В категории: автомобили, Брой 7-8/2004, Декорация и защита, Мазилки и бои, Ремонти, Хоби

Тънкости при боядисването с пневматичен пистолет

Описаната в този брой на списанието разнообразна гама от инструменти за боядисване с въздух под налягане ни изкуши да задълбаем малко повече в технологията на този начин на боядисване. Това е предпочитаният метод, когато се цели високо качество на лаковото покритие, като например боядисване на автомобилни купета и други метални конструкции. Типичен случай за боядисване с пневматичен пистолет са различни поправки на частично повредени лакови покрития, като олющени и ръждясали корпуси на перални машини, хладилници и други домакински уреди. Този метод е незаменим и когато се боядисват предмети със сложна форма, с множество вътрешни ъгли, където четката не може да проникне, за да се получи качествено покритие. Боядисването с пистолет може да се приложи и за всякакви предмети от дърво и особено при мебели, когато се цели постигане на гладка нитроцелулозна или друг вид политура, например върху плотове на маси. Списъкът с приложения може значително да бъде продължен. Затова всеки сам трябва да прецени дали си струва използването на пистолет или може да се задоволи с качеството при боядисването с четка или масово използваните напоследък бояджийски валяци.

Затова ще се опитаме да обобщим предимствата и недостатъците на този начин на боядисване.

Предимства:

 Фино разпрашаване на боята и получаване на качествени лакови покрития

 Висока производителност

 Боядисване на трудно достъпни места

Недостатъци:

 Голяма част от боята (40–70%) се разпрашава във въздуха и се губи в околното пространство. Това, от една страна, повишава разхода на боя, а, от друга – замърсява разположените наблизо предмети и вреди на здравето, ако не се работи с предпазна дихателна маска. Особено неизгодно е боядисването по този начин на неплътни изделия – решетки, оградна мрежа, тръбни конструкции и др., при които загубата на лаков материал може да достигне около 90%.

 След боядисване се налага старателно почистване на пистолета, което е свързано с разход на разредител и загуба на време.

 Необходимо е закупуване на скъпо в сравнение с цената на четките и валяците оборудване – компресор, пистолети и т.н.

Следователно универсална рецепта дали си струва покупката на такава техника няма и това зависи доколко ефективно ще се използва. Може би най-решаващо в случая е наличието на подходящо помещение за боядисване. Ако се кърпи стар автомобил, помещението трябва да бъде затворено и добре обезпрашено, което най-лесно се постига чрез поръсване с вода. Дворът може да бъде подходящо място за боядисване на врати и други предмети, стига отгоре да не падат листа, насекомите да не са в изобилие и вятърът да не отвява разпрашената боя към прозорците на къщата. Удобството и лекотата при боядисване с пистолет винаги пораждат изкушението той да бъде използван и в обитаеми помещения, например за боядисване на чугунени радиатори. Това в никакъв случай не бива да се прави, защото пневматичните, а така също и електрическите пистолети насищат въздуха с фини аерозолни частици боя, които проникват и полепват навсякъде, като придават оцветяване, което практически не може да бъде отстранено.

За качествено боядисване са необходими няколко неща:

 Наличие на добра техника

 Качествена боя и лак – подходящи за боядисване с пневматичен пистолет

 Добра подготовка на повърхностите, които се боядисват

 Наличие на подходящо обезпрашено помещение

 Умение за работа с пневматичен пистолет

 

