В категории: 2015, Актуални статии, Брой 7-8/2015, Покриви, Ремонти, Строителство
Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“
Няколко поредни статии посветихме на темата „Как се прави добрият покрив?“, защото покривът в много голяма степен определя експлоатационна дълготрайност на сградата, условията за обитаване, като и нейната енергийна ефективност. Той в най-голяма степен защитава сградата от дъждове и сняг, предпазва поне последния етаж от ветровете и слънчевия пек. Едва след като сградата бъде сигурно защитено с качествено изпълнен покрив, може да продължи останалата част от строителството. При ремонт или саниране на съществуваща сграда за повишаване на нейната енергийна ефективност по правило се започва именно от покрива.
В публикуваните досега статии се постарахме да дадем отговор на основни ключови въпроси:
» Критерии за избор на подходящия модел керемида при различни конкретни случаи и наклон на покрива.
» Предимства и особености при закрепване на керемидите Tondach чрез „приплъзване“.
» Влияние на снежното натоварване върху покривната конструкция.
В тази статия ще разгледаме изпълнението на възлови технически решения за правилно изпълнение на покривното покритие с керемиди на Tondach, осигуряващи максимално използване на техните възможности и предимства за осигуряване на дълготрайна защита на сградата.
Според големината си предлаганите у нас керемиди се делят на две големи групи: с нормални размери и голямоформатни. В предишната статия бе направена съпоставка между основните технически параметри – броя на керемидите, необходими за покриване на 1 m² площ и натоварването на носещата конструкция, посочени бяха и експлоатационните предимства на едни или други керемиди, примерно в зависимост от наличието на дървета в близост или други характерни дадености. Крайният избор, естествено, зависи от големината на покрива, архитектурния облик на сградата и строителните традиции в района, както и далеч не на последно място – от личния вкус.
Още първите публикации в „Направи сам“, посветени на току-що появилите се на българския пазар керемиди Tondach, целяха да изтъкнат предимствата и най-вече на пояснят тънкостите при правилното изпълнение на покривната конструкция с модела „Винеам“, който бе първият сериозен пробив на австрийския производител в България. Това бе необходимо, най-малкото защото тези бяха първите керемиди, които позволяват монтиране чрез „приплъзване“ и произтичащите от това ред други предимства, правещи покрива по-сигурна и дълготрайна преграда срещу дъжда и останалите природни въздействия.
Всичко написано в тези статии е напълно актуално и към момента с две забележки:
» По времето на публикуване на статиите за керемидите „Винеам“ у нас все още не се предлагаха специалните хидро- и пароизолационни фолия (мембрани) на Tondach. Затова бихме препоръчали описаните в предния брой специални материали, чието правилно полагане гарантира оптимална защита на покривната конструкция и подпокривното пространство от проникване на дъждовна влага, овлажняване на топлоизолацията поради кондензиране на водни пари и др.
» По същата причина – липсата през далечната 2007 г. на специалните, завършващи двустранно реда крайни керемиди, също и на керемиди с половин широчина, тяхното приложение не бе описано в тези две статии. Сега у нас се предлага пълният асортимент керемиди и аксесоари за всеки модел на Tondach, благодарение на които всеки покрив, независимо от сложността на неговата конфигурация, може да бъде изпипан докрай. Правим това уточнение, защото показаните тук решения за завършване на редовете чрез поставяне на леви и десни крайни керемиди, важат и за керемидите с нормални размери, включително за моделите произвеждани в Македония „Винеам“ и „Македо“.
В тази статия ще разгледаме тънкостите при изпълнение на покривна конструкция с голямоформатни (XXL) керемиди на Tondach, произвеждани в Унгария, като избрахме конкретно модела „Туист“. Тези керемиди навярно най-пълно отговарят на нашенското възприятие за представителна керемида, защото моделът напоследък убедително води в класацията на клиентските предпочитания. Освен в типичния за керамиката керемиденочервен цвят, се предлагат и керемиди, покрити с енгоби с цвят: червен, меднокафяв, червен антик и черен. От практична гледна точка, благодарение на широкият си улей, тези керемиди значително по-лесно се самоочистват чрез дъждовете и вятъра от падналите върху тях листа. Поради по-големите си размери те се редят по-бързо, а разходът на летви за носещата скара е по-малък.
