволяваща им при съществуващия по това време тотален недоимък на материали и инструменти, да изградят в дома си гарантирано добре горяща камина с открито огнище и да се радват на пламъците в нея.

Интересът на читателите към поместената през 1984 г. веднъж във вестника и втори път през същата година в том I на сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“ конструктивна разработка на вътрешна камина с открито огнище не само не секна през годините, а продължава и днес. Това буди още по-голямо удивление поради факта, че от доста години вече и нашият пазар е пренаситен с фирми, продаващи всевъзможни видове камини и всичко, свързано с тяхното изграждане.

Интересът на новото поколение читатели на списанието, поколението на интернет, към темата се подхранва най-вече от обзора „Камините в списание „Направи сам“, който поместихме през 2005 г. в юбилейния брой на списанието по случай неговата 25-годишнина. Отчитайки коренно променената обстановка на пазара на камини у нас, високите изисквания към качеството на оригиналните илюстрации, които налага офсетовия печат на списанието, и кратките срокове за подготовка на този юбилеен брой, ние се ограничихме да представим силно съкратена версия на оригиналната статия. А в нейния край обещахме след време да публикуваме и цялостния проект.

Досега се въздържахме да сторим това поради ясното съзнание, че една, макар и доказано успешна конструкция, създадена в друга епоха и изпълнена почти изцяло с подръчни материали, не може да дели мегдан с изпипаните във всяко отношение произведения на фирми, европейски лидери с над стогодишни традиции в производството на камини.

Всяко качество си има своята цена. Тя, колкото и да е важна, не винаги е определящият фактор при избора дали човек да избере конфекция или да заложи на собствените си сили. У повечето хора е заложен силно изразен, често дори и непреодолим стремеж да творят и съграждат както с ума, така и с ръцете си. Строежът на камини в различните им разновидности безспорно представлява изкусителна територия за личностна творческа изява на майстора любител.

Отчитайки всичко това, решихме да публикуваме сега и на сайта на списание „Направи сам“ пълния проект на тази камина-патриарх, защото идеята за вграждане на метално тяло е все така актуална и днес. На този принцип се правят практически всички фабрично произведени камини. Запазвайки добре оразмереното метално тяло, първоначалната конструкция много лесно и почти без риск от грешки може да се осъвремени и усъвършенства благодарение на наличните вече на българския пазар материали. Ето защо си струва да споделим предварително някои мисли и идеи в тази насока.

* * *

През десетилетието, когато „Направи сам“ се печаташе във вид на вестник, читателският интерес открои като безспорен фаворит публикуваната през 1984 г., първа по рода в българския технически печат статия с подробно описание на конструкцията и изграждането на вътрешна камина с метално тяло. 30 години по-късно, в условията на онлайн разпространение на списание „Направи сам“, читателският интерес още по-категорично определя за абсолютен фаворит друг вид камина – дворната камина-барбекю, публикувана за пръв път в книжното по това време списание, брой 7-8/2004. Пренасочването на интереса на днешните читатели на списанието към дворния вид камини-барбекю навярно има няколко лесно разбираеми причини. От една страна, тяхното основно предназначение е свързано преди всички с кулинарни наслади сред красива природна среда, каквито най-вече скарата с тлеещи живи въглени, може да достави. Опростената конструкция силно улеснява изграждането на такъв вид камини, а изборът на материали е по-свободен. От камина-барбекю не се очаква отоплителна ефективност, нито някой би се притеснил, ако от огнището подлизне пушек или се разнася мирис на печена мръвка.

И не на последно място силният интерес към тази камина се корени и във факта, че все повече хора могат да си позволят да прекарват свободните си вечери в собствената си градина, избягали от кошмара на пренаселената шумна панелна градска среда.

