В категории: Брой 9-10/2008, Покриви, Ремонти, Строителство

Bramac – изкуството на покрива

Тази статия е продължение на статията „Покривите Bramac“ в НС 5-6/2008, в която бяха подробно описани произвежданите в България керемиди и техните качества, дадени бяха указания за изграждане на вентилираната дървена покривна конструкция, за пресмятане на разстоянието между носещите керемидите летви, показан бе и чертеж за изпълнението на един от критичните детайли на всяка покривна конструкция – монтирането на билните капаци, така, че да не се възпрепятства добрата вентилация на пространството под керемидите.

Сега продължаваме описанието на покривните конструкции с материалите на Bramac, като ще обърнем внимание на специфичните възли и детайли, в чието изпълнение именно се крие същината в майсторството при изграждане на всеки изпипан както трябва покрив. Това изисква изтънко познаване на „изкуството на покрива“. По-същественото в случая е, че освен познаване, са необходими и специални покривни елементи, без които и най-добрият майстор „покривач“, професия, която „Брамак покривни системи“ създава от години, е с вързани ръце.

Затова ще подчертаем специално, че към добрите монтажни и експлоатационни качества на самите керемиди се добавя и не по-малко важното, при това много съществено предимство, че Bramac предлага не просто керемиди, а цялостна система, съдържаща над 40 специфични елемента и материали, предназначени за изпълнение на тесните места. Това е единственият начин за направа на напълно завършен покрив, без места, през които подобно на язви след време дъждовната вода ще намери пролука. Стигне ли се обаче до елементи и материали за изпълнение на специфичните места, майсторите ползват продукти на друг производител, ала има и такива, които не пасват – например скобите за закрепване на билните капаци са твърде ниски за високите керамични капаци на друг производител. Затова именно при всяка строителна задача – била тя топлоизолационна система или покривна конструкция, се препоръчва използване на система от материали на един и същ производител. Съответно при избора на производителя пък се поставя обратният въпрос – дали предлага цялостна система с всички необходими елементи, или всеки трябва да се спасява поединично, като проявява в завидна степен творчество. Не че не е възможно, ала се изискват много повече усилия и време за обикаляне по складовете, а и накрая добрият резултат невинаги е гарантиран.

Преди да пристъпим към същината на статията, ще кажем няколко думи в обобщение на технологията за правилно изграждане на покрива. Независимо дали керемидите се поставят върху плътна дъсчена обшивка, върху отлят от бетон покрив или върху летви, закрепени директно към носещите ребра, под керемидите трябва да има междина с дебелина около 5 cm и отворена в долния и горния край на ската (при олука и билото). Така се образува вентилационен канал със свободна циркулация на въздуха в него. Това е необходимо за по-бързото изпаряване на поетата от керемидите влага, както и на евентуално прокапалата под тях дъждовна вода – най-често при счупена керемида. За тази цел под керемидите се прави двойна скара от взаимно перпендикулярно разположени летви. Долните редове се поставят по продължение на наклона на ската (от олука към билото). Тези летви, наричани още контралетви, оформят и успоредните канали, по които тече въздушната струя. Напречно и перпендикулярно на тях се приковават летвите, върху които се поставят и задържат керемидите.

Преди да се пристъпи към приковаване на контралетвите, върху цялата повърхност на покрива се полага специално покривно фолио. Неговата задача е, от една страна, да не пропуска прокапала под керемидите дъждовна вода, а бързо и сигурно да я отвежда към олука. Фолиото също така защитава подпокривното пространство (таванските помещения) на сградата от проникване на сняг, вятър и прах. Същевременно то трябва да бъде и паропроницаемо, т.е. свободно да пропуска идващите откъм помещенията отдолу водни пари. Преминали през него и попаднали във въздушния поток под керемидите, те бързо се отделят в атмосферата. Така фолиото изпълнява функциите на еднопосочно пропускаща водните пари мембрана. Това е особено важно за подсушаване на подпокривната топлоизолация, която по правило се прави от дюшеци минерална вата. Ако не са защитени, те се овлажняват лесно, което пък рязко снижава топлоизолационните им свойства. Bramac към момента предлага три вида такива фолиа, които освен че притежават необходимите технически характеристики, добре се приемат на пазара и поради добрата им цена. По тази причини фолиата на Bramac много често се използват за застилане на покриви с други керемиди. Те са описани в статията в НС 5-6/2008 и затова тук само ще посочим наименованията им. Това са Bramac Universal и UNIVERSAL ECO, като второто е по-здраво, самоуплътнява се при пробиване с пирон и се продава на добра цена спрямо конкурентните материали. За покривни конструкции без дъсчена обшивка и при необитаемо подпокривно пространство се използва предимно фолиото VELTITECH 120, което е по-евтино, но e паронепроницаемо. В случая това е без значение, защото необитаемите помещения не се отопляват и в тях няма източници на водни пари.