Размерите на керемидата са 500 ±5 х 300 ±3 mm, а теглото й е 3,6 kg. Покриващата дължина на всяка керемида е 37,0÷42,5 cm (в зависимост от дължината на припокриване), а широчината – 25,5 cm. Съответно за покриване на 1 m² са необходими 8,8÷9,3 керемиди.
Освен основната керемида, фамилията „Туист“ съдържа още:
» Вентилационна керемида, която има отвори за подобряване на вентилацията на пространството между подокривната обшивка и керемидите. Най-често се поставя в предпоследния ред в близост до билото по предписана от производителя схема. При обичайни дължини на билото (не особено големи покриви) правилото е на всеки 10m2 покрив да има поне 1 вентилационна керемида.
» Снегозадържаща керемида – служи за задържане на снежната покривка срещу свличане и падане от покрива. Освен че изпълнява много съществена роля, поради формата си тази керемида допринася за разчупване на релефа на покрива и му придава допълнително очарование. За пълнота ще добавим, че със същото предназначение Tondach предлага и метални снегозадържащи скоби.
» Крайни (лява и дясна) керемида за завършване на редовете. По този начин се избягва ламаринената обшивка на челните дъски по наклона, с което се увеличава дълготрайността на покрива, а и той не бива загрозяван с такива принудителни допълнения. Тези керемиди са особено полезни при опростени двукатни покриви с прав ъгъл между ската и билото.
» Керемида с половин широчина – използва се, когато е необходимо да се получи разминаване на фугите между отделните редове по дължината на ската.
За цялостно завършване на покрива, Tondach предлага още капаци за сух монтаж за покриване на билото и маите, включително начални капаци, троен и четворен капак, прегради за челно затваряне на обикновените капаци. Списъкът с аксесоари, за които вече е ставало дума в по-предните статии, е дълъг. На тях планираме да посветим отделна статия.
Преди да продължим трябва да уточним, че в една статия не е възможно да се даде пълно описание на всички, макар и типични, конструктивни решения. За предлаганите в страната ни модели „Тондах България“ разполага с подробни печатни технически издания, като само ръководството за керемидите „Туист“ съдържа 25 страници формат А4, съдържащи предимно чертежи, схеми и таблици. От тази обемиста информация сме се постарали да извлечем и допълним с обяснения само най-съществените тънкости и изисквания, от които в най-голяма степен зависи качественото изпълнение на покрива. Освен това „Тондах България“ предоставя на клиентите си безплатна техническа консултация за оптимален избор на керемидите и останалите материали, както и за правилното изпълнение на конкретен покрив.
Моделът „Туист“ също позволява монтиране на керемидите в два съседни реда чрез приплъзване една спрямо друга. Това е много голямо улеснение при работа и технологично предимство, което позволява покривът да бъде покрит с еднакво широки редове без да се налага скъсяване чрез напречно рязане на керемиди и произтичащите от нарушаването на целостта им проблеми. Този начин на монтиране позволява разстоянието между всеки два реда летви, върху които лежат и се закрепват керемидите „Туист“, да се подбира в диапазона от 42,5 до 37,0 cm. Специалният висок страничен профил на скопчване на керемидите осигурява много добра защита срещу проникване на дъждовна вода под тях дори и при наличие на косо духащ вятър. Поради това с тях могат да бъдат покривани покриви с минимален наклон до 15°, което е много добро постижение за българския пазар. Tondach е единственият производител, предлагащ покриване с керамични керемиди дори и на покриви с наклон до 10o. По-малкият наклон обаче изисква и по-голяма дължина при застъпване на керемидите, за да не може вятърът да вкара вода под тях. Поради това разстоянието между летвите трябва да бъде съобразено и с наклона на покрива, както това е посочено в таблицата. Видно е, че при наклон 15°, разстоянието между летвите трябва да бъде минималното и едва при наклон от 45° и по-голям може да се прибегне до максималното за модела разстояние – 42,5 cm. Ясно е, че това се отразява и на натоварването на 1 m² площ. Натоварването при наклон 45° е 36,92 kg/m², докато при минималния допустим наклон 15°, нараства на 42,4 kg/m².
