Облицовка на басейн
От началото на годината досега публикувахме поредица статии с подробни описания на технологията и особеностите при облицоване и настилане с различни видове плочки върху:
» Плочи от гипсфазер, гипсокартон, мазилки на гипсова основа – НС 1-2/2006
» Стени от блокчета газобетон YTONG или силикатни тухли – НС 1-2/2006
» Панели от твърд пенопласт (XPS) – НС 1-2/2006
» Стара облицовка от плочки – НС 3-4/2006
» Стени от пресен бетон – НС 3-4/2006
» Варо-циментопясъчни мазилки – НС 3-4/2006
» Анхидридни материали – НС 5-6/2006
» Подова отоплителна система – НС 5-6/2006
» Плочи от дървесни частици и дюшеме – НС 5-6/2006
» Циментова замазка – НС 7-8/2006
» Тераси и балкони на открито – НС 9-10/2006.
Специално внимание бе обърнато на особеностите при лепене на плочите от гранитогрес и естествен камък.
В този брой завършваме поредицата, поне за тази година, защото на пазара неминуемо ще се появяват все нови и нови материали, и за тях отново ще информираме читателите си. Избрахме една по-екзотична тема – облицоването на плувен басейн. Правим го с ясното съзнание, че този проблем не е от първостепенна важност за преобладаващата част от читателите на списанието. Същевременно все повече хора имат възможността и желанието да изградят в двора си малък басейн, в който да се разхлаждат през горещите летни дни или след престой в домашната сауна. Не случайно няма строително изложение, на което да не се предлагат по няколко конструкции на сглобяеми басейни. При същата големина по-евтино решение може да се окаже класическа конструкция на вкопан в почвата басейн, отлят от бетон и облицован с плочки. При това той има многократно по-дълъг експлоатационен период от сглобяемите, които са с PVC фолио. Не на последно място стационарният басейн не изисква ежегодно сглобяване и последващо демонтиране, при което възниква и проблемът за съхраняването на частите му през месеците, когато не се използва.
Макар че описва строителството на басейн, статията представлява интерес за много по-широк кръг от читатели, защото в нея са описани технологии за направа на водоплътен бетон и водоплътни циментови замазки за защита на бетонни конструкции (резервоари, подове и стени на помещения в досег с почвата), които сигурно възпрепятстват просмукването на вода или подпочвена влага.
Тук няма да обсъждаме формата и големината на басейна. Първото е въпрос преди всичко на лично предпочитание, а второто опира повече до финансовите възможности и целесъобразност. Колкото басейнът е по-голям, толкова по-здрава трябва да бъде стоманобетонната конструкция, бързо нарастват и експлоатационните разходи за вода, за нейното затопляне и очистване. При всяко положение бетонната конструкция трябва да бъде оразмерена от строителен инженер, защото армировката ù, като всяка друга носеща армировка, е задача, която не допуска любителски подход.
Най-общо казано, на дъното на изкопа се отлива стоманобетонен фундамент, прави се кофраж и в него се отлива т.нар. чаша на басейна (бяла вана). Стените и дъното ù също се армират. Препоръчително е тя да бъде излята наведнъж, а не на части. Така може да се постигне по-сигурна водоплътност. Даже малък басейн с размери 3х3х1,5 m тежи над 15 тона, което си е доста сериозен товар. Ако басейнът се вгражда в къща, това трябва да се предвиди в проекта, и да стане по време на строителството. При вече съществуваща къща басейнът може да се направи на открито в двора, или пък за него да се сглоби специална дървена пристройка.
Желателно е чашата да се излее от специален водоплътен бетон, като сместа се обезвъздушава и уплътнява с иглен вибратор. След като бъде отлята, е необходимо да се изчака стандартното за набиране на якост време – 28 дни.
С това грубата част на работата е свършена и може да си дойдем на думата – как се направи облицовката на басейна. Предварително обаче трябва правилно да се подготви основата.
Облицовка с плочки
Когато чашата е отлята от водоплътен бетон и стените и подът са равни, специална допълнителна обработка не е необходима. За придаване на водоплътност на бетона при неговото разбъркване се използват специални прахообразни или течни добавки. Много добри резултати се получават при използване на добавките CC 92 и CC 93 на Ceresit. В случая марката е достатъчна гаранция, защото именно Ceresit е първият в света производител, създал преди повече от 100 години специални небитумни добавки за придаване на водоплътност на бетона. CC 92 и CC 93 се използват и за направа на водоплътни циментови замазки, а също и за придаване на водоплътност на различни мазилки, разположени на открито или закрито. Те затварят порите и ограничават капилярното просмукване на водата, придават водоотблъскващи свойства на бетона, освен това правят сместа по-пластична и тя по-лесно и по-пълно, без шупли, запълва сложни по форма кофражни кухини.
