В категории: 2018, Бани и кухни, Брой 12/2018, Облицовки и настилки, Ремонти, Строителство

Подови покрития с плочки

 

 

Из архива на списание „Направи сам“ – бр. 7-8/2000 г.

Поставянето на плочки върху пода e често предпочитано решение поради няколко очевидни причини. На пазара се предлага огромно разнообразие от най-различни по материал, външен вид, устойчивост и размери подови плочки. Покритията с плочки се правят сравнително бързо и леко, лесно се и поддържат. Някои от покритията, от гранитогрес например, са силно износоустойчиви и се предпочитат за настилки, изложени на интензивно движение. В допълнение покритите с плочки подове са водоустойчиви, а повечето от плочките са устойчиви и на въздействието на различни химикали.

Принос за нарастващата привлекателност на подовите покрития от плочки има и наличието на пазара на всичко необходимо за тяхното лесно и качествено поставяне: машини и инструменти за праволинейно и криволинейно рязане на плочките, инструменти за пробиване, различни качествени лепила и фугиращи смеси с разнообразни цветови нюанси, саморазливни (самонивелиращи се) смеси за направа равна и с гладка повърхност на замазката под плочките и т.н.

Същевременно, веднъж направено, покритието от плочки става даденост, която трудно се подменя за разлика от меките подови покрития или тапетите например. Ето защо си заслужава малко повече обмисляне, пък и съветване, за избора на най-подходящите за конкретния случай плочки. Колкото до поставянето им, възможностите са или да се намери добър майстор, или сами да се захванете. На неуверените в силите си ще кажем, че при съвременните материали и инструменти задачата е по силите и на неспециалист. Въпрос преди всичко на желание и време.

 

Избор на плочките

Предварително трябва добре да се обмисли кои помещения и открити площи ще бъдат застлани с плочки, ще има ли плочки и върху стените и как те ще се свържат с подовите плочки. Типичен пример за това са баните. Цветът и повърхностната структура на плочките е основно въпрос на вкус и композиционно решение, но също така от повърхностната структура в голяма степен ще зависи сцеплението между подметката или босото стъпало и пода, т.е. вероятността от неволно подхлъзване, особено в мокри помещения.

Съществен фактор при избора на плочките е тяхната устойчивост на изтриване, особено когато се поставят на силно натоварени места – коридори, стълбища и т.н. Според европейските норми по този показател плочките са разделени на пет групи от 1 до 5, като първите се използват за слабо натоварени подове, а последните – за най-силно натоварените.

Устойчивостта на плочките срещу надраскване е разпределена в седем степени, като най-ниски са изискванията към плочките за стенни облицовки, а най-високи към подовите настилки.

За плочките, поставяни на открито, много важен фактор е тяхната мразоустойчивост. Според действащите европейски норми, подходящи за открито поставяне са плочките, които гарантирано издържат поне 50 цикъла на замразяване и последващо размразяване.

Според способността си да поглъщат вода плочките се делят на четири групи – от 0-3% спрямо масата на плочката при първата група до над 10% в четвъртата група. Глазурата върху лицевата повърхност на плочките е практически напълно водонепропусклива, но самата керамика повече или по-малко има порьозна структура и плочките съответно поглъщат влага. Това се отразява на тяхната мразоустойчивост, а оттук и на пригодността им да се полагат на открито.

Плочките, отговарящи на всички норми, съответно отнесени към 1 качество според европейските норми, имат на опаковката си червена лента. Плочките от второ качество се маркират със синя лента.

Плочките с глазирана повърхност се делят на още пет групи според тяхното предназначение – подходящи за облицоване само на стени, само на подове или за комбинирана употреба.

Не на последно място решението дали да се поставят плочки или друго подово покритие (килимено или пък дървено) зависи и от това дали в пода има вградена отоплителна система. Плочките несъмнено позволяват по-добро топлопреминаване в сравнение с останалите покрития и това в случая може да се окаже решаващ фактор за техния избор.

 

 

Избор на схемата за полагане

Схемата за разполагане на плочките върху пода зависи най-вече от тяхната големина и форма, както и от размерите на помещението.

Така например по-големите плочки се поставят по-бързо, но пък трудно се вписват в тесни коридори, защото е много вероятно да се наложи отрязването на несъразмерно тесни ивици по краищата.

По-малките плочки дават по-богати възможности за съчетаване на плочки с различно оцветяване и съответно за получаване на различни геометрични фигури, вместо безличния еднакво оцветен навсякъде под.

Заслужава да се обмисли също така възможността за оформяне по краищата на подовото покритие на бордюри, направени от плочки с различни от останалите цвят и фирма.