Необходима техника

В статията „Бояджийски пистолети и пневматични инструменти“ вече бяха посочени основните изисквания към въздушния компресор. Неговата покупка не представлява проблем, защото на пазара се предлагат около дузина модели, които се различават по дебит, налягане и най-вече по големината на ресивера си. За получаване на възможно най-плавен без пулсации въздушен поток от изходящия щуцер, както и за по-рядкото включване и изключване на двигателя е желателно ресиверът да има по-голям обем – поне 40–50 l. Освен че „изглажда“ пулсациите на постъпващия от компресора въздух, в ресивера той се охлажда, при което част от съдържащите се в него водни пари кондензират във вид на капки. Другото задължително условие е на изхода на компресора да бъдат монтирани водо- и маслоотделител, които да очистват подавания към пистолета въздух. Това е изискване, без изпълнението на което е немислимо постигане на качествено лаково покритие, например боядисване по купето на атомобила. Масово продаваните евтини модели компресори по правило нямат такива устройства, но те може да се монтират допълнително. Продават се няколко модела комбинирани или във вид на отделни прибори водо- и маслоотделители. Някои от моделите имат регулатор на налягането на въздуха и манометър за неговото контролиране.

Нанасянето на боята става с пневматичен бояджийски пистолет. Най-често използваните модели са с горно или долно разположен резервоар, а за професионални цели по-удобни са системите с отделен резервоар. Повечето от евтините модели пистолети се продават с една дюза с диаметър 1,2–1,5 mm, която е подходяща за най-често използваните лакове и бои. По-професионалните пистолети имат набор от дюзи с различен диаметър, а такива дюзи се продават и отделно. Във веригите от типа „Направи си сам” се предлагат доста широк набор от различни по големина дюзи (в комплект с глава и игла), предназначени за конкретен модел пистолет. Напълно възможно е обаче те да могат да се ползват и за модели на други производители, което обаче трябва да се провери опитно. Смисълът от смяна на дюзите е, че така се разширява диапазонът от стойности на вискозитета на лаковете, които могат да се шприцоват с пистолета. Колкото той е по-висок, толкова диаметърът на дюзата трябва да бъде по-голям. Така например за боядисване с алкидни и други емайллакове на база синтетични смоли са подходящи дюзи с диаметър на отвора 0,8–1,2 mm. За шприцкитове с високо съдържание на твърди частици (пигменти и пълнители) се използват дюзи с диаметър 1,8–2,2 mm. Материали със зърнести или влакнести пълнители, като антикорозионните и намаляващи шума покрития, се нанасят върху долната страна на автомобилното купе с пистолети с диаметър на дюзата до 4 mm.

 

Бои и лакове

Многообразието от бои и лакове вече стана толкова голямо, че даже и специалистите трудно се ориентират в изобилието от продукти. Затова тук ще опишем само някои общовалидни правила, които обаче не изключват съобразяване с дадените от производителя на боята конкретни указания. Преди боядисване лакът се разбърква старателно, за да не останат утайки по дъното на кутията, и се прехвърля в чист съд. Ако е необходимо, лакът се тонира чрез смесване на два или повече цвята от същия вид лак или с добавяне на тониращи пасти. При желание за постигане на точно определен цветен нюанс се препоръчва тонирането да стане в самия магазин. С помощта на специален дозиращ автомат едни от най-качествените лакове и бои в света, марките SIKKENS и Levis, се тонират в 1200 цветови нюанса, избрани по каталог. След това боята и тониращите съставки се размесват със специална вибрираща машина, докато се получи напълно хомогенен разтвор. В магазина се тонират всякакви видове бои – латексни, алкидни, различни лакове, включително и байцлакове за дърво. Достатъчно е да се избере видът на лака и желаният цвят. Тонират се и автоемайллакове. Не бива да се забравя, че в процеса на изсъхване лакът, макар и малко, променя цвета си. Затова окончателната оценка на боядисаните проби трябва да се прави на дневна светлина, след като боята изсъхне. Другото изискване е цялото необходимо количество боя плюс известен резерв да се тонира наведнъж.

