В категории: Актуални статии, Брой 9-10/2018, Покриви, Ремонти, Строителство

Защита на покрива срeщу силни ветрове и бури

В строителната конструкция на дадена сграда няма маловажни елементи. И все пак покривът е този, който предпазва сградата при дъжд и сняг, прави я годна за комфортно обитаване, пази я от разруха и има решаващ принос за нейната дълготрайност. Покривът е непрестанно подложен на множество вредни въздействия, чието предотвратяване изисква различни качества на материалите, на покривната конструкция като цяло. Тя трябва да бъде напълно водоплътна в продължение на много десетилетия, да издържа на студ и пек, да понася натоварването на снежната покривка и да не позволява на снежната маса да се свлича безконтролно и пада от високо, да бъде устойчива на слънчевите лъчи, да издържа на огромен брой цикли на механично разширяване и свиване при резки температурни промени, да не се бои от едри градушки и други природни изпитания. Освен това покривната конструкция трябва да бъде добре топлоизолирана и да не допуска инфилтрация на външен въздух, защото загубите на топлина през нея може достигнат до 20–30 % от скъпата топлинна енергия, в редица случаи се изисква да бъде и добре звукоизолирана.

С две думи, ако целта е сградата да се сдобие с „покрива на столетието“, това може и трябва да се постигне с правилно подбрани материали или по-точно с цялостна система от материали на водещ производител от световна величина, какъвто несъмнено е австрийската компания Wienerberger и нейните керемиди Tondach. Тази е причината в продължение на повече от десетилетие списанието ни да публикува поредица от статии, които биха могли да бъдат определени като „практическа енциклопедия“ по ефективно изграждане на покриви с доказалата качествата си от хилядолетия класическа керамика. Превъплътена в днешно време чрез модерни технологии и производство в нейния най-съвременен вариант – керамичните керемиди Tondach.

Съвременният „покрив на столетието“ с материалите на Tondach е станал възможен не само благодарение на голямото разнообразие от различаващи се по вид (размери и форма, цвят и вид на покритието) основни и специални керемиди, но и поради предлаганата от производителя цялостна система – подбран комплект от качествени материали, необходими за цялостното, напълно завършено изграждане на отговаряща и на най-високите изисквания покривна конструкция.

Помислено е до последния винт или метална скоба за сигурното закрепване на керемидите и билните капаци. Не липсва дори и самовулканизираща се каучукова лента, която уплътнява местата, където гвоздеите пробиват хидроизолиращото фолио (мембрана). Така се гарантира сигурната водоплътност и защита на дъсчената покривна обшивка и подпокривното пространство срещу проникване на дъждовна вода.

В предния брой на списанието бе описано обезопасяването на покрива от свличане на снежни и ледени маси – явление, което може да причини щети, увреждане на здравето, дори и смърт.

Сега се спираме на друга, също изключително важна тема – защитата на покрива в случаи на бурен или ураганен вятър. Подобно на обезопасяването на покрива при дебела снежна покривка, и по отношение на заплахата от бурен вятър, нерядко се среща подценяване на проблема. Макар и далеч от торнада и тропически бури, характерни за други географски региони, и у нас нерядко мощни пориви на вятъра и ураганни ветрове вдигат цели покриви, подгонени от вятъра керемиди хвърчат като есенни листа. Къде поради незнание, къде поради бързане, немарливост или предоверяване на не особено опитни и отговорни майстори, било поради характерната за много хора суеверна вяра, че бедата у съседите няма да връхлети и неговия дом, заплахата се подценява. Когато обаче връхлети, вече е късно за самоанализи и клетви.

За предпазване на покрива при бурни ветрове керемидите и капаците на Tondach са произведени така, че да позволяват сигурното им механично закрепване към носещата конструкция. Покривната система на австрийския производител включва редица помощни средства за механично закрепване, чието използване гарантира устойчивостта и водонепропускливостта на покривното покритие дори и при екстремни ветрове.

Правилното изпълнение на покривната конструкция е подробно описано в статията „Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“. В друга статия може да се намери подробна информация за специалните хидроизолиращи фолия (мембрани) FOL K и др., които при правилно полагане и нормална експлоатация, са непреодолима преграда срещу евентуално проникнала под керемидите вода. Тя не се задържа, а бързо се отвежда в улука. Тези материали са същевременно и паропропускливи, поради което, при овлажняване на покривната топлоизолация, способстват за бързото й изсушаване.

Затова тук ще фокусираме вниманието си само върху механичното закрепване на керемидите – това, което прави покривното покритие устойчиво на силни и бурни ветрове.

