В категории: Брой 7-8/2006, Звукоизолация, Мазилки и бои, Ремонти, Строителство, Сухо строителство, Топлоизолация

Предстенни обшивки с гипсокартонени плочи

Като алтернатива на класическата и вече безвъзвратно остаряла технология за измазване на тухлени зидове с дебел пласт хоросан, в предния брой на списанието представихме едно много практично решение – т.нар. суха мазилка. Вместо трудоемката дейност, свързана с разход на големи количества материал и внасяне в сградата на немалко влага, за чието изпаряване са необходими месеци наред, стените се облицоват с плочи гипсокартон или гипсфазер. Тези с дебелина 12,5 mm се залепват директно към тухления зид със специалното лепило на гипсова основа Knauf Perlfix. С добро нивелиране на плочите една спрямо друга за кратко време се получава отлична и с гарантирана гладка повърхност облицовка – бързо, лесно и без замърсяване на помещенията. Този метод е най-ефективен за стени, при които неравностите не надхвърлят 20 mm. Лепилото се нанася върху гърба на плочите на купчинки и една по една се притискат и залепват към стената. Методът е приложим и при стени с по-големи неравности, като предварително се подлагат и залепват ивици от плочи. В някои случаи, вместо обикновени, се използват и комбинирани плочи, върху чийто гръб е залепен изолационен материал – полутвърда плоча от минерална вата или стиропор с цел подобряване на топлоизолацията, а при използване на вата – и на звукоизолацията на помещенията. На следващата страница схематично сме илюстрирали метода „суха мазилка“, а подробностите са описани в НС 5-6/2006.

В редица случаи обаче, вместо директно залепване на облицовъчните плочи върху стените, се предпочита изграждане на носеща конструкция, която от своя страна се покрива с плочи гипсокартон или гипсфазер. С първите се работи по-лесно, те имат и фабрично оформени кантове (HRAK), така че запълването на фугите става лесно, бързо и сигурно. Вторите имат предимството, че са по-здрави и по-твърди. Може да се използват и новите гипсокартонени плочи Knauf Diamant, които по здравина и твърдост са съпоставими и дори надвишават гипсфазера.

Този метод на облицоване се нарича предстенна обшивка и при редица случаи има немалко предимства пред директното залепване на плочите. Той е особено препоръчителен, а често и единствено възможен, когато стените са силно неравни и криви – нещо, което често се случва при ремонт на стари сгради. Облицовката се монтира върху добре подравнена носеща конструкция, която може да бъде изцяло независима от стената зад нея, или пък се захваща към нея с помощта на метални окачващи елементи с регулируема дължина на раменете. Друго съществено предимство на предстенната обшивка е, че позволява зад нея да се създаде достатъчно широка кухина. Това е необходимо, защото постигането на ефективна звуко- и топлоизолация е в пряка зависимост от дебелината на изолационния материал. Така например за звукоизолация се приема минерална вата с минимална дебелина 50 mm. Ще добавим и още нещо – в сравнение с полутвърдите или твърди плочи (минерална вата или стиропор), с които се облепват комбинираните облицовъчни плочи, за запълване на кухината в предстенната обшивка се използват леки и значително по-евтини рулонни звукоизолационни материали. Леките материали от минерална вата са и по-добри изолатори срещу преминаване на шума. Прилагането на предстенна обшивка дава много по-голяма свобода при избор на дебелината на изолацията и вида на използвания материал. Този е един от начините за направа на вътрешна топлоизолация на сгради, при които външна не може да бъде поставена.

За да допълним палитрата от предимства ще добавим, че предстенната облицовка предоставя отлични възможности за прокарване на различни инсталации – електрически или тръбни, включително и за вертикалните водопроводни, отоплителни и канални тръби, канализационни щрангове. Монтирането им става несравнимо по-лесно в сравнение със зазижданите в стените тръби, да не говорим колко по-безпроблемна е тяхната подмяна или ремонт, защото тук къртенето и последващото изкърпване на стените са непознати. За осигуряване на достъп до спирателните кранове или други елементи от инсталацията в облицовката се оставят ревизионни отвори, които се затварят със специални капаци или вратички. Knauf предлага такива конструктивни елементи за тях. В някои случаи по метода на предстенната облицовка се изграждат и шахти и кухини за прокарване на тръбопроводите, за скрито монтиране на касетата с казанчето за тоалетната чиния и др. Тази тема е подробно описана в НС 1-2/2006.