Много съществена предпоставка за получаване на качествено лаково покритие е правилно подбраният вискозитет или, иначе казано – гъстотата на лака. Когато той е прекалено нисък, т.е. лакът е рядък, покривната му способност е ниска. Освен това лесно се стича при боядисване на вертикални повърхности. При работа с лакове с голям вискозитет въздушната струя не може да ги разпраши на достатъчно фини капчици, покритието става матово, със забележима повърхностна грапавост, а често се получава и на пръски. Майсторската практика не бива да се подценява, но хората отдавна са измислили лесен, бърз и достатъчно точен за целта начин за измерване на вискозитета. В практически условия това става с прост вискозиметър, който представлява пластмасова чашка с обем 100 cm³. Долната ù част има формата на пресечен конус и завършва с калибриран отвор – Ø4. Някои вискозиметри имат дръжка за по-удобно държане, други – не. Въпрос на удобство, което не се отразява на резултатите от измерването. С вискозиметъра се работи по следния начин. Той се държи с едната ръка над чист съд, който да поеме изтеклата боя. Отворът му се запушва с пръст и в него се налива боя, докато нивото ù се изравни с горния ръб на чашката. След това отворът се освобождава и със секундомер се измерва времето, нужно за изтичане на боята до първото прекъсване на струята. Не се смята времето, необходимо за оттичане на капки на останалата по стените на вискозиметъра боя. Измереното време в секунди определя вискозитета на боята. Измерването на вискозитета по този начин е достоверно при температура на боята 20 °С, което ще рече, че тя трябва предварително да се темперира.

За постигане на оптимално качество на покритието за различите видове лакове и бои се препоръчват различни стойности на вискозитета. За алкидните емайллакове стойността му е 25–32 s, за алкидните грундове и безцветните лакове – 20–25 s, за нитроцелулозните лакове се препоръчва вискозитет 20–25 s. При необходимост лакът може лесно да се разреди. Обратното обаче е доста по-трудно и донякъде може да се постигне чрез смесване с неразреден лак.

 

Разредители

За всеки вид боя има подходящ разредител, посочен върху нейния етикет. Това предписание трябва да се спазва, като за редица от вносните бои производителят, естествено, посочва и разредител от същата марка. Тук ще посочим само най-често използваните разредители българско производство.

Коресилин. Използва се за разреждане на нитроцелулозни бои и лакове, както и за почистване на инструментите и обезмасляване на метални повърхнини. Силно възпламеняем е!

АМВ и МРТ. Използват се за разреждане на алкидни, маслени, маслено-смолни лакове, емайллакове, блажни бои, грундове и китове на алкидна основа. Запалима течност, макар и по-слабо от коресилина.

Автоемайллаковете се разреждат със специален разредител за такива лакове, посочен от производителя.

 

Подготовка на повърхността

Това е най-трудоемката и същевременно най-важна операция, от която зависят качеството на покритието и неговата устойчивост срещу механични въздействия, атмосферни влияния и т.н. Най-малкото, което може да се каже, е, че повърхностите, които се боядисват, трябва да бъдат добре почистени от ръжда (до постигане на метален блясък), от стари лющещи се лакови покрития, да са обезмаслени (примерно с коресилин) и почистени от прах. Ръждата се почиства механически с ротационни или обикновени телени четки, чрез шлифоване с листове абразивна хартия, а при необходимост може да се ползва и някой от препаратите за премахване и дезактивиране на ръждата, т. нар. преобразуватели на ръжда. В този случай е необходимо да се предвиди достатъчно време за действието на препарата.

За постигане на равна и гладка декоративна повърхност основата трябва да бъде също така равна и гладка. На практика това се постига чрез няколкократно запълване и изравняване на всички вдлъбнатини със специален полиестерен (известен повече като циментов) кит и последващо шлифоване. Китът се състои от два компонента – смола и втвърдител. Те се размесват в предписаното от производителя съотношение (обикновено 5% от общата маса) непосредствено преди употреба и в количество, което може да се изразходва за няколко минути. Започне ли китът да желира, той вече е негоден и се изхвърля. Остатъците от кита върху шпахтелите веднага се остъргват старателно, защото след втвърдяване китът се премахва доста трудно. Работи се с три шпахтела (за предпочитане са т. нар. „японски“), като най-тесният се използва само за загребване на кита от кутията. Така се предотвратява попадането и на най-малкото количество втвърдител в нея. Взима се малко количество кит и се поставя на единия от широките шпахтели. Отстрани от тубичката се изстисква необходимото количество втвърдител и двата компонента старателно се размесват между двата шпахтела, докато се получи напълно хомогенна, равномерно оцветена гъста паста. Това се познава лесно, защото втвърдителят има яркочервен цвят и лесно проличава, когато не е размесен равномерно. Шпахтелите не бива да се използват за други цели, както и да се остъргват с пила за метал, да се трият върху шмиргелов камък или върху лист шлифовъчна хартия, защото ръбовете им може да се наранят. Тогава те ще оставят след себе си драскотини върху китваната повърхност.

