В категории: Бани и кухни, Брой 11/2005, Водопровод и канализация, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Монтиране на душкабина

Монтирането на душкабина в банята е предпочитано решение поради своята практичност. В забързаното ни ежедневие деловият човек взима набързо „един душ“ и хуква да си гони задачите, като и на ум не му минава да пълни вана и блажено да се излежава в нея. В преобладаващия брой случаи там, където има вани, те се ползват не по предназначението си, а като корито за водата от душа. Да не говорим, че в повечето от баните в панелните блокове рядко има място за вана с дължина 170–180 cm.

Душкабината е най-практичното решение за поддържане на ежедневна хигиена, защото заема малко място, почиства се много по-лесно от ваната, разходът на вода е значително по-малък, от добре уплътнената кабина не изтича и капка вода, поради което върху пода на банята спокойно може да се застеле килимче, както правят домакините на Запад. Съвременните душкабини имат панели с няколко разположени по височина хидромасажни дюзи, които превръщат къпането от хигиенна процедура в удоволствие, а водният масаж има и балнеолечебни свойства. Ако направим и следващата крачка, обикаляйки по-луксозните магазини за обзавеждане на бани, ще открием и затворени душкабини с парогенератори, които съчетават обикновената душкабина с влажна парна баня. В тези модели обикновено не липсват и разни глезотии като микропроцесорно управление, вградено радио или CD плейър.

Казаното дотук обяснява изключителния бум в предлагането на най-различни модели на душкабини. Ценообразуването при почти всички модели е поотделно за паравана и коритото, макар че в преобладаващия брой случаи те са в комплект. Отделно се купува хидромасажният панел, който на практика е независим от кабината, защото се окачва на стената, а не към някой от параваните.

Преобладаващата част от душкабините са предназначени за монтиране в някой от ъглите на банята, като облицованите с плочки стени затварят двустранно кабината. По тази причина е необходимо да се подходи с особено внимание за правилното изпълнение на стенната облицовка така, че да бъде гарантирана нейната водоплътност. Типичната майсторска практика за лепене на плочките с каквото и да е лепило, стига да е по-евтино, и подбраният по същия критерий пълнител на фугите не гарантират, че през тях няма да започне да просмуква влага. Още повече, че стените, които ограждат душкабината, са подложени на често и обилно обливане с вода.

За да не повтаряме публикувани наскоро статии (виж НС 3-4/2005), тук само ще споменем, че преди лепилото върху подготвената основа трябва да се нанесат два слоя течна хидроизолация (Ceresit CL 51 или CL 50), да се използва качествено лепило с повишена еластичност след втвърдяване (Ceresit CN 117 или Ceresit CN 217) и най-новият пълнител за фуги с водоотблъскващи и фунгицидни свойства Ceresit Aquatec 40. При спазване на технологията, наречена „алтернативна хидроизолация“, колкото и интензивно да бъдат обливани стените с вода, и грам от нея няма да проникне под облицовката.

При цялостен ремонт на банята, което означава и подмяна на облицовката, тя трябва да бъде изпълнена прецизно така, че стените зад душкабината да сключват прав ъгъл, да са отвесни, а по възможност подът под нея да бъде с малък наклон към подовия сифон. При по-голям от необходимия наклон за оттичане на попаднала под коритото вода, може да възникнат проблеми с нивелирането и монтажа на коритото. С подръчни инструменти, включително и с шлосерски винкел поради малката му големина, правият ъгъл не може да бъде точно определен. Затова е най-добре да се прибегне до едно практично приложение на изучаваната в началното школò Питагорова теорема. По едната стена се отмерва разстояние 120 cm, а по другата – 160 cm. Ако ъгълът помежду им е прав, разстоянието между така определените точки, т.е. диагоналът на правоъгълния триъгълник, трябва да бъде 200 cm. Не е излишно също да се направи и проверка още при залепване на първите един-два реда плочки, като коритото се постави в ъгъла, и се провери дали приляга плътно до стените.

