В категории: Бани и кухни, Брой 11/2009, Водопровод и канализация, Облицовки и настилки, Ремонти

Ремонт и обновяване на банята – част V. Полагане на облицовки и настилки с плочки

Георги Балански

След кошмарното изкъртване „до тухла“ на всичко, напомнящо за старата баня (НС3-4/2009), свързването на новите канализационни тръби (НС 7-8/2009) и цялостната подмяна на тръбопроводите за топла и студена вода (НС 3-4/2009), след като стойките за монтиране на тоалетната чиния и бидето са поставени (НС 7-8/2009), стените и подът са гладко измазани и хидроизолирани (НС 7-8/2009), дошло е време за предпоследния щурм. Следва направата на стенната и подовата облицовка с плочки. За последно ще останат довършителната шпакловка на тавана и откритите части от стените, тяхното боядисване, монтирането на тоалетните прибори и изпипването на някои несъществени наглед детайли като первазните летви по поръчка за касата на вратата и други дейности по окончателното завършване на банята.

Облицовката може да се възприеме като по-приятната част от работата по цялостно обновяване на банята, защото пред очите ви постепенно се оформя в завършен вид това, към което сте се стремили месец и повече, за което сте положили доста, при това често изстрадан труд. Залепването на плочките изисква особено внимание и старание, защото облицовката дава лицето на всичко свършено дотук, а кусурите, които често пъти само майсторът забелязва, ще бодат очите му години напред.

Избор на облицовъчни плочки

Първата задача е да се подберат плочките за стените и пода. Темата е и обширна, и абстрактна, защото стигне ли се до цветове и тяхното съчетаване, решението е строго индивидуално. Изборът е улеснен значително поради това, че реномираните производители подготвят и във всеки от по-големите магазини са изложени мострени пана с обмислени от професионални дизайнери комбинации на стенни с подови плочки. Така лесно може да се оцени и визуалното въздействие на включването в облицовката на декоративни плочки, направата на фризове и т.н.

Все пак биха могли да бъдат дадени и някои препоръки, родени в практическата работа. На пазара вече преобладават плочките с големи размери. Лошото е, че те са подходящи за поставяне в просторни помещения, които нямат нищо общо с доскорошната строителна традиция у нас и малогабаритните бани и тоалетни, които в преобладаващата си част целокупният български народ е осъден да ползва за много десетилетия напред. Да припомним, а то няма как и да се забрави, че преди години площта за вилно строителство бе ограничена до 60 m² при етаж и половина, да не говорим за боксониерките и т.н. Това означава, че трябва да се съобразяваме с наложената ни и наследена действителност, включително при ремонта и обновяването на банята. В това помещение всичко трябва да бъде обмислено до най-малките детайли и с точност под сантиметър, за да побере най-необходимите санитарни прибори и все пак да остане свободно място, необходимо за тяхното удобно ползване.

Често решение е да се изхвърли старата чугунена или ламаринена вана, а на нейно място да се монтира или изгради душкабина. Ваната се почиства, т.е. поддържа се по-трудно, а и рядко се ползва по предназначението си. Лудешки забързаният живот на трудово заетите хора ограничава времето за къпане до взимане на петминутен душ. От друга страна, ако източникът на топла вода е електрически бойлер с обем 80 l, тя едва стига за напълване на ваната. Изплакването се превръща в закаляваща тялото процедура с вода, чиято температура е близка до телесната. Ако ваната е била поставена в ниша, още по-добре. На нейно място може да се изгради функционална и съвсем евтина душкабина, оградена от три страни с облицованите с плочки стени. Отпред тя се затваря с въртяща се или странично плъзгаща се стъклена или остъклена врата, но дори и най-обикновената завеса за вана с цена около 20 лв. (срязана на половин широчина) също върши добра работа.

Да се върнем обаче към плочките. По наше мнение за типичната малогабаритна баня сполучливо подбрана големина на плочките за облицоване на стените е 20х30 cm. Облицовката е представителна, улеснява се залепването върху по-къси стени с повече чупки, по-лесно се избягват дразнещите окото тесни ивици от плочки в краищата на облицовката. Обичайната височина на облицовката в банята е до горния край на рамката на вратата, т.е. около 2 m. Около душкабината и в зоната на водните пръски облицовката може да се вдигне и до тавана. Това се преценява на място.