Керемидите се редят върху двойна скара от летви. Най-отдолу са летвите (познати и като контра летви), които се поставят по наклона, успоредно и при възможност над носещите покрива ребра или в близост до тях. Върху тях, напречно и под прав ъгъл, се приковават летвите, които носят керемидите.

Те се поставят в успоредни редове, като разстоянието помежду им се определя съобразно дължината на керемидите и разстоянието на приплъзване по дължина между тях. Целта е от втория ред при стрехата до билото да се получат еднакво широки редове с цели керемиди. Да не се налага тяхното рязане при билото. Това е възможно, защото почти всички модели керемиди на Tondach позволяват монтиране чрез приплъзване на керемидите от два съседни реда. Диапазонът на това приплъзване зависи от модела на керемидите (най-често от 7,5 до 2 cm), като оптималната стойност на разстоянието между два реда летви се подбира според наклона на покрива и климатичната зона. Колкото наклонът е по-малък и опасността от проникване на дъждовна вода под челото на керемидите по-голяма, толкова дължината на застъпване на керемидите трябва да бъде по-голяма. Съответно, разстоянието между летвите, по-малко.

Двойната скара се прави, за да може между дъсчената обшивка, покрита плътно с хидроизолационно фолио и долната повърхност на керемидите, да се получи непрекъсваемо от стрехата до билото вентилируемо пространство. Неговата минимална височина е 8 cm. Ето защо „Винербергер България” препоръчва за контралетвите да се използва материал със сечение 5х5 cm, а за носещите керемидите летви – 3х5 cm.

Така се създават условия за естествена циркулация на възходящ въздушен поток, който при билото и през вентилационните керемиди излиза свободно в околното пространство. Това от своя страна изисква специално изпълнение чрез „сух монтаж“ и механично закрепване на билните капаци. Под тях се поставя чрез залепване върху керемидите специална билна вентилационна лента (самозалепваща се или с основа от олово). Тя не пропуска вода и сигурно уплътнява пролуката между билните капаци и последния ред керемиди. Същевременно тя пропуска излизащия изпод керемидите въздушен поток в околното пространство. Водонепроницаемото фолио, покриващо цялата дъсчена обшивка на покрива спомага за бързото отвеждане в улука на евентуално проникналата под керемидите вода. Въздушният поток спомага за по-бързото изпаряване на поетата от керемидите влага и тяхното подсушаване.

Опитът ни е показал, че практикуваното някога приковаване на напречните, носещи керемидите летви, директно върху дъсчената обшивка, в кратки срокове причинява тяхното загниване, защото летвите задържат проникналата вода. Да не говорим, че за циркулация на въздуха в този случай и дума не може да става.

Водени от стар опит и някогашни традиции, често пъти работниците се задоволяват да наредят керемидите върху летвите, без да взимат допълнителни мерки за тяхното допълнително механично закрепване. Разчита се, че теглото на керемидите е достатъчно да ги придържа на мястото им. Към това се добавя влиянието на частичното им припокриване по дължина и свързването им чрез страничните фалцове. Те, от своя страна, са профилирани така, че да не допускат проникване на дъждовните пръски. Действително, в райони, където бурните ветрове са рядкост, при покриви с наклон до 25–30˚ може да минат години без покривът да пострада от природната стихия.

Друг е въпросът дали човек трябва сляпо да разчита на късмета си и да дърпа дявола за опашката, както се казва. Разумният човек овреме взима необходимите мерки за опазване покрива на къщата си, преди бурята да връхлети.

Всяка керемида Tondach има в горния си заден край здрави крачета, които при поставянето й стъпват върху канта на носещата летва. Така тя заема перпендикулярно спрямо летвата положение, а крачетата сигурно я задържат срещу плъзване по наклона. До определена сила на вятъра теглото и връзката между съседните керемиди ги задържат на място. Мощен порив на вятъра обаче – челен или страничен на ската, би могъл да повдигне долните им краища или странично, след което керемидите стават лесна плячка на бурята.

Най-силно уязвими са керемидите в областта на стрехата. Това се отнася също за крайните, завършващи покривното покритие керемиди и за билните капаци. Силно застрашени са керемидите в непосредствена близост до улами и маии (при многоскатни покриви), защото при поставянето им те се режат, за да прилегнат на мястото си.