Има и кабини с овална форма, които се поставят опрени на произволно място покрай стените, а не само в ъглите. Те обаче също ползват част от стената, и затова изискванията за добрата хидроизолация остават валидни и в този случай.

Преди да се пристъпи към лепене на плочките, тръбопроводите за студена и топла вода трябва да се продължат до душкабината, като под хидромасажния панел се извеждат два ъглови спирателни крана. Те се завиват в монтираните в края на тръбите специални колена с метална втулка и планка. Преди години единственото средство за уплътняване на резбата бяха конопените кълчища. След време дойде модата на лентите от тефлон. Сега отново се предпочитат качествените кълчища, но, след като се навият около резбата, те се намазват със специална паста. Тя спомага за по-лесното навиване на присъединителната част и намалява опасността намотката от кълчища да се превърти и набере в задния край на резбата, подобрява уплътняването и предпазва кълчищата от спичане, което след време може да причини протичане на съединението, или да затрудни развиването му.

Както вече споменахме, разнообразието от душкабини е изключително голямо, така че всяка трябва да се монтира според указанията на производителя (често твърде оскъдни, схематични и некачествено отпечатани), което несъмнено изисква прилагане на известна доза инженерна фантазия. В действителност обаче нещата са сравнително елементарни. Стига човек да не бърза и внимателно да огледа съдържанието на комплекта, лесно ще се справи със задачата, още повече, ако познава някои основни принципи при монтажа на душкабините.

Най-простите по форма кабини имат квадратно напречно сечение, такава е и формата на коритата им, а вратичката е плъзгаща се и най-често от акрилно стъкло (плексиглас). При по-луксозните кабини вратите (предимно от закалено стъкло) са окачени на панти и се отварят настрани. Освен с правоъгълна форма, има кабини, чиято предна част е дъгообразно оформена като част от окръжност, а вратите са или плъзгащи се, или с панти. При други кабини коритото има петоъгълна форма. Параваните (стените) на кабините при по-евтините модели са изработени от акрилно скъкло, а при по-луксозните – от специално закалено удароустойчиво стъкло с дебелина 4–6 mm. Темата дизайн е обширна и всеки сам трябва да направи своя избор, като се съобрази с конкретните условия в банята – налично място, оптимално местоположение на входа на кабината, достатъчно място за отваряне на вратите, когато са с панти, и т.н. Повечето кабини са с една врата, но има и с две, включително и с плъзгащи сгъващи се врати.

Коритата най-често се произвеждат от акрилна пластмаса, като по-рядко се предлагат порцеланови или емайлирани метални. Акрилните корита имат редица предимства. Повърхността им е много гладка и без пори, поради което трудно се замърсява и съответно лесно се почиства. Освен това материалът има много ниска топлоотнемаща способност, и затова при допир с бос крак се усеща като топъл, за разлика от порцелана и метала. Освен това тези корита имат известна шумопоглъщаща способност. Материалът е здрав, устойчив на удар и повърхността му трудно се надрасква, което прави коритото дълготрайно.

Освен по форма, коритата се различават и по големината си, като най-често използваните големини са 800х800 mm, 900х900 mm или 1000х1000 mm, както и комбинация от тези размери при корита с правоъгълна форма. Изборът основно зависи от наличното място, но в по-просторната кабинка човек се чувства по-комфортно и няма да му се налага да се сгъва като йога, за да достигне ходилата си. Затова препоръката е да се купи по-голямо корито. Някои от коритата имат и седалка.

Различни са и системите за монтиране на коритото. При едни то се доставя с основа от екструдиран полистирол (XPS), в която ляга плътно, а по дъното са оформени канали за подовия сифон и свързващата го с канализацията тръба. След като коритото се постави на мястото си, откритите кантове на основата се облепват с плочки, а срещу сифона е повече от желателно да се остави специален ревизионен отвор, чийто капак при необходимост от ремонт на сифона лесно се сваля.