При големина на плочките 20х30 cm облицовката най-често се прави с шест реда по височина, като индивидуално решение е дали и къде да се постави фриз, а може и два. Често решение е фризът да се намира най-отгоре и в зависимост от цвета на плочките той се явява своеобразна рамка, която завършва облицовката. Друго типично решение е фризът да се постави над третия ред плочки, което съответства на височината на умивалника (≈85 cm). Така фризът минава непосредствено над него, а не бива скрит отзад. За фризове се предлагат най-разнообразни по оцветяване и шарка плочки, включително и релефни. Типичната им широчина е 10 cm. При липса на подходящи плочки фризът може да се направи и от отрязани на място плочки, чиято широчина не бива да надхвърля значително десетте сантиметра, защото може да се създаде представата за кърпеж, а не за търсен декоративен ефект.

За да не изглежда облицовката монотонна, добре е да се разнообрази чрез вграждане на умело подбрани декоративни плочки. Те са значително по-скъпи в сравнение с останалите, но този допълнителен разход е напълно оправдан.

По-сложен за решаване проблем създава намирането на подходящите по вид, цвят и с оптимална големина според размерите на пода подови плочки. На пазара има изобилие от плочи с големина от 30х30 cm и нагоре. Те са подходящи за подове с по-голяма площ. Най-същественият проблем произтича от това, че в типичното за нашите условия и традиции използване на банята нейният под трябва да бъде подготвен за разливане на вода. Съответно трябва да има свързан с канализацията подов сифон. Подът трябва да има наклон от около 2,5% за стичане на водата от всяка точка към сифона. При малка площ на пода това не може да се постигне с големи плочки, а да се режат, за да станат от големи малки, не бива. Затова при по-малки бани е желателно да се използват подови плочки не по-големи от 20х20 cm. Намирането им е проблематично, защото изборът е силно ограничен. Този проблем до голяма степен отпада, когато ползването на банята е така организирано, че подът да остава сух. При липсата на сифон подът се прави равен, като върху него може да се застеле и с приятно за босите ходила текстилно килимче.

При избора на подови плочки не е без значение и материалът, от който са произведени. Това е така, защото те са значително по-застрашени от механични повреди в сравнение със стенните. Достатъчно е да бъде изпуснат по-тежък и твърд предмет, за да бъде непоправимо олющена тънката стъкловидна глазура на теракотените плочки. Дори и при лек удар се образува язва, която открива намиращия се отдолу материал на плочката. При теракотените плочки той е различен и като структура, и като цвят от глазурата. Резултатът е, че нараненото място повече или по-малко ще личи. Ремонтът на повредена плочка създава доста грижи, защото изисква нейната подмяна с нова, което при втвърдено лепило не е никак лесна, нито приятна работа. За всеки случай обаче добре е предвидливо да се запазят 2–3 резервни плочки, защото вероятността след време да се намери същата не е особено голяма.

Затова за подови настилки се предпочитат плочките от гранитогрес, които са силно устойчиви на надраскване и износване, дори и на механични повреди като току-що описаната. По своята твърдост и здравина те превъзхождат дори някои облицовъчни плочки от естествен камък. Това им качество се съдържа и в наименованието на материала. Тези плочки не отстъпват по твърдост и устойчивост на износване на природния гранит, а някои от тях напълно успешно го имитират и на външен вид, което се дължи на състава и производствената технология. За разлика от обикновените теракотени плочки, чиято повърхност е покрита с тънка и крехка глазура, която лесно се олющва при удар с твърд предмет, плочките от гранитогрес имат хомогенна структура, като материалът на повърхността не се различава от вътрешността. При надиране на повърхността повредата е трудно различима, защото материалът не се различава в дълбочина.

Характерна за плочките от гранитогрес е изключително ниската или дори никаква способност да попиват влага. Това ги прави особено подходящи за подови настилки в мокри помещения, но и налага по-високи изисквания към лепилото. С образователна цел ще добавим, че тези плочки също така са много подходящи за облицовки на открито – на балкони и тераси, защото са силно устойчиви на разрушаване през зимата, причинено поради просмукване и последващо замръзване на атмосферна вода. Гранитогресът е силно устойчив и на температурни колебания материал, което прави плочките подходящи и за настилка на подове с вградена в тях отоплителна система.

Еднородната по цялата дебелина на плочките структура на материала позволява тяхното полиране, при което се получават красиви, с бляскава повърхност настилки. Към достойнствата им ще добавим още, че поради липсата на капиляри те не просмукват разлети върху тях течности и поради това трудно задържат петна. Затова и лесно се почистват.

