В категории: Бани и кухни, Брой 3-4/2009, Водопровод и канализация, Ремонти

Ремонт и обновяване на банята I. Голямото къртене

Без съмнение банята е най-трудната за ремонтиране част от жилището. Затова пък предоставя многобройни възможности за изява на разнообразни майсторски умения, достъпни за технически грамотните и умеещи да се самообразоват с четене и в практиката хора. Пълното обновяване на една баня, ако се повери на занаятчии, изисква поне два вида специалисти – едните по монтажа на водопроводната и канализационната инсталация, като на тях може да се повери и монтирането на различните прибори, и вторите – за облицовката на стените и пода с плочки. Отделно може да се наложи намесата на електротехник, че и на специалист по сглобяване на специфичните за банята мебели. Много вероятно е никой от тези по-квалифицирани специалисти да не пожелае да си цапа ръцете с непривлекателната работа по изкъртване на старата облицовка и премахване на тръбите от старите инсталации.

С две думи, често пъти спасението е в ръцете на самите нуждаещи се, а при наличие на свободно време грамотният и технически подготвен домашен майстор може не само да замени целия този колектив от професионални майстори, но и да се справи с всяка от „по-тънките“ задачи по най-добрия начин. Ние от своя страна ще помогнем, споделяйки до известна степен изстрадан опит, включително и техники, непознати на много практици.

Колкото и добре да е направена една баня, настава време за пълна подмяна, което в повечето случаи е предхождано до „изкормване“ на всичко, намиращо се в нея до тухлените зидове и до стоманобетонната подова плоча. Това е силно непривлекателна работа, свързана с много прахоляк и строителни отпадъци, които отгоре на всичко трябва да бъдат изнесени и изхвърлени на подходящо място.

Когато ремонтът се свежда основно до козметична промяна със смяна на старите с нов десен плочки, изкусително решение е новата облицовка да се налепи върху старата. Така се спестяват много главоболия, хамалогия и замърсяване. Всеки от водещите производители на лепила за плочки предлага система от материали, с които новите плочки може да се залепят директно върху старата облицовка. Това решение не е съвсем безоблачно, защото възможностите за промяна на монтираните в банята прибори са предварително ограничени, а навярно ще възникнат и проблеми от това, че към съществуващата стенна и подова облицовка ще се добавят нови 11–15 mm, което повече или по-малко ще създаде проблеми при повторното свързване на приборите и монтиране на шкафовете, проблеми ще възникнат и при свързването на новата подова облицовка с подовия сифон, ако го има. Изкушението ремонтът да се размине с минимални главоболия е толкова силно, че ако всичко се свеждаше единствено до подмяна на плочките, със сигурност изобретателният майстор ще намери приемливо решение на тези и други допълнително изскочили проблеми.

Реалността обаче най-често е по-безмилостна, дори жестока, защото взелият къртача в ръце човек в началото често и не предполага докъде ще се наложи да стигне в разрушителната си дейност. Този именно е типичният и най-често срещан случай при ремонта на банята, защото старите тръби от поцинкована стомана отдавна са ръждясали, а светлото им сечение е силно стеснено от отлагания по стените. Канализационните тръби от трошлив PVC също плачат за подмяна, а съединенията между тях, направени чрез вмъкване една в друга след нагряване навярно тук-там са прокапали, масивният подов сифон от чугун също е време да бъде изпратен за претопяване и т.н. Да не говорим за такива архаизми като чугунените промивни казанчета – източник на постоянно течаща вода, примитивните тоалетни чинии от едно време и т.н. С други думи, всичко в банята, особено ако е отпреди 20 и повече години, със сигурност трябва да се изхвърли на сметището, а в символичен смисъл – на бунището на една отминала и изостанала в техническо отношение епоха. За това обаче се изискват революционни решителни действия и несъмнен героизъм, дори и ако оставите тази първа и най-неприятна част в ръцете на занаятчията. Защото поне чистенето със сигурност няма да ви се размине, а и седмиците, прекарани без течаща вода и канализация.

Работата по основното обновяване на банята може да бъде разделена на няколко етапа:

» Изкъртване на старата облицовка до здрава основа и премахване на всички стари тръби, смесителни батерии, подови сифони и т.н.

» Монтиране на новата водопроводна и канализационна инсталации.

» Замазване на прокараните в стените и пода тръби и изкърпване на основата до получаване на равна повърхност, подходяща за залепване на новата облицовка.