Най-лесно се монтират коритата, които имат челна престилка – просто се поставят на мястото си, нивелират се и се свързват към канализацията. Лесно и бързо, но и с известно неудобство, защото нямат ревизионен отвор. Ако след време сифонът протече, ремонтът му налага цялостно демонтиране на кабината, което след уплътняването ù със силиконова паста съвсем не е лесна задача.

Именно с такъв вид корито е душкабината испанско производство, чието монтиране е описано тук. По наше мнение за качеството, което предлага, тя има умерена цена – заедно с коритото е 950 лв., а на хидромасажния панел – 320 лв. За сравнение ще посочим, че най-простият хидромасажен панел на по-известна фирма като Roca например струва малко над 1000 лв., след което ценовата стълбица стремглаво тръгва нагоре, за да нахвърли 2000 лв. Очевидно тези ценови разлики имат своето обяснение, но за съжаление не сме имали възможността да изпитаме разликата в хидромасажния ефект върху собствената си кожа.

Душкабината се доставя опакована в три кашона, като единият съдържа елементите на паравана и вратата, вторият – коритото със сифона, а в третия се намира хидромасажният панел. Препоръчваме кашоните да се разопаковат внимателно и на почистена от други предмети повърхност, за да не се загуби някоя част или дребно болтче. Печатното ръководството е доста оскъдно и трябва повече да се разчита на въображението и техническата находчивост.

Повърхността на коритото е покрита със защитно полиетиленово фолио, което се отстранява най-накрая. Коритото се поставя на мястото си, проверява се дали плътно опира в стените, и се нивелира. Това се прави с помощта на петте му крака, които са на винт, така че височината им се регулира. Когато подът е с наклон към центъра на помещението, задният крак се завива докрай, а по-предните се развиват, докато коритото заеме хоризонтално положение, като всички крака са стъпили стабилно върху пода, без каквото и да било клатушкане. След това законтрящите гайки на краката се притягат.

Малко по-сложно е монтирането на паравана. Той се състои от едно неподвижно стъкло и плъзгаща се стъклена врата. Върху кантовете им са нахлузени пластмасови предпазители, които преди монтажа се свалят. Желателно е параванът да се сглоби в по-просторно помещение, защото мястото в банята по правило е ограничено и това затруднява работата. Най-напред трябва внимателно да се огледат частите на рамката и да се определи правилното местоположение на всяка от тях. Рамката се сглобява от два дъгообразни профила, които имат по два жлеба – по-тесен и плитък, в който влиза неподвижното стъкло, и по-широк с процеп, в който се движат ролките на носачите, към които се монтира плъзгащата се врата – два от долната и два от горната страна. Двата дъгообразни профила се свързват с двата прави, ограждащи паравана отстрани. Тук е възможно да се сгреши, като се разменят местата им, макар че горните им краища са маркирани с лепенка и указателна стрелка. Откъм страната на вратата се намира профилът, който има надлъжно залепена уплътняваща гумена лента. Правите профили се закрепват към дъгообразните с помощта на по два винта във всеки край. За монтиране на паравана е необходим помощник, който да придържа профилите, докато се сглобяват. Стените на отворите, в които се завиват винтовете, са доста тънки и лесно може да бъдат изкъртени при невнимателна работа. Първоначално се сглобяват трите ъгли на рамката без ъгъла, намиращ се над неподвижното стъкло. След това то се поставя на мястото си, като с лек натиск се вкарва да легне плътно в жлеба на долния дъгообразен профил. Горният дъгообразен профил се притиска към стъклото, докато то влезе в жлеба, и отворите за винтовете съвпаднат. Те се завиват и с това параванът е сглобен и готов за монтиране.

