В категории: Брой 12/2007, Материали, Покриви, Ремонти, Строителство, Хидроизолация

Покрив с керамични керемиди Tondach – II част

Продължение от предния брой.

Върху дъсчената обшивка на покрива предварително се разстила успоредно на стрехата специално покривно фолио, като всеки две съседни платна се припокриват на ивица с широчина 10 cm. Те се приковават към дъските с помощта на кламери и такер. Нарочно използваме израза „фолио“, а не „мушама“, което би звучало по-познато, за да не се бърка с използваната някога обикновена покривна мушама, която не е нищо друго от пропита с битум хартия и след няколко години изкарани под керемидите, направо започва да се разпада. Фолиото няма нищо общо и с познатия някога воалит. Това са специални високотехнологични материи – пародифузионни мембрани,  които имат свойството да не пропускат промъкналата се под керемидите дъждовна вода и същевременно да пропускат свободно идващите откъм таванските помещения водни пари. По този начин те няма да се задържат, да кондензират поради ниските температури и в резултат на това да овлажняват топлоизолацията и дъските. В добавка  фолиото  има голяма здравина срещу прокъсване, защото докато се работи, върху него се стъпва и поради наклона подметката на обувката упражнява доста голямо усилие, което лесно би могло да го скъса.

Фолиото не само защитава покривната топлоизолация и подпокривното пространство срещу проникнала под керемидите вода, но и добре уплътнява покривната конструкция, така че топлият въздух да не изтича в околното пространство, а ветровете да не нахлуват в тавана. Установено е, че само доброто уплътняване на покрива вече намалява енергийните разходи на еднофамилна къща с 5–10%.

Актуализация юни 2020 г.

Пълното техническо ръководство за монтиране на керемидите Винеам може да намерите тук.

Към момента „Винербергер“ ЕООД предлага три вида хидроизолиращи фолия. Те са трислойни, като външните слоеве са предпазни. При моделите FOL K и FOL S средният слой представлява микропореста мембрана, която пропуска водните пари чрез конвекция. Тези подпокривни фолиа имат много добра паропропускливост, която обаче се влияе от интензивността на въздушния поток под керемидите. Препоръката е да се използват при нагряване до максимална температура 80 С°.

Фолиото FOL MONO e от по-висок клас. При него средният слой е монолитна мембрана, която пропуска водните пари чрез дифузия. Това фолио има изключително добра паропропускливост, като ефектът на преминаване и отвеждане на водните пари извън покрива почти не зависи от вентилиращия въздушен поток под керемидите. Поради това използването му при покриви с по-малък наклон се препоръчва горещо. Това фолио издържа на температури до 100 С°. То е по-дебело от останалите два вида.

Покривът се покрива изцяло с хидроизолационно фолио, като горният му край достига до билната летва (или min 50 mm под нея), а долният трябва да покрие част от челната дъска или да мине под надулучната пола.

Фолиото е рулонен материал, който се разстила на ивици, които се слепват здраво чрез припокриване на краищата им. Фолиата FOL MONO и FOL K имат самозалепващи се по краищата ивици с широчина 4 cm, което улеснява работата. За монтиране на FOL S се използва двойно залепваща лента Multi – Tape.

* * *

Върху така положената обшивка от фолиа се поставят контралетвите (по наклона на ската между стрехата и билото). Те се закрепват към дъсчената обшивка с пирони или винтове. Те обаче пробиват хидроизолационното фолио. За да не бъде нарушена неговата изолираща способност от многобройните пробиви, под летвите се поставят ивици от специален хидроизолиращ самовулканизиращ се материал – лента, която сигурно уплътнява пробитите места.

Поредната тънкост при направа на покрива е допълнителната защита между края на стрехата и улука. За целта по продължение на стрехата се поставя специална надулучна пола. Тя е произведена от тънка гофрирана алуминиева лента със защитно покритие. Поставя се по края на дъсчената обшивка на покрива, под хидроизолационното фолио и се огъва над улука, така че евентуално стекла се вода да влезе сигурно него, а да не подлизва и овлажнява декоративната дъсчена обшивка на стрехата или стената на сградата.

* * *

Следващата стъпка и точно определяне на разстоянието между напречните летви и тяхното приковаване към лежащите под тях контралетви. Целта е да се получи цяло число за броя на редовете керемиди и съответно, при последния ред, да не се налага тяхното скъсяване.  За тази цел трябва да се знаят три мерки. Първата е дължината на ската, измерена от ръба на стрехата до ръба на билото. Втората е разстоянието, което определя каква част от керемидите да стърчи извън стрехата над улука. Ако това разстояние е прекалено малко, има опасност водата да подлизне под улука. Ако е прекалено голямо, при силен дъжд водната струя би могла да прескочи и да прелее през него. По предписанията на Tondach то трябва да е около 9 cm при наклон на ската до 45° и 10 cm при по-голям наклон. Съответно летвата, върху която ляга и се закача първият ред керемиди, трябва е на разстояние 31 cm или 30 cm от края на стрехата. И още нещо, за да няма  пролука между улука и поставената по ръба на стрехата летва, под фолиото се приковава споменатата вече надулучна пола.