» Монтиране на стойките за тоалетната чиния и бидето, евентуално и за умивалника. Изграждане на ограждаща конструкция около стойките и при необходимост около преминаващите през банята вертикални тръби към горния етаж, обличане на конструкцията с плочи гипсокартон или Aquapanel.

» Полагане на течна хидроизолация и залепване на облицовката от плочки.

» Монтиране на приборите – тоалетна чиния, биде, умивалник, често вградено в шкаф, на смесителните батерии, на душ кабината и др.

Със сигурност ще изскочат и други по-дребни задачи като монтиране на електрически контакт и осветително тяло, шпакловане и боядисване на непокритата с плочки част от стените и тавана, поставяне на первазни летви върху кантовете на касата на вратата и др.

Изкъртване на старата облицовка и тръбна инсталация

Тази част от работата е най-неприятна, но и най-бързо се върши. Степента на изкъртване зависи от състоянието на основата под плочките. Идеалният вариант е да се отлепят плочките, без да се нарушава целостта на основата, върху която са били залепени. Дори при стари облицовки, лепени с дебел пласт цименто-пясъчен разтвор с добавка на вар като пластификатор, основата може да се окаже достатъчно равна и здрава и да не се наложи къртене до тухла. В този случай къртенето продължава само по продължение на тръбите, за да може да бъдат извадени. Понякога е възможно и това да се спести, ако новите тръби, отново вкопани в зидарията, ще преминават на друго място. Тогава старите се оставят, а за новите се изрязват или изкопават канали, колкото е необходимо, за да се скрият под мазилката.

Преди обаче да се вземе това изкушаващо решение, трябва добре да се прецени състоянието на основата. Да се провери дали пластът циментов разтвор, с който са били залепени плочите, е здраво свързан с тухления зид. Може да се окаже, че отдолу има варова мазилка, която лесно се рони поради това, че някога са били икономисани варта, а цимент изобщо не е бил добавян към разтвора. Поради това здравата наглед основа на места кънти на кухо при почукване и още при първия по-силен удар на чука се отлепва.

Вторият проблем, който може да възникне впоследствие, е, че старата облицовка не е била добре нивелирана във вертикална посока, нейната основа – също. Когато този дефект не бъде коригиран навреме, впоследствие ще създаде сериозни проблеми, например при монтиране на душкабината. В този случай двете съседни стени, към които се монтира душкабината, трябва да бъдат перпендикулярни една на друга. Ако човек се полъже по здравата наглед основа, останала след изкъртване на плочките, и реши, че може да мине само с една тънка шпакловка, когато дойде време за залепване на плочките и направи старателна проверка с нивелира, ще установи, че се налага повтаряне на шпакловката. Това може да продължи, докато дебелината ù нарасне до сантиметър и повече. В края на краищата единствено правилно решение в този случай е да се прежалят хвърлените напразно труд и материали и да се направи това, което е трябвало още в началото – всичко, включително новата шпакловка, да се изкърти до тухла и работата да започне наново.

Когато облицовката е лепена с лепило и основата е била добре подготвена, нивелирана и равна, след отлепване на старите плочки и изстъргване на неравностите от старото лепило, може да се пристъпи към залепване на новите. Подходящият инструмент за отстраняване на остатъците от старото лепило е електрическият шабър с шпахтел от тънка стоманена ламарина с широчина 55 mm. Честотата на ударите, които острието на шпахтела нанася, може да се регулира на три степени.

За да се съхрани в максимална степен основата под старата облицовка, плочките не бива да се къртят на парчета, а по възможност да се отлепват. Работи се с перфоратор или специализиран къртач от тегловия клас 3–4 kg. Подходяща машина е най-новият от серията перфоратори на „Спарки Елтос“, моделът Sparky Professional BP 330CE (виж НС 9-10/2008), който бе отличен със златен медал на миналогодишния технически панаир в Пловдив. Перфораторът тежи 3,9 kg, което е много добро п остижение спрямо максималната енергия на удара – 6 J. При изкъртване на старата облицовка, а и за всякакви подобни ремонтни работи много съществено предимство на перфоратора е възможността за плавно регулиране на енергията на удара в границите от 1,5 J до 5,5 J. В режима High power се достига споменатата максимална стойност на енергията. Това, в съчетание с правилно подбраното плоско длето, позволява плочките да се отлепват цели, вместо да се начупват на парчета с остри ръбове. Така основата под тях ще остане равна без здраво свързани остатъци парченца от плочки, които след това ще трябва допълнително да се изкъртват.

