В категории: 2020, Актуални статии, Брой 7-8/2020, Покриви, Ремонти, Строителство

Пътеводител за качествен и дълготраен покрив – част II

 

Продължение от част I на статията.

 

Изграждане на покривната система

 

Създаване на вентилируемо подпокривно пространство

По правило керемидите се редят така, че между тях и носещата дъсчена обшивка на покрива да се образува вентилируемо подпокривно пространство, в което въздухът да може да се движи свободно от стрехата към билото, където безпрепятствено излиза навън.

Възходящият въздушен поток ускорява изпаряването на кондензната влага, която нощем се образува от долната страна на керемидите. По-бързото изсушаване на керемидите през зимата намалява вероятността от замръзване на проникнала в тях влага. Добрата вентилация поддържа също така суха носещата керемидите конструкция от летви, което предпазва дървесината от загниване. Лятно време въздушният поток охлажда керемидите и с това спомага за естественото поддържане на по-умерени температури в подпокривното пространство.

Поради това керемидите се редят върху двойна скара от напречно разположени летви. Първо, по наклона на ската, успоредно една на друга, се приковават летвите (наричани още контралетви), които започват от стрехата и завършват няколко сантиметра преди билото. Използват се летви с напречно сечение 50 х 50 mm, но често се използват и 50 х 40 mm или 50 х 30 mm. Целта е да се осигури поне 8-10 cm разстояние за вход на въздушния поток между дъсчената обшивка и керемидите. Полагат се успоредно и при възможност над носещите покрива ребра или в близост до тях. Максималното разстояние между тях е 90 cm. Напречно на тях се поставят и приковават носещите керемидите летви със сечение 50 х 50 mm. Върху тях се поставят керемидите, които се захващат чрез крачетата си към горния край към летвата. При по-голямо вятърно натоварване се използват специални скоби за укрепване срещу вятър, а при по-големи наклони на покрива се използват и винтове (един или два на керемида), чрез които керемидите се фиксират за летвите. В зависимост от модела керемида и градусите на наклона се фиксират различен брой керемиди по точно определена схема.

От решаващо значение за качественото изпълнение на покрива е точното определяне на местоположението на първата, най-близо до стрехата носеща летва, както и на последната, в непосредствена близост до билото. Целта е да се получат еднакво широки редове с керемиди без да се налага неизбежното в по-стари времена рязане на керемидите при билото.

Това е възможно благодарение на факта, че всички предлагани към момента у нас модели керемиди Tondach са пригодени за монтиране чрез приплъзване по дължина една спрямо друга. („Керемиди Tondach. Как се прави добрият покрив.”) Разстоянието на приплъзване зависи от модела – примерно 7,5 cm при Винеам, 3,5 cm за Медитеран Плюс, Румба и 3,0 cm за Венера.

Разстоянието на приплъзване се съобразява с наклона на покрива и климатичната зона. Колкото наклонът е по-малък и опасността от проникване на дъждовна вода под долния край на керемидите по-голяма, толкова дължината на застъпване между керемидите трябва да бъде по-голяма.

Първият ред керемиди се поставя така, че долният им край да стърчи извън стрехата и да надвисва над улука. За керемидите Tondach е прието долният край на първия ред керемиди да стърчи извън края на стрехата на разстояние 9 cm при наклон на ската до 45° и на 10 cm при по-голям наклон. Общовалидната препоръка е, че краят на първия ред керемиди не бива да навлиза над улука на разстояние повече от 1/3 от неговата широчина (диаметър).

Последната носеща керемиди летва се поставя на разстояние „х“ от пресечната линия на двата ската и по-точно – от мислената линия по продължение на контралетвите, монтирани върху тях. Големината на това разстояние също зависи от наклона на ската и е около 4,5 cm при наклон 15–20°, и около 2,5 cm при наклон над 40°.

