В категории: 2024, Актуални статии, Брой 5-6/2024, Покриви, Ремонти, Строителство

Монтирай сам улука и водосточните тръби

Читав скатен покрив без улук няма. Неговата задача е да събира стичащата се дъждовна вода и чрез водосточната тръба тя да се отвежда на подходящо място в двора или в канализацията. След като в „Направи сам“ бе подробно описано изпълнението на трите основни и най-често използвани покривни покрития с керамични, бетонни или битумни керемиди (шиндли), сега имаме възможността да обърнем внимание и на този елемент на покривната конструкция. Създаването на статия с приложен характер за списание като „Направи сам“ става не когато пожелаем, а когато това бъде възможно. За описанието на дадено техническо решение и технология е необходима не само теоретична подготовка, проучване на материалите и технологиите, които предлагат водещите производители в света, но и личен, често изстрадан опит. В случая това е точно така, защото работата по покрива, изисква многократно изкачване и слизане по висока стълба, което само по себе си е полезно за здравето занимание, а при качване на самия покрив са потребни и известни акробатични умения, макар и ограничен алпинистки инвентар и умение за ползването му. Във всеки случай авторът преди да седне пред компютъра трябва да е натрупал опит, който да му позволява да усеща на върха на пръстите си това, за което пише.

Изборът на материалите и най-вече формата и големината на улука зависят от вида на постройката, която може да бъде също така и зимна градина или друга пристройка, гараж, беседка и т.н. Зависи и от вида на покривното покритие – различни по вид и материал керемиди, прозрачни панели (поликарбонатни и други материали), метални листове, включително под формата на „метални керемиди“ и др. Тук ще разгледаме един конкретен случай – подмяна на единия стар ламаринен улук на малка вилна сграда, строена според задължителните за редовия гражданин ограничения отпреди 1989 г. – застроена площ 60 m² и височина – етаж и половина. И второто изискване – подмяната да може да се извърши на принципа „Направи си сам“ и по възможност от сам човек, без да се осланя на помощници.

Последното изискване автоматично елиминира възможността за монтиране на безшевен ламаринен улук, който се изработва от специализирани фирми на място. Тази задокеанска технология сравнително отскоро си пробива път и у нас. Отпада и възможността за улуци и водосточни тръби от медна ламарина, защото който може да си позволи такъв разход, едва ли би се наредил сред запалените привърженици на движението „Направи си сам“.

В крайна сметка изборът се ограничи до три възможности. Едната – да се поднови старият улук, като се използва класическата някога технология на свързване на еднометрови улуци от поцинкована стоманена ламарина чрез трудното за изпълнение и изискващо антикварни инструменти тенекеджийско съединение на двоен фалц, отпада автоматически. Мястото на тази технология, подобно на поцинкованите водопроводни тръби, е в музея на историята на техниката. Фирмите, които предлагат лесни за сглобяване метални модулни елементи с различно защитно и декоративно покритие, не са особено активни в популяризиране на продуктите си у нас. Търсенето им е ограничено навярно и поради по-високата цена, която държи на дистанция по-масовия клиент. Затова подминаваме и тях.

Накрая изборът се сведе до улуците и водосточните тръби от пластмаса. Както при тръбопроводите, дограмата и какво ли още не, където пластмасите изместиха класическите материали – метали и дърво, същият неизбежен процес от години протича бързо и при улуците и водосточните тръби. Макар и с характерното за държавата ни закъснение, тези материали все повече вече разширяват територията си в нашата строителна практика.