Ето защо производителят Tondach е предвидил различни възможности за допълнително механично закрепване на керемидите и билните капаци. Всяка от керемидите в горната си част има по един или два фабрично направени отвора. Те са предназначени за закрепване на керемидата към носещата летва чрез един или два поцинковани гвоздея или, за предпочитане според нас, с винтове за дърво. Гвоздеите с дължина 110 mm имат усукано ръбесто тяло с уголемена глава и пластмасова шайба, която покрива плътно отвора. Тяхното използване изисква майсторско боравене с чука, защото при по-силен удар или не добре прицелен удар, керемидата може да бъде строшена. При вече масовата употреба на акумулаторни отвертки обаче, за предпочитане е закрепването на керамичните керемиди да става с винтове за дърво, снабдени с уплътняваща шайба от еластичен материал.

Общовалидна рецепта за механичното закрепване на керемидите с винтове няма, защото това зависи от буреносната активност в района, както и от наклона на покрива. Прието е, че при покриви с наклон 50˚ и повече всяка една керемида трябва да бъде механично закрепена по този начин. При покриви с наклон 40˚–50˚ това се прави за всяка 2 или 3 керемида в реда. В местности, за които силните ветрове и бури са често явление, се препоръчва фиксиране на керемидите и при покриви с наклон под 40˚. Препоръчва се също така, всички керемиди в първия при стрехата ред да бъдат закрепени.

По същия начин, с винтове за дърво или гвоздеи, се фиксират вентилационните, снегозадържащи и други специални керемиди, крайните керемиди, които завършват странично покривната конструкция, билните капаци, тройните и четворни капаци, преградните капаци, които затварят двустранно открити билни капаци.

Закрепването на керемидите с винтове към подложната летва фиксира горната им част, докато долната остава незащитена. Това може да се окаже слабо място при по-мощен порив на вятъра, който може да повдигне неукрепените долни краища, дори да пречупи керемиди по линията на тяхното закрепването с винтове или близо до нея. Ето защо на по-силно застрашените участъци от покрива (в близост до билото и краищата на покрива), керемидите се закрепват и в долния си край с помощта на скоби от твърда стоманена тел. Долният край на скобата минава под летвата от долния ред и обхваща канта й. Горният й край “захапва“ в страничния фалц на керемидата. Така тя вече е здраво фиксирана към двете летви, способна да устои и на бурни ветрове.

Специално внимание заслужава закрепването на керемидите от двете страни на уламите и маиите. Това са конструктивни елементи при три- и четирискатните покриви, както и при други покриви с по-сложна конфигурация. Маията представлява наклонената пресечна линия между покривни равнини, сключващи външен ъгъл по-голям от 180˚. Така се нарича и носещото покривната конструкция на това място ребро. Уламата е наклонената пресечна линия между покривни равнини, сключващи външен ъгъл по-малък от 180˚. Така се нарича и съответното носещо ребро под нея. В уламата се събира и отвежда значително количество дъждовна вода. Поради това за нейното сигурно и дълготрайно хидроизолиране, освен положеното върху цялата дъсчена обшивка на покрива хидроизолационно фолио, се използва и специална алуминиева лента (навита на руло), която се полага по продължение на уламата.

Системата на Tondach включва такъв елемент за улама – изработена от алуминий, гофрирана лента с широчина 600 mm и дължини 2 или 10 m. Тя е прахово боядисана и е неподвластен на влагата и останалите атмосфери влияние. Благодарение на фабрично подготвените линии на огъване, лентата се оформя лесно и приляга върху повърхността на уламата, дълготрайно запазва придадената й при монтажа форма. Лентата се поставя симетрично върху двете страни на уламата. Краищата й се подгъват нагоре, за да не подлизва вода встрани. Надлъжно покрай тях се залепват и ивици от уплътняващ материал (дунапрен) с височина 50, 60 или 70 mm, които допълнително преграждат пътя за попадане на водни пръски под керемидите.

На тези места в покривната конструкция поставянето на керемидите е затруднено, защото се налага обрязване на крайните в редовете. Тези керемиди, често парчета от тях, са нестабилни. При силен порив на вятъра въздушната струя лесно може да ги повдигне и отнесе. Ето защо, според конкретния случай, такива керемиди или парчета от керемиди, се закрепват към носещите летви, както чрез винтове за дърво, така и със специални скоби. Ако е необходимо на подходящо място в керемидата се пробива отвор. Така се пристъпва и при рязаните керемиди, ограждащи комин, например. По този начин се предотвратява възможността тези парчета да пропаднат, да се свлекат по наклона, както и да бъдат отнесени от вятъра.

За по-сигурното закрепване и удържане на местата им на такива нестабилно лежащи, срязани керемиди, се използват специални скоби от неръждаема стомана. Подобно на клипс с П-образна форма, те обхващат двустранно и закривените им навътре пластини здраво се захващат в близост до канта на керемида. Без особено значение от модела. Скобите са свързани със стоманена тел, чийто свободен край се усуква около винт, завит в носещата билните капаци (на маията) летва или в летва под керемидите.