Шпахтелът с кита се изтегля праволинейно и колкото е възможно, по-продължително. При това той трябва да се държи завъртян на 15–20° спрямо посоката на движение. Така се получава по-равна и гладка повърхност, защото намиращият се по-напред край изпреварва с обирането на излишния кит и го избутва към изоставащия край. Той, от своя страна, го изтласква към частта от повърхността, която предстои да се шпаклова. По този начин се избягва образуването на иначе неизбежните „мустаци“ отстрани на линията, по която се движи шпахтелът, а това спестява немалко допълнително шлифоване за тяхното премахване. Дебелината на нанесения слой кит зависи от наклона на шпахтела към повърхността. Колкото той е по-малък, толкова по-дебел слой може да се нанесе. Колкото шпахтелът е по-изправен, толкова нанесеният слой е по-тънък. От съществено значение е и положението на пръстите на ръката, която държи шпахтела. Четирите свободни пръста (без палеца) притискат равномерно и по цялата широчина шпахтела в долния му край. В зависимост от формата на китваната повърхност трябва да се работи с възможно по-широк шпахтел. Така се гарантира по-добро подравняване. Полиестерният кит има добри адхезионни свойства към чистия метал, поради което трябва да се нанася върху добре почистената ламарина, а не върху съществуващи стари лакови покрития. След 15–20 min китът се е втвърдил достатъчно, за да може да се шлифова.

Първото шлифоване може да се извърши и на сухо с едрина на абразивните листове P 120–P 150 ( Според класификацията на фирма 3М, която произвежда широка гама шлифоващи хартии с едрина на зърното: P 60, P 80, P 100, P 120, P 150, P 180, P 220, P 240, P 320, P 360, P 400, P 500, P 600, P 800, P 1000, P 1200, P 1500, P 2000). В повечето случаи се налага полагане на втори, трети и т.н. пластове, защото е по-добре да се нанасят няколко по-тънки пласта, отколкото един дебел. Завършващото шлифоване се извършва „на мокро“, при постоянно мокрене с вода, като се използват специално пригодени за това абразивни листове с номера P 180 и по-високи. За шлифоване на равни повърхности листът се обвива около корково трупче, а при заоблени повърхности най-чувствителният „инструмент“ си остава човешката длан и пръстите.

В зависимост от условията на работа и особено за равни повърхнини успешно се използват електрически или пневматични шлифовъчни машини – ексцентър-шлайфмашини или плоскошлифовъчни машини. Първите са по-подходящи за първоначално и междинно шлифоване, докато вторият вид машини шлифоват най-фино и затова се предпочитат за завършващото окончателно шлифоване.

Колкото и старателно да се шлифова китваната с полиестерен кит повърхност, ако лакът се нанесе директно върху нея, отчетливо ще изпъкнат множество фини драскотини, включително получени при шлифоването или от ръба на шпахтела, както и други неравности, които иначе са почти незабележими. Затова, когато трябва да се получи лаково покритие с високо качество, каквото се цели при боядисване на части или на цяло автомобилно купе, например, преди боята върху цялата основа се полага специален шприцкит. Както подсказва наименованието му, това е кит, наподобяващ по вискозитета си гъст автомобилен лак, който се шприцова с бояджийски пистолет, все едно че се работи с емайллак. Първоначално се напръскват само местата, където металът е оголен при шлифоването. След като слоят кит изсъхне, с него се напръсква равномерно цялата повърхност. Работният вискозитет на шприцкита най-често е 18–20 s и се пръска под същото налягане на въздуха, както и лаковете. Предварително той трябва да се разбърка добре, за да се разтворят утайките от пълнителя, и добре да се прецеди през найлонов чорап. Най-често се нанасят два слоя с кръстосано разположени ивици. Шприцкитът се нанася така, както и лакът. След като се втвърди, той се шлифова на мокро с листове с едрина на зърното P 240–P 320, като се внимава да не се оголи металната повърхност. Покритието с шприцкит задължително се шлифова, защото иначе грапавата повърхност ще прозира и през лаковото покритие.