Когато подовото покритие преминава от едно помещение в друго, това също трябва да се съобрази в схемата за подреждане на плочките. По правило между двете съседни покрития трябва да се остави разширителна фуга, чието място е точно под рамката на вратата, там, където може да се постави праг или съединителна метална лайсна.

Разширителни фуги се оставят и при дълги коридори и задължително, когато отдолу има подово отопление. Фугите се запълват със запазващ еластичността си материал, продават се и специални пластмасови профили с меки стени, които компенсират термичните движения на покритието от плочки и замазката под него – съответно разширение при нагряване и свиване при охлаждане.

Най-лесно плочките се полагат, като се започне от едната дълга стена на помещението и така ред след ред се достигне до срещуположната. Това обаче е възможно при две рядко изпълними условия – подът да има точно правоъгълна форма (с прави ъгли между стените) и големината на плочките да бъде кратна на широчината на помещението. В противен случай покрай срещуположната стена може да се наложи залепване на тясна ивица плочки, при това всяка от тях отрязана под ъгъл, за да следва посоката на стената. Желателно е широчината на крайните ивици да не бъде по-малка от половин плочка.

В такива случаи се препоръчва първият ред плочки да се постави по оста на помещението, така че изрязаните ивици в краищата да бъдат еднакво широки и по-малко да се отличават от останалите плочки.

Ето защо, преди да се посегне към лепилото, върху пода на сухо трябва да се изпробват възможните комбинации и да се подбере оптималното разположение. За целта се работи с канап (за предпочитане специално оцветен шнур, който при удар оставя видим белег върху пода) и възможно по-голям винкел. Още по-добре е да се използва някой от специализираните за целта линейни лазерни нивелири. (Виж и тук)

Отклонението на формата на пода от правоъгълната най-малко се забелязва, когато плочките се разположат диагонално спрямо стените. В този случай първата плочка се поставя точно в центъра на пода и се ориентира по очертаните диагонали и двата перпендикуляра към стените. Подреждането на останалите плочки започва от центъра на пода към неговата периферия, както това е показано на схемите. Този метод е сравнително по-бавен и всяка плочка от последния, оформящ правоъгълното поле, ред трябва да се отреже по диагонала. При този начин на подреждане обикновено покрай стените се прави бордюр от тесни правоъгълни плочки.

За мераклиите, които разполагат с време, търпение и желание да сътворят нещо „по така“, не липсва възможност да се изявят, защото комбинирането на различни по оцветяване, релеф и най-вече форма плочки позволява създаването на всевъзможни комбинации от фигури, които биха направили монументалната ви творба уникална.

Изборът на схемата за разполагане на плочките оказва влияние върху количеството, което трябва да се закупи. За грубо изчисление може да послужи формулата:

Количество плочки = площ на облицовката + 5% за изрезки (10% при диагонално разполагане) + 5% за резерв.

 

Инструменти, рязане и пробиване на плочки

Изхождайки от максимата, че инструментът прави майстора, естествено е, че и успешната направа на подовото покритие в немалка степен зависи от наличието на подходящи и качествени инструменти. Най-често се налага рязане на плочките, за което на пазара се продават достатъчно добри и не скъпи машини, като показаната тук. Машината има подвижен линеал, с чиято помощ бързо се определя линията на рязане. Линеалът може да се върти около оста си, което позволява точно рязане под ъгъл спрямо стените на плочката. Самото рязане става, като с умерен натиск върху лицевата страна на плочката се прокара режещият диск, който остава равномерно дълбока бразда след себе си. След това без плочката да се мести, с помощта на лоста тя се притиска от двете страни покрай очертаната бразда, докато се отчупи. Плочката не бива да се мести, защото в основата на инструмента, точно под браздата, има изпъкнала линия, по която става отчупването. От двете ù страни са залепени подложки от порест каучук.

(Виж още инструменти на RUBI)

За рязане на отделни плочки може да се използва и обикновен стъклорез (реже се откъм глазурата), като отчупването става чрез натискане на поставената върху обла метална пръчка плочка, или пък с помощта на специални клещи, като показаните на снимката. (Бел. ред. Статията е публикувана през 2000 г.)