CC 92 е прахообразен материал, който се размесва с цимента в съотношение 1:50 тегловни части. Това ще рече, че към една торба цимент от 25 kg се добавя 0,5 kg СС 92. След като сместа стане еднородна, се добавят и разбъркват на сухо пясъкът и чакълът. След това се сипва и вода, докато разтворът стане с необходимата гъстота. За получаване на водоплътен бетон марката му не бива да бъда по-ниска от В25. За целта при големина на чакъла до 32 mm в 1 m³ бетон се влагат не по-малко от 350 kg цимент, а при големина на зърната до 16 mm количеството на цимента се увеличава до 400 kg/m³. Излятата бетонна конструкция се поддържа влажна в продължение на месец, докато бетонът набере крайната си якост.
За приготвяне на водоплътна циментова замазка 1 обемна част цимент се смесва с 3 обемни части пясък с големина на зърното 0-8 mm и необходимото количество CC 92 (1:50 т.ч. спрямо цимента), като се разбъркват на сухо. След това се добавя водата и се бърка до получаване на разтвор с необходимата консистенция. За по-добро сцепление между слоя замазка и основата се препоръчва по-напред да се положи тънък контактен слой от разтвора, в който предварително е добавен и препаратът Ceresit CC 81. Разходът на CC 92 е 7–8 kg/m³ за приготвяне на водоплътен бетон и 100 g/m² на 1 cm дебелина за замазки или мазилки.
Препаратът CC 93 има същото приложение, но е във вид на течност. Разбърква се в съотношение 1:25 или 1:30 обемни части с водата за приготвяне на разтвора за циментовата замазка или мазилката. За водоплътен бетон във водата се добавя 0,5 l CC 93 на една торба цимент (25 kg). Съответно за приготвяне на бетон разходната норма е 7–8 l/m³, а за замазки и мазилки – 0,1 l/m² за всеки сантиметър дебелина на пласта.
Ако чашата на басейна е отлята от обикновен, а не от водоплътен бетон, тя трябва да се измаже със специален хидроизолиращ разтвор, приготвен от CR 65. Той може да се нанася върху хоризонтални и вертикални повърхности. Освен за изолация на басейни и резервоари за вода, се използва и за защита откъм вътрешната страна на стените и пода в приземни и подземни помещения срещу проникване на влага от почвата. Бетонът, върху който се прави хидроизолиращата замазка, трябва да е на възраст над 3 месеца.
Материалът CR 65 се доставя във вид на суха смес в торби с тегло 25 или 12,5 kg. Преди употреба се разбърква с вода в съотношение 1:3 (5,5 l вода на 25 kg цимент). Така приготвения разтвор е подходящ за шпакловка. За нанасяне с четка се приготвя по-рядък разтвор, като количеството на водата се увеличава на 6,5 l за същото количество CR 65. Основата трябва да бъде без пукнатини, по нея да няма замърсявания като мазнини и смазочни масла. При наличие на пукнатини с широчина над 0,5 mm те предварително се разширяват и запълват с разтвор на CX 5. Ъглите между дъното и стените на басейна се оформят с CT 23, като разтворът се оформя и заглажда със специална мистрия или друг инструмент с обла форма, за да се получи плавен със закръгление преход с радиус, не по-малък от 3 cm.
Хидроизолиращата замазка се полага на два слоя, като се спазва правилото „мокро върху мокро“, т.е. следващият слой се нанася, докато предният е все още влажен. Първият се прави с по-рядък разтвор, който се нанася с четка. След около 6 часа се полага и вторият пласт във вид на шпакловка. Ако по някаква причина се наложи прекъсване, по-дълго от 12 часа, в разтвора за втория пласт се добавя адхезионната съставка CC 81. Тя се разтваря във водата за приготвяне на разтвора в съотношение 1:2 обемни части.
Дебелината на замазката зависи от целите, за които се използва. За защита срещу проникване на подпочвена влага е достатъчна дебелина 2 mm, за изолация на резервоари и басейни с максимална дълбочина 5 m дебелината на замазката е 3 mm. Максималната дебелина на замазката не бива да надхвърля 5 mm. Съответно на тези дебелини разходът на разтвор е около 3 kg/m², 5 kg/m², 8 kg/m².
Така направената хидроизолираща замазка се поддържа поне 24 часа влажна чрез покриване с рогозки и периодично пръскане с вода. Върху нея може да се стъпва след 2 денонощия. Облицовката с плочки се прави в интервала от 3 до 7 дни след полагането на замазката.
Има и трети вариант за хидроизолиране на чашата на басейна, когато не е отлята от водоплътен бетон. Най-напред добре почистената основа се грундира с епоксидния запазващ еластичността си и след втвърдяване грунд CE 50 и веднага се посипва с добре подсушен (на огън) чист кварцов пясък с едрина 0,2–0,6 mm. Не бива да се използва по-едър пясък, като най-големите песъчинки трябва да заемат до 1/3 от слоя грунд.