* * *

Проектът на вътрешната камина в неговия оригинален вариант трябва да се разглежда и оценява с оглед времето, когато бе създаден и изпълнен. Тогава хит на пазара бяха ламаринените кюмбета, гальовно наричани печки „циганска любов“, чиято горивна камера представляваше кошница, в която се насипват въглищата. Понятието камина се асоциираше с открито огнище, иззидано според възможностите на майстора и ограничения набор от достъпни материали. А такива на пазара за продажба на частни лица почти нямаше, да не говорим за огнеупорни тухли и лепила за тяхното зидане, топлоизолационни материали, облицовъчни плочи и материали за конструкции тип „сухо строителство“, вратички с огнеупорно стъкло и т.н. Колкото до електроинструментите, човек можеше да си купи комай единствено бормашина и „принцесата“ на завода в Ловеч – голяма ъглошлайфмашина. Дори и „частниците“ занаятчии масово работеха със саморъчно направени електрожени (променливотокови трансформатори), макар че никъде не се продаваше силициева ламарина за магнитопровода, нито изолиран меден проводник (шина с правоъгълно напречно сечение), необходим за вторичната намотка. А като връх на абсурда електродите дори и не фигурираха в асортимента на железарските магазини. Идилична родна картинка – естествена хранителна среда за избуяване на техническия самоправски гений на българина, развивайки едва ли не до съвършенство умението му да майстори от нищо нещо. Това бе и златният век на официално обявеното и свише благословено движение „Направи си сам“, а вестник „Направи сам“ бе трибуната за самоправската техническа мисъл и изобретателност на българина.

Публикуваният преди 30 години проект доби широка популярност, защото бе първата станала масово достъпна възможност всеки редови българин сам, без особени усилия и майсторлък, да изгради в дома си камина с открито огнище, в която огънят да гори гарантирано добре. И което бе най-същественото за онова време – с изключение на стоманената ламарина за тялото на камината, всичко останало бе измайсторено с подръчни материали. Колкото до дебелата ламарина срещу 2 бутилки водка на ръка разкроените на гилотина детайли безпроблемно се озоваха в багажника на колата. Сега не необходимо да се търсят връзки – ламарината се продава свободно, а на редица места още при покупката я разкрояват по чертеж на клиента.

Както повечето други родни производства и конструкцията в „Направи сам” не претендира за оригиналност. От чужди каталози бе заимствана идеята същинската камина да представлява изцяло метално тяло с горивна и димосборна камера с фланец за свързване към тръбата за комина. В нашенския вариант металното тяло представлява побългарено, изработено от ламарина, подобие на чугунените тела за вграждане, производство на реномирани чуждестранни фирми. Естествено, идеята за затваряне на горивната камера с остъклена врата навремето бе отхвърлена, защото такова чудо на техниката, не бе възможно да се намери на пазара, нито да се направи в домашната работилница.

Правилно оразмереното метално тяло гарантира доброто горене на дървата в откритото огнище, без пушекът да навлиза в помещението. Около него се изгражда конструкцията, която оформя външния вид на камината. Около металното тяло се оформя междина – въздушна риза. В долния й край навлиза по-студеният в близост до пода на помещението въздух. Той се нагрява от металното тяло и затоплен през отворите в горния край на ризата се връща обратно в помещението. По този начин се увеличава значително топлинната ефективност на камината. Мнозина читатели на „Направи сам“ доразвиха тази идея, като завариха около металното тяло водна риза. Посредством циркулационна помпа с малък разход на електроенергия водата се подава към един-два радиатора в същото или в съседно помещение.

Идеята за вкарване на външен въздух под огнището също бе заимствана от чуждестранни каталози. Целта е затопленият въздух от помещението да не се използва за процеса на горене и по този начин да се „изпомпва“ през комина. Това решение обаче няма особен смисъл, ако огнището е открито, вместо да бъде добре уплътнена горивна камера затворена с остъклена врата.