Третото, което трябва да се подчертае, е, че керемидите Bramac се монтират при надлъжно приплъзване една спрямо друга. Разстоянието на припокриване между два съседни реда е в границите 8 cm – 10,5 cm и трябва да бъде съобразено с наклона на ската. Колкото той е по-стръмен, толкова разстоянието на припокриване може да се скъси. Така например при наклон, равен и по-голям от 30°, минималното разстояние на припокриване е 8 cm, а при наклон между 17° и 25°о то се увеличава на 10,5 cm. Причината е очевидна. При по-стръмния покрив водата се оттича по-лесно и бързо, а вероятността вятърът на навее водни капки под керемидата е по-малка. Този начин на монтиране позволява чрез промяна на разстоянието на припокриване между керемидите да се получат цели редове керемиди от олука до билото, точното разполагане на последния ред е важно за добрата вентилация. Така се избягва необходимостта от напречно рязане на керемидите в последния ред, както се прави при по-старите модели керамични керемиди с фиксирана стъпка между тях. Така покривът се загрозява и се поражда проблем със завършване на покритието с керемиди при билото, налага се използване на по-несъвършената, но любима на майсторите технология за замазване на капаците с варо-циментов разтвор. По този начин се прекъсва вентилацията под керемидите, защото за тези видове и модели няма специални вентилационни керемиди.

Понеже стана дума за наклона на покрива, трябва да се знае, че при покриви с наклон до 45° керемидите Bramac се полагат, като лежат свободно върху летвите. При наклони 45° – 60° всяка трета керемида се закрепва към летвата под нея с пирон или по-добре с винт (4х50 mm), който преминава през предвидените за това на керемидата места. При наклони над 60° вече всяка керемида се закрепва механически.

За получаване на еднакво широки редове с керемиди разстоянието между носещите летви се определя чрез елементарно аритметично пресмятане (както е обяснено с пример в НС 5-6/2008) или по таблици на Bramac, които обаче не се съдържат в масово разпространявания, предназначен за крайни клиенти продуктов каталог на фирмата.

След като скарата от летви бъде правилно оразмерена и прикована, реденето на керемидите върви лесно и бързо, получава се покрив с прави, а не с вълнообразни редове.

И така стигнахме до „тесните“ места, които изискват по-специални решения и най-вече специфични материали, каквито Bramac предлага. Такива в общи линии са свързването на покритието с керемиди с олука, завършването му при билото и неговото покриване, покриването на маите, изпълнението на уламите, уплътнението между покривното покритие и комините и околни стени, прокарване на вентилационните отдушници през покрива. Важно е да се знае, че за всеки конкретен случай и специфично място има, а често и по-няколко решения, които се изпълняват с необходимите за случая елементи и материали.

Първият ред керемиди откъм стрехата може да се монтира по два начина. При първия вариант керемидите в долната си част лежат върху приковани успоредно на стрехата поставени една над друга две летви с напречно сечение, еднакво с останалите носещи керемидите летви (примерно от 3х3 cm до 3х5 cm). Тези летви се поставят върху контралетвите, за да се получи под тях отвор за въздушния канал и на разстояние 10 cm – 14 cm от ръба на дъсчената обшивка. Разстоянието между първия и втория ред напречно разположени летви е постоянно – 33 cm. В случая краищата на керемидите не достигат улука, а се намират на около 5–10 cm от края на дъсчената обшивка. За да се оттече безпрепяствено водата, към задния подгъв на улука е захваната ламаринена пола, която се приковава към дъсчената обшивка на стрехата и достига до около половината от широчината на първия ред керемиди. Това решение гарантира сигурното отвеждането на водата в улука, като на практика се елиминира опасността при пороен дъжд стичащата се по керемидите вода да го прескочи.