След това разстоянието между първата носеща летва и последната, до билото, се разпределя така, че да се получат еднакво широки редове с керемиди при спазване на допустимото разстояние на приплъзване една спрямо друга. Разстоянието между летвите се пресмята по формула или се извлича от таблица, съдържащи се в техническото ръководство на Винербергер.

Всичко това е подробно обяснено в статиите „Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“ и Покрив с керамични керемиди Tondach (Винеам) – част I и част II.

 

Подпокривно хидроизолационно фолио

Ключов елемент, гарантиращ пълната водонепроницаемост отвън навътре и същевременно пропускане на водни пари отвътре навън е специалното хидроизолиращо фолио (пародифузна мембрана). То се полага така, че да покрива плътно дъсчената обшивка на покривната конструкция с припокриване на краищата на съседните листове. Фолиото изпълнява и друга много съществена роля, като сигурно защитава намиращата се под него дъсчена обшивка и топлоизолация на покрива срещу овлажняване и съответно рязко намаляване на нейните изолационни способности. Попаднала върху него вода, било проникнала под керемидите при силен кос дъжд вода или поради кондензация на водни пари от долната страна на керемидите, много бързо се оттича по повърхността на фолиото, а от там в улука. От обратната страна, т.е. откъм страната на топлоизолацията, то е паропропускливо. Поради това водните пари от обитаемото подпокривно пространство, евентуално и от попаднала в топлоизолацията влага, свободно преминават през него и увлечени от движещата се под керемидите въздушна струя от стрехата към билото биват бързо отвеждани в атмосферата. Благодарение на това качество на подпокривното фолио, евентуално проникналите в топлоизолацията водни пари, вместо да кондензират и да причинят овлажняване, биват извеждани извън сградата. Ако в топлоизолацията се съдържа влага, при топло време тя се изпарява, водните пари преминават през фолиото и топлоизолационния материал се самоизсушава.

Като продукт от най-висок клас на съвременната химия през годините, този вид специални хидроизолационни рулонни материали се развива бързо, допълва се и се усъвършенства.

От подпокривното фолио се изисква да бъде UV устойчиво, дълготрайно издръжливо в широк диапазон от температури – от -30-40 С° при зимата до +80-100 C° през летните горещини. Влияние върху нагряването му, въпреки че е принципно скрито от керемидите, оказва и цвета на самите керемиди, като при тъмните цветове, покривът се нагрява по-силно и съответно температурата на която е подложено фолиото е по-висока.

Към момента Винербергер предлага три вида подпокривно фолиа. Двете от тях FOL K и FOL S са трислойни, като външните слоеве са предпазни. Средният слой представлява микропореста мембрана, която пропуска водните пари чрез конвекция. Тези подпокривни фолиа имат много добра паропропускливост, която обаче се влияе от интензивността на въздушния поток под керемидите. Препоръката е да се използват при нагряване до максимална температура 80 °С.

Фолиото FOL MONO e от по-висок клас. Той представлява монолитна мембрана, която пропуска водните пари чрез дифузия по химичен път. Това фолио има изключително добра паропропускливост, като ефектът на преминаване и отвеждане на водните пари извън покрива почти не зависи от вентилиращия въздушен поток под керемидите. Поради това използването му при покриви с по-малък наклон се препоръчва горещо. Това фолио издържа на температури до 100 °С. То е по-дебело от останалите два вида.

Фолиото е рулонен материал, който се разстила на ивици (обикновено с ширина до 150 cm), които би трябвало да се слепват здраво чрез припокриване на краищата им, за да се гарантира водоплътност на слоя. За слепване на FOL S се използва отделна двойно залепваща лента. Фолиата FOL MONO и FOL K имат заводски поставена по краищата самозалепваща се лента с широчина 4,5 cm, което улеснява слепването на ивиците. . От страната към обшивката и в долната си страна, фолиата имат самозалепващи се ленти, които позволяват бързото и сигурното им монтиране към покривната обшивка. По този начин фолиото е осигурен защита от повдигане от вятър. От страната, гледаща към керемидите, се намира още една лента, която плътно се залепва към долната. По този начин се постига непрекъснатост на мембраната и се осигурява 100%-ва защита. Винербергер разработва нови още по-широки ленти, които скоро ще представи на пазара без да променя цените си. В горната си страна самозалепващата се лента ще бъде с ширина от 100 mm, вместо сегашните 80 mm. По-широката долна лента гарантира по-добро уплътняване на припокриването (прилягане на предна горна лента и задна долна лента). Иначе казано клиентът ще получава още по-висок клас защита на същата цена.

