В категории: Бани и кухни, Брой 3-4/2009, Водопровод и канализация, Ремонти

Ремонт и обновяване на банята II. Подмяна на водопроводната инсталация

Старите метални тръби са демонтирани (нарязани на парчета за по-лесно изваждане от стените и междуетажната плоча), същото е направено и със старите канализационни тръби. Следващата задача е двата тръбопровода да бъдат изградени отново, но вече с модерните и далеч по-съвършени тръби от полипропилен. Това се отнася не само за водопроводните, но и за канализационните тръби, макар че на пазара у нас все още се продават и тръби от демодирания поради по-лошите си експлоатационни качества PVC.

Тази част от ремонта на банята се върши най-бързо и най-приятно, но изисква и най-внимателно обмисляне и съобразителност. Предварително трябва да се определи точното местоположение на всеки от приборите в банята, които е най-добре да се купят, преди да се започне с прокарване на тръбите. Трябва да се реши също дали ще се поставя вана, душкабина или и двете заедно. От решаващо значение е решението какъв тип тоалетна чиния и биде ще бъдат избрани – за конзолно монтиране към скрита зад облицовка носеща конструкция или стъпили върху пода. Къде да бъде бойлерът за топла вода, като вместо класическото някога място в и без това тясната баня, може да му се намери по-подходящо място, примерно в мазето. Ключов момент е и решението дали да има подов сифон, или не.

По всяка вероятност старата водопроводна инсталация не е имала филтри за пречистване на водата. Сега е време това да се коригира, като се намери най-подходящото място за монтиране на един или два последователно свързани филтъра. Ако налягането във водопроводната мрежа е по-високо, примерно над 6 bar, за предпазване на бойлера е необходимо на тръбата за студената вода да се монтира редуцир-вентил, което най-лесно става при групата с филтрите. Този вентил автоматично поддържа предварително зададеното налягане на водата в мрежата след него. (БР Повече подробности за избора и монтирането на редуцир-вентила и филтрите ще намерите тук).

Дори и още да не са корозирали отвън, старите метални тръби трябва да се подменят с тръби от полипропилен. Тези тръби на практика не корозират, гарантираната им дълготрайност е над 50 години, и то при екстремни условия – температура на водата 70 °С и налягане 10 bar, повърхността им е гладка и по нея не се образуват отлагания. По тази причина и нивото на шума от течащата вода е по-ниско. Полипропиленът е значително по-лош проводник на топлина в сравнение със стоманата, поради което топлинните загуби от тръбопровода са значително по-малки. По тази причина вероятността от образуване на конденз върху външната повърхност на тръбите за студена вода е почти изключена. Въпреки това не бива да се подценява необходимостта от топлоизолация на тръбите за топла вода, която е евтина и много лесно са нахлузва върху тръбите. Тръбите, които се намират в мазето на малки къщи, също се топлоизолират, за да не се образува конденз върху тях. Където при по-продължителни студове температурата може да падне под нулата, трябва да се предвиди и електрическа нагревателна система с кабели на DEVI и термостат.

За битови инсталации за студена и топла вода се използват основно три групи тръби (PN 10, PN 16 и PN 20). Те се различават помежду си по дебелината на стената и съответно по работното налягане (при температура на водата 20 °С), за което са предназначени. Най-дебела стена имат тръбите PN 20, а най-тънка – PN 10, съответно първата тръба е пригодена за налягане 20 bar, а втората за 10 bar. За провеждане само на студена вода може да се ползват тръбите PN 10, за студена и топла вода са подходящи тръбите PN 16, а за топла вода и централно водно отопление се препоръчват тръби PN 20. Тъй като разликата в цените е малка, бихме препоръчали за топлата и за студената вода да се използва един вид тръби – PN 20. От повече сигурност вреда няма. За водопровода в жилището (баня и кухня) най-често се използват полипропиленови тръби с външен диаметър 20 и 25 mm, които съответстват на металните тръби с диаметър 1/2″ и 3/4″. С първите се изграждат етажните отклонения и мрежа, а вторите са подходящи за вертикалните щрангове в къща с 2–3 етажа.

