В категории: Актуални статии, Бани и кухни, Брой 5-6/2011, Водопровод и канализация, Ремонти

Ремонт на „взривения“ водопровод

Показаните на снимката отломки не са част от самоделно взривно устройство. Те са веществено доказателство за дистанционно извършен терористичен акт в столичния квартал „Княжево“ на 22 юни 2011 г. в 13:10 часа. За разлика от класическия тероризъм в нашия случай изпълнителят на това пъклено дело е добре известен – „Софийска вода“.

Твърдението, че става дума за очевиден тероризъм ни най-малко не е пресилено, защото подмяната на взривената чаша на филтъра – единствено спасение за механично очистване на чешмяната вода, е най-малката беда. За щастие потрошеният модел, монтиран преди около две години, все още може да се купи пазара. Понеже не намерихме чашата като резервна част, се наложи да купим изцяло нов филтър – 42,40 лв. Този разход си е направо бял кахър, което се дължи единствено на факта, че по време на инцидента в къщата е имало човек. Чувайки трясъка от падналото върху пода парче от филтъра той е успял бързо да реагира и да спре притока на вода. Дори и не ми се мисли какви биха били последствията в безлюдна къща в разгара на летния сезон, когато домочадието се кисне в морската вода, а в дома се изливат тонове прясна вода. Ами ако филтърът бе взривен в апартамент на многоетажна сграда? Най-малко съседите от долния етаж щяха да се сдобият по неволя с домашен аквапарк. В този ред на мисли, би трябвало дори да сме благодарни на филтъра, саможертвено поел екстремното налягане на водата в мрежата, вместо да гръмне някой от санитарните уреди, незащитен с предпазен вентил.

Единственото, което остава неясно в случая, е налягането, причинило пръсването на чашата на филтъра. Със сигурност то е надвишавало неколкократно 10 bar, защото производителите на такива филтри гарантират издръжливостта им при минимум 8 bar. Според удивения от произшествието консултант на фирмата-вносител злощастният филтър (модел Depura на италианската фирма Gel Hydrotechnology) е с работно налягане 10 bar, максималното динамично налягане, което издържа е 13 bar, а максималното статично налягане, до което не би трябвало да се пръсне, е 30 bar. За сравнение ще посочим, че нормалното работно налягане на водата в домашната водопроводна мрежа е 3–5 bar. Според Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за „Проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации“ максимално допустимото налягане на водата е 6 bar. Именно на това налягане са настроени фабрично предпазните (комбинирани) вентили, които задължително се монтират на всеки бойлер за гореща вода. Налягане на водата над 12 bar (при повреден или липсващ вентил) вече създава опасност от протичане на резервоара на бойлера.

Както се казва в случай като този, да сме благодарни, че ни е споходил „малкият дявол“. Но също така ни подсеща да вземем овреме необходимите мерки, за да си нямаме работа с големия опашат, че следващият път може и да не се размине само с подмяна на един филтър и умерена доза притеснение. Да се разчита на спазването на наредби и стандарти, на отговорност от страна на доставчика-монополист е проява на наивност. Както са казали Илф и Петров: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“.

Проблемът с високото налягане на питейната вода във водопроводната мрежа в някои райони не е от вчера. В „онези“ времена, и особено в крайградските райони, той донякъде се решаваше от само себе си, защото възлюбените на тогавашния строителен гений азбесто-циментови тръби имаха и едно полезно качество – щом налягането на водата се вдигне, те се пукаха като макарони и водата вместо към сградните инсталации се отправяше натам, откъдето е дошла – обратно в почвата. Технически средства за решаване на проблема липсваха, защото преди отварянето на страната ни към свободното пазарно стопанство за редуцирвентили (понижаващи налягането вентили) можеше само да се прочете в техническата литература, защото такова чудо просто нямаше по магазините. Сега такива вентили се продават във всеки специализиран магазин за водопроводни части. Остава да се избере подходящият модел и големина (диаметър на отвора).