За разлика от обикновените керамични плочки кантовете на плочките от гранитогрес може да се скосяват или заоблят, без това да влошава външния им вид. Така че две мнения за вида на подовите плочки няма. Когато обаче изискването за гранитогрес се добави към изискването за по-малки по размер плочки и разнообразие от цветове, намирането на оптималните за дадената баня става още по-трудна задача.

При избора на подови плочки трябва да се вземе предвид и още едно изискване – по възможност да имат леко грапава повърхностна структура, което намалява опасността от подхлъзване на стъпилия върху тях бос крак. Мокрият под, и особено при наличието на примеси от миещи препарати, може да се превърне в пързалка с фатални за здравето последици. С две думи, не бива да се подценява фактът, че банята е най-опасното откъм причиняване на травми помещение.

Макар да не обсъждаме избора на плочките според цвета им, трябва да споделим едно съображение, което изниква едва след като банята се използва. Тъмно оцветените придават на облицовката силно подчертан декоративен ефект. Върху повърхността на тези плочки обаче ясно личат и най-малките замърсявания. Така например, ако следите от миещи препарати не бъдат старателно почиствани след всяко намокряне на облицовката, щом тя изсъхне, се появяват белезникави петна.

Инструменти

Неизменните инструменти за лепене на плочки са мистрии и шпахтели с различна големина, стоманени маламашки с назъбени като гребен кантове. Желателно е всички те да бъдат от неръждаема стомана. Маламашката за разнасяне на лепилото се подбира според големината на зъбите, което пък зависи от големината на залепваните плочки. При плочки с дължина на канта над 20 cm се избира маламашка, чиито зъби са с размери 8х8 mm.

Списъкът включва още гумен чук за наместване на плочките чрез почукване, поне два алуминиеви мастара – един по-дълъг за контрол на нивото, включително за поставяне на крайни (реперни) плочки в облицовката, и друг по-къс, до около метър, с който се контролира нивото на всяка плочка, така че тя да лежи в една равнина със съседните вече залепени плочки. За фугиране се използва гумен шпахтел, а за почистване на излишния пълнител след запълване на фугите се работи с дунапренова гъба.

Към този списък трябва да се добави още електрическият миксер, необходим за разбъркване на лепилото и циментовия разтвор за направа на подовата замазка. В домашни условия вместо миксер може да се използва мощна бормашина и бъркалка за разбъркване на лепила и други строителни разтвори.

Без да е задължителен, много полезен инструмент е електрическият шабър. С него лесно, бързо и най-вече прецизно се изкъртва втвърденото лепило при подмяна на пукната при поставянето плочка, почиства се избилото покрай облицовката лепило, остатъците от втвърдено лепило или други строителни разтвори върху подготвените за облицоване с плочки повърхности и т.н. Ударен механизъм нанася върху широк шпахтел от инструментална стомана с висока твърдост удари с голяма честота, но с малка сила. Така опасността от повреда при по-силен удар с чука и длетото бива елиминирана.

Повече тънкости има при рязането на плочките, при пробиването на отвори в тях и затова ще им обърнем малко повече внимание.

Рязане

Най-широко използваният и, общо взето, най-евтин инструмент за рязане на облицовъчни плочки работи със стоманена ролка с остър ръб. Тя е монтирана с болт и гайка в края на едното рамо на режещия механизъм, а към другото му рамо е завита дълга ръкохватка. Режещият механизъм е монтиран (лагерува) в блок, който се плъзга по два успоредни водача – метални тръби с полирана външна повърхност. Устройството за рязане на плочки има основа, покрита с тънка гума, върху която се поставя плочката за рязане. Линията на рязане се определя по нониус, а за улесняване на работата, когато се режат повече плочки при една и съща широчина, се използва подвижно рамо с ограничител, чието местоположение се фиксира с винт. Механизъм, който служи за опора на плочката, може да се завърта вляво и вдясно, което позволява рязане под точно зададен ъгъл. Стойността му също се отчита по разграфен нониус.