Грундът е двукомпонентен, като втвърдителят се добавя непосредствено преди употребата му. Сместа се разбърква с електрически миксер при честота на въртене на бъркалката 400 min–1, а количеството трябва да може да се изразходва за 30 min. Нанася се с четка или валяк. След втвърдяването му, за което са потребни около 6 часа, останалият несвързан пясък се измита старателно. Разходът на грунд е около 0,3 kg/m².
Върху така подготвената основа се нанася хидроизолиращият слой CE 49. Когато това се извърши в интервала 1–3 денонощия след нанасяне на грунда, необходимостта от посипване с пясък отпада.
Ceresit CE 49 е двукомпонентен материал със свързващо вещество епоксидни смоли, който създава отлична хидроизолация, устойчива и на въздействието на киселини и основи. Използва се за изолация на основата в бани, тоалетни, басейни и резервоари с максимална височина на водния стълб 10 m, на балкони и тераси, както и при редица помещения с промишлено предназначение. Не се препоръчва използването му за дълготрайна защита на подове и стени, през които влагата прониква отвън.
Материалът се приготвя чрез добавяне и размесване на втвърдителя в количество, което може да се изразходва за 45 min. Пълното втвърдяване настъпва след 16 часа. Представлява гъст пастообразен разтвор, който се нанася с четка или валяк на поне два пласта, всеки с дебелина по около 1 mm. Вторият слой се нанася в интервала от 16 до 48 часа след първия.
Върху последния слой, докато е още пресен, се поръсва сух кварцов пясък. Това позволява да се пристъпи към залепване на плочите след по-продължителен период от време. Ако се използва лепило на епоксидна основа CU 22 и това се направи в рамките на 1–3 денонощия след нанасяне на последния слой хидроизолираща замазка, посипването с пясък не е необходимо. При лепене с алтернативно лепило, което не е на епоксидна основа (например лепилото CM 12), при всички случаи се поръсва пясък. Разходната норма на CЕ 49 e 1,3 kg/m³ за всеки милиметър дебелина на слоя.
При първите два варианта на подготовка на основата плочките се лепят с CM 17 по метода на тънкослойното лепене (работи се с маламашка с назъбване 6, 8 или 10 mm) или при средна дебелина на пласта (15 mm). Възможно е също така да се използват и лепилата CM 17, които след втвърдяване запазват известна еластичност. Когато основата е обработена с епоксидния CE 49, се използва епоксидното лепило CU 22 или като алтернатива CM 17, но с добавяне към него на емулсията CC 83. Това се прави, и когато лепилото се използва за лепене върху т.нар. критични основи – пресен или лек бетон, дървесни плочи, плочи от гипсфазер и др.
Сухата смес CM 17 се разбърква с вода според предписанието в количество, което може да бъде изразходвано в рамките на 2 часа. Когато лепилото е подготвено с добавка на CC 83, времето за работа се съкращава до 90 min.
Последната операция е фугирането на облицовката от плочки. За случая се използва пълнителят CE 43, подходящ за запълване на фуги с широчина от 1 до 20 mm. При лепене с епоксидно лепило фугирането се извършва с CE 47 (за стенни облицовки) и CE 48 (за пода). Препоръчва се тези материали да бъдат използвани и за фугиране в областта на водната повърхност и на местата, където се образуват вълни, докато за останалата част от басейна се използва CE 35.
За облицоване на басейни се използват специални порцеланови плочки, които имат ниско водопоглъщане (<3%), а повърхността им по-трудно задържа замърсявания и по-лесно се почиства. Специално за пода е препоръчително да се използват плочки с грапава повърхност, което намалява опасността от подхлъзване върху тях. Обикновените подови керамични плочки са порьозни и поради това не са подходящи за облицоване на басейни. На фигурите са дадени три детайла, които поясняват конструкцията на басейна.
Басейн без облицовка
Вместо с облицовка от плочки за частни басейни, вътрешната му повърхност може да бъде трайно защитена с епоксидно покритие CF 34 Aquapox. В този случай подготовката на основата се извършва, както вече бе описано, с тази разлика, че пастообразният CR 65 се нанася на три слоя. След пълното им изсъхване, вместо плочки, се нанасят с четка или валяк три пласта CF 34 Aquapox. Това е епоксиден двукомпонентен материал, предназначен за сигурна и дълготрайна хидроизолация на басейни, резервоари, силози за съхраняване на зърно, гаражи, балкони и др.
Първият слой е грундиращ, за който се използва разреден с добавяне на 10–20% вода материал. Нанася се с късокосместа четка така, че да проникне добре, и да покрие всички грапавини върху основата. След 8 часа се нанася следващият, втори слой, а след още 24 часа и последният – трети. Последните два слоя може да се нанасят и с дългокосместа четка или валяк. Върху покритието може да се стъпва след 24 часа, а след 5 дни е напълно готово за експлоатация. Разходната норма е около 500 g/m².
