В категории: 2018, Актуални статии, Брой 12/2018, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство

Декоративни мазилки

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 12/2000 г.

Много сполучлива алтернатива на тапицираните с тапети или боядисани с латексови бои гладки стени са декоративните структурирани мазилки. Те придават изключително атрактивен вид на стените, а за помещения със специфична подредба, например в битов стил, или пък при измазване на камина, например, те са незаменими. Самите мазилки са предварително оцветени и поради това не се налага последващо боядисване. Структурата и релефът на мазилката още по-добре изпъква, когато осветителните прибори са така поставени, че светлината да пада косо върху стените. Освен за вътрешни, тези материали са подходящи и за направа на външни мазилки.

Покрай естетическото си въздействие, което илюстрират и показаните тук снимки, минералните мазилки на варо-циментна основа влияят благоприятно върху микроклимата в помещенията, защото притежават свойството бързо да поглъщат влага от въздуха и съответно лесно и бързо да я изпаряват обратно. По този начин мазилката изпълнява ролята на своеобразен акумулатор, който подпомага поддържането на по-равномерен влажностен режим, а оттук и на по-здравословен климат за обитателите на помещенията.

Другата основна група декоративни мазилки са на основа на изкуствени смоли. Те се доставят в пластично състояние, готови за нанасяне. Те могат да покриват малки пукнатини в основата.

Съществена причина за все по-масовата употреба на тези готови мазилки е лесното им нанасяне и постигане на добър декоративен ефект, дори и от хора, които нямат голям опит в строителството. С две думи, те са отличен материал, позволяващ на всеки домашен майстор да се изяви като професионалист и творец в дома си.

На пазара се предлагат декоративни мазилки на световно известни фирми, като Henkel, Knauf, Baumit, Relius, Markem, Serpo, Jobi и др. Продават се и продукти, произведени в нашите южни съседки, повечето от които са по лицензи и рецептури на водещи фирми. Всички те имат много общи свойства, но и различия, включително и в цените. Ето защо тук ще разгледаме някои основни моменти в технологията за нанасяне на мазилките, а за тънкостите – оставяме думата на производителя, записана в наставленията към избраната от вас мазилка.

Релефът на декоративната мазилка може да бъде ефектно подчертан чрез подходящо поставени осветителни тела.

За илюстрация сме подбрали снимки, повечето от които ни бяха любезно предоставени от „Хенкел България“ ЕООД.

Предпоставка за използване на тези мазилки са и новите технологии в строителството, като например иззиждането на стените с блокчета YTONG вместо с традиционните керамични тухли. При този начин на строителство вече не се налага използването на класическите варови мазилки, дебели по няколко сантиметра, за да могат да покрият неравностите на тухления зид. Зидът от блокчета YTONG по правило се иззижда с равна повърхност, като при необходимост неравностите лесно се рендосват и изглаждат. Поради това дебелината на мазилката може да бъде 2-3 mm, т.е. имаме отлична възможност за използване на някоя от тънкослойните декоративни мазилки.

Според начина им на полагане и релефа на повърхността, тези мазилки, най-общо казано, се делят на две групи: влачени или пердашени мазилки, при които грапавата структура се получава в резултат на триене върху току-що нанесения пласт с пластмасова пердашка, и структурни мазилки, при които релефът на повърхността се получава чрез обработване с подходящи профилни валяци, четки, с мистрия и т.н.

Предлагат както бели, така и фабрично оцветени мазилки.

За полагане на мазилките са необходими несложни инструменти, с които на практика разполагат повечето домашни майстори: пластмасов съд (кофа) за разбъркване на мазилката, миксер или бормашина с плавно регулиране на оборотите и бъркалка за гъсти разтвори, самозалепващи се ленти за отграничаване на площите, върху които се нанася мазилката, пердашка, различни по вид мистрии и шпахтели от неръждаема стомана, пластмасова пердашка за структуриране на мазилката, различни по големина и форма четки, специални дунапренови или гумени валяци за придаване на повърхностния релеф на мазилката и др.

Предпоставка за успешната работа е подготовката и доброто състояние на основата. Тя трябва да бъде равна и здрава. Освен върху зидове от газобетон, тези мазилки успешно се нанасят и върху равно измазани с варов разтвор стени, върху стени от плочи гипсокартон или гипсофазер. Това позволява, например, стени с неравна стара мазилка да се облицоват с плочи от гипсофазер или гипсокартон чрез залепване с гипсово лепило или чрез механично закрепване с винтове и дюбели. Върху така подготвената основа вече може да се нанесе декоративната мазилка. Този метод не случайно носи наименованието „суха мазилка“,( https://napravisam.net/?p=7253) защото се избягват мокрите и силно замърсяващи процеси, какъвто, несъмнено, е измазването с обикновен варо-пясъчен разтвор. В добавка – по този начин се работи и значително по-бързо.