След като плочката се постави така, че линията, по която трябва да се реже, съвпадне с нулевото деление на нониуса, ръкохватката се навежда, докато ролката (1) опре върху плочката. При лек премерен натиск блокът се изтегля напред, при което ролката издълбава върху повърхността на плочката ясно очертана бразда. След това блокът с ролката се връща в крайна задна позиция. Напречно разположената пластина (2) се завърта надолу, за да застане под ролката. Краищата ù опират върху плочката от двете страни на браздата. Лек натиск върху ръкохватката е достатъчен за счупване на плочката. При това плочката не бива да се размества между правенето на браздата и отчупването, защото върху основата на устройството, точно под браздата, има леко изпъкнал ръб, който улеснява нейното пречупване на точното място. С това устройство плочките се режат бързо, лесно и с достатъчна точност. Минималната широчина на рязане е около 20 mm. При по-тясна ивица отчупването става на части с клещи и с неравен кант, който трябва да се пили – в случая най-добре върху страничната повърхност на шмиргелов диск.

Тук има няколко тънкости. Режещата ролка трябва да е пристегната с гайката (болтът служи за ос) така, че да се върти свободно, но без странично изместване и биене. Ръбът ù трябва да бъде остър, което се разпознава и по звука при рязане – той трябва да бъде ясно доловим, леко стържещ звук, като при елмаз върху стъкло. Рязането става, без да се налага прилагане на силен натиск върху ролката. След време ръбът на ролката се притъпява и тя става негодна за работа – започва да реже трудно, което до време може да се компенсира с увеличаване на натиска, който постепенно нараства до степен, че може да причини счупване на плочката. Решението е да се купи резервна ролка, с която се подменя износената. Трябва да се внимава да се вземе ролка със същия диаметър като оригиналната (примерно 15 mm). Също така подвижният блок трябва да се плъзга по водачите си без странично биене. При по-евтините устройства такъв луфт не е рядкост, поради което при рязането той трябва да бъде обран, като ръкохватката се държи леко притисната встрани, докато се изтегля напред.

Често се налага изрязване на правоъгълни или с по-сложна форма отвори в плочката. Описаното приспособление за рязане с ролка е безсилно и когато се налага изрязване на съвсем тясна ивица от плочката. В тези случаи рязането се извършва със специализиран метален или карбофлексен диск. Металните дискове се наричат още диамантени, защото периферната им повърхност е посипана със здраво споени диамантни зърна. Дисковете за рязане на керамични плочки имат непрекъсната периферия, без отделни сегменти. Когато става дума за няколко плочки, работата може да бъде свършена и с малка ъглошлайфмашина, най-често с диск Ø125, като рязането се извършва на сухо. Тъй като ъглошлайфмашините по принцип не са пригодени за свързване с прахосмукачка, рязането по този начин вдига пушилка прах, т.е. трябва да се работи на открито. Задължително е да се използват предпазни очила, защото дискът изхвърля малки и с остри ръбове парченца глазура. Използва се и предпазна дихателна маска, а защо не и лека шапка, за да не се пудри косата излишно. Освен диск с диамантени зърна, рязането може да се извърши и със специална карбофлексна шайба, предназначена за неметални материали.

По време на рязането плочката трябва да бъде закрепена неподвижно върху масата, като под нея се подлага по-мек материал, примерно дъска. За омекотяване на натиска върху челюстите на стягата се нахлузват специални пластмасови накрайници (обувки). Когато се изрязва по-голям отвор, за да не се пречупи стърчащата извън подложката плочка, под нея се поставя подложка от парче гипсофазер например, което се прерязва едновременно с плочката. Сега обаче пушилката ще стане още по-голяма.

Значително по-доброто решение за рязане на плочките е да се използва специализирана за това машина. Тя работи с диамантен диск с по-голям диаметър (Ø180–200 и повече), а рязането се извършва във водна среда. Това прави работата практически безпрашна, а поради доброто охлаждане дълготрайността на диска се удължава значително. За рязане на керамични плочки бихме препоръчали да се използва гладък диск, а не диск с леко рифелована странична периферия (Turbo), който реже по-агресивно, но ръбовете по линията на рязане се нащърбват леко. Тези дискове са по-подходящи за рязане на плочки от естествен камък.

Докато преди години машините за рязане с диамантен диск гравитираха към професионалния сектор и имаха цена, правеща ги немислими за домашна употреба, това вече не е така. При цена около 100–180 лв. на пазара на любителски инструменти вече се продават машини (виж НС 9-10/2008), чиято покупка дори за облицоването на една-единствена баня вече е оправдана.

