В категории: Брой 9-10/2007, Градина

Компост, компостиране и мулчиране

Компостът представлява естествен, при това почти безплатно произведен, тор, чието внасяне в почвата подобрява нейния състав, добавят се и необходими за растежа и развитието на растенията хранителни вещества в съотношение, близко до оптималното. Той се получава в резултат на естествени биохимични процеси, водещи до разлагане на растителна маса. Компостът се приготвя от събраните в градината листа, окосена трева, надробени клонки и храсти, всевъзможни други растителни отпадъци, отпадъци от кухнята като обелки от плодове и зеленчуци, листа от запарен чай, остатъци от кафе и др. Полезно е добавянето на дървесна пепел и особено на примесване с добре угнил оборски тор, където има такъв, включително и от дребни животни – кокошки, зайци и др. Не бива да се компостират месни и млечни отпадъци от кухнята, изпражнения от месоядни животни, както и заразени листа, клонки, плодове и зеленчуци. Иначе казано, органичната маса, събрана с листосмукачка или с гребло, получена от дробилка за храсти или косачка за трева, вместо да се полагат усилия за нейното унищожаване, лесно може да се върне обратно на природата под формата наторяващ почвата и стимулиращ растителността тор. Обръщаме специално внимание, че фино смлените листа и трева, както и раздробените на малки късчета клонки от съответните за това машини са отлично подготвени за компостиране, защото механичната обработка значително ускорява протичащите при компостирането процеси.

Те се извършват под въздействието на множество микроорганизми, гъбички, насекоми и червеи, които разграждат целулозата на градинските и кухненски отпадъци, докато накрая се получи добре угнила почвоподобна маса – компост. Това са естествени процеси, които протичат и в природата при образуване на горската почва например, но в изкуствени условия с намесата на човека те може да бъдат значително ускорени. Различават се три етапа в процеса на преобразуване на органичните материали до компост – разграждане, превръщане и узряване, като всеки от тях се извършва от различни групи организми. Всяка от тях извършва определен етап в разграждането на биомасата до достигане на стадий, подходящ за дейността на следващата група в този верижен цикъл на преработка. На всеки етап участват различни микроорганизми, които усвояват за храна определени химични компоненти при разграждане на отпадъците. В процеса на хранене и размножаване, докато разграждат целулозата, те отделят топлина, която в централните зони на съда за компостиране може да достигне до около 70 оС. Така се създават условия, подходящи за развитието на други видове микроорганизми, които извършват по-нататъшното разграждане на биомасата, докато хранителните им източници привършат. Ето защо за ускоряване на процеса чрез внасяне на микроорганизми към пресния компост е необходимо да се добави стар и двата добре да се разбъркат.

Процесът на разграждане на целулозата продължава две-три седмици, като температурата във вътрешността достига до споменатите вече 70 оС. Превръщането започва, щом температурата се понижи към края на разграждането на целулозата. Извършва се от микроорганизми, за които са се създали подходящи условия за развитие, и те завършват окончателно процеса на разграждане. На този етап е активна и изключително полезна дейността на различни червеи.

Последният етап в образуването на компоста е неговото узряване, при което микробиалната активност замира, материалът се охлажда и вече представлява отлична среда за развитието на червеи, насекоми и техните ларви. Известно е, че червеите играят много полезна роля за обогатяване и разрохкване на почвата. В крайна сметка се получава компост – маса с тъмнокафяв цвят и мирис на пръст. Ако клонките са били предварително смлени с дробилка, съставът на сместа е сравнително еднороден и не се налага нейното пресяване.

Добрият краен резултат зависи от няколко фактора. На първо място това е съставът на изходните материали. Най-общо казано, те може да бъдат разделени в две големи групи – „зелени“ и „кафяви“. Зелените растителни остатъци съдържат относително много азот (N). Подходящи за компостиране от този вид са раздробени декоративни и други растения, увехнали цветя, окапали плодове, кухненски остатъци като утайка от кафе и чай, яйчени черупки, непръскани с препарати кори на цитрусови плодове, обелки от банани и др.