На пазара има и двукомпонентни шприцкитове с втвърдител, който се добавя непосредствено преди употреба. Те засъхват и могат да бъдат шлифовани след 3–5 часа, като в случая веднага след употреба пистолетът трябва основно да се почисти с подходящ разредител. Ако това не се направи своевременно, може да се окаже, че пистолетът е бил за еднократна употреба.

В повечето случаи, стига да е здраво, не е необходимо старото лаково покритие да бъде изцяло отстранено. То обаче трябва да бъде старателно шлифовано, така че гланцът му да се премахне напълно и то да добие матова повърхност. Работи се както при обработка на покритието след нанасяне на шприцкита.

След като подготовката на повърхностите бъде напълно завършена, следва да се вземат мерки за предпазване на участъците, върху които не трябва да попадне боя – ако има такива. За целта се използват залепващи ленти, специално предназначени за бояджийски работи, и парчета найлоново платно или здрави листове хартия. Това е особено важна операция при ремонт на части от автомобилно купе, при което старателно трябва да се защитят стъклата, хромираните или пластмасови декоративни и уплътняващи лайсни, огледалата, дръжките и ключалките на вратите и т.н. Всяка прибързаност или немарливост впоследствие се заплащат скъпо.

Казаното дотук се отнася предимно за ремонти по купето на автомобила. При боядисване на останалите метални изделия те предварително се грундират. Това е задължителна операция. Именно грундът е първият слой, който се нанася върху повърхността на метала и служи за основа на боята или лака. Неговата роля е двуяка. От една страна, той служи за връзка между металната повърхност и последващия слоя боя. От друга страна, изпълнява ролята на инхибитор, т.е. потиска образуването на ръжда. Когато се налага изравняване на грапавини и неравности, китът се нанася върху грундираната повърхност. Това не се отнася при работа с полиестерен кит, който захваща добре върху чиста метална повърхност.

Според някои специалисти 95% от работата отива в подготовката на повърхностите за боядисване. Самото то е краткотрайният бляскав завършек на една продължителна и трудоемка подготвителна работа.

 

Боядисване

След като всички повърхности бъдат добре подготвени, мястото за работа – също, може да се пристъпи към същинското боядисване. Първоначално не е зле компресорът да се пусне и чрез отвиване на изпускателния болт от долната страна на ресивера да се източи насъбралата се в него вода. Проверява се функционирането на водоотделителя, като въздушната струя не бива да съдържа никакви капчици вода. Това лесно се забелязва, като въздушната струя се насочи към чист лист хартия и се следи за появата на петънца от вода или масло. Лакът се подготвя, като при необходимост се разрежда до предписания работен вискозитет. Преди да се налее в резервоара на пистолета, той трябва да се прецеди. Старата и ефикасна майсторска практика е за целта да се използват здравите части на дамски чорапогащник, който се опъва над съда в два ката. Прецедената боя се налива в резервоара на пистолета.