Показаната на снимките горе машина силно наподобява обикновен настолен циркулярен трион, а плочката за рязане лежи върху плот от дебела ламарина. Двигателят със закрепения към вала му режещ диск е неподвижен, а плочката, опряна към металния водач, се плъзга бавно към въртящия се диск. Местоположението на водача се определя по намиращи се в двата срещуположни края на плота скали. С помощта на лостов механизъм тя се фиксира неподвижно на определеното място. Това гарантира до милиметър точност на рязане и пълна повторяемост при рязане на повече плочки при една и съща широчина. При въртенето си дискът загребва вода от ваната и я увлича със себе си на тънък слой. Центробежната сила изхвърля водата върху мястото на рязане. Необходимо е да се има предвид, че след привършване на работа и изливане на водата от ваната на машината вътрешността, затворена от предпазния кожух, не се почиства. След време пространството, в което се върти дискът, се затлачва от насъбралата се, образуваща твърда маса, прах. Дискът опира в нея, започва да стърже и ако не се вземат мерки, ще блокира. Затова от време на време капакът се сваля, за да може да се отстрани насъбралата се прах.

Освен че позволява много точно рязане, включително на съвсем тънки ивици от плочката, тази машина е незаменима при изрязване на правоъгълни и други с по-сложна форма отвори в плочката.

Снижаването на цените и стремежът на производителите на почти всяка професионална машина да предлагат и сходен вариант в любителско изпълнение направи достъпни за домашна употреба и следващият по-висок клас машини за рязане на облицовъчни плочки – керамични или от естествен камък. При тях двигателният блок заедно с диамантения диск се плъзга по релса, а плочката лежи неподвижна върху плота на машината. Охлаждането в зоната на рязане става с циркулационна вода, която помпа засмуква от ваната и я подава по тънък шлаух. Показаният тук модел на „Райдер“ се пренася лесно, а при съхраняване не заема много място, защото краката се сгъват и прибират плътно до ваната. В сравнение машините от първия вид ваната на тази съдържа значително повече вода (10 l), а системата за филтриране осигурява значително по-продължителна работа без често спиране за почистване и подмяна на водата. При тези машини отпада необходимостта от периодично почистване на пространството около диска. Освен по-високата точност при рязане към положителните качества на тази машина несъмнено се добавя и по-голямата площ на плота, което пък позволява рязане на плочки с по-големи размери.

При покупката на машина от този вид е за предпочитане да се избере по-мощен модел – например с двигател 1600–1800 W и диск с диаметър 300 mm. Независимо от вида на машината рязането във водна среда предпазва от вдигане на прах, защото отделените частици буквално биват удавени във водата. Това обаче не решава проблема с изхвърляните с голяма скорост твърди частици, особено от глазурата, поради което работата с предпазни очила е задължителна.

Пробиване и изрязване на отвори

Другата неизбежна механична операция при облицоването с плочки е пробиването на отвори в тях. Когато става сдума за отвори с диаметър до 10–12 mm, проблем няма. Такива отвори се пробиват за закрепвания с дюбели и това в преобладаващия брой случаи се прави при вече залепени плочки. Плочките се пробиват на сухо със специални свредла с твърдосплавни пластини на върха и при изключено ударно действие на бормашината. Щом плочката бъде пробита и основата под нея е бетон, се преминава към пробиване с ударно действие.

Повърхността на плочките, и особено на глазираните, е гладка и твърда, поради което върхът на свредлото, преди да задълбае, може да се плъзне встрани от определения за отвора център. За подсигуряване, че това със сигурност няма да се случи, в центъра на пробиване глазурата предварително се очуква с върха на шлосерски център. Така се получава малко кратерче, което задържа и повежда върха на свредлото.

Правото да влезе със снимка в статията получи показаният набор свредла на Bosch поради това, че върховете на свредлата (сребристи на цвят) са заточени така, че задържат добре върху повърхността на плочката и пробиват без склонност към отплесване встрани. Поне докато са нови.

По-сложно е пробиването на отвори с по-голям диаметър. Това е неизбежно на местата, където през облицовката преминават тръби или фитинги за монтиране на батерии, кранове и други елементи от водопроводната инсталация. За преминаване на метален удължител 1/2″ за свързване на кран или батерия, в плочката трябва да се пробие отвор Ø33, стига да се работи съвсем точно. За презастраховка може да се премине към следващия диаметър с боркорона Ø43 от описания по-долу комплект. Отвор с такава големина изцяло се покрива от декоративната капачка на батерията. Най-трудно се пробиват отвори, които достигат и излизат извън габарита на плочката, а също така и отвори с голям диаметър – например Ø110 mm за преминаване на тръбата, свързваща тоалетната чиния с канализацията.