Поредната тънкост при направа на покрива е допълнителната защита между края на стрехата и улука. За целта по продължение на стрехата се поставя специална надулучна пола. Тя е произведена от специална гофрирана и предварително бигована алуминиева лента със защитно покритие. Поставя се по края на дъсчената обшивка на покрива, под подпокривното фолио и се огъва над улука, така че евентуално стекла се вода да влезе сигурно в него, а да не подлизва и овлажнява декоративната дъсчена обшивка на стрехата или стената на сградата.

 

Вентилация на покрива – сух монтаж на билните капаци

Ключово за добрата вентилация на подпокривното пространство е улесненото преминаване на идващия откъм стрехата въздушен поток през билото на покрива. Поради това билните капаци не бива се замазват, защото това спира вентилацията на подпокривното пространство. Вместо това се използва метода на сухия монтаж, който е детайлно обяснен в статията „Как се прави добрият покрив – голямоформатни керемиди „Туист“.

По продължение на билото се монтира билна летва (обикновено с напречно сечение 50 х 40 mm), която се закрепва със специално произведен за целта летводържател. Винербергер предлага два модела, като универсалният е с П-образна форма от дебела стоманена ламарина с множество отвори за по-лесно и точно закрепване, а другият – набивен, има дълго стоманено острие, чрез което плавно се регулира височината на фиксирането му. Първият е по-подходящ за закрепване към дъсчената обшивка и позволява прецизна настройка на височината, посредством многобройните отвори, а вторият се наковава в билната греда.

По продължение на летвата се изпъва специална вентилационна билна лента. Винербергер предлага някобко  модела вентилационни билни ленти от гофриран алуминиев лист с широчини 280 и 320 mm, както и вентилационна лента Вариовент, с възможност за варираща широчина от 320 до 380 mm.

Специално внимание заслужата вентилационната лента  Eкстрийм. Предлага се с дължина 5 m. Тя е изработена от висококачествен алуминий, устойчив на ултравиолетовите лъчи. Нейната разтегливост от 30% позволява плътното покриване върху всеки модел керемиди, включително и тези с големи вълни. Бутиловата лента, с която се прилепя към керемидите е произведена по патента WCS – Wet cold system. Тази система позволява работа при  температури до -5°С, върху влажни и студени керемиди. Този продукт няма аналог в световен мащаб.

Има и вентилационна лента от оловен лист с широчина 380 mm. Изборът на ширината на билната лента зависи от избора на керемиди. Колкото вълната на керемидата е по-голяма, толкова по-широка трябва да бъде лентата. Естествено лентата се предлага в няколко цвята, за да хармонира с избрания цвят керемиди. Билната лента се огъва двустранно по осевата линия, така че краищата й, след притискане с валяче, да прилепнат възможно най-плътно, следвайки профила на керемидите. Лентите от алуминий имат по края си самозалепващи бутилови ивици, които осигуряват сигурното им закрепване към керемидите. Поради теглото си лентата от оловен лист не се нуждае от допълнително залепване.

Правилото е след монтиране на капаците краищата на лентата да излизат изпод капаците и да бъдат залепени на разстояние 1–2 cm встрани от ръбовете им.

Всяка от лентите е произведена изцяло от алуминий. В средата листът е перфориран, а в краищата, материалът е плътен, силно разтеглив, така че да прилепват добре към повърхността на керемидите. Капаците и лентата осигуряват свободното преминаване на въздушния поток, без обаче да позволяват на дъждовната вода да подлизва под керемидите.