Затова си струва споделянето на вече изстрадан опит, защото както се знае „умният човек се учи от грешките на другите“.

В конкретния случай не става дума за подценяване на проблема или нехайство, защото сградната водопроводна инсталация бе защитена с редуцирвентил, макар и не по-най-добрия начин.

Старият редуцирвентил, един от първите, появили се на българския пазар модели, носеше белезите на времето отпреди близо две десетилетия, когато се внасяха предимно възможно най-евтини стоки. Един от недостатъците на този ветеран е, че няма вграден филтър, а редуцирвентилите са особено чувствителни към замърсената с песъчинки и други твърди частички вода. Понеже нерядко, особено след дъжд, вместо бистра вода от чешмяния кран тече кафеникава течност с примеси на глина, пясък и кой знае още какво, старият редуцирвентил бе монтиран не преди, а след филтрите за механично очистване на водата (виж НС 3-4/2009). С две думи те бяха оставени на произвола на съдбата. Навярно обаче и поставен преди тях, редуцирвентил от този вид и на възраст не би ги опазил, защото при липса на воден поток той допуска изравняване на изходящото налягане на водата с входящото. Така че верният извод от премеждието бе, че водопроводната инсталация трябва да се осъвремени и подсигури срещу възникване на екстремни ситуации. А именно:

» Да се подмени старият редуцирвентил с модерен, значително по-добре защитен от твърдите примеси във водата, изцяло и по-прецизно регулиращ налягането на изходящата от него вода, независимо от това дали водата в тръбите тече или е в покой.

» Редуцирвентилът да се монтира непосредствено след водомера, който е пломбиран, и поради това не може да се демонтира. В случая преди вентила трябва да има спирателен кран.

» Преди редуцирвентила да се постави месингов филтър-утаител, който да поеме първоначалното филтриране на водата.

За човек, запознат с технологията за свързване на полипропиленови тръби и съответните за тях фасонни части, разполагащ с необходимите нескъпи инструменти, преустройството отнема не повече от час време, стига да се знае какво точно трябва да се направи. В това ще се опитаме да помогнем поне със съвети.

На снимката е показан ремонтираният възел с двата филтъра с прозрачни чаши, редуцирвентила, филтърът-утайник и спирателните кранове. Предвидена е байпасна връзка, която да изолира при необходимост разклонението с филтрите. В конкретните условия обаче тя не може да се използва пълноценно, защото подложен директно на налягането на водата от уличния тръбопровод, предпазният вентил на бойлера моментално „избива“. За да има все пак за кратък период от време поне студена вода в къщата, спирателният вентил пред бойлера трябва да се затвори и така той да се изолира.

След като проучихме наличната в Интернет информация, изборът ни на редуцирвентил се спря на модела DRV 20 N – 3/4″ (цена 76 лв.), произведен в един от европейските заводи на реномираната американска компания WATTS Industries. Тя е основана преди България да възкръсне като държава на европейската карта – през 1874 г. и е един от световно утвърдените лидери в своята област. Вентилът е пригоден за максимално входящо налягане на водата 25 bar. Налягането на изхода на вентила може да се регулира в границите 1,5–6 bar. Задаването на желаното налягане се извършва чрез завъртане на регулиращия винт, а неговата стойност се отчита по местоположението на показалеца спрямо скалата. От всяка страна редуцирвентилът има по един отвор с резба за монтиране на манометър – в случая е избран с обхват 1–10 bar и цена 8,30 лв. Поставянето му в никакъв случай не е разточителство, защото позволява допълнително подсигуряване. Той показва значително по-точно налягането на водата в сградната инсталация, отколкото скалата на вентила, позволява по-точна настройка на налягането, включително и проверка за изправността на предпазния вентил на бойлера.