Използването на керемиди при малък наклон изисква допълнителни мерки за поставяне на добра хидроизолацията под керемидите и задължителна плътна дъсчена обшивка, както това е посочено в следващата таблица.
Керемидите не се редят върху единична, а върху двойна скара, изпълнена с летви със сечение 50х30 mm за носещите летви, и 50х50 mm за контра летвите. С оглед на по-голямата носеща способност и здравина е за предпочитане използването на по-масивни летви, а единият от размерите на напречното сечение – 50 mm, е задължителен, като по този начин се гарантира широчина на вентилационния канал 80 mm. Най-отдолу са летвите (наричани още контра летви), които се поставят по наклона, успоредно и при възможност над носещите покрива ребра или в близост до тях. Максималното разстояние при летвите с най-малкото напречно сечение е 90 cm. Съществен момент при закрепването на контра летвите е осигуряването на водоплътност на местата, където винтовете или пироните пробиват подпокривното фолио. За тази цел под контра летвата се полага специална хидроизолираща лента TESCON NAIDEC. Тя представлява самовулканизиращ се материал, който от само себе си затваря плътно отворите във фолиото, получени при закрепване на контралетвите с пирони или винтове. И още нещо, което ни връща към началото на статията – колкото по-малък е наклонът на покрива, толкова по-строги са изискванията към качеството на фолиото и плътното залепване на съседните листове.
Върху така контра летвите се заковават напречно носещите летви. Върху тях лягат и при нужда (по-голям наклон) се закрепват с винтове керемидите. Тези летви се полагат успоредно на стрехата и една на друга, а разстоянието между тях се пресмята по формула или се извлича от таблица, съдържащи се в техническото ръководство. Целта е разстоянието от края на стрехата (по-точно от втория ред) до билото да се разпредели равномерно така, че разстоянието между напречните летви да бъде едно и също, респективно широчината на редовете с керемиди, да бъде еднаква.
Двойната скара се прави, за да се образува вентилируемо пространство между подпокривната обшивка и керемидите , в което въздухът да се движи свободно от стрехата към билото. Входният отвор се намира по продължение на стрехата под керемидите. Той се покрива със специална гъсто перфорирана пластмасова или алуминиева лента, която възпрепятства проникването на птички, дребни гризачи дори и на оси, които също имат навика да свиват гнездо в подпокривното пространство. В близост до билото движещия се под керемидите въздух излиза в околното пространство през специалните вентилационни керемиди, които се поставят в предпоследния ред, както и през процепа, оформен с билната вентилационна лента под краищата на билните капаци. Затова те задължително се монтират по способа на „сухия монтаж“. Вентилационните керемиди се използват за активизиране на вентилацията под керемидите или за нейното осъществяване при полускатно било, например, където няма възможност за друг излаз на въздушния поток.
Вследствие на денонощните температурни колебания долната повърхност на керемидите неизбежно се овлажнява поради кондензиране на водните пари при температури под точката на оросяване. За по-бързото изсушаване на керемидите е необходимо да се осигури възможността за преминаване на въздушен поток по тях, който естествено се движи от стрехата към билото. Изграждането на носеща конструкция във вид на двойна скара осигурява необходимата за поддържане на керемидите в сухо състояние вентилация на пространството под тях. Евентуално проникналата под керемидите вода не се задържа, а се стича безпрепятствено по хидроизолационното фолио към улука. Така не се допуска трайно овлажняване на летвите, което рязко удължава живота носещата дървената конструкция и покривното покритие като цяло. При единична скара всичко това липсва. Водата се задържа от всеки напречно разположен на ската ред летви, овлажнява ги за продължително и рано или късно дървесината загнива. По-бързото изсушаване на керемидите през зимата намалява вероятността от замръзване на проникналата в тях влага. Лятно време преминаващият под тях въздушен поток ги охлажда и с това спомага за естественото поддържане на по-умерени температури в подпокривното пространство.