Отворите с диаметър от 14 mm и нагоре се пробиват със специални боркорони. В магазините от типа „Направи сам“, като „Практикер“ например, се продават боркорони – единични или в комплект, чийто челен ръб е покрит с твърдосплавни зърна с остри ръбчета. Показаният тук комплект на Wolfkraft представлява адаптер с концентрично разположени кръгови канали, в които се поставят боркороните. Посредством опашка с шестостенно напречно сечение той се закрепва към патронника на бормашината. Другият край на опашката представлява центриращо свредло с твърдосплавни пластини на върха. Адаптерът е пригоден за закрепване на боркорони с диаметри 33, 43, 53, 67, 73 и 83 mm. Тъй като основното предназначение на тези боркорони е изрязването на отвори в тухла, е добре да се знае, че максималната дълбочина на пробиване е 55 mm.

При пробиване в плочки най-удобно се работи с настолна бормашина при максимална честота на въртене 1500 min-1. Плочката се полага върху парче дъска с равна повърхност. Пробива се с лек натиск върху боркороната.

Тези боркорони вършат задоволителна за случая работа. Като всеки универсален инструмент и при тях се появяват известни неудобства. Така например закрепването на боркороната в канала на адаптера не е напълно сигурно, поради което тя може да се изкриви и дори да изпадне. И най-малкият страничен наклон на боркороната води до поява на силно биене, което разбива отвора и той става елипсовиден, а когато се намира в близост до ръба, може да причини и счупване на плочката. Необходимо е да се има предвид също, че този вид боркорони сравнително лесно се износват. Това става много бързо, ако боркороната се вреже в бетон, какъвто случай е илюстриран със снимка.

Когато една боркорона се износи, може да се купи резервна със същия диаметър. По принцип центриращото свредло също подлежи на периодична подмяна, когато върхът му се притъпи. Това се установява лесно не само защото при пробиване натискът трябва забележимо да се увеличи, но и защото се появява и ясно доловим свистящ звук, дължащ се на повишеното триене на режещите ръбове в дъното на отвора. Ако липсва резервно свредло, проблемът се решава, като центриращият отвор в плочката се пробие по-напред с добре заточено с твърдосплавен връх свредло Ø8 (диаметърът на пробиване на вече износеното оригинално центриращо свредло е около 9 mm).

Тъй като най-голямата боркорона с твърдосплавни зърна има диаметър 83 mm, очевидно трябва да се търси друго решение за изрязване отворите за преминаване на канализационни тръби и свързващите ги елементи с диаметър 110 mm (за тоалетната чиния). Това може да се направи с показания тук прост и евтин инструмент (борщанга) с твърдосплавен резец, закрепен в края на подвижно рамо. Максималният диаметър на отвора, изрязан с него, е 100–105 mm. Настолната бормашина в случая е неподходяща, защото честотата на въртене и на най-бавната ремъчна предавка е неподходящо висока. С борщангата се пробива, като тя се върти съвсем бавно. Закрепеният в края ù резец постепенно издълбава едностранно скосен канал с широчина в горната си част около 6 mm. Голямото съпротивление при издълбаването на толкова широк канал означава значително натоварване върху бормашината, поради което тя трябва да има необходимата мощност. Освен това плочката трябва да бъде стабилно закрепена. Най-добре е върху подложната дъска да се приковат две успоредни летви, между които тя се поставя.

В краен случай единични отвори с диаметър до 83 mm може да се пробият и с приспособлението от комплекта на някои от устройствата за рязане на плочки с твърдосплавна ролка. То се закрепва към двете водещи тръби. Представлява борщанга, която се върти, и то доста продължително, на ръка.

Много по-добро, но и по-скъпо решение е да се използват специализирани боркорони, върху чийто челен ръб са споени три добре заточени твърдосплавни пластини (Multi Construction). Тези боркорони имат универсално предназначение, включително са подходящи за пробиване на отвори в керамични плочки и тухли. Максималният диаметър на пробиване с такава боркорона също е 105 mm, което означава, че отворът до Ø115–120 ще трябва да се довърши чрез изпиляване.