Фалцовите керамичните капаци се подреждат и закрепват с винтове и ламаринени скоби към билната летва, а за закрепване на началния капак се използва специален пирон с гумено уплътнение.

 

Вентилационни керемиди

За по-добра циркулацията на въздуха под керемидите се използват също и специални вентилационни керемиди, които съответстват на модела на основната керемида. Те са така оформени, че в долния им край се образува отвор, през който въздухът от подпокривното пространство да излиза навън, без обаче през него да прониква дъждовна вода. Вентилационните керемиди се поставят в предпоследния откъм билото ред. Нормата е 1 вентилационна керемида на 5 m² покрив. Когато покривът има топлоизолация, което налага допълнителни мерки за нейното поддържане в напълно сухо състояние, броят на вентилационните керемиди се увеличава, т.е. 1 вентилационна керемида на 4 m² покривна площ. При по-големи по площ покриви, когато дължината на ската надхвърля 8 m, се препоръчва поставяне и на втори ред вентилационни керемиди по средата на ската. Така се гарантира добрата вентилация.

На вентилационните керемиди се разчита също при полускатно било, примерно покрито с ламаринена пола, където няма възможност за друг излаз на въздушния поток.

 

Покриване на улами

Проблемно място на всеки многоскатен покрив са уламите, в които се събира и отвежда значително количество вода от два съседни ската.

Системата Tondach на Винербергер включва специален елемент за покриване на улама – изработена изцяло от алуминий, гофрирана лента с широчина 600 mm и дължина 2 m или на ролка с дължина 10 m. Тя е прахово боядисана, добре защитена срещу атмосферните влияние. Благодарение на фабрично подготвените бигове (места) за огъване, лентата се оформя лесно и приляга върху повърхността на уламата, като дълготрайно запазва придадената ѝ при монтажа форма. Лентата се поставя симетрично върху двете страни на уламата. Краищата й се подгъват нагоре, за да не подлизва вода встрани. Надлъжно покрай тях се залепват и ивици от уплътняващ материал с дебелини 50, 60 или 70 mm (в зависимост от използвания модел керемида), които допълнително преграждат пътя за проникване на водни пръски и замърсявания под керемидите.

 

Уплътняване около комини

За осигуряване на водоплътност между керемидите, комини и стени, Винербергер предлага Koraflex Plus – сочи се като един от най-добрите универсално приложими материали за уплътняване и изолиране на пролуките между покритието от керемиди и комини, стени, капандури, покривни прозорци, соларни модули и други подобни критични места. Предлага се на ролки с дължина 5 m и широчини 300 и 400 mm. Цветовете са три – керемиденочервен, тъмно сив и черен. Това е изключително гъвкав и разтеглив четирислоен материал, произведен на база полиизобутилен (PIB). Винербергер разработва и скоро ще предлага нова, подобрена версия на същия материал с повишена гъвкавост, което ще улесни и ускори работата на майстори.

Армиран е с гъвкава мрежа от алуминий, която осигурява запазване на придадената на лентата форма. Материалът е изключително устойчив на атмосферните въздействия, включително е 100% неподатлив на ултравиолетовото лъчение. Издържа на температури от -40 °С до + 90 ° С и силно слънчево греене без да променя цвета си. Изключително еластичен материал, който понася безпроблемно разтягане по дължина до 70% и по широчина – до 15%. Благодарение на това лентата прилепва плътно като следва профила на повърхността върху която се закрепва и уплътнява. Върху цялата повърхност от задната страна на лентата е нанесен слой бутилово лепило с голяма слепваща сила, който осигурява здраво и трайно залепване към уплътняваната повърхност. Лентата се залепва като се притиска с малък валяк. Материалът има 33-годишна гаранция!

Накрая остана да споменем специалните пластмасови мрежи и решетки, с които се покриват отворите на подпокривното пространство откъм стрехата, за да предпазват срещу проникване на малки птици и насекоми.