Понеже правилното поставяне на напречните летви е ключов момент за успешното изпълнение на „перфектния покрив“, ще му обърнем малко повече внимание.
Първият ред керемиди се поставя така, че долният им край да стърчи извън стрехата и да надвисва над улука. Целта е стичащата се вода да попада изцяло в улука, а не да подлизва преди него или да го прескача. В техническата документация на Tondach е прието долният край на първия ред керемиди да стърчи извън края на стрехата на разстояние 9 cm при наклон на ската до 45° и на 10 cm при по-голям наклон. Съответно летвата, върху която ляга и се закрепва първият ред керемиди „Туист“, трябва да лежи на разстояние 38 или 37 cm от края на стрехата. Обръщаме внимание на един съществен детайл – наличието на поличка от ивица поцинкована ламарина, чийто горен край се приковава към дъсчената обшивка, а долният, огънат надолу, влиза в улука. Долният край на подпокривното фолио лежи и покрива поличката. Така се гарантира, че стичаща се по керемидите или попаднала върху защитното фолио вода ще бъде отведена сигурно в улука. Общовалидната препоръка е, че краят на първия ред керемиди не бива да навлиза над улука на разстояние повече от 1/3 от неговата широчина (диаметър).
Понеже правилното изпълнението на системата за отвеждане на водата от покрива има пряко отношение към доброто функциониране на покривната конструкция и опазването на сградата суха, ще добавим няколко думи за избора на улука и водосточните тръби според тяхната големина. Диаметърът им се подбира според водосборната площ на покрива, която се пресмята върху неговата хоризонтална проекция, а не върху действителната покрита площ. Понеже има минимални различия между препоръките на производители на улуци и посочените от Tondach данни, приемаме за меродавни данните на производителя на керемидите. Така например за отводняване на водосборна площ до 25 m² се подбира улук с диаметър около 80 mm, до 50 m² площ – около 110 mm, до 100 m² – около 160 mm, за площи до 150 m² – Ø200 mm, а за площи от 150 до 220 m² е необходим улук с диаметър 240 mm.
При улуците с квадратно напречно сечение се препоръчват следните минимални размери: водосборна площ до 25 m² – размери на улука 50х50 mm; при площ 25–65 m² – улук с големина 80х80 mm; при площ 65–100 m² – улук 100х100 mm; при площ 100–140 m² – размери на улука 130х130 mm.
Площта на напречното сечение на водосточната тръба се пресмята приблизително в съотношение 1,5 cm² на 1 m² водосборна площ.
Тези стойности са препоръчителни, като е за предпочитане да се избира по-големият размер. Някои производители на улуци предлагат таблици, в които освен водосборната площ се отчита още наклонът на покрива, както и средностатистическото количество на валежите за конкретния географски район. При по-стръмен покрив следва да се подбере улук с по-голям размер, за да не може при проливен дъжд стичащият се с голяма скорост воден поток да прелее.
Преди да приключим с тънкостите около поставянето на първия ред керемиди, обръщаме внимание, че по ръба на стрехата се приковава летва, върху която да лежи свободно долният край на керемидите. Тя трябва да бъде с около 2–3 cm по-дебела (по-висока) от останалите, което компенсира липсата на друга керемида под нея, за да се запази еднакъв наклонът на керемидите с тези над тях. При използване на носещи летви с напречно сечение 50х30 mm, летвата се поставя на тесния си кант така, както и при монтирането на първия ред от носещата скара. Другата възможност е отгоре й да се прикове втора летва с необходимата дебелина.