Консерватизмът и неверието към всичко ново традиционно наблягат на присъщите недостатъци на изделията от PVC от ранния им период като неусточивостта на въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето, малката механична якост и сравнително по-голямото термично разширение. Тези представи се коренят очевидно в спомени отпреди десетилетия, когато пазарен хит у нас бяха произвежданите някога канализационни тръби от твърд PVC, склонни към трошливост и със сигурност ставащи все по-крехки при продължително излагане на слънчево греене. Не бива да се забравя обаче, че те и тогава не са били предназначени за външно монтиране, а днес биват заменяни с далеч по-добрите полипропиленови тръби. Всеки производител на улуци и водосточни тръби от пластмаса гарантира, че използва специални материали с доказана устойчивост на ултравиолетовото лъчение и останалите атмосферни влияния, че продуктите му са устойчиви на удар. Водещите производители, включително и български, дават 10 години гаранция на своите улуци и тръби, което със сигурност означава поне двойна и по-продължителна дълготрайност. Дали това е много или малко, може да се прецени и от факта, че повечето европейски производители на битумни керемиди им дават гаранция 10–15 години. Колкото до термичното разширение на пластмасата, това се компенсира лесно с използване на снаждащи елементи, които позволяват линейно движение на улука.

Пластмасовите улуци и тръби не се нуждаят от периодична антикорозионна поддръжка, за тях това явление е непознато. Предлагат се в няколко цвята, включително имитация на луксозната медна ламарина. Всеки производител предлага повече или по-малко богат набор от свързващи и отвеждащи водата елементи, което позволява лесното изпълнение на улука включително и при сложни по форма покриви с изпъкнали и вътрешни чупки. Системите са създадени така, че свързването на улуците и тръбите да бъде улеснено в максимална степен. Изграждането на цялата отвеждаща дъждовната вода система става без използване на специализирани инструменти, бързо, сигурно и едва ли не по-лесно и просто от сглобяване на детски конструктор.

Спирайки избора си на система с пластмасови елементи, остана да решим на кой производител да се доверим и да дадем парите си. Желанието ни бе да подменим улука през няколкото почивни дни около националния празник 22 септември. Липсата на време за подготовка и покупка на материалите логично ни отведе там, където би трябвало да се намери всичко необходимо „под един покрив“ – магазин на едната от трите най-големи търговски вериги от типа „Направи си сам“ у нас. След като по вечерно време в предпочивен ден прекарахме близо час в стихналия, почти без посетители, магазин, при това без някой консултант дори да се опита да наруши дълбокия размисъл, в който ни потопи видяното на щанда, в крайна сметка така и не успяхме да вземем решение. Затова с немалка доза разочарование излязохме от магазина с празни ръце. Времето, прекарано в магазина и навъртените дотам няколко десетки километри, не отидоха съвсем на халос, защото поне придобихме първоначална информация, която би могла да послужи и на други за основа при взимане на крайното решение. Затова я споделяме охотно.

Всъщност възможният избор не бе никак голям. Той бе сведен между продуктите на две фирми – немската Marley и пловдивската Devorex. Немската компания и нейните продукти не бяха непознати за нас. Тя има дългогодишни традиции, добре позната е в Германия и малко в България. Дори и сайтът им с националния домейн bg е на руски, вместо на български език. Компанията предлага разнообразни по форма и начин на свързване улуци, с широк набор от фасонни части за тях. В нашия магазин успяхме да открием доста малка част от тях. Между тях имаше и някои все още екзотични за страната ни елементи, липсващи в продуктовите списъци на вносителите на други марки, за които ще стане дума в края на статията.

Изложеният асортимент от изделия на българската фирма бе по-беден, но при все това обхваща всичко най-необходимо за изпълнение на водоотвеждащата система. Едната, Classic, е пластмасов вариант на класическия ламаринен улук, а втората, Elegance, очевидно е предназначена за клиенти, търсещи по-нестандартно на външен вид решение.