Втората причина за избор на този перфоратор е ниското ниво на вибрациите, които се предават на ръцете по време на работа. Всеки, който е работил с перфоратор (или къртач) дори и с по-ниска енергия на удара, който не притежава ефективно действаща система за поглъщане на вибрациите, не се е разминал с характерното неприятно изтръпване първо на дланите, което след това пропълзява от китките нагоре по ръцете. Това са симптоми на „вибрационната болест“, които в никакъв случай не бива да се подценяват.

Перфораторът Sparky Professional BP 330CE има антивибрационна система, включваща еластично окачване на задната ръкохватка и специално антивибрационно изпълнение на предната допълнителна ръкохватка. Задната ръкохватка е подвижна – долният ù край е закрепен шарнирно към тялото на машината, а горният – посредством еластичен елемент (амортисьор), съставен от спирална пружина и каучукови елементи. Допълнителната ръкохватка от своя страна намалява нивото на вибрациите с 40%.

Втората много подходяща машина за целта, която също имахме възможността да тестваме в реални условия, е комбинираният перфоратор UHE 28 Plus на Metabo (виж НС 9-10/2008). Този инструмент се продава от средата на януари т.г. и в редакцията на списанието бяхме измежду щастливците, които първи можаха да изпробват неговите качества.

Перфораторът е по-лек (2,9 kg), по-компактен, но и максималната енергия на удара му е по-ниска – 3 J. Тя обаче, както и възможностите за пробиване в бетон (до 28 mm със свредло и до 63 mm с боркорона) са достатъчни в случая и на практика удовлетворяват изискванията при преобладаващата част от ремонтните дейности, включително и в нашия случай при ремонта на банята. От гледна точка на домашната работилница тази машина има и друго много съществено предимство – тя е универсална, което е постигнато чрез двустепенната механична предавателна кутия и специалната конструкция на механизма за захващане на патронника. Това позволява съвсем лесна и бърза смяна на SDS Plus патронника с челюстен бързопритягащ патронник за свредла с цилиндрична опашка. Така се разширява диапазонът от приложения, като в една машина по най-успешен начин са съчетани две – мощна обикновена бормашина и достатъчно мощен перфоратор с добри възможности за къртене.

Перфораторите от този теглови клас са най-често използваните при строителните ремонти. Те са едновременно леки и удобни за работа във всички пространствени положения, включително и над главата, натоварват минимално ръцете и същевременно с лекота се справят с повечето задачи по пробиване на отвори в бетон и къртене в строителната конструкция. Използват се масово за изкъртване или оформяне на отвори в тухлен зид при монтиране на врати и прозорци, за отстраняване на стари мазилки и циментови замазки, за изкопаване на канали в стените за прокарване на инсталации. В нашия случай Metabo UHE 28 Plus е оптималната машина за премахване на старите облицовъчни плочки, за разкриване на тръбите и за изкопаване на канали в зидарията при прокарване на новите тръби.

Когато се ремонтира в дву-триетажна къща, подхване ли се една баня, пожарът на подмяната обхваща и баните на другите етажи. Вертикалните водопроводни щрангове и канализационната тръба Ø110 трябва да се подменят с нови от тавана до най-ниската достъпна точка в мазето. Това означава значително разкъртване на стоманобетонната плоча около мястото на преминаване на тръбите. Със сигурност ще падне допълнително къртене, за да се отвори място за свързване на канализационните тръби Ø50 и още повече, ако поради чупки в строителната конструкция се наложи странично изместване на вертикалната канализационна тръба Ø110 с двойка колена. Колкото плочата е по-дебела и количеството бетон, което трябва да се изкърти, по-голямо, толкова по-мощен трябва да бъде и къртачът или перфораторът. И двете посочени досега машини биха се справили макар и доста по-трудно и бавно с тази задача, защото не са предназначени за по-усилено къртене на бетон.

Отличното решение за такива случаи е перфораторът Metabo KHE 56 (НС 11/2007), който има максимална енергия на удара 14 J, но съответно на това е и по-тежък – 6,7 kg. Със свредло той пробива отвори в бетон с диаметър до 45 mm и с боркорона до 100 mm. Това е подходящата машина за пробиване на отвори в бетонни плочи при прокарване на тръбни инсталации, а в режим на къртене в бетон перфораторът е подходящ за средно тежки работи. В режим на къртене този модел изпреварва по производителност 2–3 пъти своите преки конкуренти. Машината може да се използва и за по-деликатни работи, където голямата мощност на къртене не е желателна. За тази цел има превключвател, с който силата на ударите се намалява с 30%.