С други думи – ако се цели единствено постигане на бърза и качествена облицовка при равни стени с минимални отклонения, доброто решение е методът „суха мазилка“. При по-криви и неравни стени, включително, когато трябва да се подобри звуко- и топлоизолацията на помещенията, оптималното решение е предстенната обшивка.

За облицовка се използват предимно плочи от гипсокартон с дебелина 12,5 mm, широчина 1000 и 1250 mm и дължини 2000, 2500, 2600, 2750 и 3000 mm в един (еднослойна) или два слоя (двуслойна) обшивка. Второто решение има редица предимства – облицовката става значително по-здрава и устойчива на натиск, осигурява по-добра звукоизолация, а и по-сигурна огнезащита – нещо, което в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Използват се плочи гипсокартон с фабрично закръглени кантове със скосяване по края (HRAK). Те се монтират плътно долепени една до друга, като профилът на кантовете им осигурява достатъчно здраво и сигурно захващане на фугиращата смес при запълване на фугите.

Плочите се монтират към носещата конструкция със специални рапидни винтове, чиято дължина се подбира според материала, в който се завиват. При метални профили дължината на винтовете се определя, като към общата дебелина на облицовката се добави 1 cm. При конструкция от дървени греди дължината на винтовете се увеличава с още 1 cm. При еднослойни обшивки съответно се използват винтове с дължини 25 mm в първия и 35 mm при втория случай и се завиват на разстояние 25 cm един от друг. Специалните винтове, които имат остри ръбове върху коничната част на главата си, се завиват директно, защото тези ръбове издълбават в плочата легло, така че главата на винта да потъне малко под повърхността. Ако главата на някой винт остане да стърчи, това впоследствие ще създаде проблеми при шпакловане на плочите. Отворите над главите се запълват чрез шпакловане най-често с Knauf Uniflott. Ако винтовете нямат фрезоващи ръбове, за главата на всеки от тях предварително се издълбава конусообразно легло.

Носещата конструкция се изгражда от дървени гредички 60х40 mm (при стени с височина до 3,10 m) или от специални метални профили на Knauf, като от технологична гледна точка вторият начин е за предпочитане. Металните профили са изработени от тънка (0,6-1,0 mm) поцинкована ламарина. За да не прегори антикорозионното повърхностно покритие, те се режат с ножица за ламарина, а не с ъглошлифовъчна машина. Профилите се захващат един към друг лесно, бързо и сигурно, като на мястото на съединяването стените им едновременно се прищипват със специални клещи.

Използват се няколко вида профили:

» CW – профил с повишена устойчивост на огъване и усукване, поради което се използва за вертикални носещи елементи в леки преградни стени. Произвеждат се профили с широчина от 50 до 150 mm.

» MW – модификация на CW профила с повишена еластичност, благодарение на което допринася за „гасене” на звуковите вълни, преминаващи през стената, и подобрява нейната звукоизолираща способност.

» UW – този профил е предназначен за използване в комплект с профилите CW. Конструкцията се обгражда с него така, че да се получи рамка. Монтира се с дюбели-пирони към пода и тавана. Широчината му е предвидена така, че съответният CW профил да може да влиза плътно в него.

» CD – носещ профил, който се използва за конструкции на окачени тавани или захванати към стената предстенни обшивки.

» UD – ограждащ профил (подобно на UW) за конструкции, изградени с профили CD.

» UA – този профил има специална перфорация и се използва за оформяне на касите за врати в леки преградни стени.

Тук ще разгледаме три варианта за изграждане на предстенна облицовка. При първия се изгражда метална конструкция, която е закрепена към стената зад нея. За вертикални носещи елементи се използват профилите CD, чиито краища се фиксират в два UD профила. Те се монтират към пода и тавана, като в предварително пробити в бетона отвори с чук се набиват дюбели-пирони. Разстоянието между всеки два съседни дюбела не бива да бъде по-голямо от 100 cm.

