В категории: Актуални статии, Брой 3-4/2020, Строителство

Хидро- и топлоизолация на избени помещения

 

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 5-6/2000 г.

 

При изграждането на основите и стените на вкопаните в почвата избени помещения, т.е. докато сградата излезе над нивото на почвата, трябва да се вземат специални мерки за сигурната и дълготрайна защита на строителната конструкция срещу неизбежно просмукващата се от почвата влага – капилярна, просмукана дъждовна вода, а в някои случаи основите са подложени и на доста силен хидростатичен натиск от високи и обилни подпочвени води. Всъщност определението „дълготрайна” не е най-точно, защото хидроизолацията трябва да се изпълни така, че да изпълнява ролята си през целия експлоатационен период на сградата. Тук икономии и компромиси не бива да се правят, включително не бива да се разчита на самоуки майстори, защото откопаването на основите за ремонт на хидроизолацията е твърде скъпо и не винаги успешно начинание.

Същевременно, докато преди година бе истински подвиг да се намери някое и друго руло полупригоден, лесно късащ се воалит, сега на пазара се продава всичко необходимо за изпълнение на всякакви изолации на съвременно ниво.

Независимо от това как и от какъв материал са направени стените на избените помещения – бетон, бутобетон или тухли, те трябва да бъдат сигурно защитени с вертикална и хоризонтална хидроизолация. За предпочитане е обаче стените да бъдат излети от стоманобетон, нещо, което е задължително при високо ниво на подпочвените води и силен хидростатичен натиск.

 

Вертикална  хидроизолация

Както подсказва името є хидроизолацията се полага върху външните повърхности на стените там, където те контактуват с ограждащата ги почва.

С помощта на горещо битумно лепило върху стената се залепват един или два пласта хидроизолационна мушама, чиито листове се полагат вертикално при застъпване на широчина около 10 cm.

За да стане залепването качествено, основата трябва да бъде равна и гладка, здрава и почистена от всякакви полепнали по нея парчета от строителни разтвори. Където е необходимо неравностите се изкъртват, а вдлъбнатите места се попълват и изглаждат с циментов разтвор. Накрая стената се почиства основно и от прахта. Особено критично място е чупката, получена между стоманобетонния фундамент и зида. Ъгълът се запълва с водоплътен циментов разтвор, чиято повърхност се уплътнява и оформя с помощта на обло тяло, например бутилка от бира, докато получи равномерно вдлъбната форма в напречното си сечение.

Така подготвената стена се грундира, най-често с битумен грунд (разтворено в разтворител битумно лепило), като по този начин се създава подходяща основа за сигурно залепване на хидроизолационната мушама и същевременно на основата се придава определена водоплътност.

На пазара се предлагат различни материали, като за предпочитане е да се изберат производители, които предлагат цялостни системи – материали, максимално съвместими един с друг и замислени да работят като една система.

Хидроизолационните мушами за подземни изолации се изработват с основа от негниеща стъкловлакнеста тъкан (воал), пропита и покрита с различни битуми и двустранно посипани с кварцов пясък или каширани с полиетиленово фолио. Произвежда се на рула с широчина 1 m и дължина 10 m.

Особено подходящи са модерните рулонни изолационни мушами (мембрани) на база модифицирани с еластомери (SBS) полимер-битуми. Хидроизолационната мембрана е двустранно каширана с полиетиленово фолио, произвежда се на рула с широчина 1 m, дължина 10 m и дебелина 3, 4 mm или повече.

Характерно за този материал е, че прави хидроизолацията изключително сигурна и дълготрайна, нещо, особено важно при изолиране на вкопани в почвата сутеренни помещения и основи, при направа на плоски покриви и тераси и т.н.

Тези мушами са идеалният материал за изолиране на силно натоварени конструкции, като мостове, пътно строителство, тунели и др. Те притежават изключителна еластичност и издръжливост на разкъсване, не променят качествата си в температурния интервал от -10 до +100 °С, устойчиви са на динамично натоварване.

Мушамите се лепят с горещо битумно лепило, а дебелите са специално пригодени за газопламъчно залепване, при което повърхностният пласт на битума се разтапя от топлината на горелката и сигурно залепва към основата.

Освен с хидроизолационна мушама, вертикалната изолация може да се направи и посредством специална дълготрайно запазваща еластичността си шпакловъчна смес. Тя е в състояние даже да запуши и сигурно уплътни пукнатини с широчина 1-2 mm. Хидроизолационната шпакловка се нанася на пласт с дебелина около 7-8 mm, като преди това основата трябва да бъсе съответно подготвена – подравнена, почистена и грундирана с подходящ за шпакловката материал.