 

Закрепване на керемидите и капаците

Темата за механичното закрепване на керемидите и билните капаци е подробно разгледана преди около година и половина в списанието, поради което всичко написано тогава е напълно актуално и днес („Защита на покрива срeщу силни ветрове и бури”).

Вярно е, че, особено в райони, където бурните ветрове са рядкост, при скатове с наклон до 25–30˚ и без допълнително механично закрепване на керемидите може да минат години без покривът да пострада от природната стихия. Но също така е вярно, че това може да се случи и много по-рано. Мощен порив на вятъра – челен или страничен на ската, би могъл да повдигне долните краища на керемидите или странично, след което те стават лесна плячка на бурята. Затова Винербергер препоръчва, дава технически предписания и предлага подходящите средства за механично закрепване на керемидите, включително на рязаните около уламите.

Най-силно уязвими са керемидите в областта на стрехата. Това се отнася също за крайните, завършващи покривното покритие керемиди и за билните капаци. Силно застрашени са и керемидите в непосредствена близост до улами и маии (при многоскатни покриви), защото при поставянето им те се режат, за да прилегнат на мястото си, като от този си страна не са укрепени.

Механичното закрепване на керемидите става по няколко начина – чрез специални гвоздеи и винтове с уплътняваща еластична шайба, скоби за долно или странично закрепване на керемидите, както и скоби за странично закрепване на рязани керемиди.

Всяка от керемидите Tondach има в горната си част един или два фабрично направени отвора. Те са предназначени за закрепване на керемидата към носещата летва чрез поцинковани гвоздей или, за предпочитане, с винтове за дърво.

Закрепване на керемидите с винтове зависи от буреносната активност в района, както и от наклона на покрива. Прието е, че при покриви с наклон 50˚ и повече всяка керемида трябва да бъде механично закрепена по този начин. При покриви с наклон 40˚– 50˚ това се прави за всяка 2 или 3 керемида в реда. В местности, за които силните ветрове и бури са често явление, се препоръчва фиксиране на керемидите, включително при покриви с наклон под 40˚. Препоръчва се също така, всички керемиди в първия при стрехата ред да бъдат механично закрепени.

По същия начин, с винтове за дърво или гвоздеи, се фиксират вентилационните, снегозадържащи и други специални керемиди, крайните керемиди, които завършват странично покривната конструкция, билните капаци, тройните и четворни капаци, преградните капаци, които затварят двустранно откритите билни капаци.

В по-силно застрашените участъци от покрива (в близост до билото и краищата на покрива), керемидите се закрепват и в долния си край с помощта на стоманени скоби, специално пригодени за защита от ветрово натоварване. Долният край на скобата се забива в летвата. Горният ѝ край “захапва“ в страничния фалц на керемидата. Така тя вече е здраво фиксирана към двете летви, способна е да устои и на бурни ветрове.

Специално внимание заслужава закрепването на керемидите от двете страни на уламите и маиите, където керемидите в крайните редове се зарязват. Тези керемиди са нестабилни. За да не бъдат повдигнати и отнесени при силен порив на вятъра, те се закрепват към носещите летви, както чрез винтове за дърво в горния си край, така и странично със специални скоби от неръждаема стомана. Те захващат двустранно здраво керемидата, независимо от модела ѝ. Скобите са свързани със стоманена тел, чийто свободен край се усуква около винт, завит в носещата билните капаци (на маията) летва или в летва под керемидите.

Билните капаци се поставят чрез застъпване на краищата им по продължение на предварително монтирана и хоризонтално нивелирана билна летва. Първият в реда капак се закрепва към летвата с дълъг винт. Следващите капаци се монтират чрез застъпване. Укрепват се към летвата с помощта на специална профилно огъната скоба от алуминий с декоративно защитно прахово покритие.