Към двата вертикални профила се нахлузват странично профилите, чрез които параванът се закрепва към стените. Те имат едностранно отворено квадратно сечение с пружиниращи стени, които плътно обхващат вертикалните профили на паравана. Смисълът на това конструктивно решение е, че позволява известно, при това в доста широки граници, странично изместване на двата скопчани един с друг профили. Така лесно се постига плътно прилягане на външните профили към стените, когато те не са напълно вертикални, без при това да се нарушава водоплътността между всяка двойка профили.

Коритото се поставя на мястото си и параванът с нахлузените закрепващи профили се поставя върху него. След като се намести точно през отворите в закрепващите профили, с флумастер се маркират центровете на отворите за дюбелите. Понеже, особено върху тъмни плочки, белезите не личат ясно, е желателно върху стената предварително да се залепи по една хартиена предпазна лента, върху която маркировката се вижда отчетливо. Остъкленият параван се поставя на безопасно място, премества се и коритото, за да не се замърсява ненужно от прахта при пробиване на отворите в стената. Преди обаче те да бъдат направени, с остър шлосерски център глазурата на плочките на мястото на отвора леко се изкъртва. След това в отворите се набиват пластмасовите дюбели.

Сега е подходящият момент и за монтиране на хидромасажния панел. Той се окача на две ламаринени планки, чиито краища се закрепват към стените с по един дюбел. С помощта на два бронирани маркуча с холендрови гайки панелът се свързва с двата ъглови вентила за топла и студена вода. Остава да се завие накрайникът на подвижния душ и панелът е готов за окачване.

Вече може да се пристъпи към окончателното монтиране на душкабината. Най-напред сифонът се монтира към коритото и през подходящ уплътнител гофрираната му тръба се свързва към излизащата от пода канализациионна тръба. Коритото се поставя на мястото си и за последно се проверява дали е хоризонтално, и дали стои стабилно на краката си, без каквото и да било клатушкане. Защитното фолио, което попада под паравана, се отлепва, за да не пречи. Параванът се поставя върху коритото, намества се докато крайните закрепващи профили легнат плътно върху стените, и винтовете се завиват в дюбелите. Сега вече той е стабилно монтиран и може да се пристъпи към закрепване на вратата.

Предварително върху едната страна на вратата се нахлузва пластмасова лайсна, която уплътнява пролуката между вратата и неподвижното стъкло на паравана. Закрепването става с помощта на четири водещи ролки, предварително поставени в жлебовете на двата дъговидни елемента. Върху винта на всяка ролка се слага пластмасова втулка, промушва се през отвора във вратата, нахлузва се мека пластмасова шайба и закрепващата декоративна гайка се притяга внимателно. След това с два винта се монтира и дръжката на вратата. С това механичната работа по сглобяване на душкабината е привършена и защитното фолио на коритото може да се премахне изцяло.

Последната операция е запълване със силиконова паста на фугите между закрепващите профили и облицовката от плочки върху стените, между долния дъгобразен профил на паравана и коритото, както и между коритото и стените. Подходяща е Ceresit SC 25, която е предназначена за уплътняване на санитарни прибори, и съдържа фунгицидни вещества, предотвратяващи развитие на плесени и съответно почерняване на шевовете след време. Цветът на пастата се подбира според цвета на облицовъчните плочки. Подходяща за запълване на фугата между ваната и стените е бялата силиконова паста, а за останалите фуги е по-добре да се използва безцветна.

За да се получат чисти шевове с равни кантове и без зацапване на фугираните повърхности, по продължение на бъдещата фуга се залепват две ограждащи я защитни ленти. След като силиконовата паста се шприцова, фугата се оформя и повърхността ù се заглажда с помощта на специални тефлонови шаблони (виж НС 12/2008). Така се получава равномерна добре оформена фуга с плътно прилепнал към основата материал. Щом завърши оформянето на фугите, предпазните ленти трябва да се премахнат, докато силиконавата паста не е започнала да свързва. Това трябва да се направи веднага след заглаждане на шева – до 7 min след шприцоване на пастата. След 24 часа душкабината може да се използва.