Третата мярка е разстоянието („А“, фиг. 2) между последната, намираща се най-близо до билото напречно разположена на ската летва и дъската или летвата, която носи капаците. Това разстояние също зависи от наклона на ската и е около 4,5 cm при наклон 25–30° (виж таблицата). В крайна сметка търсеното разстояние се намира, като от дължината на ската се извадят две крайни разстояния (в нашия пример 31 cm и 4,5 cm) и полученото число се раздели примерно на 36 или 37,5 cm, колкото е максимално допустимото разстояние при този модел керемиди. Полученото число се закръглява към най-близкото по-голямо цяло и това е броят на редовете без най-долният. Редуцираната дължина на ската се дели на този брой и така се определя точното разстояние между всеки две съседни летви. Разстоянието на припокриване зависи и от наклона на ската.

Пример:

Дължина на ската 910 cm, редуцирана дължина: 910–31– 4,5=874,5 cm. Това разстояние, разделено на 36 cm = 24,29 реда. Приемаме 25 реда и делим 874,5:25=34,98 cm, колкото трябва да бъде разстоянието между летвите. Заедно с първия ред керемиди броят на редовете става 26.

Още по-лесно е да се използва дадената тук таблица.

Както се вижда на фиг. 1 върху летвата по ръба на стрехата се приковава още една летва с дебелина 3 cm, която повдига предния край на керемидите от първия ред. Целта е да се компенсира липсата на друга керемида под нея и така се запазва еднакъв наклона на керемидите с тези над тях.

Куките за монтиране на улуците лягат върху тази летва, а задният им край се приковава върху допълнително поставена напречна летва. Понеже куките са дебели 3–4 mm, за да не повдигат керемидите, си заслужава трудът за всяка да се издълбае плитък прорез, като по този начин може да се нагласява по-лесно и наклона на улука.

При така направената двойна скара от летви откъм стрехата остава открита пролука.  За да не проникват през нея птици и гризачи и да си свиват гнезда, тя трябва да се затвори със специална мрежа или елементи за вентилация.

Специално внимание заслужава и затварянето на покритието с керемиди откъм билото (фиг. 2). За тази цел открай време се използват специални керемиди – капаци. Майсторската практика, обаче, те да се полагат върху циментов разтвор и да се обмазват с него, вече е неприложима, тя  е вредна. По този начин се прекъсва вентилацията на попокривното пространство. Затова билото трябва бъде покрито така, че хем да не пропуска вода, хем да остава достатъчно широка пролука под страничните краища на капаците, през която въздушният поток под керемидите да излиза свободно.

Актуализация юни 2020 г.

Вместо това се използва се метода на сухия монтаж, който е детайлно обяснен в статията „Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“ (https://napravisam.net/?p=25966)

По продължение на билото се монтира билна летва (50 х 40 mm), която се закрепва със специално произведени за целта носачи. Височината на летвата се определя според показаното на чертежа разстояние „В“ (фиг. 2), чиито стойности са дадени в таблицата. Това може да се определи и на място, като върху летвата се поставят един-два капака и опитно се установи нейната височина, така че да остава пролука за вентилация с широчина около 1,5 cm.

„Винербергер“ ЕООД предлага два модела, като единият е с П-образна форма от дебела стоманена ламарина, а другият има дълго стоманено острие. Първият е по-подходящ за закрепване към дъсчената обшивка, а вторият се завива в билната греда. И двата позволяват регулиране по височина при закрепване на билната летва. По продължение на летвата се изпъва специална вентилационна билна лента.

Към юни 2020 г. системата Tondach включа  два модела вентилационни билни ленти от гофриран тънък алуминиев лист с широчини 280 и 320 mm, вентилационна лента от оловен лист с широчина 380 mm, както и вентилационна лента Вариовент, с широчина 320-380 mm. Билната лента се огъва двустрано по осевата линия, така че краищата й, след притискане с ролка, да прилепнат възможно най-плътно, следвайки профила на керемидите. Лентите от алуминий имат по края си самозалепващи ивици, които осигуряват сигурното им закрепване към керемидите. Поради теглото си лентата от оловен лист не се нуждае от допълнително залепване. Лентата Вариовент позволява разтегляне на широчина в диапазона 320-380 mm, което спомага за сигурна защита на по-широка ивица от керемиди по продължение на билните капаци.

По принцип по-широката лента се използва при керемидите с „по-висока вълна“, т.е. с по-силно изразен вълнообразен профил. Правилото е след монтиране на капаците краищата на лентата да излизат и да бъдат залепени на разстояние 1–2 cm встрани от ръбовете на билните капаци.

Всяка от лентите е произведена от няколко вида материали, като в централната си част имат широка водонепроницаема и същевременно въздухопроницаема мрежеста ивица. В краищата материалът е плътен, силно разтеглив, така че да прилепват добре към профилираната повърхност на керемидите. Капаците и лентата осигуряват свободното преминаване на въздушния поток, без обаче да позволяват на дъждовната вода да подлизва под керемидите.