„Кафявите“ растителни остатъци доставят въглерод (С) в компоста. Такива материали са раздробените на малки късчета клони, храсти, окастрени живи плетове, хартиени отпадъци, дървесни стърготини и др.

Съотношението между тези два вида изходни материали, или иначе казано, между съдържанието на въглерода и азота в тях, е от определящо значение за активността на процеса на разлагане. В началото то трябва да бъде 20–30:1 в полза на въглерода, защото в процеса на компостиране се разгражда именно този химичен елемент. При готовия компост това съотношение намалява до около 15–20:1. В таблицата е дадено съотношението въглерод/азот за някои от използваните за компостиране материали.

За да започне процесът на разграждане, е необходимо масата да достигне температура 40 оС, което става при подходящо съчетаване на съставките на компоста. То трябва да осигурява съотношение на съдържанието в тях на въглерод (С) и азот (N) около 25:1.

За нормалното протичане на процеса на компостиране е необходимо редовно разбъркване на сместа с цел равномерно размесване на пресните материали с вече отлежалите в компоста и осигуряване на достъп на въздух и кислород до вътрешността на масата.

Поддържането на оптимален влажностен баланс е друг важен фактор. Ако материалите са прекалено сухи, процесът на компостиране се забавя и дори прекратява. При прекалено висока влажност се ограничава притокът на въздух във вътрешността, компостът се разводнява и може да загние. Представа за влажността на материала може да се добие, като се стисне в шепа. От него не бива да протече вода, а да наподобява изстискана гъба за миене.

Доброто аериране на вътрешността на купчината, което се постига чрез редовно разбъркване, е необходимо, защото микроорганизмите, преработващи биологичната маса, се нуждаят от кислород за жизнените си функции.

За добрата крайна преработка на масата в тор много важна роля играят и червеите. Ето защо трябва да се улесни тяхното проникване от почвата в компоста. При непосредствен досег на компоста с почвата червеите сами намират пътя към него. Затова материалите за компостиране са натрупват директно върху почвата, без под тях да се поставя полиетиленово фолио или друга преграда, възпрепятстваща проникването на червеите. Ако компостът се съхранява в затворени съдове, червеите трябва да бъдат внесени заедно с градинска почва.

Продължителността на процеса на компостиране зависи от редица фактори и най-вече от температурата на околната среда, като процесите на разграждане и узряване се активизират при повишаване на температурата, т.е. през пролетта и лятото. Така например компост, заложен напролет, може да бъде готов за употреба след около 3 месеца. Ако това се направи наесен, през зимата процесите са силно забавени и затова ще бъдат необходими около 9 месеца до получаване на готов компост. Времето за преработка силно зависи и от степента на раздробяване на материалите – нещо, с което листосмукачките и дробилките за храсти се справят отлично.

За компостиране се подбира полусенчесто място на завет – хем близо до дома за по-лесно пренасяне на отпадъците, хем да бъде на не особено видно място в задния двор. Желателно е също наличието в близост на чешма и електрическо захранване.

Възможни са няколко варианта. Най-лесен, но и загрозяващ ладшафта е материалите за компостиране да се натрупат направо върху почвата на продълговата купчина с широчина и височина около 120 cm и дължина, колкото е необходимо. При по-малко напречно сечение масата бързо ще изсъхва, при по-голямо има опасност от загниване.

Купчината се покрива с прясно окосена трева или перфорирано полиетиленово платно, което я предпазва от обилно намокряне при дъжд, поддържа оптимален влажностен режим и не ограничава достъпа на въздух до компоста. Този начин е особено подходящ при голям обем подходящи за компостиране отпадъчни материали. Друга възможност е да се скове кошарка (силоз), чиито стени са направени от приковани близо една до друга летви. Ограждащата дървена конструкция обаче трябва да бъде защитена чрез дълбоко импрегниране срещу загниване. Предимство на този метод е, че се пести място, разходите за направа на силоза не са големи, а и той се изработва лесно в домашни условия. Недостатък е, че голямата контактна с въздуха площ способства за бързото изпаряване на влагата, а готовият компост в близост до дъното по-трудно се изважда.