Закрепването на билните капаци, както и на капаците, покриващи маиите, е завършекът на покривната конструкция. При съвременните покривни конструкции, където вентилируемото пространство под керемидите е задължително изискване, покриването на билото, поставянето и закрепването на керамичните капаци се извършва единствено чрез монтиране при използване на специални материали и крепежни средства. Целта е, както вече стана дума в началото на статията, билото да бъде изпълнено така, че едновременно да защитава сигурно покрива срещу проникване на дъждовна вода и същевременно да позволява безпрепятствено преминаване в околното пространство на преминаващата под керемидите въздушна струя. За да не повтаряме вече подробно разяснената в „Направи сам“ технология за изпълнение на всеки от елементите на покривната конструкция и конкретно на билото, тук ще се спрем само на монтирането на капаците.

Билните капаци се поставят чрез застъпване на краищата им по продължение на предварително монтирана и хоризонтално нивелирана билна летва със сечение, примерно 40х50 mm. Тя се монтира посредством специални стойки (носачи), изработени от поцинкована стомана. В горния си край стойката има обърната П-образна форма с вътрешна широчина 40 mm, в която влиза летвата. В долния си край тя има два лентовидни крака, чрез които се фиксира с винтове към най-близките от двете страни на билото две летви. Чрез тяхното огъване се определя височината на билото – разстоянието между летвата и дъсчената обшивка на покрива. То се определя според посочените стойности в техническото ръководството за дадения модел керемида. Те зависят от наклона на покрива. Така например при голямоформатните керемиди „Туист“ и наклон 15–20°, то е около 13,5 cm, при наклон 40–45° – около 10,5 cm. Оптималната височина на билната летва може да се определи и опитно, като върху нея се поставят пробно 2–3 капака. При правилно поставена летва между долния ръб на капаците и керемидите трябва да остава вентилационен процеп с широчина около 1,5 cm. Освен този, има и други видове носачи.

След като носещата капаците билна летва бъде стабилно монтирана, върху нея симетрично се полага и изпъва специална вентилационна лента. Към момента Tondach предлага три вида такива ленти. Две от тях са изработени от гофрирано дебело алуминиево фолио. По краищата си те имат залепващи ивици с широчина 20 mm. Чрез тях лентата се захваща здраво и плътно към повърхността на керемидите. Едната (Вариовент) се предлага с широчини 320/380 mm, докато втората е широка 280/320 mm. Третият вид има тънкослоен пласт от олово, което я прави достатъчно тежка, за да не се налага залепването й към керемидите. И трите ленти имат способността да се разтеглят до 30% по дължина, което позволява плътното им покриване и прилепване дори и върху керемиди с по-силно изразен релеф (по-висока вълна). В средата си лентите имат пропусклива въздуха ивица. Широчината на лентата се подбира според модела на керемидата. По-широката лента се използва при керемидите с по-силно изразен вълнообразен профил. След монтиране на капаците краищата на лентата трябва да излизат встрани от билните капаци и да бъдат плътно залепени върху керемидите на ивици, широки 1–2 cm.

В началото на билото се поставя начален капак (със или без фалц) с един фабрично затворен край. Тези капаци имат отвор, през който с помощта на дълъг винт се фиксират към оформящата билото летва. Следващите капаци се монтират чрез застъпване и здраво закрепват към летвата с помощта на специална профилно огъната скоба от алуминий с декоративно защитно прахово покритие. Тези скоби имат две разновидности и съответно на това различно огънат профил. Едните са предназначени за закрепване на капаци с изпъкнал фалц. Другите се използват при капаци с равна външна повърхност. Скобата се поставя така, че вертикалната й част да опре в предния в реда капак. След това се фиксира към летвата чрез винт за дърво. Другият, намиращ се над капака край, е огънат подобно на кука, в която влиза и се придържа краят на следващия капак.

Накрая бихме искали да обърнем внимание и на друг с важно предназначение при бъдещата експлоатация на покрива елемент – едно или повече, според необходимостта, стабилни метални стъпала. Те се монтират на допълнителна, сигурно закрепена, носеща летва там, където е необходимо, и по начин, който не уврежда покривното покритие. Стъпалата улесняват много придвижването върху покрива без опасност от счупване на керемиди и при повишена за работещия безопасност. Стъпалата са широки 250 mm и имат дължина 400 или 800 mm. Пригодени са за поставяне върху покривни скатове с наклон 15˚–60˚. Особено необходими са при монтирани върху покрива соларни и фотоволтаични инсталации, които се нуждаят от периодично обслужване.