Това, което ни потопи в дълбоко раздвоение и отложи избора ни, бе прекалено голямата, почти четирикратна, разлика в цените. Така например улук с дължина 3 m на Marley струва 45 лв. (15 лв./m), докато аналогичният, поне на външен вид, улук Devorex струва 11,34 лв. (3,78 лв./m). Над трикратна е и разликата в цените на различните съединителни, водоотвеждащи и други елементи. Прекалено голямата разлика в цените на едните и другите накрая охлади силния мерак за незабавна покупка и мотивира логичното решение, че е необходимо по-задълбочено предварително проучване на пазара. Така изкристализира убеждението, че би трябвало да се потърси и друг реномиран производител, чийто продукти в ценово отношение да се намират някъде около златната среда между двете крайности, нещо, което голямата търговска верига не прави. Пък и не само това.

В края на напрегнат работен ден, когато след отминалия поток не особено акуратни посетители, изложените на щанда продукти са така силно размесени из касетките, че човек трябва да рови напосоки в търсене на едно или друго. Това в крайна сметка допълнително усложнява ориентирането в наименованията и цените върху табелките, защото ще му се наложи да разчита изискващите лупа баркодове върху етикетите на стоките. Накрая уморен от продължително взиране в табелки и опаковки, докаран до тихо отчаяние, че не може да реши на часа главоблъсканицата, човек стига до извода, че е по-добре да преспи, защото, както се знае, утрото е по-мъдро от вечерта. Че в случаи като този е по-добре да потърси фирма, специализирала се в предлагането на определен вид малко на брой продукти.

С допитване до Google и чрез лични контакти в строителния бранш най-накрая се спряхме на конкретна марка – италианската First Plast, чийто производител First Corporation има 16-годишен опит в тази област. При това си рекохме, че в Италия слънцето, враг №1 на пластмасовите улуци, със сигурност е по-жарко и по-продължително огрява от нашенското. И така с оразмерена скица и предварително подготвен списък на необходимите елементи в ръка влязохме в магазин на фирмата-вносител. Допадна ни улук с тъмнокафяво оцветяване от серията „125“ при цена на линеен метър 6,90 лв. Цена, приемливо по-висока от българските улуци и над два пъти по-ниска от немското производство. Подобно е положението и при останалите елементи за изграждане на улука. При водосточните тръби с диаметър 100/105 mm подреждането на цените при трите анализирани тук марки е 5,88 лв./7,92 лв./15,20 лв. Тръбата на First Plast отново e близо два пъти по-евтина от тръбата на Marley и с около 30% по-скъпа от Devorex. Като цяло цената на всички вложени материали за тук описаната система възлезе кръгло на 226 лв.

Доказателство за правилно избрания подход е и фактът, че продавачът в магазина е преди всичко технически грамотен консултант, който активно участва в избора на необходимите елементи по вид и количество, подпомага избора с практически съвети, все неща, които несъмнено печелят доверие. Заслужава да се спомене също, че някои производители поддържат ценови калкулатор на уеб страницата си, което улеснява пресмятането на крайната цена, но в никакъв случай не може да замени живия контакт с компетентен консултант.

Преди да привършим с търговската страна на статията справедливостта изисква да кажем, че седмица след като новият улук вече украсяваше покрива ни, случайно попаднахме на щанда на Devorex на Техническия панаир в Пловдив. Видяното ни накара да си припомним, че при липса на достатъчно информация, твърде ниската цена често прави купувача подозрителен, защото му припомня известната поговорка, за да се запита дали е достатъчно богат, за да купува евтини неща. Но и всяко правило винаги изключения, особено когато единствената за момента база за сравнение са определено високи за нашия пазар цени.