Може да се използва и цилиндър от огъната дебела оградна мрежа, който се запълва с биомаса. За ограничаване изпарението на влагата се препоръчва покриването му с полиетиленово фолио.

Добро, но и по-скъпо решение е да се купят три пластмасови съда, специално направени за производство на компост, с вместимост по 1 m3. Единият служи за събиране на растителните отпадъци, вторият за тяхното разлагане, а в третия се съхранява готовият за употреба компост.

Пригодността на готовия компост лесно може да се провери, като в смес от 50% пръст и 50% компост се засеят семена на латинки. Ако те растат бързо и без синьо оцветяване на листата, компостът е подходящ за употреба. Ако растежът е слаб или се появят увреждания по листата, компостът става само да рекултивиране на почвата, но не и за наторяване.

Добре подготвеният компост съдържа балансирано редица ценни хранителни вещества в подходящ за усвояване от растенията вид. По концентрация на хранителни елементи той, естествено, отстъпва на изкуствените торове. За сметка на това е напълно екологично чист продукт и е много по-евтин от тях. Компостът не е почва и не може да я замести, а се добавя и размесва с нея в определено съотношение. Пресният, все още неузрял достатъчно компост не съдържа вещества, които растенията може да усвояват. За сметка на това той е отличен стимулатор за развитие на почвени микроорганизми и червеи. Подходящ е за мулчиране на почвата около растенията.

Мулчирането представлява агротехническа обработка, при която около стъблата на многогодишните растения се разстила пласт с дебелина 5–6 cm от пресен компост или друг органичен материал – слама, торф, надробена на парченца дървесна кора, раздробени в дробилка клони и храсти. Той спомага за подобряване на водния режим на почвата, задържа влагата в повърхностния слой на почвата, като намалява изпарението ù през горещите дни. Покритието препятства повърхностния отток на дъждовната вода и осигурява по-пълното ù попиване в почвата около растенията. Така спомага растенията да понасят по-лесно засушаванията. Той регулира също и температурния режим на почвата, като намалява колебанията на денонощната температура – намалява нагряването на почвата през деня, а нощем я предпазва от силно охлажане. През лятото поддържа температурата на почвата по-ниска, което е добре за плитката коренова система на растенията и почвената микрофлора, а през зимата предпазва повърхностния почвен слой от замръзване. Мулчът подобрява аерацията, порьозността и пропускливостта на почвата, вследствие на което водата попива на по-голяма дълбочина. Той подобрява чувствително структурата, особено при тежки безструктурни почви, предотвратява образуването на почвена кора и предпазва наклонените терени от ерозия. Не на последно място стимулира развитието на полезни микроорганизми и червеи. Много съществен ефект от мулчирането е, че подобрява хранителния режим на културните растения, като потиска поникването и пречи на израстването на плевелите. Под мулча се натрупват повече разтворими хранителни вещества, увеличава се и органичното вещество в почвата.

Мулчът се разпределя на равномерно дебел слой, без да покрива стъблата на културните растения. Желателно е предварително мястото да се почисти от плевели, почвата да се разрохка с гребло и при необходимост да се натори. Най-подходящото време за извършване на тази операция е месец май, когато почвата е едновременно влажна и топла. Така разстланият мулч не се закача до есента, когато се препоръчва надупчването му с гребло. Подменя се с нов през май следващата година. Мулчът от кората на горски дървесни видове издържа около 4 години, без да се подменя.

Мулчирането може да се направи върху цялата площ на насаждението, само в редовите ивици или в чаши около дърветата. При недостиг на материал за мулчиране то се прилага само в редовете или около растенията, а междуредията се обработват.