Ако не се взираме в цената, най-доброто решение за пробиване на отвори в керамични плочки – от 4 mm до 83 mm – са диамантените кухи свредла и боркорони, на които в този брой има посветена специална статия. Качеството на пробиване с тях и удобството при работа може да се определят като перфектни, но все пак при единични случаи на употреба е по-вероятно човек да избере някой от по-несъвършените, но все пак вършещ работа инструмент.

Често се налага и допълнителна обработка за разширяване на изрязан в плочката отвор, за нейното скъсяване или стесняване. Това се прави лесно с помощта на специална пила, идентична по форма с познатата дърводелска рашпила. Разликата е, че и плоската, и заоблената повърхност са покрити със зърна от твърдосплавен материал. Тази пила реже много добре керамични материали. С нея се обработват както прави кантове, така и с криволинейна форма.

За почистване на фугите от избилото и оставено да се втвърди лепило се използва специален инструмент, който представлява ръкохватка със закрепени в предния ù край едно или две остриета. По режещия ръб на остриетата също са споени твърдосплавни зърна с остри режещи ръбове. Всяко от двете остриета има широчина на режещия ръб 2 mm. Съответно при фуги с широчина 2–3 mm или малко по-голяма към инструмента се закрепва само едното острие. При фуги, по-широки от 4 mm, двете остриета се закрепват едновременно. Този инструмент е много ефикасен и поради това е незаменим, когато трябва да се почистват фуги с втвърдено вече лепило. С него трябва да се работи много внимателно, за предпочитане с изтегляне, а не с избутване напред, като се придържа със свободната ръка, за да не се допусне изскачане на острието от фугата. Ако се плъзне по плочката, глазираната ù повърхност ще бъде непоправимо надрана.

Измервателни инструменти

Завършваме списъка с три измервателни инструмента. Метърът във вид на метална ролетка и сгъваем (дървен, пластмасов) е измервателният инструмент, без който каквато и да било строителна или ремонтна дейност е невъзможна. Ако разполагате и с лазерна ролетка (например Bosch DL 50 или по-новата DL 70), още по-добре. Тя е отличният инструмент за „светкавично“ бързо и с точност под ±1,5 mm измерване на разстояния в помещението, както и за пресмятане на площи.

Инструмент, без който в случая не може, е нивелирът. Тук са възможни два варианта. Евтиният, но с ограничени възможности и точност нивелир има няколко водни либели, фабрично монтирани под различен ъгъл. За тук показания нивелир те са 0°, 1,5%, 3,5%, 45° и 90°. Обявената точност на този нивелир е 1 mm/m. Макар и с повече възможности от обикновените, които определят само хоризонтално и вертикално положение, този позволява известно контролиране на наклона, макар и доста приблизително, както се вижда от посочените стойности. За пода на банята например трябва да се търси на око междинна стойност между двата фиксирани наклона – 1,5% и 3,5%.

Много по-доброто решение е да се използва нивелир с електронно отчитане като показания тук Lasertronic на Sola. Това е измервателен инструмент, съчетаващ обикновен нивелир с две водни либели с точност ±0,25 mm/m, лазерен нивелир с точност ± 0,15 mm/m и електронен блок за прецизно измерване на наклони в диапазона от 0° до 90°. Обсегът на лазерния лъч е до 100 m. Наклонът се измерва в градуси, проценти или в mm/m. Нивелирът има висока точност, а изписаните върху LCD дисплея показания са видими отчетливо отдалеч. При измерване над главата цифровата индикация се завърта на 180°. Много ценно свойство на този нивелир е, че издава звуков сигнал при достигане на предварително зададена стойност на наклона. Така след като бъде зададена и запаметена от устройството дадена стойност, работата значително се улеснява, защото човек може да съсредоточи вниманието си върху извършваната работа, а щом се получи необходимият наклон, нивелирът сигнализира със звук. Тъй като най-важното за всеки нивелир е неговата точност, при това тя трябва да бъде гарантирана за по-продължителен преиод от време, ще споменем само, че този модел се продава с 25 години гаранция за точността на измерване.

Другият електронен измервателен инструмент, за който не би било пресилено твърдението, че е задължителен при направа на облицовка с плочки, и най-вече при стенни покрития, е лазерният нивелир. В случая обаче не става дума за какъвто и да било, а за по-висок клас нивелири, които трябва да отговарят поне на две условия:

» Да са самонивелиращи се, т.е. в определени граници на наклона окаченият посредством карданна предавка блок с лазерните прожектори да заема строго вертикално положение без намеса на човек. Ако нивелирът е поставен при по-голям наклон от възможностите на устройството за самонивелиране, лазерните прожектори изгасват.