Налягането на въздуха се регулира в границите 3–5 bar, което е оптимално за боядисване с бояджийски пистолет. При по-ниско налягане лакът не може достатъчно добре да бъде разпрашен и покритието става грапаво. При по-високо налягане прекалено голяма част от лака се губи в околното пространство, а покритието става с неравномерна дебелина. Формата на струята (факела) на пистолета се регулира според боядисваната повърхност. При големи равни повърхности се предпочита работа с плосък факел, който е вертикален, когато боядисването се извършва на успоредни хоризонтални ивици, или хоризонтален при боядисване на вертикално разположени ивици. При всички случаи обаче схемата на боядисване трябва предварително да се обмисли. При боядисване на по-малки детайли се предпочита работа с кръгла струя. Формата на факела се регулира чрез завъртане на главата на пистолета с двете рогчета. Когато те лежат в хоризонтална или близка до нея равнина, формата на факела е „вертикална четка“. Завъртени под ъгъл 45О, те формират факел с кръгла форма.

Пистолетите за боядисване най-често имат по два регулировъчни винта. Единият ограничава дебита на пропускания въздух, а с другия се регулира количеството на боята, която изтича през дюзата. По този начин се нагласяват широчината на „четката“ или диаметърът на факела, когато е с кръгла форма, както и дебелината на слоя боя. Спусъкът на пистолета се натиска бавно и плавно, като първоначално се пуска въздухът, а след това започва подаването на боя. В зависимост от зададената с винта регулировка и степента на натискане на спусъка количеството на боята може да се променя от съвсем фина до мощна струя, която нанася значително количество боя. Както всеки майсторлък, и боядисването с пистолет изисква известен период на обучение, докато се усвоят тънкостите при натискане на спусъка, скоростта и начинът на движение на ръката с пистолета. Затова никак не вреди, ако първоначално се тренира върху някоя непотребна ламарина, докато се придобие поне начална степен на умение и пистолетът се регулира.

По време на боядисването той се държи на разстояние 25–35 cm от повърхността и през цялото време трябва да сочи перпендикулярно към нея, а не да се завърта под ъгъл. Ако пистолетът е прекалено близко до повърхността, тогава върху нея се натрупва повече боя, която най-често се стича. Ако се пръска твърде отдалеч, капчиците лак засъхват още преди да са достигнали повърхността. Лакът не може да се разлее върху повърхността и се получава мъхнато матово покритие, което освен това не е и достатъчно здраво свързано с основата. В добавка – преразходът на боя е голям. Движението на пистолета трябва да бъде равномерно, с подходящо подбрана скорост, така че да се образува достатъчно плътно покриващ слой боя, без обаче тя да протича. Боядисва се на успоредни хоризонтални или вертикални ивици, които се застъпват една друга на широчина около 1/3. Това се прави, защото централната част на „четката“ е по-наситена с боя и съответно нанесеният слой е по-дебел в централната част на ивиците, отколкото в периферната им част. Така, като периферните части на две съседни ивици се припокрият, се получава равномерно покритие по-цялата повърхност. За получаване на достатъчно дебело и плътно покритие най-често лакът се полага на два-три слоя. Винаги е за предпочитане да се нанасят няколко по-тънки слоя, отколкото един дебел. Често се прибягва до нанасяне на два по-дебели слоя с по-гъст лак (при вискозитет 27–29 s) и накрая се пръска трети път със силно разреден лак.

Всеки следващ слой се нанася така, че ивиците боя да бъдат перпендикулярни на ивиците от по-долния слой. Пускането на боята с натискане на спусъка не бива да се прави върху боядисвания предмет, а първоначално пистолетът се отмества леко встрани. Отпускането на спусъка и спирането на притока на боя се извършва малко след като струята излезе извън боядисваната повърхност. При малки предмети с множество кухини и вътрешни ъгли се препоръчва т.нар. „пулсиращо боядисване“ – т.е. струята се подава на тласъци, а не непрекъснато.

Всеки следващ слой се нанася, след като долният е изсъхнал достатъчно, за да не зацапва с боя при лек допир – спазва се принципът „мокро върху мокро“. За целта е необходимо да се изчакат поне 3 часа в зависимост от вида на лака, дебелината на пласта и температурата на въздуха. Нетърпението да се избърза с „втората ръка“ води до повреждане на все още пресния слой боя. Максимално високо качество се постига с междинно шлифоване на вече нанесените и изсъхнали слоеве. Това се прави на мокро с добавка на малко сапун и шлифовъчни листове с номера P 1500–P 2000. По правило се работи с много вода и повърхността често се измива, за да се контролира извършеното.