Ролята на редуцирвентила е да поддържа след себе постоянно налягане на водата в мрежата, независимо от промените и големината на налягането на водата пред него. Така той не само предпазва инсталацията и свързаните към нея прибори от повреда, но и ограничава дебита на водата, съответно ограничава и скоростта на водния поток в тръбопровода. По този начин се предотвратява възникването на кавитация и съпътстващия това явление силен шум от протичащата вода.

Регулировката на налягането се извършва от дроселиращ вентил, чийто отвор, и съответно пропускателна способност, се регулират чрез пружинен механизъм с еластична мембрана. От едната й страна тя е притискана от регулиращата пружина, а от другата натиск оказва вода с налягане еднакво с налягането на изходящата от вентила вода. По този начин мембраната, респективно големината на дроселиращия отвор и налягането на изходящата вода, се управляват от зададения чрез натягане или отхлабване на пружината натиск. За разлика от модели с по-опростена конструкция и поради това по-евтини, редуцирвентилът DRV 20 N поддържа постоянно налягане не само при наличие на воден поток, но и когато водата е неподвижна. Това на практика означава, че при липса на консумация в мрежата, налягането в нея няма да се повиши над зададената стойност. Съответно вече няма да се налага поставяне под бойлера на кофа, която да събира периодично избиващата от предпазния вентил вода. Между другото само тази придобивка напълно си заслужава извършеното преустройство.

Необходимо е да се знае също, че големината на редуцирвентила се подбира според очакваното потребление на вода, т.е. в зависимост от необходимия дебит, а не според диаметъра на тръбата. Максималната пропускателна способност на вентила DRV 20 N е 58 l/min, което означава скорост на водата малко над 2 m/s. Тази стойност е и нормативно определената горна граница в цитираната Наредба №4, целяща течащата във водопроводната инсталация вода да не смущава обитателите на сградата с шума си.

При наличие на предпазен вентил, какъвто задължително се поставя на всеки бойлер за топла вода, редуцирвентилът се настройва на налягане около 20% по-ниско от налягането, при което отваря предпазният вентил, т.е. не повече от 5 bar. Необходимо е да се има предвид също, че при максимален дебит на водата редуцирвентилът DRV 20 N причинява пад на налягането около 1 bar. Регулировката на вентила се извършва при липса на черпене на вода.

Вече стана дума, че редуцирвентилите са силно чувствителни към твърдите частици, съдържащи се във водата. В случая вентилът DRV 20 N е двойно защитен – има собствен вграден филтър, а преди него е монтиран и филтър-утайник. Този филтър се монтира така, че тапата за източване на събраните в мрежестия елемент песъчинки и други твърди замърсявания да сочи надолу. Това се прави периодично. В зависимост от степента на замърсяване на водата вграденият в редуцирвентила филтър също трябва да се проверява и почиства – поне веднъж годишно, а за нашите условия – със сигурност по-често. За целта притокът на вода се спира и филтърът се демонтира след отвиване на двете холендрови гайки. Препоръчително е редуцирвентилът да се монтира в хоризонтално положение, както се вижда на снимката. При невъзможност обаче, може да се постави и във вертикално положение. При монтиране на вентила трябва да се следи маркираната върху тялото му стрелка да сочи по посока на водния поток.

В нашия случай, поради късния вечерен час и припряно бързане да се възстанови подаването на вода в къщата, не бе обърнато внимание на изискването преди редуцирвентила да има парче тръба с дължина равна на петкратния номинален диаметър на тръбата (и вентила), т.е. около 80 mm. Това се прави за успокояване на постъпващия в редуцирвентила воден поток. Според техническите справочници липсата на такъв участък може да причини колебания в изходящото налягане. Такава нестабилност не забелязахме, но ако се наложи, колко му е – тръбите от полипропилен се режат лесно, лесно се и съединяват отново чрез полифузионно заваряване (виж НС 9-10/2004 и НС 7-8/2005).

За улесняване на повторното свързване на срязаните за ремонта тръби, без използване на специални муфи с вграден нагревателен елемент, непосредствено след втория воден филтър бе монтиран холендър.