При монтиране на тръбите трябва да се вземе под внимание и една друга тяхна особеност – те имат около 11 пъти по-голям коефициент на термично разширяване и свиване (α=0,15–0,20 mm/mK) в сравнение с металните. Това означава, че колкото даден участък от тръбопровода е по-дълъг и температурната разлика на протичащата през него тръба е по-голяма, той ще се удължава или свива със стойности, които може да предизвикат повреда. Така например при тръба с дължина 3 m и температурна разлика Δt=60 °С, промяната на дължината е около 27 mm, а при тръба с дължина 8 m дължината ù ще се изменя в границите на 65 mm. За да не възникнат термични напрежения, когато тръбата е монтирана свободно, закрепването ù трябва да става така, че да не се пречи на нейното удължаване и свиване. За целта се поставят закрепващи скоби, които позволяват осево преместване на тръбата. При по-големи дължини се правят специални компенсаторни участъци с П-образна форма. Когато тръбата е плътно замазана под варо-циментова мазилка се приема, че тя е защитена срещу термичната промяна на дължината. Все пак може да се препоръча върху нея да се поставя топлоизолационен маркуч, който ще ù осигурява известна свобода на движение.

За разлика от металните тръби, които се съединяват чрез резба и съответни фасонни части (фитинги), полипропиленовите се свързват чрез стапяне (полифузионно заваряване) на материала по контактната повърхност между края на тръбата и фасонната част. Тази операция се извършва много по-лесно и бързо, отколкото нарязването на резби, поставянето на кълчища и завиването на муфи, колена и други части. За разлика от съединението с резба обаче, завареното е неразглобяемо. В случай на грешка тръбата се срязва преди фасонната част и от това място работата по свързването продължава. Когато при ремонт се налага подмяна на част от тръбопровода, най-подходящото решение за свързване на тръбите е използването на муфи с вграден нагревателен елемент. Захранването им с ток става от специален апарат, чиято цена вече го поставя извън разумното оборудване на домашната работилница.

Тръбопроводът се изгражда от тръби, свързани с фасонни части (фитинги), аналогични по форма и предназначение на частите, които се използват при металните тръбопроводи – колена, муфи, тройници, редукторни муфи, спирателни кранове, капи и др. Макар че при добре обмислено разположение на тръбите почти винаги е възможно да се избегне кръстосването на тръби за студената и топлата вода, ако все пак това е неизбежно, едната тръба се прекъсва и с помощта на муфа към нея се свързва дъгообразно извит елемент (фитинг), който премоства другата тръба.

За свързване между метални и пластмасови тръби се използват специални свързващи елементи, единият край на които е пригоден за заваряване, а в другия има набита месингова втулка с резба, съответно 1/2″ или 3/4″. Такива елементи се използват и за свързване на елементи посредством резба, като спирателни кранове, редуцир-вентили, филтри, водомер и др. За свързване към металната резба на такива фасонни части се препоръчва използването на муфи, нипели и други фабрично изработени части, а не тръба с резба в края. Причината за това е, че в началото си нарязаната върху тръбата резба има леко конусовидна форма. За уплътняване върху резбата се навива тефлонова лента.

За монтиране на обикновена чешма в края на тръбата се заварява коляно с метална втулка с вътрешна резба. Монтирането на смесителните батерии е много улеснено, защото има фабрични комплекти за тази цел. Тук сме показали два такива комплекта. Единият се състои от стойка с гнезда за две колена, самите колена с метална втулка и вътрешна резба и две втулки, които се нахлузват върху гнездата, за да фиксират поставените в тях колена. Колената може да се завъртат на 180°, така че едната тръба да се намира над стойката, а другата от долната ù страна. Междуосовото разстояние между поставените в гнездата колена съответства точно на входящите щуцери на смесителната батерия. Майсторлъкът се свежда до точно определяне на мястото за срязване на тръбите, така че съответните колена да влизат точно в гнездата на стойката. Втората тънкост е стойката да се закрепи временно с дълги винтове за дърво на точно определено разстояние от тухления зид, така че в монтирано положение нивото на двете колена да се изравни или да се намира с 3–4 mm по-ниско от равнището на залепените плочки. Това е лесно да се каже, но трудно за изпълнение, защото на този етап тепърва предстои замазване на тръбите в издълбаните за тях канали, евентуално коригиращо окончателно шпакловане на цялата повърхност и след това залепване на плочките. Производителят на комплекта в зелен цвят (италианската фирма Coes) е улеснил до голяма степен монтажния процес, като е включил към него два изработени от стиропор цилиндъра, с частично издълбана сърцевина, които се нахлузват върху гнездата за колената. Височината на тези цилиндрични тела е подбрана така, че вдълбаният в горната им част пръстен да показва нивото на челата на колената в монтирано положение. Поставената по този начин стойка трябва да се намира на разстояние 56 mm от повърхността на плочките. След като бъде правилно поставена по дълбочина и нивелирана по хоризонтала, стойката се замазва и окончателно фиксира с варо-циментов разтвор. За предпочитане е челата на двете колена да останат 3–4 mm по-дълбоко от повърхността на облицовката, защото разликата лесно се компенсира с метални удължители. Те са с хромирана външна повърхност, а краищата им са с вътрешна и външна резба. Завиват се с шестостенен ключ, който влиза във вътрешен отвор със същата форма. Удължителите се произвеждат с дължини през 5 mm – от 10 mm до 80 mm, като по-дългите се използват, когато се налага изнасяне на батерията по-напред от стената. Ако двете колена стърчат над плочките, може да се окаже, че декоративните капачки на смесителната батерия не могат да ги покрият изцяло. При монтиране на смесителна батерия на Vidima челата на двете колена трябва да са точно на нивото на облицовката.