Вторият с повишена трудност момент е покриването на билото със специално произведените за целта капаци. За разлика от някогашната практика те да се полагат върху дебел пласт варо-циментор разтвор, който затваря плътно пролуките между тях и последния ред керемиди, при съвременния покрив капаците покриват връхната част на покрива и защитават от дъждовната вода, без обаче да възпрепятстват изхода към атмосферата на преминаващия под керемидите въздушен поток. В противен случай идеята за доброто вентилиране на пространството под керемидите е провалена с всички вредни за доброто функциониране и дълготрайност на покрива последствия. Затова билото трябва бъде покрито с капаци и билна вентилационна лента така, че хем да не пропуска вода, хем под страничните краища на капаците да остава достатъчно широка пролука, през която въздушният поток под керемидите свободно да излиза. Tondach предлага специална вентилационна лента с широчина 280 или 320 mm, като изборът зависи от модела на керемидата. По-широката лента се използва при керемидите с „по-висока вълна“, т.е. с по-силно изразен вълнообразен профил. Правилото е след монтиране на капаците краищата на лентата да излизат и да бъдат залепени на разстояние 1–2 cm встрани от билните капаци.
Лентата е произведена от няколко вида материали, като в централната си част има широка водонепроницаема и същевременно въздухопропускаща мрежеста ивица. В краищата материалът е плътен, силно разтеглив със самозалепващи периферни ивици, така че да прилепват добре към профилираната повърхност на керемидите. Капаците или лентата осигуряват свободното преминаване на въздушния поток, без обаче да позволяват на дъждовната вода да подлизва под тях.
Керамичните капаци се подреждат и закрепват с винтове (с гумен уплътнител) или ламаринени скоби към билната (примерно 50х40 mm) летва, която се монтира с метални носачи (тип 2) към билната греда.
Разстоянието от летвата до върха на ската се определя според дадените в техническото ръководството стойности, които зависят от наклона на покрива. При наклон 15–20° то е около 13,5 cm, а при 40–45° – около 10,5 cm. Това може да се определи и на място, като върху летвата се поставят един-два капака и опитно се установява нейната височина, така че между долния ръб на капаците и керемидите да остава пролука за вентилация с широчина около 1,5 cm.
За да функционира добре вентилацията, в най-високата част на покрива, до билото, трябва да се осигури достатъчно широка пролука, позволяваща на въздушния поток да премине в пространството под капаците и оттук да излезе в атмосферата. За тази цел последната напречно разположена летва се поставя на разстояние „х“ от пресечната линия на двата ската и по-точно – от мислената линия по продължение на контралетвите, монтирани върху тях. Големината на това разстояние също зависи от наклона на ската и е около 4,5 cm при наклон 15–20°, и около 3,5 cm при наклон над 45°.
Сега вече може да пристъпим към определяне на точното разстояние между напречните летви на скарата, започвайки от първата, за чието местоположение вече стана дума. Търсеното разстояние се пресмята по дадената в техническото ръководство формула или се намира в таблицата, намираща се на същата страница, като е отчетено и влиянието на наклона на покрива.
Прибягвайки до опита си при подготовка на статиите за керемидите „Винеам“ бихме предложили и един по-опростен вариант. От пълната дължина на ската (от края на стряхата до билото) се изваждат двете крайни разстояния – при стрехата, в нашия случай 38 cm и при билото – „х“, за която приемаме стойността 4,5 cm. Така полученото число се разделя примерно на 40 cm, което разстояние съответства на наклон на покрива около 30° (виж първата таблица). Полученото число се закръглява към най-близкото по-голямо цяло и то се приема за брой на редовете с керемиди без най-долния. Редуцираната дължина на ската (без двете крайни дължини) се дели на този брой и така се определя точното разстояние между всеки две съседни летви.