Керамичните капаци (гладък или фалцов) се подреждат и закрепват с винтове (с гумен уплътнител) или ламаринени скоби (според вида на капака) към билната летва.

Капаците се закрепват към летвата посредством специални скоби – за гладък и за капаци с фалцова сглобка.

Единият им край  се закрепва с винтове към летвата, а другият се под пъхва под челото на капака и захваща челото му. Така един по един се монтират всички капаци.

Отворите на крайните капаци се затварят срещу проникване на птички със специални преградни елементи.

****На фиг. 5 е показано и завършването на част от покрива, без билни капаци. Вижда се как челната една или две дъски са закрепени към краищата на надлъжните летви, така че да остава пролука за вентилация. Горният ръб на дъската и краят на последния ред керемиди са покрити с ламаринена пола. За целта може да се използват и купешки поли за оформяне на страничните краища, които предварително трябва да бъдат изправени. Полата се закрепва с винтове веднъж към канта на челната дъска, и втори път в последната напречно разположена на ската летва през пробит в керемидата отвор. Необходимо е да се вземат мерки за уплътняване на отвора около винта срещу проникване на вода.

Последната грижа е обшивката около комините, покривните прозорци, свързването на покритието с керемиди със страничната ламаринена обшивка и на други тесни места, каквито не липсват при всеки покрив. Класическото за целта решение с ламаринена обшивка вече е отживелица и все по-трудно би се намерил добър майстор, който качествено да се справи със задачата. Решението е в специалните самозалепващи ленти от алуминиево фолио, които са специално произведени за тази цел – лепят сигурно и здраво без нагряване върху най-различни строителни материали: метал, бетон, варо-циментова мазилка, камък, дърво, стъкло, керемиди, цинк, алуминий и др. Те имат висока устойчивост на студ и силно слънце, дълготрайно запазват своята еластичност. При едно и също предназначение на пазара се предлагат няколко марки, като изборът най-често се свежда до широчината, цвета и цената, като отново препоръката е да се доверим на марката.

Използването на такава уплътняваща лента (в случая с широчина 30 cm) в голяма степен улеснява и прави възможно изпълнението на уплътнения на всевъзможни, включително с най-сложна форма пролуки, които по друг начин не могат да бъдат направени. Дори и старите ламаринени обшивки около комините да са здрави, за уплътняването на пролуката между вертикалните им части и тухлите, лентата отново е необходима. В другия случай керемидите заобикалят комина възможно най-плътно, а пролуката помежду им се покрива и уплътнява с лента.

С казаното дотук съвсем не изчерпване темата за покриване на покрива с керемиди. Така например има специални вентилационни керемиди, полички от пластмаса, които по-добре и сигурно захващат задния ръб на улука и покри ват пролуката между него и дъсчената обшивка на покрива, готови метални елементи за изпълнение на улами и др. Важното е да се знае, че за всеки възможен проблем се предлага готов елемент. Остава да се намери по каталозите на производителите и в магазините за строителни материали.

В началото на статията споменахме, че само доброто уплътняване на покрива вече допринася за намаляване с 5– 10% на енергийните разходи. Това обаче съвсем не е достатъчно, защото значителна част – 20–30% от топлинните загубите на една еднофамилна къща се дължат именно на покрива. Да се остави покривът без топлоизолация е недопустимо, защото тук тя се прави най-лесно и с най-евтини материали. Използват се рула от минерална вата, като минималната дебелина, за която въобще има смисъл да се говори е 15 cm, докато за постигане на добри резултати вече е необходимо изолация с дебелина 25–30 cm, а за постигане на заветната цел – „пасивната къща“, която не се нуждае от отопление, дебелината достига до 40 cm и малко повече.

За допълнителна информация вижте сайта на „Тондах България“ЕООД.

За избора на керамични керемиди Tondach и изпълнението на покривната конструкция прочетете още тези статии в „Направи сам“:

» Изисквания към покривната конструкция за предпазване и изолиране на сградата от атмосферните влияния.

» Предимствата на керамичните керемиди за изпълнение на дълготраен покрив, осигуряващ оптимални условия за обитаване и привлекателен външен вид на сградата.

» Характеристиките и качествата на керемидите на австрийската компания Tondach, наложили я като водещ производител в Централна и Източна Европа.

» Видовете керемиди на Tondach, които се предлагат към момента у нас, техните основни технически параметри, специфични качества и типични приложения.

» Критерии за избор на подходящия модел керемида при различни конкретни случаи и наклон на покрива.

» Предимства и особености при закрепване на керемидите Tondach чрез „приплъзване“.

» Специални хидро- и пароизолационни (климатични) мембрани на Tondach и тяхното приложение за сигурна, плътна и добре хидро- и топлоизолирана покривна конструкция.

» Влияние на снежното натоварване върху покривната конструкция.

» Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“.