За рязане или изпилване на краищата на плочки много удобна е и малката ъглошлайфмашина  с диск за рязане на неметали Ø115 или Ø125 – в зависимост от големината на машината. Специално за рязане на облицовъчни плочки се продават и специални, при това не скъпи, метални дискове с диамантени зрънца по периферията им. Рязането с ъглошлайфмашина  става бързо и лесно, но е съпроводено с отделяне на много прах. Затова задължително трябва да се работи с предпазна маска против вдишване на праха и защитни очила. Последното е много важно, защото глазурата е много твърда и при обработване на плочката тя се отлюспва на съвсем малки парченца, от които може да пострадате, включително и невъзвратимо. При рязане с машината дискът лесно се отклонява от правата линия и затова се предпочита използването є за криволинейно рязане, за изрязване на сегменти от плочката и др. За обикновено праволинейно рязане е за предпочитане да се използва механичната резачка с ролка. При по-големи обеми работа може да се окаже икономически изгодно и купуването на електрическа машина, наподобяваща настолните циркуляри, но предназначена за рязане на облицовъчни плочки.

Показаната по-горе ръчна машина има и приспособление за изрязване на отвори в плочките. То се монтира при нужда на двата водача, както се вижда от снимката, като рязането се извършва от подвижен резец с твърдосплавен връх. Пробиването се извършва чрез въртене на ръкохватката на ръка, но собственият ни опит при работа с немска машина от среден клас, такива се продават и у нас, показа, че това е доста трудоемка операция, която изисква доста физически усилия и търпение.

В магазините се продава и по-прост и евтин инструмент за пробиване на плочки, при който отворът се оформя със специално островърхо чукче.(Бел. ред. Виж сухо пробиване на отвори в керамични плочи).

Понеже пробиването на отвор с по-голям диаметър е трудоемка работа, често пъти при преминаване на тръби през облицовката, например, се предпочита срязване на плочката и оформяне на два полукръга, което вече става лесно и с помощта на клещи и пила с твърдосплавни зърна.

За преминаване на винтове и дюбели плочките се пробиват с твърдосплавни свредла с изключено ударно действие на бормашината, за да не се счупи плочката. В този случай с върха на шлосерския център предварително се очупва твърдата глазура на мястото на пробиването. Виж още.

Керамичните плочки може да се режат и с електрически прободен трион, като се ползват специални триончета – например Т130 и Т150, на БОШ.

За професионалистите тази пролет (2000 г.) БОШ предложи напълно нов инструмент ROTOCUT, еднакво пригоден за пробиване на отвори и за криволинейно рязане на плочки (виж снимката).

Виж още:

• Ръчни инструменти за рязане на керамични плочи
• Система за нивелиране на облицовъчни плочи

• Нови инструменти на RUBI за рязане на голямоформатни облицовъчни плочи

• Машини за рязане на плочки RD-TC24 и RD-TC20

Освен инструментите за рязане и пробиване необходими са още:

* назъбена стоманена пердашка за разнасяне на лепилото с големина на зъбите 6 mm при плочки с големина 100-200 mm и 8 mm – при плочки с дължина на канта над 200 mm;

* гумен чук за наместване на плочките докато точно прилегнат на местата си;

* канап и точен мастар, по възможност метален. С него не само бързо и точно се контролира нивото на всяка плочка, но той е незаменим инструмент при направата на подовата замазка;

* Миксер (или бормашина) с бъркалка за приготвяне на лепилото (суха смес, която се размесва с вода);

* при направа на подове на бани със задължителен наклон към сифона отличен помощник е лазерният нивелир;

* пердашка с дунапрен, както и гумени шпакли за запълване на фугите;

* пластмасови дистанционни кръстчета за оформяне на фугите между плочките.

Обръщаме внимание, че се произвеждат кръстчета специално за подови покрития, които се отличават малко от кръстчетата за стенни облицовки. Кръстчетата за подови плочки имат малко уширение по периферията си от едната страна, така че да се задържат върху ръбовете на плочките, а не да падат между тях. В краен случай обаче може да се ползват и обикновените пластмасови кръстчета. Дебелината на кръстчетата се подбира според желаната широчина на фугата между плочките. Тя е свързана с големината на плочките. При плочки с големина до около 150 mm се избира широчина на фугата около 2 mm. При по-големите плочки съответно и широчината на фугите се увеличава до 2-8 mm. При големи плочи с размери над 300 mm, поставяни на външна тераса например, фугата може да достигне 10 и повече mm.

 

 

Подготовка на основата

В началото стана дума, че полагането на подовите плочки е работа, с която, противно на разпространеното мнение, успешно може да се справи и неспециалист. Това обаче важи при едно условие – подовата повърхност, върху която ще се лепят плочките, да бъде напълно равна. Това на практика се постига, като върху стоманобетонната плоча се прави добре нивелирана и загладена изравняваща циментова замазка. При направа на подове с наклон, под наклон се прави именно замазката. След това реденето на плочките е, общо взето, лесна работа при положение, че лепилото се разнася равномерно, т.е. с еднаква височина на браздите, което лесно се постига с назъбената стоманена пердашка.