Набавяне на материалите

Първата задача е да се начертае схема на улука и водосточната тръба с точните размери. Второ – да се подбере тяхната големина, която зависи от количеството вода, което улукът и тръбата трябва да са в състояние да отвеждат. Това се определя според площта на водосборната зона, т.е. ската на покрива, водата от който се оттича в улука. Диаметърът на водосточните тръби може и да се намали чрез разделяне на водния поток и отвеждането му от две места, примерно в двата края на общия улук. Това по принцип се прави при дължина на улука над 10 m. Повечето производители на улуци предоставят таблици, показващи зависимостта между големината на отводняваната площ и размерите на улука и тръбата. При това е необходимо да се знае, че площта се пресмята върху хоризонталната проекция на покрива, а не върху действителната му площ. Така например при отводняване на площ до 25 m² се подбира улук с диаметър около 70 mm, до 50 m² площ – около 100 mm, до 100 m² –около 120 mm, за площи над 150 m² диаметърът на улука вече е 150 mm. За тези четири групи подходящите диаметри на водосточната тръба са съответно 50–53 mm, 75–90 mm и около 100 mm за последните две. Тези размери са препоръчителни, като е за предпочитане да се избере по-големият. Някои производители предлагат таблици, в които освен водосборната площ се отчита още наклонът на покрива, както и средно статистическото количество на валежите за конкретния географски район. При по-стръмен покрив следва да се подбере улук с по-голям размер, за да не може при проливен дъжд стичащият се с голяма скорост воден поток да прелее. При най-големия размер едни производители предлагат водосточни тръби с диаметър 100 mm, други – 105 mm. Причината определено е от търговско естество и цели да не може да се ползват едновременно елементи с различна марка.

В нашия случай за отводняване на скат с площ около 70 m² избрахме улук с класическо полукръгло сечение и диаметър 120 mm (споменатият модел „125“), както и водосточна тръба с диаметър 100 mm. Дължината на улука е 900 cm. Отвеждането на водата става само в единия му край. Височината на улука над терена при водосточната тръба е около 680 cm.

Избрахме класическата полукръгла форма, което не е задължително, защото на пазара се предлагат и улуци с различаващо се напречно сечение. По-малките, с правоъгълно напречно сечение, се вписват елегантно в малки покривни конструкции (гаражи, беседки, навеси и др.). Други пък са по-подходящи за големи и с претенция за представителност сгради. В цветово отношение също има възможност за избор.

При избора на улук трябва да се обмисли и начинът на свързване на съставящите го елементи. Възможностите в случая са две – съединяване на отделните елементи чрез залепване и свързването им с помощта на механични връзки с гумено уплътнение. При избраната от нас система First Plast 125 се прилагат и двата метода – страничните тапи се залепват, а снаждането на улука и монтирането на отвеждащия водата елемент – водосточната кутия, става чрез механична връзка с два уплътнителя. Избързваме да кажем, че този начин на съединяване е неимоверно лесен за изпълнение и поради това е особено подходящ за следовниците на движението „Направи си сам“. Подмяната на стария ламаринен улук с нов пластмасов бе извършена от сам човек в рамките на един ден. При това без презорване, макар че работата изискваше и допълнителни физически усилия и време за демонтиране и повторно поставяне на керемидите от най-долния ред. Следващият ден бе посветен на монтиране на водосточната тръба. Оказа се, че работа е за час-два, стига човек да е намислил предварително как да се справи със закрепването на скобите към зида при положение, че между тях и тухлите има 9–10 cm пласт топлоизолация от каменна вата.

Улукът се изгражда чрез надлъжно свързване на няколко парчета, чийто брой се подбира според дължината му. Те се продават с дължини 400 cm, 300 cm, 200 cm и 100 cm, в зависимост от производителя. Това позволява да се подберат така, че накрая да не останат парчета, за които си струва да се жалят парите.

Какво е необходимо още за прав улук без чупки?

» Свързващи елементи (снадки), с които се съединяват два съседни улука. От бързане да се захванем на работа пропуснахме да заснемем отделно този елемент. Затова той е показан само схематично, вижда се и при вече сглобения улук. Свързването със снадка става така, както и при водосточната кутия. В краищата си и двата елемента имат по един улей за поставяне на гумения уплътнител, който при тази система се продава отделно с отделна цена. Уплътнителите са с фабрично нанесен върху гърба им леплив слой, като преди залепването предпазното фолио се отстранява. От вътрешната страна на снадката и водосточната кутия има маркировка докъде да стига краят на улука.