За да се гарантира доброто сцепление между тънкия пласт декоративна мазилка и основата, тя трябва предварително да се грундира с предписания от производителя на мазилката грунд: например Putzgrund на Knauf при нанасяне на мазилка върху повърхности на гипсова основа (гипсофазерни или гипсокартонени плочи), или пък Ceresit Tiefgrund и Ceresit Putz-Grundfarbe при работа с мазилките на Henkel. Грундът се нанася с широка четка и щом изсъхне, може да се пристъпи към полагане на самата мазилка. По правило не се грундират боядисани с дисперсионни бои основи, както и здрави варови или варо-циментни мазилки.

Когато мазилката се полага при ремонт на обитавани помещения, пластмасовите капачки на контактите и ключовете на елекрическата инсталация трябва да се демонтират, захранването да се изключи, а самите контакти се защитават от зацапване с парчета полиетилен. Подовите первазни лайсни, както и первазните летви около вратите и прозорците се защитават със залепване на защитна лента. При възможност, по-добре е да се демонтират. Ползването на такива лепенки вече е масово разпространена практика и у нас. Те много облекчават работата, включително при всички видове бояджийски дейности, като боядисването на дограма, например.

Влачена мазилка

Характерното за този тип мазилки е, че съдържат минерални зърна (камъчета) с различна големина: от фините мазилки за вътрешно измазване с големина на зърната около 2 mm, до грубите рустикални мазилки (например тип „мюнхенска“) с големина на зърната до около 5 mm. Готовата мазилка най-често се доставя във вид на суха смес, опакована в чували. Мазилката се приготвя на място, като сместа се разбърква с миксер или подходяща бормашина при точно дозирано добавяне на вода в предписаното от производителя съотношение. Важно е да се използва подходящата за целта бъркалка (https://napravisam.net/?p=15991)

Мазилките на минерална основа се доставят като суха смес в чували и се разбъркват с точно предписаното количество вода, непосредствено преди употребата им.

Разбърква се с миксер, бормашина с плавно регулиране на оборотите и подходяща за целта бъркалка. Целта е да се получи хомогенен пастообразен разтвор с подходяща за полагане върху стената консистенция. При добавяне на вода се внимава да не се получи твърде рядък разтвор.

Разтворът се загребва от съда с мистрия и се полага върху стоманената пердашка. Работи се с инструменти от неръждаема стомана.

Мазилката се нанася на равномерно дебел пласт на площ, която може да се структурира в рамките на около 15-20 min. След изтичане на това време материалът започва да стяга. На пода до стената се поставя чиста дъска за събиране и повторна употреба на падналата мазилка.

Грубо нанесената мазилка се разнася до получаване на равномерна дебелина на пласта, определена от едрината на включените в разтвора минерални зърна. Повърхността на мазилката се заглажда възможно най-добре. При тази операция пердашката се държи под лек наклон спрямо стената.

Следващата операция е структуриране на мазилката, което се извършва чрез „изпердашване“ с пластмасова пердашка, върху която мазилката не полепва. Пердашката се движи, плътно притисната върху мазилката, а декоративният ефект зависи от посоката на нейното движение.

При движението си пердашката увлича камъчетата в мазилката и те оставят бразди по повърлхността й. Тук е посказано кръгообразно движение на пердашката.

Набраздяване при хоризонтално движение на предашката.

Мазилка, структурирана чрез диагонално движение на пердашката.

След това със стоманена маламашка мазилката се нанася върху стената в равномерно дебел пласт, колкото позволява едрината на зърната в разтвора. Окончателното оформяне на повърхностната структура на мазилката става чрез изпердашване на още пресния слой мазилка с пластмасова маламашка, която се движи, притисната успоредно на стената. При движението си пердашката увлича камъчетата и те оставят след себе си характерни бразди.

Видът на набраздяването и общият вид на повърхността зависят от големината на камъчетата и начина на движение на пердашката: кръгово, изтегляне в една посока (хоризонтална, вертикална или по диагонал), кръстообразно и т.н. Тук нещата опират до натрупания опит и предпочитанията за изгледа на мазилката. Във всеки случай предварителна тренировка на подходящо за целта място не е излишна.