При втория вариант първият ред напречно разположени на ската летви се поставя по ръба на дъсчената обшивка, а вторият на разстояние също 33 cm от него. Краищата на керемидите стърчат около 8 cm над улука и така водата се стича директно в него. На втората фигура се вижда и още един детайл (10) – тясна ламаринена поличка, чийто край е подпъхнат под защитното фолио и е прикован към дъсчената обшивка на стрехата. Предният ù край е огънат надолу. Задачата ù е по нея да се оттича евентуално проникнала под керемидите вода, вместо да подлизва и да овлажнява дървената обшивка и носещите покривната конструкция ребра.

Наличието на вентилационни отвори обаче създава един допълнителен проблем – кухината под керемидите често се оказва любимо място на гризачи да свиват на уютно място гнезда и тук да трупат зимните си запаси от храна. Също така често и по-дребни птички решават да гнездят на завет и сушина под керемидите. Проблемът се решава с поставяне на специални мрежи и решетки от пластмаса, които са измежду задължителните елементи от набора, който Bramac предлага. Мрежата затваря отпред пролуките между първата напречна летва и надлъжните на ската летви (контралетви), а решетката препречва пролуките, които се образуват под изпъкналите нагоре извивки на всяка керемида. Те се монтират лесно, като се режат и кроят според необходимите дължини, гъвкави са и се закрепват с пирони или винтове.

Следващото тясно място е завършекът на покривното покритие и покриването на билото. За да се осигури пролука, през която да излиза въздушният поток, се прилага т. нар. сух монтаж на капаците, при който те не се замазват с варо-циментов разтвор, а се закрепват върху монтирана по продължение на билото летва с напречно сечение около 5х4 cm. Така капаците са леко повдигнати над керемидите и под тях остава пролука с широчина около 1,5 cm, през която въздухът излиза безпрепятствено. Този начин на монтиране обаче не е възможен без помощните елементи от системата Bramac. Билната летва се монтира върху метални носачи, в които ляга, и през перфорираните им стени се закрепва с винтове за дърво. Чрез избиране мястото за огъване на всеки от носачите се нагласява неговата и на летвата височина, а всеки от така огънатите краища се закрепва с винтове или пирони към краищата на надлъжно положените по ската контралетви. Върху така монтираната билна летва и под капаците се поставят специални елементи, чиято задача е да затварят плътно пролуката между двата последни реда керемиди на съседните скатове, така че да не прониква дъждовна вода и вятър. Същевременно тези елементи трябва да пропускат свободно въздуха, който тече под керемидите. При хоризонтални била може да се използва специалният елемент за сух монтаж на капаци, изработен от тънка мека пластмаса, а при всички видове била, включително и при покриване на маите, се прилагат специални ленти с широчина 28–32 cm. Bramac предлага три вида такива ленти – MetalRoll, BasicRoll и FigaRoll. Последната има централна мрежеста част, която свободно пропуска въздуха, и две странични ленти едностранно (от долната страна), обмазани с дебел слой лепило. Лентата се развива и изпъва, като се центрира по билната летва. След отстраняване на защитното фолио чрез притискане с ръцете краищата ù залепват здраво към керемидите, а благодарение на голямата си еластичност лесно обхождат контура им и прилепват плътно по цялата повърхност. За вентилиране на подпокривното пространство може да се използват и специални вентилиращи керемиди, които се поставят в предпоследния ред преди билото.

Самите капаци се поставят, като се започва от противоположния спрямо преобладаващата посока на ветровете край на билото. Те се закрепват със специални метални скоби, които се монтират с винтове към билната летва. Скобата се поставя така, че повдигнатият ù край да легне върху вече поставената керемида, а в куката ù се захваща челото на следващия капак. Винт се завива и през така поставената скоба, като преминава през керемидата под нея. Обръщаме внимание, че има и специални преградни капачки, за челно затваряне на пролуката под капаците в краищата на билото. Също така има четворни или тройни билни капаци, които се използват при многоскатните покриви.