» Водосточна кутия, която свързва улука с водосточната тръба и през която се оттича водата. Понеже тя изпълнява функцията и на свързващ елемент, в случая не се наложи купуване на втора снадка. По тази причина не бе необходимо и изрязване на отвор в улука за изтичане на водата.

» Две тапи (странични капаци), които затварят краищата на улука. За да стане съединението неразглобяемо и водоплътно, те се залепват с лепило за твърд PVC. То може да се купи от магазина, продаващ улуците или от всеки железарски магазин в по-малка и съответно около три пъти по-евтина опаковка, защото се изразходва съвсем малко количество лепило.

» Скоби, които носят улука. Тук възможностите са няколко. Едната е да се вземат метални скоби, които се закрепват към ребрата на покривната конструкция. Другата са пластмасовите скоби, които се закрепват с винтове към челната дъска (при положения че я има). Нашият случай бе именно такъв и затова не пропуснахме възможността да се възползваме от удобството, което предлагат пластмасовите скоби. За по-голяма здравина, за да може улукът да издържа по-сигурно товара от сняг, евентуално и от лед през зимата, пластмасовите скоби се монтират през разстояние 50 cm една от друга.

На схемата са показани още два елемента за свързване на улука при наличие на чупки (ъглови снадки), които при правия улук не са необходими.

Водосточната тръба се сглобява чрез последователно съединяване на няколко парчета. Тръбите се продават най-често с две дължини – 300 cm и 100 cm. Единият край има фабрично уширение (муфа), в която влиза краят на предната тръба. Най-често срещаното и лесно за изпълнение решение за отклоняване на тръбата от водосборното казанче до стената е чрез наклонено под ъгъл 45° парче. В краищата му се поставя по едно коляно със същия ъгъл. Като се знае разстоянието между улука и стената дължината на наклоненото парче тръба може да се пресметне по Питагоровата теорема като хипотенуза на равностранен триъгълник. На практика това се прави емпирично и на място, като разстоянието се измерва с помощта на еднометрово парче тръба и двете колена. Разлика от няколко сантиметра е допустима, защото не оказва забележимо влияние. Тъй като необходимата дължина почти винаги надхвърля метър, е грехота да се похаби цяла триметрова тръба. След отрязване на необходимата дължина останалото парче е без муфа. Да, ама българинът е изобретателен, и тутакси се сеща, че едно време нашенският майстор, поради липса на друга възможност, съединяваше сивите канализационни тръби от PVC, които се произвеждаха без фабрично оформени муфи, чрез нагряване на краищата им с пламъка от запален вестник. Днешният майстор има къде къде по-модерен и ефективен инструмент – пистолетът за горещ въздух. За тази операция температурата на въздуха се нагласява на около 250–300 °C. Работи се с широка плоска дюза. Макар и по-бавно, водосточната тръба също не устоява на равномерното нагряване – стените в края й омекват до степен да стане възможно вмъкването на друга тръба. За намаляване на съпротивлението от триене и предпазване на омекналата пластмаса от деформиране, краят на вкарваната тръба е добре да бъде намазан със смазващ препарат като специалната паста за монтиране на пластмасови канализационни тръби или желеобразен препарат за измиване на домакински съдове.

Пластмасовите тръби и улуци се режат с ножовка за метал. При тръбите това става по-лесно, като се препоръчва използването на някое от познатите приспособления, улесняващи рязането под прав ъгъл. Рязането на улука става, като се постави легнал с изпъкналата страна нагоре. Това изисква по-голямо старание, защото той се огъва лесно. Тук може да помогне също изпитана стара практика – около тръбата или улука се увива лист хартия с поне един равен кант, така че срещуположните му краища да съвпаднат. По него лесно и точно може да бъде очертана линията на рязане.

 

Избрано от архива на сп. „Направи сам“, бр. 9-10/2011 г.

Продължава в следващия брой