За постигане на по-високо качество на лаковото покритие може да се експериментира и една майсторска практика за боядисване с лак с висок вискозитет (примерно 90–95 s), който предварително е бил затоплен във водна баня до 60–70 °С, за да падне вискозитетът му в границите на нормалното за боядисване с пневматичен пистолет. Така може да се получи по-дебело покритие при по-малко нанесени пласта, лакът се разлива по-лесно върху повърхността и се получава по-добър гланц, намалява се и опасността от протичане при боядисване на вертикални повърхнини.

Времето за изсушаване на боята и достигане на необходимата твърдост на лаковото покритие зависи от вида на лака и от температурата, при която протича процесът на съхнене. Така например, ако се боядисват части от автомобилно купе в домашни или сходни условия, се препоръчва автомобилът да престои в гараж или под навес три до пет денонощия. След това слънцето даже помага за по-бързо втвърдяване на лаковото покритие, процес, който може да трае два-три месеца. През това време не се препоръчва миене с топла вода или полиране с полиращи пасти. Това са ориентировъчни данни, а всеки производител посочва времето, необходимо за пълно изсъхване на лаковото покритие в зависимост от температурните условия.

Съзнателно не повдигаме темата „изпичане“ на лаковото покритие, защото, от една страна, навлизаме в напълно професионалната тема за специалните камери за боядисване на автомобилни купета, а, от друга – наличието на много чувствителни на нагряване детайли от пластмаси и каучук, силно ограничава възможността за цялостно нагряване при температури, необходими за процеса „изпичане“.

 

Дефекти при боядисването

Боядисването с пневматичен пистолет е майсторлък, при който крайното качество на покритието зависи от редица фактори. Един от тях е температурата на лака. Вече стана дума, че вискозитетът му се измерва при температура 20 °С. Не се препоръчва боядисване при по-ниски температури. Това би наложило допълнително разреждане на лака за постигане на необходимата гъстота. Така разреденият лак обаче има по-ниска покривна способност, получава се стъкловиден филм с вълнообразна повърхност, а лакът проявява силна склонност към стичане. Боядисваната повърхност трябва да бъде добре подготвена и напълно суха.

Най-често допусканият дефект при боядисване на вертикални повърхности е стичане на боята. Това се получава при боядисване с рядък лак, задържане на едно место или прекалено бавно движение на пистолета, както и поради подаване на прекомерно голямо количество боя или боядисване от прекалено близко разстояние. Майсторлъкът е пистолетът да се движи с такава скорост, че нанесеният слой да придобие лъскавина, без обаче да се преминава границата, когато лакът ще протече. Ако това се случи, бедата не е непоправима. В повечето случаи дефектът може да се коригира, като потеклият лак внимателно се попие чрез леко докосване с топче памук, увито в парче дамски чорап без да се отнема от основния пласт. Още прясната боя се разлива и следите от тази козметична операция в повечето случаи не личат. По-сериозните стичания на боя се коригират чрез шлифоване с листове хартия P 1500–P 2000, преди да бъде нанесен следващият слой лак.

Страхът от потичане на боята често пъти води до нерешителност при натискане на спусъка на пистолета и пускане на съвсем малко боя през дюзата, на бързо движение на пистолета или боядисване от по-голямо разстояние. В последния случай върху покритието се образуват множество малки язвички от въздушни мехурчета. В тези случаи се получава покритие с повишена грапавост, без блясък и ниска покривност. Друг характерен дефект е получаване на вълнообразно покритие с неравномерна дебелина. Причината е, че пистолетът е бил прекалено близо до боядисваната повърхност. При боядисване с лак с по-висок вискозитет или недостатъчно налягане на въздуха се получава покритие, което наподобява портокалова кора. Прекалено силното разпрашаване на лака и повишената му склонност към стичане пък се дължат на прекомерно високо налягане на въздуха и малък вискозитет.