Шпакловката се нанася със стоманена пердашка, докато се получи равномерно дебела и добре загладена повърхност. Еднократно се нанася пласт с дебелина около 5 mm, а при по-дебели шпакловки нанасянето трябва да се извърши на два пъти.

Дренаж

Независимо от вертикалната хидроизолация на вкопаните в почвата стени, около основите на сградата задължително се прави дренаж, който събира и отвежда просмукващите се подпочвени води .

След полагане и свързване на дренажната система изкопът се запълва с водопропусклива пръст. Това трябва да се извърши много внимателно, за да не попаднат в изкопа големи твърди парчета строителни отпадъци или камъни, които могат да повредят вертикалната хидроизолация.

Най-лесният, но и най-несигурен, начин за изпълнение, е изкопът да се засипва така, че откъм стената с хидроизолацията, паралелно с пръстта, да се насипва пласт от чакъл и по-едър пясък с дебелина 10-20 cm. Той изпълнява двуяка функция – допълнително дренира обратния насип в близост до стените и същевременно предпазва хидроизолацията от механично повреждане.

По-добро решение е облепването на хидроизолацията със специални дренажни плочи, които лесно пропускат водата и същевременно предпазват хидроизолацията.

Пак с подобна цел се използват и специални дренажни платна, които се залепват върху хидроизолацията. Те наподобяват платната, използвани за защита на дренажните тръби.

Напоследък в практиката у нас бе въведен още един начин за защита на вертикалната изолация – облепването є с топлоизолационни листове от екструдиран полистирол. Това е отличен топлоизолационен материал с добри механически качества и затворена, плътна клетъчна структура, която го прави напълно водоплътен.

 

Хоризонтална хидроизолация

Вертикалната хидроизолация защитава строителната конструкция срещу челно проникващата влага. Срещу влагата, която прониква в резултат предимно на капилярни явления изпод фундамента и се изкачва нагоре по стената, тя на практика е безсилна. Ето защо се прави и втори вид хидроизолация – хоризонтална. Нейната задача е да пресече сигурно пътя на влагата на възможното най-ниско ниво в зида. Решението на проблема е просто и това се вижда от чертежите. Под първия или под втория ред тухли се полагат на два ката ивици хидроизолационна мушама с широчината на тухления зид. За същата цел може да се използва и дебело полиетиленово фолио.

При тухлени зидове, които не са носещи, проблеми няма. Понеже страната ни се намира в земетръсна зона, прекъсването на носещи зидове с хидроизолационни ивици се забранява поради намаляване устойчивостта на конструкцията.

В този случай обаче тухленият зид може да стъпи върху пласт водоплътна циментова замазка, получена от циментов разтвор с добавка на специални препарати, примерно на Ceresit, Remmers или други производители.

Значително по-сложен е случаят, когато по стените на стара сграда започне да се изкачва влагата, а с нея и влажното петно. На първо време тапетът започва да се подкожушва, след това идва мухълът и миризмата на гнило, а след време мазилката започва да се рони.

Спасението в случая е да се направи на място, в самия тухлен зид, хоризонтална хидроизолационна преграда, чрез наливане на специални разтвори в предварително пробити под ъгъл отвори. Препаратът прониква в тухлите и варовият разтвор и образува водонепропусклив слой.

В тухления зид по хоризонтална линия на височина 10-30 cm от основата на зида се пробива серия отвори Ø30 на разстояние 10-15 cm един от друг. При добре просмукващи течността зидове разстоянието може да се увеличи до 12-15 cm, а при трудно пропускащи течността то се намалява до 10-12 cm. Посоченият диаметър на отворите е валиден, когато импрегниращата течност попива под действие на гравитацията. Ако течността се вкарва под налягане (3-5 bar), диаметърът на отворите може да се намали до 18 mm.

Отворите при гравитачния метод се пробиват под ъгъл 30-34о. Всеки от отворите трябва да пресича поне една от фугите между тухлените редове. Крайният отвор в реда се пробива на разстояние 10 cm от края на зида.

Във всеки от отворите се поставя накрайникът на пластмасово шише с импрегнираща течност (например Aida Kiesol), така че тя да може свободно да се стича в него.

За водоплътно импрегниране на зид с дебелина 24 cm се изразходва около 0,4 kg течност за всеки отвор или при 8 отвора на метър разходът е 3,5 m. При зид с дебелина 36 cm съответните норми са 0,6 и 5,0 kg на метър.