С елементите на Bramac намира своето оптимално решение и вечният проблем за всеки покрив – оформянето на неговите краища отстрани, откъм челните дъски и уплътняването на пролуката, която неминуемо остава между краищата на керемидите и челните дъски. Единствено възможното доскоро решение поради липса на подходящи материали бе покрай челните дъски да се направи обшивка от ламаринени елементи. Единият им надлъжен кант е огънат и повдигнат на височина, като покрива канта на челните дъски, а другият е огънат и стърчи нагоре примерно на височина 10–20 mm, за да спира стичащата се вода. Именно тази обшивка поема и отвежда в олука падналата върху нея вода.

Bramac предлага значително по-функционално, по-сигурно, по-дълготрайно и със сигурност по-естетически издържано решение на проблема, като покритието от керемиди завършва със специални Г-образни странични керемиди, съответно леви или десни. Стърчащата надолу част на керемидата е с широчина 15 cm, като покрива и защитава челната дъска. Това решение обаче изисква точно оразмеряване на покрива, така че широчината на ската да се дели на 15 или 30 минус 5 mm. При необходимост също така може да се използват и керемиди с половин широчина, които също се предлагат за всеки модел.

За покриване на уламите се използват специални елементи от алуминиева ламарина или от поцинкована стомана с допълнителна защита срещу корозията (PROFILO S). Отделните листове се монтират с припокриване от 150 mm при наклон на покрива до 22° и 100 mm, когато наклонът е по-голям. След като елементите бъдат приковани, в близост до краищата им по тяхната дължина се поставят самозалепващи се ленти, върху които лягат краищата на керемидите.

Измежду най-проблематичните места за всеки покрив е уплътняването между керемидите и комините, покривните прозорци или към ограждащи покрива стени. Универсалното, лесно изпълнимо и сигурно решение са специалните самозалепващи ленти, от които Bramac предлага два вида – Wakaflex с широчина 28 cm и EasyFlash с широчини 30 cm и 45 cm. Wakaflex представлява материал от полиизобутилен, армиран с алуминиева мрежа и странични ленти от бутиленово лепило. Лентите се продават на ролки с дължина 5 и 10 m и на място с ножица се разкроявят на необходимите дължини. След премахване на защитните полиетиленови ивици, само чрез притискане с ръка и без нагряване, уплътняващата лента залепва много здраво към керемидите и тухления зид, а също и към различни други материали – бетон, камък, здрава и гладка варо-циментова мазилка, дърво, метали и др. Достатъчно е повърхностите, които се облепват, да бъдат здрави и почистени от ронещи се частици. Лентата уплътнява много добре и е устойчива на въздействието на слънчевите лъчи, на силно нагряване и студ, като съхранява еластичността си. За да се защити и укрепи механично горният ръб на залепената околовръст на комина лента, върху нея се приковава специална уплътняваща лайсна, която до около половината от широчината си припокрива лентата. За уплътняване на фугата между лайсната и зидарията на комина се използва течен уплътняващ материал, който се шприцова на място с пистолет.

През покрива преминават и различни отдушници, като този, който свързва вертикалния щранг на канализационната система с атмосферата за предотвратяване образуването на вакуум при изпускане на голямо количество вода. По същия начин се правят отдушниците за тоалетни и бани без естествена вентилация, за кухни и други помещения с интензивно отделяне на миризми и водни пари. Това създава сериозен проблем, защото предполага изрязване на отвор с диаметър 70 или 100 mm в керемидата, след което пък пролуката между тръбата и стените на отвора трябва сигурно да се уплътни. Елегантното, сигурно и естетически издържано решение на проблема е специалната керемида-отдушник DuroVent на Bramac. Тя се поставя на мястото на обикновена керемида, като габаритите им съвпадат напълно. След това остава само тръбата от долната страна на керемидата да се свърже със съответния въздуховод, за което може да се използва и гъвкава връзка. Предлага се и специална керемида, предназначена за монтиране на стоманена мачта за телевизионна антена.

С казаното дотук не се изчерпват специалните елементи от покривната система Bramac. При покриването на покрива се използват още специални снегозадържащи керемиди, керемиди за мълниезащита, за монтиране на обезопасителни куки, прозрачни керемиди и други, като се стигне до традиционния петел, кацнал върху най-високата точка на покрива. Важното е да се знае, че за всяко конкретно и проблематично място от покривната конструкция Bramac предлага конкретно решение с точния за целта елемент.