Вторият показан тук комплект за свързване на смесителната батерия представлява две захванати със скоби една за друга отворени в краищата си полипропиленови тръбички, всяка от които има излаз във вид на коляно с метална втулка и вътрешна резба. Когато двете тръбички за захванати една за друга, двете колена лежат на една линия, а междуосовото разстояните на техните отвори съответства на отворите за присъединяване на смесителната батерия. Свързването към тръбите става към един от двата края на всяка от двете тръбички, а другият се затваря с късо парче тръба и капа.

С полипропиленовите тръби се работи многократно по-лесно и бързо в сравнение с металните. Те се режат със специална ножица с лостов механизъм, благодарение на който тръбата се прерязва гладко и с неголямо усилие чрез дву-трикратно притискане на ръкохватките една към друга. При това е важно тръбата да легне правилно върху долната челюст на ножицата, за да може острието да я пререже под прав ъгъл. Това се усвоява лесно след няколко пробни рязания.

Свързването на тръбата с фитингите става посредством полифузионно заваряване, т.е. чрез разтопяване на техните контактни повърхности преди вмъкване на края на тръбата в отвора на елемента.

За целта се използва специален апарат за заваряване на полипропиленови тръби. На пазара се предлагат няколко модела в ценовия диапазон от около 80–90 лв. за китайско производство до около 500 лв. за професионални италиански и немски модели. Някъде около средата в ценово отношение се намират чешките апарати. За малки обекти и особено за домашни цели евтините китайски апарати вършат достатъчно добра работа, стига предварително да се уверите, че термостатът работи коректно. Той се нагласява на температура 260 °С, при която (±5 °С) се заваряват полипропиленовите тръби и фитинги. За достигане на работната температура са необходими около 10 min. Готовността за работа се сигнализира чрез светване на индикаторната лампичка, след което се изчакват още 5 min.

За всеки диаметър тръби уредът има комплект от втулка и дорник, които се пристягат от двете страни на нагревателната плоча. Вътрешната повърхност на първия и външната на втория от нагряващите елементи има тефлоново покритие, което улеснява плъзгането и предотвратява полепването на частици разтопена пластмаса. Работи се само с чисти нагряващи елементи, като при необходимост повърхността им се почиства със специална мека хартия, която не пуска влакна.

Едновременно към плочата на апарата може да се закрепят два комплекта, примерно за тръби с диаметър 20 mm и 25 mm. Това позволява да се работи едновременно и с двата размера тръби, без да се налага изчакване апаратът да изстине преди поставяне на втория комплект накрайници и след това отново да се чака, докато загрее. При по-напрегната работа може да се препоръча използването едновременно на два апарата, което улеснява заваряването, а и ниската им цена позволява подобен лукс. След известен опит при заваряване се създава усет дали терморегулаторът работи точно, или не. Ако температурата е по-висока от необходимото, стапянето на пластмасата става твърде бързо, стените на фитинга омекват и отворът лесно се деформира. Дори може да се случи стопената пластмаса да запуши част от отвора, което ще намали дебита на водата. По нагряващите накрайници постепенно се отлага пластмаса, която започва да прегаря и се появява мирис на изгоряло. Ако терморегулаторът работи, т.е. включва и изключва и съответно индикаторната лампичка светва и угасва, не бива да се разчита на фабричната маркировка, а по опитен път чрез намаляване на температурата да се налучка подходящата. Другото решение е да се потърси сервиз.