* * *

След 1989 г. ситуацията коренно се промени и българският пазар на свой ред бе наводнен от всевъзможни по вид, конструкция и размери камини, включително фабрично произведени метални тела за вграждане в интериорни камини. Наред с реномираните европейски производители на пазара се появиха и редица български фирми, които пък държат предимно по-ниския ценови пояс. Освен цялостни решения на камини, които се избират по образец в търговските демонстрационни зали, от лъскавите каталози или все по-често и директно от екрана на компютъра, вече се предлагат и всички необходими елементи, позволяващи изграждането на ефективни и модерни от топлотехническа гледна точка камини. Голямо е и изобилието от облицовъчни и конструктивни материали – от плочи на гипсова основа до различни по вид и декоративна повърхност облицовъчни тухли, плочи от керамика и естествен камък, коминни тела и какво ли още не. Предлагат се и напълно готови набори, производство на водещи европейски фирми, които съдържат всичко необходимо за изграждането на избраната по каталог камина.

Ето защо в силно орязаният вариант, публикуван през 2005 г. обърнахме специално внимание на възможностите за осъвременяване и подобряване на камината, както и на конкретни решения, станали възможни с вече наличните и на нашия пазар материали. Подобряването на конструкцията отпреди 30 години може да бъде извършено основно в две насоки. Едното е доработване на металното тяло за превръщането му от открито огнище в плътно затворена горивна камера, позволяваща прецизно управление на процеса на горене. Второто е промяна на строителната конструкция чрез използване на новите конструктивни и облицовъчни материали.

Камините с открито огнище са предназначени предимно за внасяне в дома на уюта и неповторимата атмосфера на открития пламък и прякото топлинно излъчване. Като отоплителен уред обаче тези камини имат ниска ефективност – техният к.п.д. е около 5–15%, докато при фабрично произведените плътно затворени метални тела за вграждане, с въздушна риза по цялата височина до тавана, той достига до около 70–72%.

Ето защо още при първата появила се възможност и нашата камина се сдоби с остъклена врата, а преустройството бе описано в НС 1-2/2005. Заедно със съществуващата въздушна риза това значително допринесе за подобряване на к.п.д., т.е. на топлинната ефективност на камината спрямо обикновените камини с открито огнище. Затварянето на огнището с врата също така многократно повишава пожарната безопасност при горяща камина. Мнозина читатели на списанието ни писаха, че и те, по своя инициатива, са направили същото.

При вече напълно изградена камина монтирането на остъклена врата се сблъска с допълнителни трудности. Рамката й се прави според големината на отвора, ограден отстрани от огнеупорните тухли и се закрепва като приляга челно върху тях. Същевременно ръбовете на двете стени на горивната камера опират в задната страна на тухлите. Между камерата и задния край на рамката на вратата остава ивица тухли, което може да влоши нейното уплътняване. Пролуката между рамката и тухления зид може сигурно да се уплътни, като се шприцова топлоустойчива силиконова паста. Доброто и дълготрайно уплътняване на фугите между ръбовете на горивната камера и тухления зид е почти невъзможно, защото огнеупорните тухли имат леко ронлива повърхност. От друга страна при широчина 8 mm ръба на ламарината не може да осигури достатъчно стабилна опора за уплътняващия кит. Затова ивицата между ръбовете на горивната камера и рамката бе затворена плътно с огънати на място и заварени ленти от ламарина с дебелина 2 mm. Работата е пипкава, ала решението става надеждно. Фугите между долния ръб на стъпилата върху бетонната плоча горивна камера се уплътняват добре със силиконова паста, стига повърхността на ламарината и бетона да бъде добре почистена. При наличие на по-широки фуги за уплътняването им може да се използват също огнеупорни набивки и шнурове.

Ефектът от така уплътнената горивна камера веднага, при това силно, се забелязва щом вратата се затвори. Камината започва да тегли през скарата необходимия за процеса на горене въздух от камерата за събиране на пепелта, в която е и отворът на тръбата за подаване на външен въздух. За да може процесът на горене да се регулира оптимално, трябва да се елиминира проникването на въздух от помещението през фугите около вратичката на камерата за пепелта. Те се уплътняват с подходящ уплътнител от пореста гума или по друг начин. Може да се наложи заваряване към рамката на вратата на три парчета метална шина за създаване на опора на уплътнителя. Откъм страната с пантите уплътняващата лента се залепва към рамката. Сега вече възможността за по-фино или по-грубо регулиране на количеството подаван към огнището въздух ще зависи от точността, с която е изработена клапата, т.е. дали при затворено положение прилепва достатъчно плътно към стените на тръбата. Понеже при завършена камина корекции не са възможни, ако клапата не затваря достатъчно плътно, това би могло частично да се коригира чрез поставяне на допълнителна клапа върху входящия отвор на тръбата за външен въздух.