Бележка: Виж статията Хоризонтална хидроизолация на стени в стари сгради

 

Топлоизолация

Наличният на пазара избор на топлоизолационни материали – минерална вата и изделия от нея, стиропор (експандиран полистирен) EPS, стирофом (екструдиран полистирен) XPS и др., позволява изграждането на различни конструкции за топлоизолация на външните стени на сградата. Не подлежи на обсъждане и въпросът, дали топлоизолацията, една немалка инвестиция, е необходима. Тя е повече от необходима и именно лошата топлоизолация прави прословутите панелни недоразумения на соцстроителството ни условно годни за обитаване.

Не подлежи на обсъждане и фактът, че при ново строителство или при цялостно саниране на стари сгради изолацията се прави откъм външната страна на стените. Защо това е така, по-дългогодишните читатели на списанието ни отлично знаят, защото тази тема неведнъж повече или по-малко подробно е била разработвана на страниците на „Направи сам“.

Във всеки случай става дума за цялостна топлоизолационна конструкция, защото самите топлоизолационни плочи трябва да се закрепят сигурно към основата, от една страна, и, от друга, да бъдат сигурно защитени от атмосферните влияния и особено от проникването на атмосферната влага. Не на последно място върху изолацията трябва да бъде положена и мазилката, която придава завършения естетически издържан вид на сградата. Подходящите за целта материали са плочите стиропор и твърдите плочи от минерална вата.

Според източници в специализираната литература 80% от фасадните топлоизолации в Германия се падат на плочите от стиропор и около 20% на твърдите плочи от минерална вата. Други материали очевидно нямат практическо приложение за този вид изолации.

Масово напоследък у нас за тази цел се използват плочи от екструдиран полистирол (XPS), носещи различни търговски наименования (стирофом, стиродур, фибран и др.) и съответно различно оцветени – в светлосиньо, розово, жълто и т.н.

Вярно е, че това е материалът с най-високи топлоизолационни характеристики, вярно е и това, че той има доста голяма механична устойчивост и затова намира отлично приложение за подови изолации. Този материал има обаче една особеност, която може да се окаже вредна при топлоизолацията на стени. Неговата пореста структура е съставена от плътно затворени клетки и изолационната плоча на практика е напълно непропусклива спрямо водните пари. Така се прекъсва важната за стените възможност да пропускат водните пари, поради което влагата се задържа в тях, през зимата може да замръзне и да предизвика рушене на материала.

Ето защо не се препоръчва използването на плочи от екструдиран полистирол (XPS) за топлоизолация на стени. При това той е и значително по-скъп от познатия на всички стиропор или от минералната вата.

Обичайната практика е топлоизолационните плочи да се залепват и  закрепват с дюбели директно към стената.

Макар и по-скъпа, отлични резултати дава системата на двойните стени, при която в пролуката между зидовете е поставен топлоизолационният материал. Двата зида са захванати един към друг с помощта на метални анкери, преминаващи през топлоизолацията. Външният зид се прави от керамични, желателно е от водоплътни тухли. Вътрешният може да се иззида и с блокчета газобетон YTONG, като са възможни три решения:

• топлоизолационни плочи с оставена между тях и външния зид въздушна междина за проветряване и лесно отвеждане на проникналата влага;
• запълване, без оставяне на въздушна пролука, с непропускливи за водни пари топлоизолационни плочи;
• запълване на междината с насипен топлоизолационен материал, например перлит.
• При първия вариант се използват плочи от минерална вата или стиропор, закрепени със специални дюбели за топлоизолация към външната повърхност на вътрешния зид. Дебелината на плочите от минерална вата е до 8 cm, а за въздушната пролука се оставя минимална широчина 4 cm.

При втория вариант външният защитен зид се иззижда, като тухлите опират в топлоизолацията и така се предотвратява попадането на избилия встрани варов разтвор във въздушната междина. На практика цялата широка 12 cm междина между двата зида се запълва с топлоизолационни плочи. Те обаче трябва да са подходящи за тази цел, т.е. да не пропускат водните пари.

В третия случай междината между двата зида се запълва с насипен перлит. Всяко от перлитените зърна е водоплътно и когато насипът се уплътни добре чрез мушкане в него с летва, се образува топлоизолиращ слой, който е достатъчно водоплътен.

В първия ред тухли на защитният външен зид се оставят незапълнени с разтвор челни фуги между тухлите, за да може топлоизолационният слой да се проветрява. За да не изтича перлита през пролуките между тухлите, най-отдолу се насипва слой чакъл.

Виж още в 122 статии по темата „Топлоизолации“.