Разходната норма зависи от вида на мазилката (големината на камъчетата) и се намира в диапазона 2,2 kg/m²2 при мазилките с големина на зърната до 2 mm и 4,5 kg/m² при рустикалните мазилки с едрина на зърната до 5 mm. Съответно и цените на мазилките (за Ceresit) попадат най-често в диапазона 5-7 лв. на квадратен метър. Към тази цена трябва съответно да се добави и стойността на грунда.

Структурирани мазилки

Характерно за този вид мазилки е голямото разнообразие от повърхностни структури, което може да се получи в зависимост от използвания за оформянето им инструмент – било специализиран като валяк с релефна повърхност до подръчни средства, като дъното на бутилка, например.

Този вид мазилки също се доставят във вид на суха смес, която се разбърква на обекта непосредствено преди нейното използване.

Те съдържат по-фини зърна и поради това разтворът има „по-мазна“ консистенция и лесно се нанася върху стената. Тук също трябва да се внимава да не се прекали с добавянето на вода.

Мазилката се нанася на равномерно дебел слой със стоманена пердашка. Дебелината на пласта най-вече зависи от дълбочината на релефа, който желаете да постигнете. При рустикалните, силно релефни мазилки дебелината му съответно трябва да бъде по-голяма.

Повърхността на положената мазилка се изглажда старателно. Подготвя се толкова голяма площ, която да може да се структурира за около 15 min по посочените вече съображения.

Оттук насетне идва ред на художествения усет и дизайнерското майсторство. Показани са няколко образци, но възможностите за получаване на разнообразни релефни повърхнини са многобройни. На снимката се вижда оформяне на повърхността чрез натиск и леко завъртане на мистрията.

Съвсем друг изглед мазилката получава след изчеткването й с плоска четка.

Така изглежда мазилка, обработена с обикновен дунапренов валяк.

Тя ще придобие значително по-релефен вид, когато се обработи със специален дунапренов валяк с дупчеста структура на повърхността.

Използването на релефни гумени валяци позволява лесното и бързо постигане на мазилки с най-разнообразна повърхност.

Повечето от тези мазилки също съдържат зърна, но с по-малка големина, до около 1 mm примерно. В резултат на това и получената крайна структура е по-фина. Подходяща основа за тези мазилки са равни повърхнини от добре изпердашена обикновена варова мазилка, зидове от блокчета YTONG, гипсофазерни и гипсокартонени плочи и др.

Мазилката се полага върху стената на равномерно дебел пласт със стоманена маламашка, след което се подравнява и заглажда. Мазилката се нанася върху площ, чиято повърхност може да се обработи за около 15 min, след което работата продължава.

Последващата операция е оформяне на повърхностната структура на току-що положената прясна мазилка. За тази цел най-често се използват различни валяци – от обикновено дългокосместо мече от агнешка кожа, през дунапренови валяци с овални вдлъбнатини, до каучукови валяци, подобни на бояджийските валяци, с които едно време се шареха постно боядисаните стени.

С гладък дунапренов валяк се получава равномерно и сравнително фино награпена повърхност. Коженият дългокосмест валяк остава след себе си значително по-груба, но също така и равномерно разпределена структура на мазилката.

Оттук започва царството на фантазията, което се ограничава само от наличния избор на гумени профилни валяци и вида на мазилката, естествено. Структурирането на прясната мазилка се извършва най-често и лесно, като валякът се движи с равномерен натиск отгоре надолу на успоредни, разположени плътно една до друга ивици. Оформянето на мазилката става бързо и лесно, като най-вече трябва да се следи между съседните ивици да не остават гладки ленти, както и ивиците да не се застъпват, защото впоследствие е възможно тези места да личат. Това ще зависи от вида на профила на валяка.

Следващата стъпка при оформяне на повърхността на структурираните мазилки прекрачва в майсторския клас – вместо с конфекционни валяци мазилката се оформя, пардон, „извайва“, на ръка с помощта на най-различни инструменти: обикновена четка, малки пластмасови шпахтели, малка мистрия от неръждаема стомана (за да не зацапва мазилката с ръжда) и др. С тях се оформят вдлъбнатини и фигури върху мазилката, като образци може да видите и на поместените тук снимки. В майсторския клас съвети не могат да се дават, защото тук делото е въпрос на и на индивидуални предпочитания и творчески умения.

Накрая ще напомним, че допълнително естетическо въздействие може да се постигне при съчетаване на стени с различно оцветени мазилки. Всички мазилки могат предварително да се оцветят, при което последващото боядисване бои отпада.

Това обаче не означава, че при необходимост декоративните мазилки не могат да се боядисват.