Повърхностите в края на тръбата и стените на отвора на присъединителния елемент трябва да бъдат добре почистени. За целта се използва почистваща хартия, която не пуска влакънца, и спирт (96%) или изопропил-алкохол. Най-добре е да се ползват специалните почистващи кърпички Henkel Tangit KS, които са фабрично пропити с почистващ препарат.

Препоръчва се също така да не се работи на око, а да се отбележи с молив границата, до която краят на тръбата трябва да проникне в съединителната част. Така по-точно се контролира кога е влязла докрай в отвора. Дълбочината на отвора и съответно разстоянието между маркировката и края на тръбата зависят от нейния диаметър. При тръба Ø20 тя е 14,5 mm, а при Ø25 – 16 mm. Това разстояние трябва да се има предвид и при пресмятане на дължината на тръбата, преди да се пререже, когато се цели точното монтиране на даден фитинг.

За разлика от монтирането на тръбопровод с метални тръби, с което може и сам човек да се справи, за свързване на полипропиленовите тръби чрез заваряване са необходими задължително двама души. Единият държи заваръчния апарат, а другият внимателно нахлузва тръбата и фитинга от двете страни на нагряващите елементи – краят на тръбата влиза във втулката, а отворът на фитинга се нахлузва върху дорника.

Това се прави едновременно с лек натиск и без въртеливо движение. Достигането на края се усеща лесно, а и предварително очертаната линия върху тръбата служи за индикатор. При правилно регулирана температура обикновено времето за вкарване на тръбата и фитинга съвпада с времето, необходимо за повърхностно стопяване на пластмасата. Типичната продължителност на времето за нагряване при тръба с диаметър 20–25 mm е 7–8 s. След изтичане на това време тръбата и фитингът се издърпват обратно, отново без въртене и странично наклоняване. В този момент вторият човек бързо отдръпва апарата встрани, а първият възможно най-бързо напъхва края на тръбата до упор в отвора на фитинга. Движението трябва да бъде постъпателно, без странично завъртане. Интервалът, през който тръбата и фитингъг трябва да бъдат съединени, е само 4 s, което означава, че всяко движение трябва да бъде предварително добре обмислено, а работата на двамата точно координирана. При вкарване на края на тръбата от отвора избива навън част от стопената пластмаса, която застива във вид на равномерно обхванал тръбата пръстен по периферията на отвора. Важно е също така тръбата да се вкарва успоредно на отвора, а не под наклон, защото след изтичане на четирите секунди корекции вече не са възможни. След 2 min мястото на заварката е изстинало достатъчно и съединението е готово.

След няколко опита свързването на фитингите с тръбите се усвоява безпроблемно. За успешната работа от най-голяма важност е схемата на инсталацията да бъде предварително добре обмислена и начертана с всичките разклонения, чупки, спирателни кранове, колена за монтиране на смесителните батерии и т.н., да се подбере оптималният път за преминаване на тръбите за топлата и студената вода, така че по възможност да не се кръстосват. Водопроводната мрежа трябва да се съобрази и с местоположението на канализационните тръби. Тъй като възможностите за прокарване при тях са силно ограничени, е по-лесно да се нагоди местоположението на водопроводните тръби.

На практика в преобладаващия брой случаи се работи, като заваряващият апарат се държи, а не стои на стойката си. Полипропиленовите тръби се огъват в доста широки граници, което улеснява заваряването, преди тръбата да бъде вкарана в канала в стената. За успешната и спорна работа е много важно също така да се планира оптималната последователност при съединяване на отделните участъци от тръбопровода. По принцип това се прави последователно, като се започне от вертикалния щранг и се стигне до колената за свързване на батерията. Често обаче мястото позволява частите от дадено тръбно разклонение да се свържат предварително, като се започне в обратния ред. Накрая тази част се свързва с останалата вече готова част от инсталацията.

Не бива да се бърза и всяка следваща стъпка трябва внимателно да се обмисля. Тук именно опитът си казва думата, но при полагане на малко повече мисловни усилия и непрофесионалистът ще се справи напълно успешно, и то от пръв път.

Накрая показваме още едно приложение, при това изключително важно, на заваръчния апарат – за запушване на неволен пробив на вече монтирана тръба (виж НС 9-10/2008).

Следва