» Нивелирът да очертава хоризонтални и вертикални линии, а не точка. Той трябва да има поне три лазерни прожектора, които изчертават едновременно или поотделно една хоризонтална и две вертикални линии (върху всяка от две съседни стени). Наличието на втората вертикална линия, очертана върху съседната стена, допълнително спомага за правилното поставяне на плочките, при монтиране на душкабини и др.

Именно такъв е показаният тук лазерен нивелир CrosslineStar на Sola, който отговаря на тези и повече изисквания и съчетава професионалното качество с приемливо ниска цена. На разстояние 2 m от нивелира дължината на вертикалната линия е 2,8 m и 3,5 m за хоризонталната линия. Това означава, че всяка от тези линии може да преминава и върху съседната стена, пода или тавана.

Точността на този нивелир е ±0,4 mm/m, а обхватът на действие – 10 m. Комплектът съдържа и очила със специални червени стъкла. Противно на разпространената представа за чисто защитното им предназначение, очертаната от лазерния лъч линия през тях става значително по-отчетливо видима. Това им свойство е особено полезно при работа в силно осветени помещения, когато нивелирът е по-отдалечен от насрещната стена.

Докато нивелирът CrosslineStar е преди всичко проектиран за полагане на стенни облицовки и различни други с по-универсален характер приложения, специализиран за подови настилки е моделът FCL на Sola. Той излъчва четири лазерни лъча. Два по два те образуват две прави линии, разположени под прав ъгъл една спрямо друга. Видимата дължина на всяка от тях е около 10 m, колкото е и обхватът на неговото приложение. Нивелирът се поставя в хоризонтално положение с регулируеми по височина крачета и кръгообразна либела. Точността му е ±0,3 mm/m, което е повече от достатъчно. Покупката на този тясно специализиран нивелир е оправдана при професионалното му използване.

Съзнателно посочихме няколко от съвременните електронни измервателни прибори, защото удобствата, които предоставят, и най-вече качеството на работа не могат да се постигнат с традиционните измервателни инструменти отпреди век, че и повече. Такава инвестиция винаги си заслужава и винаги се изплаща.

Планиране на банята

Крайният успех на всяка работа зависи в най-голяма степен от внимателното, детайлно предварително обмисляне и планиране. Има и дадености, от които не може да се избяга – местоположението на водопроводните и канализационни щрангове, на вратата, прозореца, включително неговата височина от пода. Важно решение е къде да се монтира бойлерът, ако се предвижда да го има. Постави ли се в банята, навярно все ще пречи. В условията на едно-двуетажна къща като най-подходящо място се очертава приземният етаж или мазето. Тук няма да заема от скъпоценното място в банята или коридора пред нея. Това позволява монтирането и на бойлер с по-голяма вместимост. Върху пода, под фабрично монтирания на бойлера предпазен вентил, трябва да се постави кофа за събиране на водата, защото нерядко вентилите с пластмасово тяло на някои от бойлерите родно производство имат досадното свойството да прокапват, а гаранционните условия на производителя не позволяват неговата подмяна.

Съществуват твърде приблизителни формули за пресмятане на необходимото количество плочки, при които към площта на облицовката се добавя някакъв процент (примерно 10%) за компенсиране на рязаните или счупени плочки. Когато човек сам майстори банята си, го прави с мерак. Затова всичко започва от точен чертеж на банята. Това може да се направи на ръка, а още по-добре с помощта на някой от лесните за усвояване и безплатни програмни продукти за двумерно чертане, които се разпространяват чрез Интернет или на оптичен носител – freeware софтуер. Така стена по стена, с голяма точност може да се определи необходимото количество плочки и да се предвиди разумен резерв, без ненужно презапасяване. Облицовката на всяка стена трябва да бъде внимателно обмислена, така че в края на реда да не се окаже, че остава ивица, тясна няколко сантиметра. Това ще окепази целия положен труд и години наред ще дразни окото на майстора, колчем влезе в банята. Затова е важно плочките да се разпределят така, че оставащото в края на реда разстояние, по-тясно от широчината на една плочка, да се разпредели по равно между двете крайни плочки. Така постигнатата симетрия, и особено ако широчината на крайните плочки не е по-малка от половинката на останалите, придава завършен естетичен вид на облицовката.

Следва