Когато повърхността на пода не е равна доста по-лесно е да се направи допълнителна замазка, отколкото плочките да се поставят върху дебел пласт циментов разтвор и всяка една от тях да се подравнява поотделно, и то в доста широки граници, за да се получи достатъчно равно подово покритие.

Понеже се предполага, че денивелацията и неравностите на основата не са големи, съвременното решение е да се използват готови смеси за т.нар. саморазливни подови замазки. Освен за керамични плочки, те са идеалният материал за подготовка на основата за каквито и да било подови покрития – обикновени и ламинатни паркети, меки покрития от PVC, килимени подови покрития и т.н.

Саморазливните подови замазки могат да се полагат с дебелина на пласта от 2 до 20 mm, т.е. с дебелини, непостижими за обикновените циментови разтвори, при които минималната дебелина на замазката, за да не се напука и отлепи, е 20 mm. Другото голямо предимство на саморазливните замазки е подсказано в наименованието им – на практика те, подобно на течност, се разливат върху пода и под действието най-вече на гравитацията крайното покритие става напълно хоризонтално, равно и с гладка повърхност. С тези материали може да се постигне отличен резултат, недостъпен и за най-добрите специалисти, работещи с класическия материал за замазки – обикновен циментов разтвор.

Полагането на саморазливна замазка е илюстрирано на снимките, като в добавка ще кажем само, че качествено покритие, както и качествена работа се вършат само с качествени материали от реномирани производители. У нас се продават материали на Baumit, Ceresit, Remmers и други водещи световни производители,  за които неведнъж сме писали. Вярно е, че торба с готова смес е по-скъпа от същото количество пясък и обикновен цимент, но още по-вярно е, че лекотата при работа и най-вече качеството на крайния продукт са несравними. В строителството по правило евтини работи няма и когато се правят дълготрайни инвестиции, стотинките не бива да се броят, защото евтиното винаги излиза в крайна сметка много по-скъпо.

Освен върху стоманобетонна плоча, подови покрития от керамични плочки могат да се полагат и върху стари дървени подове. Изискването в случая е дюшемето да бъде здраво и дъските добре приковани. Там, където е необходимо, могат да бъдат допълнително укрепени с винтове, за да се предотврати тяхното евентуално разместване в бъдеще.

Когато дървеният под е достатъчно равен и гладък, може да се грундира и върху него се полага дебел пласт специален кит. Щом той се втвърди плочките се лепят с дебел слой лепило.

При неравни подове първоначално върху тях се застилат, съединяват на нут и федер и се закрепват с винтове плочи от дървесни частици с минимална дебелина 22 mm. Така подготвената основа се грундира и върху нея се лепят плочките. В този случай се използва и специална фугираща смес, която да запазва в известни граници своята еластичност, за да може да поема евентуални малки деформации.

Добре е да се знае, че плочки може да се лепят също така и върху стени от гипсофазерни плочи, а така също и върху твърди топлоизолационни плочи XPS.

Във всички тези по-специфични случаи обаче трябва да се ползват специални лепила, които и след втвърдяването си запазват известна еластичност, способна да поеме движението на основата.

Върху направата на класическа подова замазка от циментов разтвор тук няма подробно да се спираме, защото подробно описание може да бъде намерено в „Направи сам“.

В случая е важно да се спазват следните основни правила:

• Минималната дебелина на циментовата замазка, положена върху стара стоманобетонна плоча, е 20 mm, защото в противен случай тя може да се отлепи от основата и да се напука.
• Отличен резултат дава добавянето на полипропиленови фибри към разтвора на замазката . Те образуват фина, разпределена в целия обем армировка, която значително подобрява якостните качества на циментовата замазка и практически елиминира опасността от напукване при съсъхване на разтвора. Фибрите се добавят в съотношение 0,9 kg на кубически метър циментов разтвор, като задължителното условия за равномерното им разпределение в сместа е циментовият разтвор да се разбърква с малка бетонобъркачка. За подови замазки обикновено се приготовлява циментов разтвор в съотношение 1:2,5 или 1:3 (цимент пясък).
• Равнището на циментовата замазка се определя чрез поставяне върху пода на добре нивелирани летви (алуминиеви мастари) с необходимата дебелина, като разстоянието помежду им зависи от дължината на мастара, с който се изравнява циментовият разтвор. Вместо дървени летви може предварително да се направят и водещи ивици от циментов разтвор.
• Разтворът се насипва между закрепените летви (или водещите ивици), подравнява се с мастара и най-накрая се заглажда с пердашката. При работа с дървени летви, щом замазката започне да стяга, те се изваждат, останалите празнини се запълват с пресен разтвор и повърхността на пода окончателно се заглажда.