 

Снегозадържане

Обезопасяването на покрива срещу свличане на натрупалия се върху него сняг е измежду незаобиколимите задача при неговото проектиране и изграждане. Темата е подробно разгледана в статията „Как се прави добрият покрив. Обезопасяване на покрива срещу свличане на сняг”.

Свличането на големи тежки маси слегнал се и заледен сняг силно натоварва, може и да повреди стрехите, да изкриви и дори да откъсне улука с водосборните казанчета, да повреди противообледенителната нагревателна система, ако има такава. Свличането от високо на снежни маси и буци лед може да наранят хора, автомобили или да нанесат други поражения.

Опасността от ненадейно бързо плъзгане и падане на големи маси сняг нараства с увеличаване на наклона на покрива. Също и от повърхностното покритие на керемидите. Колкото то е по-гладко (например при плоските керемиди), толкова по-малко съпротивление ще оказва и покривът се превръща в добра пързалка за снежната маса.

Системата за снегозадържане Tondach включва няколко конструктивни решения.

Първите представляват една или две редици от метални решетки, поставени успоредно на стрехата. Те преграждат пътя и задържат сигурно свлеклите се маси от сняг докато се стопят от само себе си.

Второ решение са специалните снегозадържащите скоби. Изборът кой от двата продукта да бъде предпочетен или да се приложат в комбинация, зависи не само от препоръките на проектантите, но и от желания изглед на покрива.

Крайната цел е снежната покривка да бъде задържана на покрива, където под въздействие на слънчевото греене да се топи бавно и водата да се изтича през улуците и водосточните тръби, да не се позволява нейното свличане и падане от покрива.

Доброто решение е тези защитни елементи да бъдат поставени още при изграждането на новия покрив. Снегозадържащите скоби могат да бъдат монтирани и по-късно, стига керемидите да са Tondach. Това е така, защото горният им край е фабрично огънат по профила на съответната керемида. Благодарение на това те се задържат сигурно към нея и устояват на натиска на снежната маса. Поставянето им става лесно, защото точно пасват на мястото си. При замяна с „универсална“ снегозадържаща скоба от друг производител, рискът от натоварването върху керемидата да изместено от нейния инерционен център, може до доведе до нейното счупване.

Често решение е един ред снегозадържащи решетки да се монтират в близост до долния край на покрива, в близост до стрехата. Такова решение е подходящо в области, където снеговалежите не са толкова обилни, както и при покриви с малка площ. При големи по площ покриви, стръмни и покрити с керемиди с особено с гладка повърхност, в райони с обилен снеговалеж, се препоръчва прилагане на комбинация от решетки със снегозадържащи елементи (примерно снегозадържащи скоби и/или снегозадържащи керемиди), равномерно разпределени по цялата повърхност на покрива. Такова решение е още по-необходимо при покриви с наклон 45˚ и повече.

При липсата на снегозадържащи елементи, собственикът рискува снегът да се събира в долната част на ската над улука. По този начин вентилирането е нарушено, движението на въздушните маси не се осъществява. В следствие на това керемидите са подложени на постоянно мокрене и попиване на вода, нейното замръзване и размразяване. В този случай цялото подпокривно пространство е компрометирано.

 

Стъпала на покрива

Накрая бихме искали да обърнем внимание и на друг с важно предназначение при бъдещата експлоатация на покрива елемент – едно или повече, според необходимостта, стабилни метални стъпала. Те се монтират на допълнителна, сигурно закрепена, носеща летва там, където е необходимо, и по начин, който не уврежда покривното покритие. Стъпалата улесняват много придвижването върху покрива без опасност от счупване на керемиди и при повишена за работещия безопасност. Стъпалата са широки 250 mm и имат дължина 400 или 800 mm. Пригодени са за поставяне върху покривни скатове с наклон 15˚–60˚. Особено необходими са при монтирани върху покрива соларни и фотоволтаични инсталации, които се нуждаят от периодично обслужване.

За актуална и подробна продуктова информация вижте сайта на Винербергер ЕООД.