UD профилите се отрязват с ножица на необходимата дължина. Преди да се монтират върху гърба им, се поставя самозалепваща еластична лента, която служи за уплътняване на фугата и подобряване на звукоизолацията. Разстоянието между UD профилите и стената определя широчината на кухината между тях. Избира се според дебелината на топлоизолационния материал, а също и технологичното пространство, необходимо за преминаващите тръбопроводи. От точното монтиране на двата срещуположни UD профила зависи дали стената ще стане вертикална и няма да бъде усукана. Затова се препоръчва първо да се монтира профилът на тавана, и след това по спуснат от него отвес точно да се определи местоположението на подовия профил.

Необходимо е да се знае, че, за да е на лице приемлив звукоизолиращ ефект, минималната дебелина на пласта минерална вата трябва да бъде 50 mm. Ако преградна тухлена стена с дебелина 15 cm има индекс на звукоизолация (RW) 45 dB, чрез изграждане на предстенна еднослойна обшивка с дебелина на пласта минерална вата 75–80 mm звукоизолацията се подобрява с 10 dB (нивото на шума се намалява наполовина) и индексът на изолация (RW) се увеличава на 55 dB. Двуслойната обшивка добавя към общия индекс още 1 dB. Такава звукоизолация се оценява като гранична между стойностите „средна“ и „добра“ по действащите у нас норми. Приблизително може да се приеме, че увеличаване дебелината на изолационния материал с 1 cm допринася за подобряване на звукоизолацията с 1 dB. Изолационният материал трябва да запълва плътно пространството между стената и облицовката, без да остават кухини. (Б.Р. Подробности за звукоизолацията на жилищни помещения ще намерите в НС 5-6/2005).

Краищата на CD профилите се напъхват в UD профилите и под отвес се изправят във вертикално положение. Разполагат се на разстояние един от друг в зависимост от широчината на плочите и от начина на поставянето им по дължина – вертикално или хоризонтално. При вертикално поставяне на плочи с широчина 1200 mm, например, това разстояние е 600 mm. CD профилите се закрепват допълнително към стената с помощта на специални окачвачи. Всеки от тях се монтира с дюбел към зида, а към стената на вертикалния CD профил с винтове за ламарина LN 3,4х9. При жилищни помещения всеки профил се закрепва с по един окачвач, като разстоянието между пода и него не бива да надвишава 150 cm. Под всеки от тях се подлага парче еластична лента за прекъсване на твърдата връзка между обшивката и стената, която е добър проводник на звука.

На фигурите е показано изпълнението на характерните възли на обшивката – закрепване към пода, тавана и стената, оформяне на вътрешен и външен ъгъл, на Т-образни съединения и оформяне на обшивката около прозорци.

В някои случаи е целесъобразно предстенната обшивка да се изпълни върху носеща конструкция, сходна с конструкцията на самоносещи леки преградни стени. Това решение най-често се прилага при изпълнение на т.нар. шахтови стени, през които преминават вертикалните щрангове на сградната инсталация. За целта за вертикални елементи се използват профилите CW, а за ограждащи конструкцията откъм пода и тавана – профили UW. При двуслойна обшивка с височина до 3,5 m се използват профили CW 75. Те се монтират с междуосово разстояние между тях 600 mm при плочи с широчина 1200 mm и 625 mm при плочи широки 1250 mm. Крайните CW профили се закрепват с поне по три дюбела към стената. Останалите изисквания за поставяне на изолираща еластична лента под UW профилите, закрепване с дюбели-пирони и т.н. са същите, както и при обшивката със CD профили. Подробна информация за различните възли е дадена на чертежите. Показано е и изпълнението на инсталационна шахта, а също и на кухини за прокарване на инсталациите и монтиране на санитарни уреди в банята.

Накрая е показана и конструкция на предстенна обшивка върху стена с дървена носеща конструкция, изпълнена със специални федершини. Целта е да се подобри допълнително звукоизолацията, защото тези шини ефективно гасят звуковите трептения.

За допълнителна информация вижте тук.