Всички тези препоръки, осигуряващи максимална плътност на горивната камера, са най-лесно и ефективно изпълними, още при изграждането на камината – рамката на остъклената врата да бъде заварена към металното тяло, а дъното на камерата да се затвори чрез заваряване на лист стомана. В него се прави отвора и поставя скарата.

За изпълнението на откритите части на камината има множество възможности. Необходимо е да се има предвид, че тухлите, които ограждат огнището се нагряват доста силно и затова трябва да бъдат огнеупорни. За долната и средната части, до около горния край на металното тяло, може да се използват най-различни облицовъчни материали от керамика или естествен камък. Повечето от фирмите, предлагащи камини, продават също така и облицовъчни материали, включително дадени от клиента размери.

Иззиждането с тухли на частта над металното тяло е практика от миналото. Като цяло това е трудоемка, силно замърсяваща и внасяща влага в помещението зидарска дейност. Освен че за времето си това бе почти единственото и затова масово прилагано решение при откритите камини, то има и своята рационална страна. Масивният зид има сравнително голяма, в зависимост от използваните материали, акумулираща топлината способност. Поради това и след като огънят в камината угасне, то продължава известно време да отделя топлина.

Недостатъците на това решение обаче са значително повече. Така се губи възможността за отнемане на максималното възможно количество топлина от горещите димни газове и съответно да се намали разходът на дърва. Съвременното решение е зидарската работа да бъде заменена с конструкция от вида на „сухото строителство“. Лесно и бързо се изгражда лека метална конструкция, върху която се прави обшивка от плочи на гипсова основа. От вътрешната страна и най-вече откъм външните стени кухината се изолира с плочи от каменна вата едностранно каширани с алуминиево фолио, което изпълнява ролята на екран, отразяващ обратно топлинното излъчване от тръбата и димосборната камера. Топлоизолация се прави и на външните стени на въздушната риза, ограждаща металното тяло. Макар че обшивката от плочи не е механично натоварена, а и вероятността да пострада вследствие на удар е малка, все пак е за предпочитане да бъде изпълнена от по-здрави и твърди плочи, каквито са Knauf Vidiwall (гипсфазер) или Knauf Diamant (гипскартон). Циментовите плочи Aquapanel Outdoor (стандартна широчина 900 mm) пък позволяват огъване до минимален диаметър 3 m. Това позволява обшивката да придобие заоблена форма. За усилване на циркулацията на въздуха около металното тяло и тръбата има специални вентилатори, които се предлагат от специализираните фирми. Може да се помисли също за прокарване на въздуховоди от горната част на камината до съседни помещения, така че и те да се отопляват от камината. За тази цел на пазара се предлагат гъвкави метални тръби, клапи за управление на въздушния поток, декоративни решетки за отворите и др.

В заключение, проектът от 1984 г. може да служи и днес като добро метално тяло за камина с открито огнище. С лесно изпълними в днешно време подобрения и допълнения тя може да се превърне в съвременна, годна за ефективно отопление камина. Този вид отопление е особено подходящ за вилни и сезонни сгради, защото температурата на въздуха се вдига бързо и което е особено важно – като топлоносител не се използва вода, която при отрицателни температури замръзва.

Изграждането на камина несъмнено принадлежи към предпочитаните обекти за изява на творчество и майсторлък. Предложеният тук проект позволява на всеки любител на майсторенето да доразвие и надгради вече направеното от други.

С удоволствие ще публикуваме решенията на наши читатели в тази насока.

С тези предварителни бележки представяме оригиналния проект на камината, публикуван в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“.