KHE 56 превъзхожда конкурентите си и по производителност при пробиване в бетон на отвори с диаметър 20 mm, 24 mm, 30 mm и 40 mm. Сред отличителните качества на този перфоратор е и силно намаленото ниво на вибрациите, което се дължи на системата VibraTech, която обхваща и двете ръкохватки – основната и допълнителната.

Поради по-голямото тегло с перфоратора най-удобно се работи върху пода – пробиване и къртене. Не рядко се оказва, че залепените някога с чист цимент или много силен циментов разтвор дебели подови плочки са споени до такава степен, че да образуват здраво „като камък“ покритие, за чието изкъртване е необходим именно такъв перфоратор.

Когато става дума за отлепване на плочите от стените, къртене на мазилката или на канали в тухления зид и въобще при работа на височина и над главата предимството е на страната на по-леките машини.

Изборът на подходящите плоски длета, секачи, също е от съществено значение, за да върви работата с лекота. Единствено сравнението в работни условия може да убеди човек, че от длето до длето има съществена разлика и че по-скъпите, но несъмнено по-качествени инструменти от световно утвърдени производители винаги в крайна сметка излизат по-евтини. Тъй като подобен сравнителен анализ не е тема на тази статия, ще се ограничим да препоръчаме едни от най-добрите, и то не само по наша преценка – показаните на снимката длета на немската фирма Hawera. По-широкото длето (265027) върши отлична работа при изсичане на стара шпакловка или циментова замазка за изравняване на повърхността, а длетото, закривено като лопатка за торти (225094), е „специалист“ по отлепване на плочките. Върхът му лесно се подпъхва под тях и ги повдига, вместо да ги троши. Когато се купуват такива длета (вносител е фирма „Киров“ АД), добре е да се избере длето с гравиран върху него надпис Long Life. Това означава, че то има с 30% по-голяма дълготрайност и е с 15% по-производително от останалите макар и със същата марка, които нямат тази маркировка.

Когато се изкъртва бетонът на плочата за изваждане на старите вертикални щрангове на водопровода и канализацията, успешна тактика е по-напред да се пробият със свредло, примерно Ø28–32, огърлица отвори околовръст и в непосредствена близост до тръбите и след това със секач да се изкъртят стените между тях.

Докато съсипията на къртенето в самата баня не може да се избегне, може да се прояви изобретателност погромът да не се пренесе и в съседната кухня. Тъй като кухнята се нуждае от връзка с водопровода и канализацията, често срещано решение е тя да бъде разположена непосредствено до банята, като ги дели една стена. За да се опази облицовката от плочки над кухненския умивалник, а шкафът с него да не се разглобява и демонтира, откъм банята зад смесителната батерия в кухнята се издълбава отвор в зида. Така се осигурява достъп до захранващите батерията тръби, те се прерязват и краищата им внимателно се издърпват назад. Циментовият разтвор или пълнителят за фуги, с които е запълнено пространството между тръбите и отворите в плочките, трябва внимателно да се изстърже, за да може тръбите да се изтеглят, без да се счупят плочките.

Новите тръби се прокарват по обратния ред откъм банята към кухнята, като се използват съществуващите отвори в облицовката от плочки за свързване на смесителната батерия – малка хитрина, която спестява много труд и допълнителни главоболия.

Накрая ще споменем още, че къртенето е свързано с отделяне на голямо количество строителна прах. За да не се вдишва, задължително трябва да се работи с предпазна дихателна маска. За да не бъде обилно напудряна с прах, косата се защитава с шапка. Второто задължително изискване е да се ползват предпазни очила, защото няма гаранция, че парченце с остри ръбове от глазурата няма да уцели окото.

При работа в силно запрашена среда много добро решение е и работният комбинезон от съвсем тънка мека материя, който сигурно предпазва цялото тяло, а струва само няколко лева.

Макар да се кърти само в банята, следите от прах плъзват из цялата къща. Въздушното течение се промъква и през най-тесните пролуки и разнася фина прах навсякъде, докъдето може да достигне. Затова трябва да се работи при плътно затворена врата и най-добре със свалено крило на прозореца. Понякога отлична работа може да свърши и защитното облекло във вид на гащеризон, показано на снимката.

Следва.