Пример:
От пълната дължина на ската, примерно 910 cm, се изваждат двете крайни разстояния: 910 – 38 – 4,5 = 867,5 cm. Това е редуцираната дължина. Тя се дели на 40 cm и се получава брой на редовете 21,69. Приемаме за брой на редовете цялото число 22, след което делим на него редуцираната дължина на ската: 867,5 : 22 = 39,43 cm. Това е търсеното разстояние между всеки два реда летви, съобразено и с наклона на покрива. Заедно с първия ред броят им става общо 23. Така определеното разстояние е съобразено и с наклона на покрива.
Вече стана дума, че наличието на специални керемиди за започване и завършване на редовете, както и на керемиди с половин широчина, правят възможно лесното изпълнение на завършено покритие с керемиди по цялата широчина на ската – както от естетическа гледна точка, така и откъм водонепроницаемостта на покрива. Благодарение на това отпада някогашната практика за кръпки с ламаринени поли, които покриват и защитават ивиците, оставащи между керемидите и челните дъски на покрива. Броят на керемидите в реда е посочен в таблицата, както и широчината на ската при даден брой керемиди в реда. Този, определено за предпочитане начин на изпълнение на покрива, е възможен при ново строителство. При ремонт на стара сграда широчината на ската най-вероятно ще трябва да се коригира според реалната широчина на покритието с керемиди. Тя може да се променя единствено чрез поставяне на керемиди с половин широчина – 170 ±1 mm при реална покривна широчина
127 mm.
В предишния брой на списанието разгледахме специализираните подпокривни хидро- и пароизолиращи фолия, които Tondach предлага, техните качества и характеристики, приложение, както и препоръки за тяхното полагане.
Понеже добрата топлоизолация на покрива е не само характерен, но вече и неотменим елемент за всяка обитавана сграда, накрая показваме схематично изпълнението на топлоизолирана покривна конструкция. В този случай дебелият топлоизолиращ слой от дюшеци с минерална вата бива предпазен от проникване на влага поради преминаване на водни пари от подпокривното пространство през топлоизолацията към керемидите и околното пространство със специално фолио, известно като климатична мембрана. От фолията, които Tondach предлага, тази функция най-добре изпълнява TONDACH pro clima Dasator. То има еднопосочна пропускливост спрямо водните пари – пропуска ги от топлоизолацията към помещението отдолу, а в обратната посока ги спира. Иначе казано, през зимата то не пропуска водните пари от помещенията към топлоизолацията, а през лятото спомага за изсушаване на евентуално овлажнения топлоизолиращ материал, защото пропуска отделените в него водни пари да преминават към помещението.
Топлоизолацията трябва да бъде сигурно защитена и от просмукване на атмосферна влага в нея. Поради това хидроизолацията под керемидите се изпълнява с фолиото FOL-K – микроперфорирана „дишаща“ хидроизолационна мембрана, което отлично изпълнява и двете необходими в случая функции: да спира сигурно и да не позволява на проникналата под керемидите вода да премине през нея и същевременно да пропуска свободно водните пари, търсещи път да преминат от топлоизолацията към околното пространство.
С казаното дотук се постарахме да дадем повече яснота около основните и най-съществени технически решения за правилното монтиране не само на голямоформатните керемиди „Туист“ при изграждане на покрива, но и на част от допълнителните аксесоари към покрива. Наред с тях обаче следва да бъдат проучени и правилно изпълнени и ред други конструктивни решения, за които „Тондах България“ предоставя подробна техническа документация, като:
» Монтиране на снегозадържащи керемиди и решетки
» Завършек на покрива при полускатни била
» Изпълнение на покритието при маии, улами и мансардни конструкции
» Изпълнение на покривната конструкция около комини и покривни прозорци
За следващия брой и завършек на серията оставяме темата „Покривни аксесоари и тяхното монтиране“, защото едва когато и това бъде направено, покривът ще бъде напълно завършен.
За допълнителна информация вижте сайта на „Тондах България“ЕООД.
Коментирайте или задайте въпрос